През Февруари 2017 добавихме за продажба следните нови книги:

Нови книги в категория „Личностно развитие“

Малък наръчник по хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот

„Малък наръчник по хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот“ от Майк Викинг е красиво практическо ръководство за датската философия на уюта, близостта с любимите хора и щастието от живота – хюга.

Разорен си, защото го искаш. Как да престанеш да я караш някак си и да започнеш да прогресираш

„Разорен си, защото го искаш. Как да престанеш да я караш някак си и да започнеш да прогресираш“ от Лари Уингет е книга, посветена на средностатистическия човек, който има работа, изкарва пари и въпрекки това не успява да върви напред.

Краят на болестите

„Краят на болестите“ от д-р Дейвид Ейгъс е книга, която предизвиква общоприетите схващания и концепции за здравето и предлага нови методи за увеличаване на енергията, жизнеността и продължителността на живота ни.

Тантра. Секс за душата

„Тантра. Секс за душата“ от Сомананда Моузес Маймон е книга, която разкрива зашеметяващите тайни на тантричесия секс.

Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор

„Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ от Свен Бьотхер отразява личния опит на автора в справянето с множествената склероза, отвъд препоръките на официалната медицина.

Излекувай се с ангелите. Медитации, молитви и напътствия

„Излекувай се с ангелите. Медитации, молитви и напътствия“ от Патриша Папс е книга, посветена на лечението чрез осъществяване на връзка с ангелите – специфична тема, в която авторката е експерт.

Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото

„Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото“ от Xeймин Cyним предлага насоки за откриване на пътя на съзнателността, вътрешния покой и равновесие сред забързаното и изпълнено с много стрес ежедневие.

Големите митове за интимните взаимоотношения

„Големите митове за интимните взаимоотношения“ от Матю Джонсън е книга, която изследва и анализира най-разпространените митове около интимните взаимоотношения в брака или между партньори.

Нови книги в категория „Професионално развитие“

Търгувай Forex. По-лесно, по-ефективно, по-безопасно

„Търгувай Forex. По-лесно, по-ефективно, по-безопасно“ от Клиф Вахтел помага на трейдърите и инвеститорите, които търсят начини да управляват по-добре валутния риск и да подобряват резултатите си във Forex търговията.

Създаване на PHP приложения със Symfony

„Създаване на PHP приложения със Symfony“ от Денис Колисниченко е ръководство за създаване на PHP приложения с фреймуърка Symfony.

Продай или ще ти продадат

„Продай или ще ти продадат“ от Грант Кардон е книга, която дава полезни насоки в сферата на продажбите за предприемачи и продавачи, за постигане на успех в бизнеса и живота.

Наръчникът за приключване на сделки

„Наръчникът за приключване на сделки“ от Грант Кардон е книга, посветена на най-важните етапи в продажбите, от които много често зависи успеваемостта на продавача – справянето с възражения и приключването (затварянето) на продажбите.

Girl Code. Тайните на успеха, мъдростта и щастието за жените предприемачи

„Girl Code. Тайните на успеха, мъдростта и щастието за жените предприемачи“ от Кара Алвил Лейба е книга-пътеводител за жените, които се занимават с бизнес и имат известна нужда да повярват още по-силно в себе си, за да отключат своя потенциал.

Изкуството да стартираш бизнес 2.0

„Изкуството да стартираш бизнес 2.0“ от Гай Кавазаки е изпитан във времето и кален в битка наръчник за стартиране и правене на бизнес.

Нови книги в категория „Свободно време“

Тайните оръжия на Хитлер

„Тайните оръжия на Хитлер“ от Хосе Мигел Романя е книга, която представя подробно изследване на изумителните технологични постижения на учените и инженерите на Третия Райх.

Да оцелееш като родител

„Да оцелееш като родител“ от Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова е сборник с истории, които илюстрират какво означава да си родител в наши дни.

Кой се страхува от Черния мъж?

„Кой се страхува от Черния мъж?“ от Ян ван Хелсинг е книга, посветена на невидимото присъствие на т.нар. „Черен мъж“ – зловеща фигура, която мнозина хора са виждали малко преди да умрат.

Купените журналисти

„Купените журналисти“ от Удо Улфкоте е книга, разобличаваща съвременната журналистика и посочваща, че една съществена част от информацията в медиите е целенасочено манипулативна и служи на целите на известни разузнавателни агенции.

Пътеводител в Библията. Старият завет

„Пътеводител в Библията. Старият завет“ от Айзък Азимов е уникална книга, която разглежда текстовете на Светото писание през призмата на науката.

Германия се самоунищожава

„Германия се самоунищожава“ от Тило Сарацин е една от най-четените книги на политическа и обществена тематика в Европа в последните години, посветена на самоунищожението на Германия в резултат на демографска катастрофа.

Първи контакт. Секретни данни на ЦРУ за дейностите на извънземните

„Първи контакт. Секретни данни на ЦРУ за дейностите на извънземните“ от Алена Кирилова е книга, която представя подборка на някои от най-интригуващите секретни данни, събирани през годините по темата за извънземните цивилизации.

Работа с деца с агресивно поведение

„Работа с деца с агресивно поведение“ от Франц Петерман и Улрике Петерман анализира причините за агресивното поведение при децата и представя терапевтична програма, която да ги научи на по-подходящо поведение.

Класацията „Топ 10 на бестселърите за Февруари 2017″ включва следните най-купувани книги от нашите клиенти:

1. Притча за Голямото крило

„Притча за Голямото крило“ от Луис Тарталя представя историята на един гъсок, който преминава през различни нива на трансформация и се развива от ограниченията на собственото си его до усещането си за общността си с ятото.

2. Как да спечелим по един час всеки ден

„Как да спечелим по един час всеки ден“ на Майкъл Хепъл е книга-самоучител за управление на личното време с гарантирано обещание от автора, че с негова помощ можем да спечелим по един час време всеки ден.

3. Как да отгледате удивително дете. Методът „Монтесори“

„Как да отгледате удивително дете. Методът „Монтесори“ от Тим Селдин е наръчник за развитие на децата по метода „Монтесори“, предназначен за родители и учители. Авторът е председател на фондация „Монтесори“ в САЩ.

4. Как да сложим край на безпорядъка

„Как да сложим край на безпорядъка“ от Питър Уолш е книга, посветена на отърсването от непродуктивните неща в ежедневието и създаването на смисъл и организация в дома и живота, с по-малко стрес и повече щастливи моменти.

5. Краят на болестите

„Краят на болестите“ от д-р Дейвид Ейгъс е книга, която предизвиква общоприетите схващания и концепции за здравето и предлага нови методи за увеличаване на енергията, жизнеността и продължителността на живота ни.

6. Изяж жабата! 21 начина да избегнете пилеенето на време и да вършите повече по-бързо

„Изяж жабата! 21 начина да избегнете пилеенето на време и да вършите повече по-бързо“ от Брайън Трейси е една от най-полезните книги за управление на времето, по-висока ефективност и постигане на целите.

7. Кодът на младостта. Как да изглеждате и да се чувствате с години по-млади без диети и усилия

„Кодът на младостта. Как да изглеждате и да се чувствате с години по-млади без диети и усилия“ от Мерилин Дайъмънд и Доналд Шнел е книга, за поддържане на младостта чрез правилно хранене, физическа активност и хранителни добавки и отношение към живота.

8. Едноминутен мениджър

„Едноминутен мениджър“ от Кен Бланчард и Спенсър Джонсън е световен бестселър, в който се представя изключително ефикасен модел за управление на хора с три прости техники – определяне на цели, отправяне на похвали и отправяне на порицания.

9. И нека танцът не спира. Още тридесет истини, които трябва да знаете

„И нека танцът не спира. Още тридесет истини, които трябва да знаете“ е книга за важните неща в живота, написана от автора на „Остаряваме бързо, помъдряваме късно“ Гордън Ливингстън.

10. Гарантираната продажба. Как да продадем всичко на всеки

„Гарантираната продажба. Как да продадем всичко на всеки“ от Фредрик Еклунд е книга за продажбите, написана от един от най-успешните брокери на недвижими имоти в Ню Йорк.

„Защо си Глупав, Болен и Беден… и как да станеш Умен, Здрав и Богат!“ от Ранди Гейдж е провокираща и практична книга, посветена на темата за благоденствието и за това какво ни пречи и какво ни помага да го постигнем.

Ранди Гейдж притежава много лесен за четене стил на изказ. С помощта на конкретни примери и откровени разсъждения той посочва, че няма по-голям враг на благоденствието от нас самите и от нашите „промити“ мозъци, заразени с вредни мисловни вируси, които ни програмират за неуспех и недоимък.

За Ранди Гейдж пътят към благоденствието е единственият възможен път на разумния човек. В книгата си той посочва начините, по които целенасочено да работим за постигане на просперитет.

От „Защо си Глупав, Болен и Беден… и как да станеш Умен, Здрав и Богат!“ на Ранди Гейдж подбрахме 25 откровени цитата, които ни направиха най-силно впечатление:

1. Вирусите на ума са най-опасните от всички вируси, тъй като човек не си дава сметка, че е бил в контакт с тях и се е заразил.
2. Нищо не е в състояние да ви зарази с негативен възглед за света по-бързо от пребиваването в компанията на хора с вредна система на вярвания.
3. Базовите ви вярвания за взаимоотношенията, парите и успеха ще бъдат програмирани у вас някъде около десетата ви година.
4. Веднъж програмирани към недоимък и ограничения, инстинктивно започвате да гравитирате към угнетените, бедните и екслоатираните.
5. Загубите ли веднъж вярата, че заслужавате щастие, никога няма да си позволите да бъдете щастливи.
6. Организираните религии са похитили истинското послание и са го изкривили така, че да отговаря на собствените им планове.
7. Бедността е грях. Родени сте да бъдете богати.
8. Здравето е може би най-важният компонент на живота в изобилие.
9. Хората никога не постигат мечтите си, защото нямат умствената острота, доброто здраве и нужната енергия за тяхното осъществяване.
10. На едно или друго ниво, вие материализирате всичко, което се случва във вашия живот.
11. Животът е прекалено кратък – и прекалено благословен дар – за да го изживявате другояче освен в благоденствие.
12. Ако чуеш нещо достатъчно пъти, започваш да вярваш в него.
13. Просперитетът се създава първо в ума.
14. Просперитет означава да имаш свободата да живееш пълноценно и красиво, да правиш това, което ти носи радост.
15. Вие сте израз на безкрайната сила на Вселената.
16. Изяснете си какво представлява вашата истинска природа и благоденствието ще се появи.
17. Идеите са центърът на съзнанието.
18. Създаването на истинското съзнание на просперитета означава да разширите визията си за това, което е възможно за вас.
19. Живеещите в изобилие хора виждат възможности и очакват хубави неща.
20. Едно от най-важните неща, които може да направите някога за вашия успех, е да подбирате съзнателно своите наставници и партньори.
21. Знайте не само от какво бягате, а и накъде отивате.
22. Веднъж, щом му бъде дадена цел, която да преследва, подсъзнанието няма да спре да работи, докато не я постигне.
23. Вселената винаги ще си получи своя десятък. Вие можете да го дадете доброволно или насила, но винаги ще го платите.
24. На хората им е най-трудно да прощават на себе си.
25. Когато висшата ти цел е твоето собствено щастие, имаш продуктивна и морална причина да съществуваш.

Откъс от „Марк Зукърбърг. Момчето милиардер“ на Джордж Беъм

Още преди първичното публично предлагане на акциите на Facebook, Марк Зукърбърг е магнит за вниманието на медиите. Както може да се очаква, много от профилите и статиите за него са фокусирани основно върху младежките му години, личните му особености и най-често върху богатството му. Накратко казано, върху неговата слава на знаменитост.

Фактът, че Зукърбърг е много затворен и необичащ общественото внимание човек, който много рядко дава интервюта, не е в помощ на това възприятие. Като основен учредител на Facebook и настоящ изпълнителен директор обаче, интервютата и публичните изяви са очаквани, ако не и задължителни. Поради това Марк Зукърбърг застава с нежелание в светлината на прожекторите. А би предпочел да прекарва времето си със своите приятели, които го наричат „Зук“, да бъде с новата си съпруга д-р Пресила Чан, с родителите си в Добс Фери, да е в Ню Йорк, или с трите си сестри, които са пръснати по различни места на Съединените щати.

Всичко започва с малкото общежитие в Харвард през 2004 година, когато той пуска TheFacebook онлайн. Изграждането и управлението на най-успешната социална мрежа в света се превръща във мисията на живота му. През 2012 година Facebook достига един милиард потребители – това не е никак зле за човек, който още не се е дипломирал.

Лично

Правилно характеризиран като лицето на Facebook, Зукърбърг е и нейната душа. Много трудно е човек да си представи Facebook без Зукърбърг, въпреки че някои инвеститори лансираха тази идея като последица от ниската цена на нейните акции.

За разлика от покойния Стив Джос, Марк Зукърбърг стои далеч от светлината на прожекторите и камерите. Но вникването в личния му живот разкрива много за неговия характер, за начина, по който мисли, за ценностите му, които изграждат облика на Facebook.

За тези, чийто основни впечатления за него се основават на филма „The Social Network“ („Социална мрежа“) и на книгата, по която е създаден, Марк изглежда умен, самонадеян, безцеремонен и негодник от световна класа. Бен Мезрич – авторът на книгата, никога не е имал достъп до Зукърбърг или до Facebook, въпреки че е успял да накара някои служители на компанията да разговарят с него под прикритието на анонимността. Като се има предвид, че приятелите и колегите на Зукърбърг споделят, че той е внимателен, забавен, привлекателен и като цяло един страхотен човек, ето че имате два напълно противоположни портрета на един и същи човек.

Кой е истинският Марк Зукърбърг?

Журналистите, които са имали шанса да го интервюират, в повечето случаи остават впечатлени. Въпреки че сам признава, че „не дава и пет пари“ за процеса на интервюиране, когато поиска, той може да излъчва изключителен чар и привлекателност, особено ако приеме въпросите за интересни. Но когато въпросите са банални и демонстрират пълна неподготвеност по дадена тема, той се усмихва многозначително, впряга високия си коефициент на интелигентност и използва острия си като рапира ум, за „да прободе“ неподготвената си жертва, която хваната със свален гард, не е в състояние да парира удара.

Хакерството е почитана дума във Facebook

Журналистът от USA Today Барбара Ортутей обяснява в публикация в профила си от 4 февруари 2012 година: „Това е идеал, който се просмуква в цялата култура на компанията. Обяснява подхода на „търсене и изпробване“ на нови идеи (дори и да се провалят впоследствие) и на бързото популяризиране на нови продукти (дори те да не са перфектни). Хакерският подход направи Facebook една от най-ценните компании в света.“

Моята интерпретация накратко е, че Марк Зукърбърг не понася глупците. Отнася се с презрение към тях и ги игнорира, след което бързо пренасочва вниманието си в друга посока. И тук виждаме личната, а не професионалната страна на момчето, което се превърна в крал.

Марк Зукърбърг, Юни 2011г.:

„Към всички мои приятели, които имат по-малки братя и сестри, постъпващи в колеж или гимназия: моят единствен съвет е научете се да програмирате.“

„Харесвам следните неща: откритост, да създавам неща, които помагат на хората да се свързват и да споделят това, което е важно за тях, обичам революции, информационен поток, минимализъм.“

„Миналата година моето лично предизвикателство беше да науча китайски език. Отделях по един час всеки ден, за да уча и към момента мога да кажа, че това е едно невероятно изживяване. Винаги съм мислел, че изучаването на нови езици е предизвикателство, затова реших да се потопя изцяло в това начинание и да се опитам да науча един наистина труден език.

Когато учиш нов език, няма начин „просто да го разбереш“, както става с другите проблеми. Тук е нужна практика и още практика. Изучаването на мандарин (китайски език) ме отведе в Китай, за да науча повече за историята и културата на тази страна, а и да се запозная с нови и интересни хора.“

„От гледна точка на вършенето на работа и обучението и развитието си като личност – с колкото повече гледни точки на различни хора се запознаваш, толкова повече израстваш…

Аз наистина се опитвам да живея с мисията на нашата компания и поддържам всичко останало в живота си изключително просто.“

Колежът

Бил Гейтс изнася встъпителна реч за откриване на академичната години в Харвард през 2007 година. Когато разбира, че университетският вестник го нарича „най-преуспелият незавършил студент“, той казва: „Предполагам, че това ме прави отличник в мой собствен специален клас… Постигнах най-доброто от всички, които са се провалили.“

Другият известен, незавършил Харвард, е Марк Зукърбърг. Той приема присърце думите на Гейтс за интернет, изречени във встъпителната му реч: „Магическото нещо на интернет мрежата е не само, че скъсява разстоянията и прави всеки твой съсед. Тя позволява на множество брилянтни умове да работят заедно върху един и същи проблем – а това само по себе си ускорява темпото на иновациите до зашеметяващи нива.“

Освен, че напуска Харвард преди да завърши, Зукърбърг, който като второкурсник присъства на речта на Бил Гейтс в Харвард, има много други прилики със своя колега –технологичен иноватор. И двамата са изключително умни, любопитни и разглеждат технологиите като сила, която може да промени света.

Важното не е това, че Зукърбърг публикува сайт с неуважително съдържание в колежа, или дори фактът, че напуска същия колеж само две години след като е приет в него. Важен е фактът, че той най-накрая изоставя играчките настрана, запретва ръкави и започва изграждането на TheFacebook – проект, който завладява до такава степен вниманието му, че се фокусира само върху него и остава обсебен до момента, в който е готов за пускане.

Никоя дискусия за колежанските години на Зукърбърг няма да е пълна, ако не се споменат близнаците Уинклевос – те го ангажират да работи над техния сайт за запознанства HarvardConnection. Зукърбърг бързо изоставя този проект и се пренасочва към TheFacebook, който според него имал много по-обещаващо бъдеще.

Марк Зукърбърг, Юни 2004г.:

„Моята цел не е да имам работа. Да създавам готини неща е това, което обичам да правя и фактът, че нямам никой над главата си, който да ми казва какво да правя или да ми поставя срок, в който да го правя, е лукс, към който се стремя в живота…

Предполагам, че в крайна сметка ще създам нещо, от което мога да изкарам достатъчно пари, за да постигна тази цел.“

Марк Зукърбърг, Декември 2010г.:

„Когато всичко започна с моите съквартиранти от колежа, никога не бях си мислил, че ще създам компания или нещо подобно. Все пак сме били само студенти, нали?

Ние създавахме неща, защото си мислехме, че е готино. Все още помня разговорите с моите приятели и бяхме сигурни, че все някой ще успее да постигне това, за което мечтаехме. Че някой ще направи нещо, което да свързва хората и че ние ще бъдем тези, които са допринесли за процеса или които по някакъв начин ще водят целия интернет в тази посока.“

„Докато бях в колежа бях се записал в курсовете по психология и компютърни науки. Казвам това доста често но сякаш хората не го разбират. Винаги съм се интересувал как тези две науки могат да се обединят.

За мен компютрите са средството, с което да създавам добри продукти, а не самия краен продукт.“

Началото

Силиконовата долина е обсипана с труповете на провалили се dot-com компании. Неефективен изпълнителен директор. Лоша визия. Лошо изпълнение. Недостатъчно финансиране. Слабо лидерство. Списъкът с „грехове“ на новосъздадените компании е безкраен.

Но както и във всяка друга област, така и тук винаги има една компания, която се издига на върха и нейният успех може да бъде измерен с това колко време може да просъществува и какъв е растежът й. А в областта на социалните мрежи безспорният номер едно е Facebook.

Както се казва успехът има своите родители, но провалът е сираче. Кой в крайна сметка си спомня за My Space? Компанията си имаше своя велик миг, но вече е в историята на бързо променящата се свят на интернет индустрията. Закупена е от Рупърт Мърдок през юли 2005 г.за сумата от 580 млн долара. Тогава е имала 1600 служители, а в момента те са едва 200. През юни 2011 г. компанията е продадена на зашеметяваща загуба – новите собственици я купуват само за 35 млн долара – едва за една шеста от първоначалната й стойност.

My Space не успява да остане конкурентна, а накрая вече е и безполезна.

Бизнес моделът на Facebook набляга на полезността. В началото на зачеването си компанията разполага със съвсем малък бюджет. Това, което е прави различна, е визията на Зукърбърг. Неговият интерес към психологията се оказва както много полезен. Зукърбърг разбира, че нещото, към което хората винаги проявяват винаги огромен интерес, това са другите хора. И че социалната мрежа е от първостепенно значение.

Марк Зукърбърг, Октомври 2011г.:

„В началото не бяхме структурирани като компания. Всичко започна с няколко мои приятели от Харвард, които бяха наистина умни, но не бяха еднакво ангажирани с проекта.

След това се преместих в Силиконовата долина, но доста от колегите ми не искаха да се местят. Отделиха се, отказаха се от проекта. А аз от своя страна въобще не исках да бъда ангажиран в създаването на бизнес модела на компанията.

Вместо да създадем стандартна компания, ние създадохме дружество с ограничена отговорност във Флорида. Адвокатите ме уверяваха, че този вид компания е „номер едно“ за постигане на бърз растеж. В началото не се опитвахме да я направим възможно най-голяма. Искахме да предоставяме полезност на нашите потребители.

Вместо да пуснем Facebook в училищата където щеше да бъде приета най-добре, ние я пуснахме там, където щеше да бъде възприет най-трудно.

Започнахме със Станфорд, Колумбия и Йейл, където имахме изградени свои общности. Стартът беше успешен. Осъзнахме, че нашата идея наистина заслужава да вложим много повече усилия в нея. Моите приятели са от хората, които обичат да създават готини неща. Винаги се шегуваме с тези, чийто единствено желание е да създават компании, но без те да носят някаква точно определена полза за хората. Има много примери за това в Силиконовата долина. А ние искахме нашият продукт да е полезен.

Това, което е полезно има потенциал да се задържи много дълго време на пазара.“

Откъс от „Мисли и забогатявай“ на Наполеон Хил

Ето че стигнахме до основните грешки, водещи до провал на лидерите: важно е да знаем не само какво да правим, но и какво да не правим.

1. Неспособност за организация на детайлите

Ефективното лидерство изисква способност за организация на детайлите.

Нито един истински лидер не е „твърде зает“, за да свърши нещо, което влиза в задълженията му на лидер. Ако един лидер или последовател е „твърде зает“, за да промени плановете си или да обърне внимание на някаква спешна нужда, това е знак за липса на ефективност.

Успешният лидер трябва да владее всички детайли, свързани с позицията му. Това, разбира се, означава, че трябва да е в състояние и да делегира отговорността за детайлите на способните си помощници.

2. Нежелание да се натоварва с тежка работа

Наистина великите лидери са готови в случай на нужда да вършат всякаква работа, която при други обстоятелства биха изисквали от другите.

„Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга“ (Мат. 20:26) – ето една истина, която способните лидери уважават и прилагат.

3. Очакване на възнаграждение за „познания“, вместо за прилагането на тези познания

Светът няма да ви плати за онова, което „знаете“, а само за онова, което правите или карате другите да правят.

4. Страх от конкуренция от страна на последователите

Лидерът, който се бои, че някой от последователите му може да заеме мястото му, рано или късно наистина ще трябва да се изправи срещу този кошмар.

Способните лидери обучават своите помощници, на които да могат да делегират отговорности. Само по този начин те могат да бъдат на много места едновременно и да обръщат внимание на много неща. Вечна истина е, че хората получават повече за способността си да накарат другите да свършат работа, отколкото за собствените си усилия.

Ефективният лидер познава работата си и личната си харизма, като по този начин може да увеличи значително производителността на своите последователи и да направи така, че да свършат повече и по-качествена работа, отколкото биха свършили сами, без неговата насока.

5. Липса на въображение

Без въображение лидерите не са способни да реагират в трудни ситуации и да създават планове, с чиято помощ ефективно да ръководят другите.

6. Себичност

Лидери, които си присвояват всички почести за работата, свършена от техните последователи, със сигурност ще засегнат някого. Наистина великите лидери не претендират за никакви почести. Те се задоволяват с това да отстъпват всеки външен израз на почит (когато има такива) на своите следовници, тъй като знаят, че повечето хора ще работят по-усилено, ако възнаграждението им е придружено от поощрения и признание.

7. Невъздържаност

Последователите не уважават невъздържания лидер. Освен това всяка форма на невъздържаност подкопава устойчивостта и жизнеността на всеки, който си я позволи.

8. Нелоялност

Може би нелоялността трябваше да бъде на първо място в списъка.

Лидери, които не са лоялни спрямо последователите и съюзниците си, не могат да запазят задълго лидерската си позиция. Нелоялността е позорен белег за цял живот и може да навлече на всекиго презрението, което действително заслужава.

Липсата на лоялност е една от основните причини за провал в живота.

9. Преекспониране на „авторитета“ на лидера

Ефективните лидери водят, като насърчават останалите, а не като се опитват да вдъхнат страх в сърцата на последователите си. Лидерите, които се опитват да впечатлят следовниците си с „авторитет“, всъщност са лидери по принуда.

Истинските лидери нямат нужда да подчертават този факт по друг начин, освен с поведението си, със симпатия, справедлива преценка и добро познаване на работата.

10. Наблягане на титлите

Компетентните лидери нямат нужда от „титла“, за да спечелят уважението на последователите си. Лидерите, които се съсредоточават върху титлите, обикновено няма с какво друго да се похвалят.

Вратите към кабинетите на истинските лидери са отворени за всеки, който иска да влезе в тях, а работното им пространство е лишено от формалности и показност.

В заключение

Ето кои са най-често срещаните причини за провала на лидера. Всяка от тях е достатъчна, за да срине и най-„стабилната“ кариера.

Ако се стремите към ръководна позиция, запознайте се подробно със списъка и се уверете, че сте се избавили завинаги от тези пороци.

Промяната като избор, а не като реакция

Човешката природа е такава, че отбягваме промяната, докато положението не се влоши и не почнем да се чувстваме толкова зле, че вече не можем да продължаваме, както досега.

Това важи както за отделните индивиди, така и за обществото. Чакаме да ни връхлети криза, травма, загуба, болест или трагедия, за да сме вгледаме кои сме, какво правим, как живеем и какво знаем. Едва тогава сме склонни да прегърнем промените, които подкрепят здравето, взаимоотношенията, кариерата, семейството и бъдеще ни. Моето послание е защо да чакаме.

Можем да се учим и променяме в болка и страдание или да се променяме с радост и вдъхновение. Повечето хора избират първото. За да направим второто, трябва само да приемем, че промяната вероятно ще включва известно неудобство, раздяла с непредсказуемата рутина и период на незнание.

А повечето от нас познават временния дискомфорт от незнанието. Препъвали сме се в първите си опити да четем, докато това умение не ни става втора природа.

Възприемането на познанието (да знаеш) и натрупването на практически опит чрез прилагане на наученото, докато конкретното умение се вгради в нас (да знаеш как), са начинът, по който придобиване повечето от способностите си., които сега ни се струват част от самите нас (знаене).

Почти по същия начин, за да се научим как да променяме живота си, са нужни познание и прилагане на това познание.

Кой от образите в огледалото е реалният?

Нека си признаем: никой от нас не е съвършен. Независимо дали искаме да се променим физически, емоционално или духовно, ние имаме едно и също желание, а именно да живеем като идеализирана версия на личността, която мислим и вярваме, че можем да бъдем.

Когато застанем пред огледалото и се вгледаме в паласките си, виждаме не просто един леко закръглен образ. В зависимост от настроението си през този ден, можем да се видим по-стройни и със по-спортна фигура, или обратното – натежали и напълнели. Кое от тях е реалността?

Отговорът е, че всички наши образи в огледалото са реални!

Ако искате да приемете това, трябва да промените разбирането за фундаменталната природа на реалността…

Винаги материя, никога съзнание? Или винаги съзнание, никога материя?

Свързването на точките между външния, физически свят на наблюдаемото и вътрешния, ментален свят на мисълта, винаги е било сериозно предизвикателство за учените. И не само на учените. На мнозина сред нас ни се струва, че умът няма измерим ефект върху материята. Как е възможно умът да произвежда физически промени? Съзнанието и материята изглеждат като две отделни неща.

През по-голяма част от това, което историците наричат „модерни времена“, човечеството е вярвало, че природата във Вселената е подредена, следователно предсказуема и обяснима.

Да вземем за пример математика и философа от ХVІІ век Рене Декарт, който развил множество концепции, имащи и до днес значение за математиката и други сфери на науката. Една от теориите му обаче нанесла повече вреди, отколкото ползи. Декарт бил защитник на механистичния модел за Вселената, основана на схващането, че светът се управлява от предсказуеми закони.

Той считал, че умът не се подчинява на обективния физически свят, следователно е напълно извън границите на научното изследване. Изучаването на материята било в юрисдикцията на науката (винаги материя, никога съзнание), докато духът бил инструмент на Бога, така че неговото изучаване останало за религията (винаги съзнание, никога материя).

Така Декарт поставил началото на дуализма между понятията съзнание и материя. Векове наред това разделение било общоприетото разбиране за природата и действителността.

След Декарт, Икак Нютон затвърдил убеждението за вселената като машина, но предложил закони за определение, изчисление и предсказване на подреденото поведение на физическия свят.

Квантовата физика

Двеста години след Нютон, Алберт Айнщайн „разклатил не само лодката“, но и цялата Вселена с твърдението си, че енергията и материята са всъщност едно и също и са напълно взаимно заменяеми. Това схващане проправило път за ново разбиране – квантова физика – как функционира Вселената. Приблизително това станало ето така.

Теорията на Айнщайн подбудило изследване на загадъчното поведение на светлината. Учените установили че светлината понякога се държи като вълна (все едно завива покрай ъгъла), а понякога и като частица. Как е възможно да бъде едновременно и вълна, и частица? Според Декарт и Нютон това е невъзможно – светлината трябва да бъде или едното, или другото.

Станало ясно, че моделът на Нютон греши на най-базисното ниво – субатомното. Понятието „субатомен“ се отнася до частиците на атома – електрони, фотони, неутрони и прочие елементарни частици, които изграждат атомите, а те от своя страна всичко физично. Така че най-фундаменталните компоненти на така наречения физически свят са едновременно и вълни (енергия), и частици (физическа материя) в зависимост от наблюдателя. Така възникнала нова област в науката, наречена квантова, физика.

Какво е „реалността“?

Старата школа учеше, че електроните обикалят около ядрото така, както планетите около Слънцето. Ако това е така, то можем да посочим местоположението им, нали? Отговорът е „да“, но само в определен смисъл, тъй като причината изобщо не е тази.

Квантовите физици откриха, че човекът, който наблюдава (измерва) малките частици, съставляващи атома, влияе на поведението на енергията и материята. Така например, квантовите експерименти показват, че електроните съществуват едновременно в в безкраен спектър от възможности или вероятности в невидимо енергийно поле.

Едва когато наблюдателят фокусира вниманието си върху местоположението на даден електрон, този електрон се появява. С други думи частицата не може да се появи в действителността в обичайното време-пространство, каквото го познаваме, докато не я наблюдаваме.

Това е така нареченият „колапс на вълновата функция“, или „ефектът на наблюдателя“. Квантовата физика ни казва, че в момента, в който наблюдателят потърси електрон във времето и пространството, то има определена точка, в която всички вероятности на електрона се събират във физическо събитие. С това откритие вече не можем да смятаме съзнанието и материята за отделни: те са същностно свързани, защото субективният ум предизвиква измерими промени в обективния, физически свят.

На субатомно ниво енергията реагира на вашето съзнателно внимание и се превръща в материя. Как би се променил животът ви, ако се научите да управлявате ефекта на наблюдателя и да предизвиквате колапс на безкрайните вероятности в реалност, която вие избирате? Можете ли да се усъвършенствате в наблюдаването на живота, който желаете?

Безброй възможни реалности очакват наблюдателя

Помислете над това: всичко във физическата вселена е съставено от субатомни частици като електроните. По своята природа, те се намират в състояние на вълна – докато не бъдат наблюдавани. Те са потенциално и „всичко“ и „нищо“, докато не бъдат наблюдавани. Следователно, всичко в нашата физическа реалност съществува като чист потенциал.

Ако субатомните частици могат да съществуват на безброй место едновременно, ние потенциално сме способни да предизвикаме множество възможни реалности. Или ако можете да си представите бъдещото събитие в живота си на основа на ваше лично желание, то тази реалност вече съществува като възможност в квантовото поле и очаква да я наблюдавате. Ако умът ви може да повлияе на появата на един електрон, то теоретично той би могъл да повлияе на появата на всяка възможност.

Това означава, че квантовото поле съдържа реалност, в която вие сте здрави, богати, щастливи и притежавате всички качества и способности на идеализирания аз, който живее в мислите ви. С помощта на волево внимание, искрено прилагане на ново познание и редовни ежедневни усилия, вие можете да използвате ума си на наблюдател, за да предизвикате колапс на вълновата функция и да превърнете голям брой субатомни вълни от вероятност в желано физическо събитие, наречено ваше преживяване.

Квантовото поле реагира не на това, което искаме, а на това, което сме

Ние общуваме с квантовото поле най-вече чрез мислите и чувствата си. Мислите са сами по себе си енергия – както знаете електрическите импулси, генерирани от мозъка, лесно могат да бъдат измерени с ЕЕГ – и те са едно от основните средства, с които изпращаме сигнали към полето…

Изследването на учени от Научноизследователския център ХартМат“, Калифорния за физиологията на емоциите, връзката между сърце и мозък показват, че само когато възвишените емоции и ясните цели на индивида са в хармония и излъчват един и същи сигнал, имаме реакции на квантовото поле.

Казано с други думи възвишената емоция, отвореното сърце и съзнателното намерение подават сигнал на полето и то реагира по удивителен начин.

Универсалният разум

Според квантовия модел цялата физическа действителност е предимно енергия, която съществува в обширна мрежа, свързана през пространството и времето. Тази мрежа – квантовото поле – съдържа всички вероятности, които могат да се превърнат в реалност чрез нашите мисли (съзнания), наблюдения, чувства.

Когато стигнем до заключението, че физиологичното ни тяло е съставено от същото, от което е съставена и Вселената, когато се сблъскаме с идеята, че това, което дава живот на тялото, е форма на енергия, можем да разберем, че е логично да говорим за това, което е универсалният разум…

Именно универсалният разум вдъхва живот на полето и всичко в него, вкючително и нас самите. Той е сила, която въодушевява всеки аспект на материалната вселена, кара сърцето ни да бие, стомаха ни да смила храна. Той надзирава безчетните ни химически реакции, които протичат всяка секунда във всяка наша клетка. Кара дърветата да раждат плодове, а далечни галактики да се образуват или загиват.

И тъй като съществува във всички места и времена и упражнява силата си вътре и навсякъде около нас, този разум е едновременно личен и универсален.

Получаваме това, което изпращаме

Ето как си дирижират събитията в нашия живот.

Ако сме преживели страдание, което пазим в ума и тялото си и го измерваме чрез мислите и чувствата си, ние излъчваме този енергиен подпис в полето. Универсалният разум откликва като изпраща в живота ни друго събитие, което възпроизвежда същия интелектуален и емоционален отговор.

Мислите ни изпращат сигнала навън (“Аз страдам“), а емоциите ни („Аз страдам“) привличат в живота ни събитие, което съответства на тази емоционална честота – тоест добра причина да страдаме. Ние съвсем реално постоянно молим за доказателство за съществуването на универсален разум и той постоянно ни изпраща обратна връзка във външната среда. Ето колко сме силни.

А можем ли да изпращаме сигнал, който ще произведе положителен резултат за нас?

Можем, но трябва да приемем, че първо трябва да променим ума си, мислите, чувства си, чрез тях да достигнем до нови преживявания. Трябва просто да се откажем от навика да бъдем себе си.

Организационна схема

В Semco няма официална организационна схема. Уважението на хората е достатъчно, за да превърне някого в лидер. Ако по някаква причина се налага да скицираме структурата на част от компанията, го правим с молив и изхвърляме листа при първа възможност.

Наемане на работа

Когато се наемат нови служители или някой е повишен, хората от отдела имат възможност да интервюират кандидатите и да им поставят оценка, преди да вземат каквото и да е решение.

Работно време

Работното време в Semco е гъвкаво. Всеки сам следи колко часа работи. По различно време на деня хората имат различна нагласа за работа и продуктивност. Semco прави всичко възможно да се приспособи към желанията и потребностите на всекиго.

Работна среда

Искаме всеки, който работи при нас да се чувства свободен да променя и приспособява работното си място по свой вкус. Боядисването на стените и машините, поставянето на цветя или декорирането на пространството около вас е изцяло във ваши ръце. Компанията няма и не иска да има правила за това. Промените работната си среда според личните си вкусове и желания, съобразени с тези на хората, с които работите.

Профсъюзи

Профсъюзите са важна форма за защита на работниците. В Semco работниците са свободни да членуват в профсъюзи и преследването на членове на профсъюзите е абсолютно забранено. Профсъюзите и компанията не винаги са съгласни един с друг и дори не винаги се разбират добре, но ние държим на взаимното уважение и диалог.

Стачки

Стачките са нещо нормално. Те са част от демокрацията. Никой не бива наказван заради участие в стачка, тъй като тя е израз на мислите и чувствата на хората от компанията. В този смисъл събранията на работниците са неприкосновени.

Отсъствието от работа заради участие в стачка се квалифицира просто като отсъствие, без последствия или наказания.

Участие

Нашата философия се основава на участието и ангажираността. Не стойте безучастно. Изказвайте мнения, търсете възможности и развитие, винаги казвайте каквото мислите. Не бъдете просто безименен фигурант.

Мнението ви е винаги интересно, дори и никой да не ви го е поискал. Свържете се със заводския комитет, участвайте в изборите. Направете така, че гласът ви да има значение

Атестация от подчинените

Два пъти в годината ще получавате за попълване въпросник, който ви дава възможност да кажете всичко което мислите за своя началник. Бъдете съвсем прями и честни – не само докато попълвате формуляра, но и по време на обсъждането след това.

Заводски комитети

Работещите в Semco имат свое гарантирано представителство в лицето на заводския комитет към всяко предприятие. Прочетете устава му, участвайте в него, уверете се, че той ефективно защитава вашите интереси, които често няма да съвпада с интересите на Semco. За нас това е полезен и необходим конфликт.

Власт

Много от длъжностите в Semco предполагат йерархична власт. Но опитите да се упражнява натиск върху подчинените, да бъдат заставяни да работят, защото изпитват страх или несигурност или да им се демонстрира неуважение се приемат за недопустимо упражняване на власт и не се толерират.

Сигурност на работното място и възраст

Всеки, който е работил за нас три години или е достигнало възраст петдесет години се ползва със специални протекции и може да бъде съкратен само след дълга поредица от одобрения. Това не означава че политиката на Semco е да не уволнява, но така се вдъхва повече чувство на сигурност у хората.

Промяна

Semco е място, където от време на време се правят сериозни промени. Нека това не ви притеснява. Ние ги считаме за полезни и позитивни. Наблюдавайте ги без страх. Те са характерни за нашата компания.

Облекло и външен вид

Нито едно от двете нямат значение в Semco. Външният вид не е фактор при наемане на работа или повишение. Всеки сам си знае какво харесва или трябва да носи. Бъдете спокойни и носете единствено здравия си разум.

Личен живот

Всеки е господар на живота си, а личните дела на хората са свещени за компанията. На Semco не й е работа да се меси в живота на хората извън работно време, стига то да не влияе на работата им. Разбира се, нашият отдел Личен състав и на ваше разположение за всякакъв вид помощ или подкрепа, от която може да се нуждаете

Заеми от компанията

Компанията заема пари на хората си при непредвидени ситуации. Това означава, че заеми за покупка на жилище, кола и подобни не са практика. Но компанията иска да знаете, че ако се сблъскате с тежък и неочакван финансов проблем, тя ще е насреща.

Гордост

Струва си да се работи единствено на място, с което можете да се гордеете. Подхранвайте тази гордост, като гарантирате качество на всичко което правите. Не позволявайте от компанията да излезе продукт, който не е изработен според най високите критерии. Не пишете писмо или докладна, ако не сте напълно искрени. Не позволявайте нивото на достойнството да спадне .

Комуникация

Semco и хората й трябва да се стремят да комуникират открито и честно. Трябва да сте в състояние да вярвате изцяло на казаното от колегите си. Изисквайте тази прозрачност, ако се съмнявате в нещо.

Неформалност

Организирането на тържество за рожден ден в края на работния ден, влизането в среща, на която не сте поканен, както и използването на прякори са все характеристики на нашата корпоративна култура. Не бъдете срамежливи и не се придържайте към формалностите.

Предложения

Semco не смята, че за предложенията трябва да се дават награди. Искаме всички да говорят открито и всяко мнение е добре дошло, но не смятаме, че е здравословно да бъде възнаграждавано преди или по друг начин.

Жената в Semco

Жените в Бразилия си намират работа, градят кариера и се възползват от финансови възможности по трудно, отколкото мъжете. В Semco на тяхно разположение са различни програми ръководени от жени, които целят да намалят тази дискриминация. Наричаме ги Жените в Semco. Ако сте жена, участвайте. Ако не, не се чувствайте застрашен и не пречете на това начинание. Постарайте се да го разберете и да го уважавате.

Отпуски

Semco не е от компаниите, които смятат, че има незаменими хора. Всеки трябва да ползва тридесетте си дни отпуска всяка година. Това е от жизнено важно значение за здравето ви и за добруването на компанията. Няма достатъчно основателна причина, за да си оставите отпуск за по-нататък.

Започни сега. Побързай!

Понякога изглежда, че средностатистическите кадри не получават нищо повече от късия край на клечката, която е налична. Дали ще са съкращения или извънредно заплащане за по-старшите от управленското ниво, здраво трудещите се приятелчета в дъното захапват пръта.

Миналата седмица обядвах с моя стар приятел Джим. Не бях го виждал от две години и това бе извънреден шанс да си наваксам. Храната бе страхотна. Но остатъкът от обяда бе доста унил.

Джим работеше за голям нюйорски конгломерат. Той е на петдесет и зад гърба си има двадесет и пет години добре свършена работа. Но той мрази работата си. Хванат е в капан. Прави точно онова, което вършеше и последния път, в който обядвахме заедно. Прекарва дните си в мисли колко дълго ще трябва да чака, преди да може да си позволи да се пенсионира – цифра, която благодарение на краха на фондовата борса, се увеличи значително.

Преди пет години Джим имаше работа-мечта, за която всички ние му завиждахме и която виждахме представена в списанията. Днес същата тази работа изглежда като капан.

Голямата лъжа на новата икономика е, че всеки е способен да живее живота на предприемач без да става такъв в действителност.

Ние възприехме идеята, че всички хубави неща, които хората търсят от една организация – професионална сигурност, облаги, ваканции, сигурността да обвиниш шефа си, когато нещата не вървят добре – могат да бъдат съпроводени от напора на бързия растеж и от онова опияняващо чувство, което получаваме, когато бюрокрацията се разкара от пътя ни и успеем да открием какво наистина сме способни да постигнем.

Превърнахме в знаменитости двайсет и осем годишните, иницииращи нови продукти или лансиращи нови отдели. Завиждахме на щастливците (но не непременно квалифицирани или поемащи риск) мениджъри от средно ниво, които натрупаха състояние чрез стоковите опции (бел.ред.: опцията дава правото на притежателя й да купи или продаде определен актив на определена цена, в рамките на определен срок). Наричахме се „предприемачи“ и се усмихвахме, защото вземахме най-доброто и от двата свята.

Грешка. Голяма грешка. Понеже пропуснахме две значими идеи.

Първата идея е, че големите компании са фундаментално грохнали. Големите компании са такива, защото са много добри в правенето на вчерашния бизнес. Те могат да правят (и продават) нещата си по-бързо и по-евтино от конкуренцията, понеже са се специализирали в направата и продажбата на съществуващите си продукти.

Проблемът е, че когато светът се променя (а той се променя по-бързо от когато и да е било), да бъдеш добър във вчерашния бизнес не е просто безполезно, но и уязвимо. Всички тези големи компании сега издишат, понеже изградената от тях инфраструктура е точно толкова полезна, колкото и линията „Мажино“ (бел. ред.: линията „Мажино“ е система от укрепления, разположени по границата с Германия от Белфор до Лонгюйон, построена 1929-1934, усъвършенствана през 1940г.) – тя е отживелица. Пингвините обичат студената вода. Когато стане топло, те са хванати в капан. Фино настроената машинария, която са изобретили за заобикалящата ги среда, не би работила толкова добре в новата среда.

Втората идея е, че фондовата борса е рухнала дори от по-отдавна. Фондовата борса е огромна психологически масова измама, зависеща от фикцията, че винаги ще се намери някой по-глупав от вас, желаещ да купи акциите за повече, отколкото сте платили за тях.

Ключова част от тази измама е прегърнатата от инвеститорите идея, че големите компании с предсказуеми печалби са склонни да продължават да растат и да процъфтяват. Това бе вярно, разбира се, но в един хаотичен свят всеки ден се доказва, че е погрешно.

Потъването, което изживяваме в момента, е директно следствие от тези две идеи, станали ни много ясни по едно и също време. не е възможно големите компании да растат вечно с 20 процента годишен ръст, усъвършенствайки вчерашния бизнес, но фондовата борса не желаеше и да чуе за това. Затова големите компании, ведно с директната подкрепа на счетоводните фирми, лъжеха за състоянието си (да, „лъжеха“ е силна дума, но така се казва, когато не изричаш истината).

Още от самото начало, докато бяхме зашеметени от голямата експанзия, на която всички се наслаждавахме, изпуснахме истинската цел. И сега си плащаме за това.

Онзи ден заведох сина ми да види Стив Джобс, представящ ежегодната си план-програма на MacWorld Expo в Ню Йорк. Той стоя прикован с часове, удивен от енергията, проницателността и ентусиазма, които Стив внесе на подиума. Имам предвид, че Стив се държеше така, сякаш бе господар на мястото.

Разбира се, той е господар на мястото. И това е най-важният урок, който смятам, че трябва да усвоим от безредиците от последните няколко години.

Apple представя страхотни продукти по регулярен график. Сравнете магията на iPod или на Mac, или пък на Final Cut Pro с безусловната баналност на повечето от нещата, смятани за иновация в големия бизнес. Други технологични компании представят услуги, които очакват, че ще се превърнат в печеливши монополи. Apple представят неща, с които се гордеят.

Стив не се опитва да накара цената на акциите да се повиши. Той не се опита да поддържа заета своята съществуваща инфраструктура или да се нрави на дилърите си. Той прави онова, в което вярва. Той продължава легендата. Тя е щастливото съвпадение между неговото его и нашите желания.

Разбира се, това може да бъде вярно само когато е вярно. През останалото време Apple произвежда продукти, които се провалят, които не завладяват, които не носят печалба. Но за почти трийсет години са се случили достатъчно победи, които да покрият разходите. Той е герой. Модел за милиони.

Какво би било, ако всеки имаше неговата смелост? Какво би било, ако всеки, който чете тази глава, осъзнае, че целта на кариерите ни (2000 часа годишно, петдесет години една след друга – това са сто хиляди работни часа) не е да изфабрикуваме поредната дреболия? Какво би било, само евентуално, ако престанехме да правим неща и започнехме да творим нещо различно?

Гигантската тайна на новата икономика е следната: Предприемачите моментално получаваха безплатно (и бързо) пътуване до богатството посредством фондовата борса. Тази връзка е временно прекъсната, но основната идея, стояща зад предприемачеството, е по-силна от всякога. Във времената на ускорена промяна най-добрите организации са малки и бързи, а хората, които ги управляват, притежават шанса да направят удар, който да бъде решаващ.

Не е съвпадение, че един от вторичните продукти на технологичната революция е смъртта на фабриката. Благодарение на обществено достъпната инфраструктура (от мобилни телефони и е-мейли до Kinko’s и аутсорсинга в Тайланд) определено няма причина вече да се изгражда голяма компания. А след като големите компании вече не са толкова печеливши, то много вероятно е малките да разцъфтят, да направят нещо различно и после (без сълзи) да изчезнат, само за да се появят в друго време, на друго място.

Мнозина трудно биха преглътнали това. Изразнахме с родители, четящи Time или Forbes, а не Inc. Ролевите ни модели не бяха полуделите предприемачи, изпратени на мисия свише, да осъществят нещо или пък да умрат, докато се опитват. Ние не виждаме себе си в тези обувки. Защо светът просто не се успокои и не ни остави да си починем?

Уви, светът няма да се успокои. Силното желание за сигурност е разбираемо, но то е смазано от законите на Мур, от глобализацията, от желанието за конкуренция. Съжалявам, ако сте изминали две трети от пътя си към пенсиониране, но уви, светът полудява за наша сметка.

Всички интернет компании, които се провалиха с гръм и трясък, имаха помежду си нещо общо – опитаха се да използват пари, за да се изолират от външната промяна. Пробваха да си купят успех, големина, стабилност. Не е възможно да постигнеш това, независимо колко си голям.

Докато работиш за някого, не можеш да имаш професионална сигурност. Докато компанията ти е публична, бъдещето ти е в ръцете на другите – хора, които вероятно не са толкова умни като теб. Докато следваш напътствията на другите, няма да реализираш съдбата си напълно и искрено да правиш нещо различно за начина, по който хората живеят и работят.

Колко време отделяте всеки ден, в което да се тревожите колко задоволен и щастлив е изпълнителният ви директор? Колко влагате, за да сте сигурни, че работата му е сигурна? Голямата новина: Вашият изпълнителен директор прекарва толкова време да се тревожи за Вас.

Бих желал да направите нещо за себе си. Умолявам ви. Ще ви отнеме само няколко минути, но смятам, че ще ви хареса.

Представете си за момент, че току що сте изгубили работата си. После си представете, че индустрията, в която сте били обучени и работите, просто е изчезнала.

Какво ще направите? Ще излезете ли да търсите друга работа? Работа в Enron или в WordCom? Или в голяма бюрократична фирма със сто човека, работеща на кредит и с бюджет от няколко милиона долара на година за стратегически консултанти?

А ако нямаше никакви варианти? какво щеше да стане, ако трябваше да започнете нещо? Каквото и да било. Какво би било то?

Не вие необходима добра идея, за да започнете бизнес – откраднете си такава. Открийте някой в друг град, в друг щат, в друга индустрия – и направете онова, което прави и той. След като започнете, първоначалната ви идея така или иначе ще бъде подменена. Умните предприемачи не се придържат стриктно към първоначалния бизнес план. Ще осъзнаете, че всеки ден е още един ден по пътя към успеха и че промяната на плана е част от този план.

Най-добрата част от упражнението идва, когато осъзнаете, че сте достатъчно умни, достатъчно мотивирани и достатъчно съсредоточени, за да го направите наистина. Веднъж решили, че в действителност бихте могли да започнете подобно начинание, ще осъзнаете, че нито един друг вариант не е достатъчно удовлетворяващ.

Напуснете работата си. Точно сега (всъщност, не е необходимо да напускате точно сега. Можете просто да решите да напуснете в този момент). Престанете да правите нещо лудо, рисковано и зле обмислено (настоящата ви работа обхваща и трите). Престанете да работите за фабриката и започнете да градите нещо, което хората ще запомнят.

А ето и трудността: много по-вероятно е организациите, в които хората, вършещи работата, са абсолютно същите хора, вземащи решенията, да успеят в дългосрочен аспект. Почти всички грехове на американския бизнес (от разхищението на природни ресурси до счетоводните измами) могат да бъдат приписани на анонимната бюрокрация. Но предприемачите не могат да бъдат анонимни – това е твоето решение, твоята политика, твоята работа, твоят бизнес – и атова или си бърз и честен, или излизаш от играта. Няма на кой друг да прехвърлиш топката.

Плашещо ли е? Добре, само за момент обмислете алтернативата. Възможно е да работите за Motorola, Adelphia или дори за AT&T, вечно чудейки се кога компанията ще започне да залязва и същевременно да сте заети с правенето на всичко, което шефът ви каже, само за да сте сигурни, че ще сте последните уволнени.

Сравнявайки фактите, ми звучи така, сякаш да стартираш малък бизнес е напълно безопасно.

Нека невербалният радар да е включен

Нищо не бива да се оставя на случайността, когато подготвяте среща с други хора – ето защо трябва да държите невербалния си радар включен. След като се уверите, че сте планирали нещата добре, влезте в помещението, отпуснете се и се вгледайте в гостите си като внимавате особено много за сигнали на дискомфорт, които могат да означават някакви скрити проблеми. Следете също така и за успокоителните жестове, които биха могли да сигнализират за тревога или уязвимост.

Нито един невербален жест не е толкова дребен, за да не заслужи внимание при бизнес срещи, така че внимавайте и за микрожестовете. Аз често пъти следя за напрежението в долния клепач, когато хората четат договори или други документи. Това е надежден сигнал за блокиращо поведение, което показва, че човекът е забелязал нещо проблематично.

Колкото по-важна е срещата, толкова по-важно е да подготвите сетивата си да разчитат невербалните знаци. Нека очите и умът ви да са отпочинали, за да можете да наблюдавате невербалните сигнали на комфорт и дискомфорт, както и сигналите за намерения – навеждане напред или облягане назад. Тези сигнали се появяват, когато тялото разкрива как се чувстваме, какво ни харесва и какво не ни харесва.

Наблюдавайте още дали торсовете са фронтално обърнати един към друг или е налице изместване. Търсете още жестове на блокиране на поглед или крак. Наблюдавайте още за жестовете на териториални претенции и други жестове, които демонстрират самочувствие. Следете за стъпалата, които се насочват в посока на вратата на помещението и изразяват ясно желание да се излезе от него. Наблюдавайте цялото тяло, не само лицето (ето затова понякога е полезно да не седим около маса).

Един пример за микрожестовете, които спестяват милиони

Спомням си, че веднъж участвах в преговори между две транспортни компании от Европа. Когато разговарях с английския екип преди началото на срещата, те казаха по същество следното: „Ще седнем и ще ги изслушаме, след това те ще ни изслушат нас, а ти ще гледаш…“

„Не – казах аз. Не сте ме наели да седя и да ви гледам как си говорите, момчета. Ще преминем през договора, параграф по параграф.“

Те запротестираха, че това ще отнеме цяла вечност, но аз възразих, че ако целта е да се сключи сделка, то това е начинът да го направим. „Ще видим кои параграфи им харесват, кои не им харесват и ще се погрижим да оправим всички проблеми тук и сега.“

Точно това и направихме. Докато четяхме договора, подавах бележки под масата на водещия преговорите от английския екип, а той седеше точно до мен: тук има проблем… и тук има проблем… и тук има… Сигурен съм, че водещият преговорите от другия екип се чудеше как успяваме да усетим всеки път, че има нещо не както трябва и да го отстраним. Той не си даваше сметка, че когато нещо не му харасваше, събираше устните си „на тръбичка“.

В крайна сметка избегнахме много скъпоструващи изменения, които моите английски клиенти несъзнателно бяха готови да предложат с цел сделката да приключи по-бързо.

Така успях да спестя на английската компания милиони долари. Аз наричам това добра работа за деня.

Стратегията на сядането при бизнес срещите

Ако си мислите, че не е важно къде точно седим, питайте завеждащия протокола в Белия дом, който проверява по три пъти всеки детайл при рзполагането на местата по време на държавни преговори. Учителите знаят, че разположението на учениците на различни места влияе на вниманието им и на участието им в часовете. Дори гангстерите се уговарят не само къде ще се срещнат, но и кой къде ще седне.

В крайна сметка решението кой къде ще седне зависи от това какво искате да постигнете. В известен смисъл това решение е просто: повече работа свършваме, когато хората седят до нас или под прав ъгъл на нас. По причини, които не са ни ясни, въпреки че съществуват много хипотези, изследванията по въпроса за сядането говорят, че свършваме по-малко работа, когато седим един срещу друг. Сядането на диван един до друг или на столове под прав ъгъл, има много по-добър ефект.

Често пъти ме питат дали гостите трябва да седнат на челното място на една правоъгълна маса за разговори. Това разбира се е възможно, но гостът може би ще очаква вие да седнете там, тъй като срещата се провежда на ваша територия.

Един от начините да разрешите този въпрос е да предложите на госта да избере сам своето място: „Къде бихте желали да седнете?“ Той или ще избере сам къде да седне, или ще предостави на вас да го настаните. Ако нямате свои цели, които ще преследвате в срещата, например ако сте адвокат, който преговаря с отсрещната страна, вие ще сте този, който ще иска да каже къде да седнат, тъй като това дискретно поставя граници между вас и помага да упражнявате подсъзнателен контрол.

Когато се срещам с някого в неговия офис, ппредпочитам да не ме канят да седна на стола срещу бюрото, а на дивана, ако има такъв, встрани от бюрото. Това ме кара да се чувствам по-специално, а и по-неофициално. Ако искате да имате лоша комуникация или много лоша комуникация, настанете човека, който ви посещава на отсрещната страна на бюрото. Това създава не само бариери помежду ви, но и дистанция. Тук вече няма топлина, симпатия… Това е като че ли очевидно, но колко офиси има, които са обзаведени точно по този начин?

Стратегия на разумно използване на времето

Работех за човек, който беше страхотен лидер. Той мразеше да се губи време. Влизаше, обявяваше с колко минути разполагаме – обикновено не повече от тридесет – и слагаше часовника на масата. Уверявам ви, че очите на всички ни бяха върху часовника на масата и върху собствените ни часовници. . Заседанията, които обикновено с точеха с часове, изведнъж станаха кратки и целенасочени.

В някои ситуации вие можете да направите същото, но като цяло трябва да се стремите да цените времето на гостите си. Когато планирате срещата, попитайте дали има ограничения във времето. А по време на срещата следете времето, или помолете някой друг да прави това и да ви каже кога наближава момента на приключване на срещата. . Можете да кажете: „Виждам, че остават още 15 минути до края и вие ще трябва да тръгвате. Ще планираме ли продължение на нашия разговор?“

Имайте предвид, че в много култури определеното време е гъвкаво понятие и от вас може би се очаква да го удължите, така че всеки да може да вземе отношение по обсъждания въпрос. От вас освен това може би ще се очаква и да излезете след срещата на по едно питие – и там ще свършите истинската работа. Така че научете какви са очакванията от вас и се подгответе.

Стратегията на ролята

Дори да нямате задача да говорите по време на една среща, вие все пак имате някаква важна роля в качеството си на интелигентен и мотивиран участник в срещата. Покажете чрез невербалните сигнали заинтересованост и увереност.

Например, наведете стойката на тялото си се леко напред, ориентирайте я фронтално към този, който говори в момента, дръжте ръцете си спокойни и видими. Избягвате да се въртите, да дъвчете химикалка, да се занимавате с някакви дребни неща, които издават досада и скука. Не се разсейвайте с мобилния си телефон, с лаптопа, изключете телефона преди срещата да е започнала, не хвърляйте любопитни погледи към останалите участници и не се впускайте в странични разговори. Помнете, че всички това е разсейващо, особено за човека, който говори в момента.

Две глави, събрани близо една до друга в приятелско бъбрене, се забелязват веднага. Забелязва се веднага и когато някой проверява имейлите си. Мениджъри са ми казвали, че нищо не ги дразни толкова много, колкото това някой от служителите им да сметне, че е от решаваща важност да прошепне нещо на съседа си, точно когато те – мениджърите – казват нещо важно. Тези, които си шепнат и разглеждат имейлите си, си мислят че това не се вижда, но от челното място на масата или от подиума на залата се вижда всичко, уверявам ви.

Помнете също така, че с поведението си вие можете да подсилите посланието на този, който говори, като използвате правилно невербалните сигнали на съгласие, на разбиране. Когато отразявате невербално и по подходящ начин поведението на говорещия, показвате, че следите мисълта му и сте на едно и също мнение.

Стратегия, когато стане напечено

С напрежение и изостряне на отношенията не се постига нищо. Ако почувствате, че се създава напрежение, отделете време, за да се справите с него, защото емоциите винаги надделяват над логиката.

Ето 10 начина да разредите вашето или чуждо напрежение.

1. Облегнете се назад, отстъпете пространство.
2. Отместете погледа си, преустановете прекия контакт с очи.
3. Не стойте със скръстени ръце или с ръце на кръста.
4. Застанете под известен ъгъл към опонента си. Променяйки ъгъла, вие намалявате напрежението.
5. Поемете дълбоко въздух и издишвайте по-дълго, отколкото вдишвате. Хората около вас ще оценят успокояващото ви действие, без да се налага да казвате „Успокойте се“.
6. Обявете почивка, независимо от това какво правите в този момент. Кажете „Имам нужда от малко време, за да помисля“, или „Да направим кратка почивка“, както и „Имам нужда от 24 часа, за да преразгледам становището си“.
7. След като се изправите, кръстосайте крака и наклонете леко глава, за да намалите агресията у другите.
8. Изправете се и леко се отдалечете. Дистанцирането има двойна роля: от една страна намалява напрежението, а от друга страна, изправянето на крака създава впечатление за по-голям авторитет.
9. Разходете се заедно с опонента си. Всяко изостряне в отношенията се смекчава, когато хората вървят рамо до рамо.
10. Хапнете заедно или пийнете. Споделянето на храна и напитки възвръща взаимното доверие и единомислие.

Ориентирани ли сме към купувача, на когото искаме да продаваме?

Успешната продажба неизбежно е свързана с определен процес. Всъщност продаването е процес.

Някои от фирмите-клиенти, с които работя, имат разработен процес за продажби, който ръководителите на отделите по продажби изискват специалистите по продажби да го използват и ги обучават за тази цел.

Други фирми, с които работя, нямат разработен процес за продажби. Хората, които работят в отделите по продажби, правят всичко възможно, на което са способни. Имат някакъв подход, който следват, но той по-скоро е неосъзнат и е плод на случайност, отколкото на предварително изготвен план. Като цяло в такива компании резултатът е недостатъчно продажби от всички категории специалисти по продажбите – от онези, които не изпълняват квотите си, до най-успешните сред тях, тъй като не всички от тях осъществяват пълния си потенциал.

Още по-тревожно е, че мога да преброя на пръстите на едната си ръка фирмите, чийто процес на продажба е ориентиран към процеса на купуване на купувача. Клиентът е най-важната личност в процеса на покупко-продажба. Та нали парите са в него! Той е този, който взема крайното решение дали да купи това, което му предлагате или не и ще го направи единствено, ако вярва, че това ще му помогне да постигне някакви свои цели.

Затова е логично нещата да се разглежда от гледна точка на клиента.

Нека възприемем гледната точка на клиента, да разберем процеса през който той преминава, за да стигне до решението за покупка, а след това да адаптираме своя процес на продажба, така че да съответства на процеса на покупка на клиента. Като правим това ще даваме на клиента онова, от което се нуждаят, за да преминат през своя процес на покупка, стигайки до успешен финал…

… В повечето случаи клиентите нямат официален или съзнателен процес на покупка. Затова е важно да разкриете процеса, през който преминават. И тъй като 95% от мозъчната активност е несъзнателна и е възможно клиентите да следват несъзнателен или инстинктивен процес, то ще е от полза, ако този процес бъде осъзнат.

Задайте следните въпроси, за да разкриете какъв е този несъзнателен процес. Ето примери за такива въпроси:

• Как вземате решение?
• Как определяте кое е най-подходящото решение за вас?
• Как избирате най-подходящото решение за вас или най-подходящия доставчик?

Като помагате на клиентите да изяснят по какъв начин стигат до решение за покупка, вие им показвате, че те са ценни за вас и това ви изгражда репутация на надежден, услужлив и полезен доставчик.

Един примитивен мозък в един модерен свят

За да разберем напълно как действа мозъкът, който взема решение за покупка, нека знаем, че нашият мозък е достигнал настоящата си форма и обем още преди 100 000 години. Колкото и силно адаптивни да са, нашите мозъци не са еволюирали и не са се променили кой знае колко през последните 100 000 години и затова, макар че живеем в един модерен свят в сравнение с първобитните ни предци, голяма част от функциите на мозъка са се развили така, че да гарантират нашето оцеляване.

Нашият мозък е приспособен за постигането на тази задача. Той е еволюирал във време, когато храната не е достигала и ако човек е искал да остане жив, трябвало е да може да ловува, бързо за забелязва опасността и отличава приятеля от врага. Освен това трябвало е да подсигурява непрекъснатото оцеляване на своя род, да си намери подходящ партньор.

Всичко това има огромни последици, когато искаме да разберем как най-добре да продаваме, но така, че сме насочени към мозъка на клиента. Както стана дума по-рано, повечето от нашите решения, действия, емоции и поведение зависят от 95% от мозъчната активност, която се осъществява в сферата на несъзнателното. Въпреки че ни се иска да смятаме себе си и своите клиенти за интелигентни, рационални и логични същества, на практика повечето мисли и чувства, оказващи влияние върху нас, възникват в най-примитивните, несъзнателни зони на мозъка.

Вземането на решения в човешкия мозък протича на (поне) две нива – в по-еволюиралата и рационална мозъчна кора и в по-примитивната субкортикална зона на лимбичния и рептолоидния мозък.

По-старите части на мозъка оказват мощно влияние върху нашето поведение. Мозъкът ни обработва несъзнателно преобладаващата част от получената от сетивата информация и примитивните му части реагират несъзнателно на получените стимули в рамките на части от секундата. Това е много по-бързо от рационалната мозъчна кора.

В сърцевината си мозъкът е силно емоционален, мозъчната кора и лимбичната система съжителстват в деликатно равновесие и ако искаме успешни продажби не бива да си затваряме очите за огромната сила на по-примитивните части на мозъка. Лимбичната система реагира по-бързо и изпреварва мозъчната кора. Следователно може да окаже огромно влияние върху функционирането на мозъка и това доколко възприема нашето послание.

Бягай от опасността, стреми се към облагата

Това е фундаментален принцип на мозъка – да избягва всичко, което възприема като болезнено, опасно, застрашително и да се стреми към всичко, което е приятно, успокояващо или носи облага. Въпреки че инстинктите „бягай далеч“ и „стреми се към облаги“ са активни, първият от тях е по-силен и по-бърз.

Ситуациите, които изглеждат или наистина са зашифровани от мозъка като застрашителни и пораждат реакцията „бягай далеч“ са:

• загуба на контрол
• загуба на одобрение
• загуба на статут
• говорене пред публика
• влизане в помещение с непознати хора
• промяна, наложена от други хора
• загуба на работа
• страх от измама, лъжа

Въпреки че малко от тези ситуации са наистина застрашителни, що се отнася до възможността от нараняване или смърт, рептолоидните и емоционални части на мозъка не притежават способността за логика и анализ. Те пораждат инстинктивна и автоматична реакция и много ситуации биват категоризирани като заплаха.

Реакцията на заплаха намаляват запасите от глюкоза и кислород в префронталната кора на мозъка на купувача, на него му става все по-трудно да взема решения и да обмисля нови идеи и понятия. Има вероятност мозъка на клиента да влезе в автоматичен, несъзнателен режим на предпазливост, за да намали риска до минимум.

Облаги, към които мозъкът проявява интерес са:

• храна
• секс
• взаимоотношения и връзки други хора
• одобрение на другите
• постижения
• сигурност
• щастие
• задоволство

Всеки миг мозъкът сканира околната среда, търсейки сигнали за опасност или възможности за облага.

Мозъкът непрекъснато търси знаци за евентуална заплаха или облага. На съзнателно и отчасти на несъзнателно равнище мозъкът бяга от болката и се стреми към облаги в отговор на въпроси от типа на: „Дали това, което ми предлагат да купя решава моя проблем, намалява моята болка, облекчава затруднението ми, намалява стреса, помага ми в работата, печели одобрението на шефа, помага ми да не изглеждам глупав, некомпетентен, неспособен?“

Както и отговори като: „Дали това, което ми предлагат да купя м помага за положителен имидж, спечелва доверие и одобрение, спестява ми време, пари, помага ми да вземам умни решения, носи репутация?“…

… Най-ефективните продавачи работят с мозъчната кора, където се осъществява рационалното мислене и вземат предвид и рептилоидния и лимбичния мозък, които оказват огромно влияние върху вземането на решения за покупка.

Как става това на практика?

Адаптивното продаване

В миналото продавачите често пъти биваха обучавани да следват един напълно стандартен за всички клиенти и стоки сценарий за продажба. Идеята беше, че стандартният сценарий съдържа изпробвани и доказани техники за продажба, които убеждават потенциалния клиент да каже „да“.

Друг традиционен и ориентиран към сделката на продаване метод е да рецитираш все едно и също стандартно съобщение на всеки евентуален купувачи и се надяваш, че понякога то ще ти донесе положителен резултат.

Купувачът обаче става все по-знаещ. И това налага промяна в стила на продаване …

… Нека ви запозная с адаптивното продаване, което е доказало предимствата си. То означава премоделиране, променяне и включване на разнообразни начини за продаване според:

• характера на ситуацията
• етапа на продаване, на който е купувачът
• конкретните потребности на купувача
• личността и покупателните навици, които изискват специфични въпроси, отправяне на конкретно предложение, получаване на отговори и даване на обратна връзка

Теорията, която е в основата на адаптивното продаване гласи, че успехът на покупко-продажбата с определя както от преценката на купувача за ползата, която получава от продукта, който купува, но така също и от преживяването, което купувачът изпитва в процеса на покупко-продажба. Способността на продавача да създаде подходяща атмосфера, да осъществи връзка с купувача, да изложи основните предимства на продукта, са от съществено важно значение за успеха на продажбата …

… В този смисъл адаптивното продаване отчита значимостта както на разума, така и на емоциите.

Моделът ПРИЗМА

Това е най-подробният и най-задълбоченият онлайн инструмент, основаващ се на неврологията, който може да изгражда поведенчески профили. Използва се при наемане на хора за работа, изграждане на екип, развитие на човешки качества, подобряване на обслужването на клиенти, в това число и при продажбите.

ПРИЗМА е разработван в течение на 15 години. За разлика от традиционните психологически модели той не се основава върху една единствена теоретична идея за човешката личност, а е комбинация от съвременните познания за функционалната дейност на мозъка. Скалите в ПРИЗМА са разработени и валидирани от д-р Тендай Вики – лицензиран психолог и университетски преподавател.

В основата на ПРИЗМА стои фундаменталният факт, че всичко в поведението на човека е движено от мозъка. Развитието на мозъка се извършва в сложно взаимодействие между средата, в която се ражда детето и неговите гени. В резултат на това всеки човек притежава уникален начин на възприемане и реагиране на света, в който живее. Повтарящите се реакции – унаследени и придобити – попадат в модели на поведенчески предпочитания, които се проектират в мислите, емоциите, речта, възприятията, действията, речта и общото поведение на човека …

… Моделът ПРИЗМА обхваща три взаимосвързани фактора:

• архитектурата на мозъка, която в модела ПРИЗМА представя в четири отделни квадранта
• нивото и потока на химически вещества (допамин, естроген, тестостерон, серотонин) в, които влияят върху поведението
• думите и фразите, които подчертават определени поведенчески характеристики на човека…

… Моделът ПРИЗМА предлага четири поведенчески профила на четири различни вида купувачи – зелени, сини, червени и златни. Те имат различни характерни особености и вземат решения за покупка по четири различни начина. Ако продавачът се научи да наблюдава точно определените от модела ПРИЗМА словесни и невербални изрази, би могъл много по-лесно и по-бързо да адаптира стила на продажба към купувача. И това би довело до успешна покупко-продажба.

Трудната ситуация на „Лего“

Беше началото на 2003 г. Компанията се намираше в трудно положение – през изминалата година оборотът й беше паднал с 30%. През 2004 г. се стопиха още 10%. Както се изрази Йорген Виг Кнудсторн, главният изпълнителен директор на „Лего“:

„Под краката ни гори пожар, търпим загуби от отрицателен паричен поток и рискуваме да изпаднем в неплатежоспособност по дълговете си, което би могло да доведе до разцепване на компанията.“

Как датският производител на играчки стигна до толкова бърз и драстичен упадък? Основателно би било да кажем, че проблемите на компанията могат да бъдат проследени назад до 1981 г., когато на пазара излезе първата в света игра за джобен компютър „Дънки Конг“. Появата й предизвика дебат на страниците на „Клодсханс“, фирменото списание на „Лего“, на тема отражение на т.нар. платформени игри върху бъдещето на конструкторите за деца. Единодушното заключение: платформи от рода на „Атари“ и „Нинтендо“ са преходна мания – което се оказа вярно до появата на компютърните игри за персонални компютри, а те предизвикаха втората, невероятно успешна вълна на тяхната популярност.

Стратегия за марката

Започнах да работя като консултант за „Лего“ през 2004 г., когато от компанията се обърнаха към мен да разработя цялостна стратегия за тяхната марка. Не исках фирмата да се отдалечава от онова, което вършеше успешно от толкова отдавна, но никой не би могъл да отрече повсеместното настъпление на всевъзможни цифрови продукти.

От средата на 90-те „Лего“ започнаха да се отдръпват от своя основен продукт – елементите за конструиране и да изместват фокуса си върху империя от хлабаво свързани помежду си тематични увеселителни паркове, детски модни линии, видеоигри, книги, списания, телевизионни програми и магазини за търговия на дребно. В някакъв момент от този период членовете на мениджмънта решили, че като се има предвид колко нетърпеливи, импулсивни и немирни са децата на третото хилядолетие, „Лего“ трябва да започнат да произвеждат по-едри елементи.

Всяко мащабно проучване, възлагано от „Лего“ водело до абсолютно същото заключение: бъдещите поколения щели да загубят интерес към играчките „Лего“… Децата на цифровата епоха щели да изгубят способността си да фантазират и творят, ако не са я изгубили вече, защото компютърните игри вършели по-голяма част от работата вместо тях. Всички проучвания на „Лего“ показвали, че у това поколение потребността от незабавно удовлетворение е далеч по-могъща, че не биха могли да се надяват да я преодоляват с каквито и да е елементи за конструиране.

За „Лего“, изправени пред подобна прогноза, изглеждало невъзможно да обърнат нещата, но въпреки това компанията го постигнала. Тя разпродаде тематичните си паркове. Продължи успешното сътрудничество и франчайзинг с други марки като „Хари Потър“, „Междузвездни войни и „Боб Строителя“. Намали броя на продуктите си, като в същото време стъпи на нови и слабо разработени глобални пазари.

Най-големият обрат в мисленето на „Лего“

Най-големият обрат в мисленето на „Лего“ настъпи в резултат от етнографски посещение в дома на едно единадесет годишно момче в средно голям германски град. Мисията ни? Да разберем какво е онова, с което „Лего“ наистина се откроява. През този ден ръководителите на компанията откриха, че всичко, което са си мислели, че знаят или което са им казвали за децата от края на ХХ век началото на ХХІ век и тяхното поведение от нов, цифров тип – включително и потребността им от съкращаване на времето и незабавни резултати – е погрешно.

Освен страстен почитател на „Лего“ единадесет годишното германче беше и запален скейтбордист. Когато го попитах с кое от притежанията си се гордее най-много, момчето веднага посочи чифт опърпани маратонки „Адидас“ със следи от неравномерно износване от едната страна. Тези маратонки били неговият трофей, каза той. Неговият златен медал. Неговият шедьовър. Нещо повече: те били доказателство. Като ги държеше вдигнати, за да може всеки в стаята да ги види и да им се възхити, момчето обясни, че отстрани маратонките са износени и изтрити точно под прав ъгъл. Петите били изтъркани и загладени по такъв начин, че не можело да има грешка. Цялостният вид на маратонките и впечатлението, което оставяли у околните били идеални: те показвали на него самия, на приятелите му и на света, че той е един от най-добрите скейтбордисти в града.

В този момент екипът на „Лего“ прозря цялата истина. А онези теории за съкращаване на времето и незабавното удовлетворение? Явно имаха връзка с действителността. Просветлени от онова, което едно единадесет годишно германче им каза за чифт стари маратонки „Адидас“, хората от екипа на „Лего“ разбраха, че децата придобиват социална стойност в очите на своите връстници като постигат високо ниво на майсторство в избрано от тях умение, без значение какво е то. Ако умението е ценно и си струва усилията, те ще се упражняват, докато го овладеят добре, независимо колко време ще им отнеме. За хлапетата важното беше да заслужат уважение с усилията си и да могат в крайна сметка да покажат осезаем резултат – в случая чифт износени маратонки, които повечето възрастни не биха погледнали втори път.

Обрат в политиката на „Лего“

До този момент решенията в „Лего“ се вземаха изцяло въз основа на огромни масиви от данни. В крайна сметка обаче едно дребно, случайно прозрение – чифт маратонки, принадлежащи на скейтбордист и почитател на „Лего“ – допринесе за обрата в политиката на компанията.

От този момент нататък „Лего“ се фокусираха отново върху основния си продукт и дори постигнаха безпрецедентно ниво. Компанията не само проектира наново произвежданите от нея елементи, връщайки се към нормалния им размер, но започна да добавя и допълнителни, още по-дребни елементи в комплектите си. Частите станаха по-детайлизирани, упътванията за сглобяване още по-трудни, конструкторските задачи по-трудоемки.

За потребителите изглежда „Лего“ означава преди всичко предизвикателство, майсторство, изкусност и не на последно място и трудно придобит опит – заключение, което е убягнало на сложния прогностичен анализ, въпреки забележителната му способност да интерпретира „средните“ резултати…

Малките данни

Малките данни могат да се крият във фурната, шкафче с лекарства или фотоалбум във Фейсбук. Могат да се съдържат в чаша с четки за зъби в някоя баня в Тел Авив или ролка тоалетна хартия, закачена до стената на тоалетната в Северна Бразилия. Може да ги откриете в начина, по който са подредени обувките на семейството в коридора, или в разбърканите букви и цифри, които съставят паролата на нечий компютър.

Когато се занимавам с подтекстово проучване, ровя в кошчетата за отпадъци между изстисканите тубички с паста за зъби, скъсани опаковки от бонбони и купони с изтекъл срок в търсене на онова единствено нещо, което ще разреши загадката или какво точно търся. Една частица малки данни почти никога не е достатъчно съдържателна, за да докаже нещо или да роди хипотеза, но смесена с други прозрения и наблюдения, събрани от цял свят, тези данни в съвкупност накрая раждат решение, което полага основите на бъдещата търговска марка или бизнес.

През Март 2017 добавихме за продажба следните нови книги:

Нови книги в категория „Личностно развитие“

Ти не си твоят мозък

„Ти не си твоят мозък“ от Джефри Шуорц и Ребека Гладинг показва как работи мозъкът и как е възможно да се идентифицират неговите негативни импулси, за да се постигне по-удовлетворителен живот, над който имаме контрол.

Толтекското изкуство на живота и смъртта

„Толтекското изкуство на живота и смъртта“ от Дон Мигел Руис и Барбара Емрис е книга, повеждаща читателя в мистично пътешествие, извисяващо се до високо ниво на духовно учение и съзнание.

Страхувам се… и все пак ще го направя

„Страхувам се… и все пак ще го направя“ от д-р Сюзън Джефърс е книга, която ни помага да преодолеем страховете си, кактито и да са те, за да живеем живота, който винаги сме искали.

Развийте максимално своята памет. Цялостна онагледена програма

„Развийте максимално своята памет. Цялостна онагледена програма“ от д-р Паскал Мишлон предлага над 200 съвета, упражнения и стратегии да подобрите паметта си.

Еволюция на душата. Духовно изцеление чрез изследване на миналите животи

„Еволюция на душата. Духовно изцеление чрез изследване на миналите животи“ от Линда Бакмън е наръчник за духовно изцеление и израстване, свързан с регресия в миналите животи.

Шепотът на ангелите. Как да се сближите със своите ангели хранители

„Шепотът на ангелите. Как да се сближите със своите ангели хранители“ от Джени Смидли е интригуваща книга за истории за срещи с ангели и за това как да ги разпознаваме и да се свързваме с тях.

Сократ, Иисус и Буда

„Сократ, Иисус и Буда“ от Фредерик Льоноар е книга, посветена на ученията на трима от най-великите духовни учители в историята на човечеството – Сократ, Иисус и Буда.

Митът за харизмата. Как да овладеем изкуството на личния магнетизъм

„Митът за харизмата. Как да овладеем изкуството на личния магнетизъм“ от Оливия Кабейн е книга, посветена на харизмата и личния магнетизъм, които всеки би могъл да усъвършенства в себе си с помощта на правилните действия.

Курс по чудеса. Ръководство за изучаване и практикуване

„Курс по чудеса. Ръководство за изучаване и практикуване“ от Алън Коен е ръководство за практикуване на системата за самопознание и духовно пробуждане, която разкрива пътя към вътрешния покой и изцеление с помощта на силата на прошката и любовта.

Лечителят медиум. Какво се крие зад хроничните и необясними болести и как да се излекуваме

„Лечителят медиум. Какво се крие зад хроничните и необясними болести и как да се излекуваме“ от Антъни Уилям е книга за алтернативната медицина, в която авторът споделя информация за същността на най-разпространените и „необясними“ болести, черпейки знания от Висш Дух.

Мистерията на женското здраве. Хормоните – ключ към баланса на тялото, емоциите и духа

„Мистерията на женското здраве. Хормоните – ключ към баланса на тялото, емоциите и духа“ от Линда Крокет комбинира успешно знания от различни сфери на здравето и помага на жената да открие отговори за здравето си там, където досега вероятно не се е осмелявала да ги търси.

Светлина върху Йога

„Светлина върху Йога“ от Б. К. С. Айенгар е с репутацията на най-доброто практическо ръководство по Xaтхa-йoгa, признато за съвременна класика и наричано „илюcтpoвaнa библия пo Йoгa“.

Кодът на самоувереността. Самоувереността като наука и изкуство – всичко, което жените трябва да знаят

„Кодът на самоувереността. Самоувереността като наука и изкуство – всичко, което жените трябва да знаят“ от Клеър Шипман и Кати Кей е книга за женската самоувереност, за нейната решаваща роля и за начините за нейното усъвършенстване.

Нови книги в категория „Професионално развитие“

5-те нива на лидерството

„5-те нива на лидерството“ от Джон Максуел е книга, която на достъпен език обяснява какво е истинското лидерство и как работи то.

Windows 10. Step by Step

„Windows 10. Step by Step“ от Джоан Ламбърт и Стив Ламбърт е ръководство за работа с операционната система Windows 10, което стъпка по стъпка обяснява всичко най-важно, което искаш да научиш.

Да продаваш е човешко. Изненадващата истина за това, което мотивира другите

„Да продаваш е човешко. Изненадващата истина за това, което мотивира другите“ от Даниъл Пинк е книга за продажбите, която не прилича на други книги по същата тема. Това твърди самият Даниел Пинк и изтъква като най-важен аргумент многото промени в света на продажбите през последните десетина години.

Нови книги в категория „Свободно време“

Митът за разглезеното дете

„Митът за разглезеното дете“ от Алфи Кон е книга, която опровергава дълбоко вкоренени консервативни схващания относно децата – какви са и как трябва да бъдат отглеждани.

Мозъкът. Tова си ти

„Мозъкът. Tова си ти“ от Дейвид Игълман е любопитна книга, която представя мистериозните тайни на невероятното чудо, наречено „човешки мозък“.

Истината е: Аз лъжа. Изповедта на един медиен манипулатор

„Истината е: Аз лъжа. Изповедта на един медиен манипулатор“ от Райън Холидей е книга, която разкрива от първо лице похватите на медийните манипулации, с които се формира общественото мнение, рекламира се продукт или се унищожава неудобен противник.

Тестът за психопати

„Тестът за психопати“ от Джон Ронсън е книга за психопатията и за това как да разпознаваме психопатите. Ориентирана е не толкова към психиатри, психолози, профайлъри, учители, възпитатели, включително и специалисти по човешки ресурси, а като послание към обикновените хора, които са били или биха могли да бъдат жертва на психопати.

Докато аз и ти сме едно. От зачатието до раждането

„Докато аз и ти сме едно. От зачатието до раждането“ от Росица Божкова-Михайлова е книга-дневник, която подпомага бременната жена в уникалния процес по възникване на бял свят и развитие на едно ново човешко същество.

Любопитството забранено! Въпроси, находки, факти

„Любопитството забранено! Въпроси, находки, факти“ от Ерих фон Деникен разкрива факти, насочва към находки и задава въпроси, свързани с посещенията на Земята от обитатели от други планети.

Как да възпитаваме момичета

„Как да възпитаваме момичета“ от Стив Бидълф е наръчник за родители, посветен на специфичните потребности на децата-момичета.

60 занимания с моето бебе по системата Монтесори

„60 занимания с моето бебе по системата Монтесори“ от Мари-Елен Плас е книга, която е посветена на най-малките – от раждането до петнайсетмесечна възраст и запознава с философията за детско развитие на Мария Монтесори и плодовете на нейния забележителен труд.

Класацията „Топ 10 на бестселърите за Март 2017″ включва следните най-купувани книги от нашите клиенти:

1. Изкуството на победата. Автобиография на създателя на Nike

„Изкуството на победата. Автобиография на създателя на Nike“ е книга-автобиография на Фил Найт – създател на най-голямата компания за спортни стоки обувки, дрехи и оборудване в света Nike.

2. Краят на болестите

„Краят на болестите“ от д-р Дейвид Ейгъс е книга, която предизвиква общоприетите схващания и концепции за здравето и предлага нови методи за увеличаване на енергията, жизнеността и продължителността на живота ни.

3. Как да постигнете успех чрез позитивна психическа нагласа

„Как да постигнем успех чрез позитивна психическа нагласа“ от Наполеон Хил и Клемънт Стоун е книга за самопомощ чрез позитивна нагласа в случаите, когато имаме нужда от успешна промяна на живота ни към по-добро.

4. Едноминутен мениджър

„Едноминутен мениджър“ от Кен Бланчард и Спенсър Джонсън е световен бестселър, в който се представя изключително ефикасен модел за управление на хора с три прости техники – определяне на цели, отправяне на похвали и отправяне на порицания.

5. Седемте най-често срещани гряха при отглеждането на единствено дете

Тази книга е пътеводител, съдържащ практически (и често забавни) препоръки, които ще ви помогнат да избегнете най-често допусканите грешки и да възпитате уравновесени и доволни от живота деца.

6. Никога вече излъган

В „Никога вече излъган“ психологът Дейвид Либерман показва как да спрете лъжите и да откриете истината при всякакъв разговор и ситуация.

7. Изкуството да бъдем баба и дядо

„Изкуството да бъдем баба и дядо“ предлага безценни напътствия за едно от най-важните, но и пренебрегвани звена във веригата на детското развитие – ролята на дядото и бабата.

8. Богат татко, беден татко

„Богат татко, беден татко“ от Робърт Кийосаки е може би най-известната книга в света за финансова грамотност. Тя е посветена на уроците за парите, на които богатите учат децата си, но бедните и средната класа – не.

9. Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта

„Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта“ е за онези читатели, които искат да прозрат по-дълбоко в развитието на живота си и да намерят помощ в личните си търсения.

10. Тантра. Секс за душата

„Тантра. Секс за душата“ от Сомананда Моузес Маймон е книга, която разкрива силата на сексуалната енергия от гледна точка на тантра – древно учение за еволюция на човешкото съзнание.

Предприемачество, гъвкавост и мотивация

Някога само определени хора се занимаваха с продажби. Всеки ден те продаваха предмети, а останалите от нас ги произвеждаха и бяха доволни. Един ден светът започна да се променя. Все повече и повече от нас работеха за себе си. И заради това че станахме предприемачи, изведнъж се превърнаха и в търговци.

В същото време големите компании откриха, че сегментирането на професионалните функции няма голям ефект по време на нестабилни бизнес ситуации. Заради това се изискват по-гъвкави умения, които се простират отвъд границите на тясната специализация и включват компоненти на търговските умения.

Междувременно самата икономика се трансформира и само в едно десетилетие милиони започнаха да се трудят в областта на образованието и здравеопазването – два сектора, чиято централна цел е да мотивира другите. Докато накрая по начин, по който ние почти не осъзнаваме, повечето от нас стигат до продажбите.
Това е основната ни история. За да разберем същността й по-дълбоко, нека поговорим за…туршии.

Предприемачество

„Бруклин Брайн“ продава деликатесни мариновани зеленчуци (истина е). Разположена е в Бруклин. И хората, които работят там, свободно използват термини като „лавандулови аспержи“, „чеснови стебла“ и „веган блогър“. Но предприятията като това – един собственик, десет служители, четиринадесет варианта туршии – стават интегрална част на настоящата икономика. В процеса на развитие те придават ново значение за продажбите във всички измерения.

„Бруклин Брайн“ въплъщава първата от трите причини, заради които всички ние вече сме в продажбите: възходът на дребните предприемачи.

Когато мислим за разликите между крупните и много малките предприятия, често се фокусираме разликите в измеренията. Първите по подразбиране имат повече приходи, повече клиенти и повече служители. Но еднакво важна е разликата в типа на организацията.

Това, което всъщност правят в малките фирми, е често пъти фундаментално различно от дейността в огромните организации. Големите компании са склонни да разчитат на тясна специализация. Една фирма с двама служители няма нужда от отдел „Човешки ресурси“. Но компания, наброяваща 2000 души не може да оцелее без такъв отдел. В по-големите компании продажбата са специализирана функция – отдел, отрасъл, задача, която някои хора изпълняват, а останалите се специализират в нещо друго. Но собствениците на малки фирми не разполагат с този лукс. Те извършват много дейности и една от тях е продажбите.

Шеймъс Джонс – основателят на „Бруклин Брайн“ се нарича „капиталист по неволя“. Той започва кариерата си като майстор готвач, но все повече се разочарова от ресторантската индустрия и преди три години основава свой бизнес, за да превърне някогашните си умения за мариноване на сезонни зеленчуци в редовен бизнес. Без никаква квалификация в производството, деловите операции или мениджмънта, той започва да експериментира с рецепти за туршии в кухнята на приятел ресторантьор от десет часа през нощта до осем сутринта. Мълвата за продукцията плъзва и сега вече можете да намерите буркани на „Бруклин Брайн“ на лавиците на супер луксозни хранителни магазини в Съединените щати и Азия.

Джонс прекарва времето си като пласира продукцията и мотивира другите. Той работи седем дни в седмицата като посреща дистрибутори, разказва истории за компанията си и опитва да убеди магазините да се снабдяват със стоките му. Когато е във фабриката, казва че работата му е да въздейства на служителите си да си вършат задълженията с вещина и ентусиазъм. Надява се да направи пари, но не това е единствената му цел. „Искам да притежавам доброкачествена продукция в порядъчна компания, а това изисква традиционни и нетрадиционни продажби.“ Такъв е животът на дребния предприемач.

Гъвкавост

Сега ще се запознаете с един човек, който управлява компания – Майк Кенън-Брукс. Фирмата му „Атласиън“ е по-стара и много по-голяма от „Бруклин Брайн“. Но това, което се случва вътре е съвместимо и свързано с най-малките участници.

„Атласиън“ произвежда корпоративен софтуер – големи, комплексни пакети, които компании и правителства използват, за да управляват проекти, да следят развитието и да стимулират сътрудничеството между служителите… Приходите на „Атласиън“ за 2012 г. са 100 млн. долара – тази сума се събира без нито един продавач.

„Ние нямаме продавачи – казва Майк Кенън-Брукс – защото по един странен начин всеки ту е продавач. Това е и втората причина, поради която всички ние се занимаваме с продажби.“

Гъвкавостта е нов обхват от умeния, който вече се изисква и от утвърдени фирми.

В „Атласиън“ потенциалните клиенти обикновено започват отношенията сами, чрез сваляне на пробна версия на продукт от компанията. Някои от тях след това се обаждат в отдела по поддръжка на „Атласиън“ с въпроси. Служителите, които им оказват помощ, за разлика от традиционните продавачи, не изкушават клиентите с бързо изтичащи отстъпки, нито ги тормозят да направят дългосрочен договор. Те просто помагат на хората да разберат софтуера, знаейки че полезността и деликатността на тяхната помощ, може да мотивира клиента да направи покупка. Същото се отнася и до инженерите. Тяхната работа е да създават изключителен софтуер, но това изисква откриване на нуждите на клиента и създаване на нещо уникално и вълнуващо, че някой да бъде мотивиран да го купи.

„Ние се опитваме да приемем философията, че всеки, който трогва клиента, всъщност е търговец“ – казва Майк Кенън-Брукс.

Мотивиране на другите

Валери Койнън е еколог в консултантска фирма по опазване на околната среда в Едмънтън, Алберта. Работата й изисква високо ниво и уникални технически умения, но това е само началото. Тя трябва да представи още и предложения на евентуални клиенти, да рекламира услугите си и да идентифицира както съществуващи, така и потенциални проблеми, които тя и нейната фирма трябва да решат.

„Ти трябва да си способен да продаваш твоите собствени услуги вътре в компанията“ – казва Валери.

Или да вземем Шарън Туис, която живее в една канадска провинция на запад. Тя е целеви стратег, работи върху преформатирането на уебсайтове. Тя ми каза: „Почти всичко, което правя, включва убеждаване.“ Убеждава мениджърите на проекти, че определена корекция на софтуера е приоритет, придумва колегите си да се придържат към ръководния стил на сайта, обучава доставчици как да използват софтуера и как да следват добрите практики. „Хората, които нямат власт или нужната длъжност, трябва да намерят други начини да наложат влиянието си.“

Можете да усвоите практическите инструменти на лидерството

Много са книгите за лидерството, наредени в хорските библиотеки. Защо да четете и тази ли? Защото тя работи.

Петте нива са използвани за обучаване на лидери в компании от Топ 10 на „Форчън“. Методът се използва, за да помага на организации с нестопанска цел как да ръководят доброволци. И е преподаван в повече от сто и двадесет страни по света.

Всеки път, когато говоря за него, хората задават въпроси и споделят наблюденията си. Това допринесе за по-нататъшното развитие и задълбочаване на Петте нива на лидерството. Концепцията е изпробвана и се е доказала. Но тя има още няколко ползи.

5-те нива на лидерството

Как хората да добият ясна представа какво е лидерство?

За онези, които нямат дарба в тази сфера, то може да бъде загадка. За тях предвождането на хора е като ходене в тъмен коридор. Те имат представа къде искат да отидат, но не виждат нищо пред себе си и нямат представа къде може да има ппоблеми и капани.

За мнозина от академичния свят лидерството е теоретично управление, уравнение, чиито неизвестни си заслужава да бъдат търсени, изследвани и да стават обект на яростни дебати.

Затова пък петте нива на лидерство са ясни и прости, така че всеки може да ги научи.

5-те нива на лидерство определят думата лидерство като глагол, а не като съществително име

Лидерството е процес, а не позиция. Имаше време, когато термините лидерство и мениджмънт бяха взаимно заменяеми. Мисля, че сега вече повечето хора осъзнават значителната разлика между тях. За мениджмънта е най-добре, когато нещата си остават същите.

Лидерството борави с хората и тяхната динамика, която постоянно се променя. Тя никога не е статична. Предизвикателството на лидерството е да поражда промяна и да улеснява израстването. За това е необходимо движение, което както след малко ще видите, е вътрешно присъщо на движението нагоре по нивата на лидерството.

5-те нива на лидерство разбиват лидерството на разбираеми стъпки

Темата на за лидерството може да бъде силно объркваща. Къде започва лидерството? Какво би следвало първо да направим? Какви процеси да използваме? Как можем да придобием влияние над другите? Как можем да създадем продуктивен екип? Как да помагаме на колегите на свой ред също да станат лидери? Петте нива на лидерство дават отговори на тези въпроси с помощта на разбираеми стъпки.

5-те нива на лидерството дават ясен план за развитие на лидерски умения

Твърде често, когато става дума за лидерство, хората си представят път към кариерата, но всъщност би трябвало да мислят за развитието на личните си лидерски умения. Истинското лидерство не е равнозначно на личен напредък. То води до напредък на целия ни екип. Петте нива на лидерство дават ясни стъпки за израстване в лидерство. Водете хората добре и помагайте на леновете на екипа да станат ефективни лидери и тогава ще имате гарантиран успешен напредък в кариерата.

5-те нива на лидерство провеждат лидерски практики, принципи и ценности

При разработването на петте нива замислях всяко ниво като практика, която може да се използва, за да бъдем по-ефективни лидери. Но постепенно, преодолявайки и използвайки нивата, осъзнах, че те всъщност бяха принципи.

Ето каква е разликата: „практика“ е действие, което може да работи в една, но не непременно и в друга ситуация. „Принцип“ е външна истина, която е надеждна както надежден е всеки физически закон. Така например, когато Соломон казва: „Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда“, то всъщност Соломон изрича един универсален и безвременен принцип.

Принципите са важни, защото функционират като пътна карта, позволяваща за вземане на мъдри решения. Ако ги възприемаме и превърнем във вътрешно присъщи на съществото ни, то тогава принципите стават част от нашите ценности. Петте нива влияят на живота ми като лидер всеки ден.

Предприемачеството създава обекти, които не са съществували преди

Предприемачеството е изкуство, защото създаваме обекти, които не са съществували преди. Като всички истински хора на изкуството, ние не го създаваме заради парите или славата. Ние създаваме нашето изкуство, защото трябва да го направим.

За нас не е трудно да станем следващият интернет милиардер и да се появим на корицата на списание Fast Company, но ние правим това, което правим, независимо дали ще ни направи богати. В психиката ни има някаква празнина, която може да бъде запълненена само, когато се справяме с предизвикателства, замисляме решения, разработваме продукти, откриваме пазари, иновираме процеси и създаваме работни места.

Не всички хора изпитват този копнеж. Нещо повече, за повечето хора той е непознат. Хората, ходейки на работа, са щастливи да намерят мястото си „в картинката“, да изглеждат компетентни и да не бъдат уволнени. Когато се заемат да създадат нещо – независимо дали това ще е пицария, сценарий за научно-фантастичен филм или рекламна агенция – те се стремят с всички сили да си паснат с другите в своята област.

Истинските предприемачи и служителите с въображение, които мислят като тях, не се интересуват да следват глутницата. Те трябва да я предвождат. И не защото слугуват на егото си или на общественото положение, а просто защото не могат да действат по друг начин.

Този манифест за предприемачи в крайна сметка е призив за лидерство, за нови и свежи идеи в създаването на изкуство. По-конкретно той е призив за развитието на мисловен процес, който поражда дисциплините в изкуството, наречени „новаторство“, „пазарна иновация“, „напредничави продукти“, „бляскав маркетинг“, „преоткриване на индустрията“, „“марки-икони“.

Това ще изисква от вас да се промените и да станете мислител, който разпознава, анализира и прави количествена преценка на когнитивния процес, който успелите предприемачи използват, за да постигнат резултатите, които само ние сме в състояние да постигаме. За това е нужна нагласа, че „всичко е възможно“, никога да не казваме „не“ и да бъдем отворени за това, към което ни води изкуството.

Този урок научих от Лудия часовникар.

Две истини от Лудия часовникар

През 90-те години на ХХ век провеждах бизнес конгрес в Централна Европа с Никълъс Хаейк – размирният създател на Swatch Group. По това време Хаейк беше на около 75 години, беше спасил собственоръчно цялата швейцарска часовникарска индустрия и беше милиардер. Но всичко това така и не бе станало причина да улегне.

Провеждахме пресконференция за представяне на събитието, когато един млад репортер го попита кога възнамерява да се пенсионира. Хайек изгледа младежа така, сякаш го бе напсувал. А после по своя груб и сприхав начин, обяви:

„Предприемачите са хора на изкуството. А хората на изкуството никога не се пенсионират!“

В този момент като мълния ме връхлетяха две фундаментални истини.

Първо, разбрах, че до края на живота си ще съжалявам, задето не изрекох пръв тези думи.

Второ, вече знаех как да дефинирам опасенията си.

Хайек така и не се пенсионира. Той умря неочаквано през 2010г. от сърдечна недостатъчност, на работното си място в централния офис на Swatch Group.

Аз се опитах да се пенсионирам веднъж, когато бях на 40 години и преживях първата си криза на средна възраст. Мислех да не правя нищо, само да играя софтбол, да карам коли и да пия коктейли в кокосови орехи. Издържах девет месеца. Безделието ме влуди, затова се върнах в играта. Така и не проумях защо ми беше необходимо да го правя. Но в мига, в който Хайек направи онова свое изказване, аз веднага разбрах.

Предприемачът като човек на изкуството

Книгата на Сет Годин „The Icarus Deception“ разкрива блестящо артистичната същност на предприемача. А великолепната книга на Стивън Пресфийлд „Turning Pro Rap Your Inner Power and Create Your Life’s Work“ също предлага чудесни прозрения за пресечната точка между творческия гений и света на всекидневния труд.

Фундаменталната истина, която подчертават и двете книги е, че предприемачите – подобно на хората на изкуството – не толкова разрешават проблеми, колкото разкриват или създават възможности.

Помислете си за всички циркулиращи мемове, свързани с изкуството: от гладуващия художник до изгубилия вдъхновението си писател, или оценения след смъртта си гений. Паралелите с предприемачите са много.

Също като писателя, надвесен над клавиатурата и мигащия курсор, предприемачът, опитващ се да осигури заплатите на служителите си, може да се намира в най-самотното място на земята. Да, предприемачите не си режат ухото като Ван Гог. Ние сме много по-невротични.

Раждане на мечта. Набиране на капитал. Проблеми със служителите. Съмнения от семейството и от приятели. Излизане на пазара. Пазарът се прозява. Проблеми със служителите. Скептицизъм от страна на близките. Осигуряване на заплатите. Разработване на продукта. Ревност от роднини и приятели. Нападки от медиите. Грижи около търговската марка. Проблеми с паричния поток. Проблеми със служителите. Кошмари с производствените мощности и материалите. Държавни регулации. Споменах ли проблеми със служителите?

Нужно е въображение, за да видиш нещо, което още не е измислено. Нужна е смелост, за да тръгнеш след тази визия, въпреки съмненията, критиките и дори насмешките. Нужна е издръжливост, за да промениш посоката във времена на оскъдица. За да бъдеш предприемач, е нужна нагласа, която малцина притежават, защото изнасянето на една концепция на пазара е в не по-малка степен емоционално влакче от написването на „За кого бие камбаната“, или извайването на „Давид“, или композирането на „Бохеми“.

Предприемачът вижда невидимото, неуловимото

Когато нещо е не е съществувало никога, може да се случи така, че впоследствие то е разбрано, изтълкувано и оценено неправилно. Ако се натъкнете на майка с дракончета, говорещи езика дотраки и никога преди това не сте срещали подобно нещо, неспособността да преработите правилно това, което се намира пред вас, може да стане причина да се заблудите. Заради невярното възприемане по-нататък може да пропуснете възможности и дори да навредите на собствения си успех.

Как да опиша шоколада на човек, който никога не го е опитвал, как да обясня какво е зелен цвят на слепец?

Имаше време, когато „Амазон“ беше смехотворна идея… докато се превърна в блестяща. Имаше време, когато MySpace беше гениална концепция… докато се превърна в провал, но не е изключено един ден отново да стане значим. Фейсбук беше хит, после – несполука, а накрая обхвана целия свят. Поне засега.

Затова и иновацията, а и другите новаторски идеи, са резултат от по-високо ниво на мислене при решаване на проблеми и при предвиждане на тенденции. Иновациите и новаторските концепции се раждат само, когато имаме смелостта да застанем пред празното платно и да си представим реалност, която не е съществувала никога преди.

Ето, това е Лудият гений. Той никога не казва „не“.

Той вижда винаги възможности.

„Додж Вайпър“ е създаден от значително по-високо ниво на мислене от К-платформата на „Крайслер“. Това е форма на мислене, която не се преподава в програмите по бизнес администрация и не може да бъде открита в много ръководни екипи. За жалост както академичните, така и корпоративните среди се научават да мислят реактивно, с поглед назад.
Не можете да стигнете там, където искате, когато мислите по този начин. Трябва да се отърсите от стадното мислене и да освободите вашия Луд гений.

Разбирам, че не сте като повечето хора. Иначе нямаше да изберете тази книга. Но се съмнявам сериозно, че осъзнавате реалните мащаби на вродения гений, който вече притежавате. Повярвали сте на лъжи, ограничаващи вярвания и на негативни мемове.

Лудият гений не е нещо, което откривате, а процес, който развивате

Лудият гений е завоалиран, тайнствен и често пъти смущаващ процес. Той започва с вземането на решение. Това е решение да черпите от вашия личен гений. А това означава да мислите по нови и различни начини, отколкото досега. Това означава да откажете да приемате думата „не“ и да продължите да търсите нов начин. Дори тогава, когато няма начин.

Лудият гений се влияе изключително силно и от квартала, в който сте избрал да се намирате. Нямам предвид улицата, на която живеете. Имам предвид района, където „паркирате“ ума си. И колкото да се опитвате, няма как да живеете на две места едновременно. Ето какви са възможностите.

Посредствен район

В този район живеят повечето от хората. Поради пренаселеността, тук има сериозни проблеми с новите начини, новите възможности, иновациите, новаторските идеи.

Добър район

Този район е по-слабо, но все още гъсто населен. Никой няма да ви критикува, че живеете в него. Напротив. Повечето съседи ще ви приветстват с „добре дошли“ и ще ви насърчат да останете сред тях.

Велик район

Цените на недвижимото имущество в този квартал са високи. Много хора искат да живеят тук, но малцина успяват.

Луд гений

Това е мястото, където ще откриете елитни артисти, творци, от всички професии. Това е клуб само за членовете на клуба, но тук не важат поканите. За да станете член на този клуб трябва да се квалифицирате и това е единствено ваше решение. Почуквате на вратата на възможността и ако не ви отговорят… отваряте я с ритник.

Цената, която плащате

Ако искате да черпите от вродения блясък, който притежавате и да ръководите организация, която произвежда резултати, достойни за Лудия гений, трябва да сте готови да рискувате.

И да сте готови да се проваляте.

Нямам предвид повишаване с няколко пункта на резултатите през третото тримесечие. Имам предвид да направите нещо, което всички казват, че не можете да направите, а после всички да видят как не го правите. Дори и един единствен провал, колкото и мъчителен да е той, може да покаже, че сте в играта и че играете на световно ниво.

Стив Джобс, например е поставен на пиедестал като иновативен, креативен гений. И той наистина беше такъв. Но не забравяйте сериозните провали и погрешни стъпки, който той направи по пътя си. Именно готовността му да се провали, го отведе в крайна сметка до постигането на епохален успех.

Знаете ли, че Стив Джобс е най-големият акционер в „Дисни“? Именно оттам идва най-голямото му богатство, а не от „Епъл“ през 1985г. Това вероятно е било правилното решение по отношение на „Епъл“. Тогава той създава две компании, една от които е „Пиксар“. На „Пиксар“ й е нужно почти едно десетилетие, докато пусне първия си филм – първият изцяло дигитален анимационен филм, но в крайна сметка с продажбата й, точно „Дисни“ прави Стив Джобс нещо повече от член на борда. Прави го милиардер.

Така че, ако желаете да е нещо епично, трябва да сте готови да се изправите пред предизвикателства, някои от които временно ще вземат надмощие над вас. Но тези предизвикателства са стъпалата, които ви помагат да модифицирате стратегиите си, да придобиете знания и да развивате черти на характера си, необходими за постигане на величие.

Никой не е постигнал значим пробив в зоната си на комфорт и вие няма да бъдете първите.

Бъдете готов да платите цената.

За втори път срещнах Джъстин Тимбърлейк с Джесика Бийл. Тримата се натъпкахме в малък, тесен асансьор в една сграда на Деветнайсета улица.

Погледнах към обувките на Джесика, посочих ги и казах: “Луд съм по обувките Ви. Не, искам да кажа, наистина, ама наистина луд!”.

Ето какво постигнах за около пет секунди. За нея означаваше: Имаш великолепен вкус. За него означаваше: А ти няма за какво да се притесняваш. За тях двамата означаваше: Аз съм забавен. Помежду ни незабавно беше установена връзка и те си мислеха: Харесваме това момче, Фредрик Еклунд, който ни развежда из тази къща на стойност няколко милиона долара.

Между другото, запознах се с Джъстин няколко години по-рано, когато още беше с Камерън Диас. Тогава ритнах високо пред очите на Камерън, докато бяхме на една тераса, която се намираше на покрива, под залязващото слънце, и й казах да ме погледне в профил. Ритникът ми винаги изглежда невероятно в профил.

Имате 30 секунди

Вярвам, че през първите трийсет секунди от една среща задаваме тона за остатъка от времето, което ще прекараме с някого, независимо дали са пет минути, или петдесет години. Прочетете това изречение отново, защото е сериозно.

Да, имате трийсет секунди за да приковете нечие внимание. Това вероятно означава че аз играя роля ­- нека е така. Мисля, че успелите хора са (и трябва да бъдат) малко по-нестандартни и колоритни (неправдоподобни).

Най-голямата сделка в живота ми ­- срещата с Дерек ­- сключих по правилото за трийсетте секунди, така че ще ви разкажа историята.

По принцип се бях отказал от любовни връзки. Годините ми в Ню Йорк минаваха в работа и тайно се страхувах, че може завинаги да си остана ерген. Така заминах за Гърция сам. През един от последните дни от ваканцията ми в Миконос, място, на което винаги съм чувствал, че е предопределено да отида, видях в гръб това почти двуметрово момче. Той беше единственият по-висок от мен, но не знаех как изглежда. Приближих се и го потупах по рамото. Когато се обърна, го попитах: “Защо си толкова висок? Не разбирам”. Той изглеждаше леко притеснен. Усмихна се. А аз продължавах: “Аз израстнах с шведски кюфтенца, които ме направиха толкова висок. Ти с какво си се хранил?”. През онези първи трийсет секунди спечелих не само симпатии, но и нещо повече от приятел.

Тик-так. Тик-так. Тик-так. Бъдете разумни, когато използвате това време. Много хора не успяват да разчупят леда и да се овладеят през първите трийсет секунди на срещата. Онези, които го правят, контролират момента и задават тона не само през първата среща, а и ако последва дълготрайно приятелство. Позитивният тон.

Моята теория е, че на всички хора, дори и на най-скучните, тайно им се иска да се смеят и да се забавляват. Няма правило, което да гласи, че щом си професионалист, не бива да се забавляваш. Преди много години казах на Джон, че нашата цел номер едно в бизнеса е да се забавляваме и смеем поне по веднъж на ден. Да се смеем до сълзи. И ние го правим.

Вчера на една много сериозна среща, в конферетната зала на четирийсет и първия етаж с изглед към целия град, изведнъж се разсмяхме толкова силно, че чак заревахме. Даже не си спомням защо започнахме да се смеем, а именно в това е красотата на смеха. Той е силно заразен. Изведнъж всички в залата избухнаха в смях до сълзи, наистина, без да знаем защо, а после от това ни стана още по-забавно, защото никой не знаеше на какво се смеят другите.

Живеете само веднъж, а смехът не само ще удължи живота ви, но и ще ви помогне да привличате парите като магнит.

Вече съм сериозен и позволете да ви кажа какво ползотворно влияние оказва смехът на здравето ни.

Последните изследвания на кардиолозите от Здравния център на Университета в Мериленд сочат, че хората със сърдечни заболявания се смеят видимо по-малко от тези на същата възраст, които не страдат от такива заболявания.

Нужни са ви още факти?

Доказано е, че смехът укрепва имунната система, задейства отделянето на ендорфините ­ “хормоните на радостта” ­ и освобождава физическото напрежение и стреса. Смехът е секси. Всеки от нас иска да се смее колкото е възможно повече. Всички искаме да сме с някой, който ни разсмива. Когато избират любимия си, повечето хора казват, че искат да намерят човек, който да ги кара да се смеят.

И още, смехът е заразен. Само че вирусът е добър. Когато смехът е споделен, той свързва хората и им помага да се почувстват близки. Хармоничните отношения помежду ни са всичко в бизнеса, а и в живота. Ако на работното ви място вие сте човекът, който кара останалите да се чувстват добре с чувството си за хумор и харизмата си, това ще напълни и джоба ви.

Моите шеги са част от… не, те са същността на моята печеливша формула.

Точно преди да вляза в претъпкана конферентна зала, аз спирам за миг пред вратата. Хващам дръжката, затварям очи и оставям тялото си да се изпълни с радост. Става ми приятно. Визуализирам смях, а после отварям вратата и влизам, широко усмихнат. Независимо какво се случва вътре, тялото ми подскача като на щастливо дете, което вика: “Здравейте!”. Погледите на всички се обръщат, а аз разпервам ръце: “Тук съм. Радвам се да ви видя”. И отново широка усмивка.

Нали искате да ви запомнят като човекът, който внася оживление в залата. Истински успелите хора са щастливи (не говоря за парите!), но само онези, които обичат това, което правят, са истински щастливи. Щастливите хора са победители. Щастливият ощастливява. Чувството за хумор и харизмата са незаменими в бизнеса. Всички искат да общуват и да работят с щастливи хора ­ и да купуват това, което те продават.

Следите ли мисълта ми?

Чарът и доброто ви настроение веднага ви издигат на пиедестал; човекът или хората, с които сте, може да са по-опитни, по-успели или по-известни от вас, но всички те искат да са като вас: енергични и щастливи. А това е заразно.

Чар 101

Всеки от нас се ражда с различна естествена харизма, но на чар можем да се “научим” с малко практика. Тъй като често в социалните мрежи ме питат как привличам хората и как ги карам да ме харесват, нека влезем в Училището за чар на Фреди.

Чарът, приятели, е изкуството да притежаваш обаятелна личност. Макар че познавам успели хора грубияни, винаги съм мислел, че техният успех е временен, или поне е безполезен, защото те са нещастни. По-вероятно е да изградим прекрасни лични и професионални отношения с хора, които харесваме, които са приятни, мили, забавни…

Накратко, хората с чар получават каквото искат. И вие го знаете, но тогава защо забавните и щастливи хора са толкова малко? Цял живот ни казват да сме умерени. Аз ви казвам да се развихрим.

Нека ви покажа как очаровам хората по телефона. Когато се обаждам в United Airlines или в “Риц-Карлтън”, или в кабелната ми компания, казвам на човека отсреща (който вероятно е заклещен зад бюро в някакъв кол център, много
далеч): “Здрасти! Къде сте днес?”. А те ми отговарят: “В Сиатъл”. Аз казвам: “В кол център ли сте, или работите от вкъщи?”. Отговарят ми: “В кол център”. Аз казвам: “Е, почти сте си вкъщи”. Ако говорим за плановете ми за пътуване или резервирам стая в хотел, питам: “Искате ли да дойдете с мен? Може да се поберете в чантата ми”. Смеят се и ми казват: “Да, хубаво би било!”.

Клиентите често се държат грубо по телефона с представителите на отделите за обслужване на клиенти. Ако сте любезни, много по-вероятно е да получите повече. Освен всичко друго, така ще се почувствате по-добре. Настроението ще е по-добро. Защо срещата ви да е неприятна, когато може да е приятна?

Ето защо винаги съм любезен с персонала в Starbucks. Вместо да изръмжа, когато ми дойде редът, аз питам: “Как се казвате?” или “Как върви днес денят ви?”. Хората не питат. Не ги е грижа. Дори само заради това, че живеем в един град, трябва да го правим. Отнема само минутка да инвестираме в другите и после те определено ще са по-склонни да инвестират в нас. Ако това означава да приготвят кафето ми с малко повече любов или просто с усмивка, очарованието на деня ще е пълно. Всеки от нас прави кратка пауза сред цялата тази суматоха. Аз искам да бъда приятното момче, което ще бъде запомнено сред всичкото това бързане и вие, ентусиасти, искате същото.

Никога не знаете кой ще ви направи богат. Грубостта ви към хората един ден ще ви застигне. Вие може да сте забравили, но другите не са.

Когато пристигнах за пръв път в Ню Йорк и започнах курса за брокери, помещенията, в които се провеждаше, бяха близо до Брайънт парк. По време на обедните почивки си купувах салата от тамошния магазин, сядах в парка и си мечтаех. Беше ми забавно и се вдъхновявах, когато наблюдавах всички тези жужащи наоколо хора. Кимах и им се усмихвах. Понякога казвах: “Харесват ми обувките ви” или “Страхотна чанта”. На хората също им харесваше.

Един искрен комплимент е награда както за този, който го получава, така и за онзи, който го прави. И е безплатен! Опитайте и ще се уверите. Усмихвайте се, докато го правите, за да удвоите ефекта. Едно кратко, но повдигащо настроението ви запознанство, ще ви зареди със сили, защото и вие сте заредили положително някого. Обичах да наблюдавам тези забързани нюйоркчани, на които изведнъж им идваше да подскочат.

Да се чувстваш истински доволен от среща или разговор с някого, е очарователно. Чаровните хора се усмихват. Чаровните хора кимат с глава. Чаровните хора ви гледат в очите, усмихват се и кимат. Невинаги сме съгласни с другите, но е очарователно да уважаваме мнението им. Чаровните хора знаят, че да отворят вратата на някого е красиво.

Чаровните хора знаят, че всеки обича да чува как звучи името му, затова те поздравяват по име, колкото е възможно по-често. Чаровните хора знаят, че всеки обича да бъде изслушван, и проявяват истински интерес към историите и преживяванията на другите. Чаровните хора искат да знаят какви са мислите и мнението на другите.

Чаровните хора искат да са съгласни с вас. Търсим някаква обща тема и се опитваме да намерим нещо, за което да сме единодушни дори ако мненията ни са напълно противоположни. Вместо да правят опити да спечелят превес над някого, изтъквайки собствения си успех, чаровните хора са впечатлени от постиженията и победите на другите. Казваме: “Еха! Това е фантастично! Надявам се и аз да го направя един ден”.

Чаровните хора показват и някаква уязвимост. Те са склонни да говорят за грешките, слабостите и неуспехите си. Чаровните хора нямат нищо против, ако изглеждат леко глуповати. Чаровните хора нямат нищо против да се шегуват за своя сметка. Хората ще ви уважават повече, ако сте човекът, склонен да се поотпусне.

Помислете си за нещо глупаво, което сте направили и ви кара да се смеете с глас. (Ще ви разкажа нещо, ако и вие ми разкажете! А после го споделете с целия свят, защото ще покажете, че не се приемате твърде сериозно.) Веднъж бях седнал около една огромна маса за конференции с двайсетина души и обсъждахме нов проект в предградията. Приходи ми се неотложно до тоалетна, а както знаете, тези мои прекъсвания са и времето ми да натракам няколко имейла и да потуша пожарите. В тоалетната имаше някой.

Като знаех, че не разполагам с много време, отидох до писоара, извадих телефона си, а после и пишлето си. Сега вече знам, че не е много разумно да отговаряш на имейли, докато стоиш пред писоар. След като изпратих офертата за една сделка на купувач в Хонконг и казах на асистента си да депозира чека с комисионата възможно най-бързо, усетих издайническа топлина в панталоните си. Погледнах костюма си, който беше целият прогизнал от урина. Не ми стана смешно, паникьосах се.

Не можех да изляза от тоалетната. Шептях “О, Боже мой!”, отново и отново, сякаш е мантра. Това беше важна среща! Не можех да се върна в конферентната зала прогизнал в урина. По-добре да ме застрелят! А и се притеснявах, че някой може да влезе в тоалетната или онзи приятел вътре да си свърши работата и да излезе. Стоях напълно вцепенен, ослушвах се в тихата тоалетна и умирах от страх, че някой ще влезе и ще забележи неприятната ситуация, в която бях попаднал.

В този момент реших да сваля панталона си, да изляза от тоалетната полугол, но вместо да свалям сакото си, сметнах, че ще е по-добре да го увия около кръста си, като шотландска поличка и да се втурна към асансьора, като през цялото време се преструвам, че чета имейлите си на телефона, за да не поглеждам към никого. Сигурен съм, че оставях мокри следи след себе си.

Шофьорът ми прихна да се смее, когато му разказах какво се е случило. Потеглихме и така и не се върнах на срещата. Написах съобщения на колегите си, че се е наложило нещо “много спешно”. Не им казах, че целият бях мокър, но сега и те знаят.

Каква е поуката от тази история? Защо ви я разказвам?

Само заради едно нещо. Искам да знаете колко е важно да сте седнали в тоалетната, ако едновременно с това изпращате имейли. Но също искам и да се усмихнете, дори за моя сметка. Всеки път, когато се сетя за тази история, се разсмивам. Имам още много такива и те са част от мен и от способността ми да се смея на слабостите, а не да им позволя да сразят мен и успеха ми.

Нека ви издам още една тайна: подобно нещо се е случило и на кралицата на Великобритания. Накарах ли ви да се разсмеете, като прочетохте това? Почувствахте ли се по-добре? Е, добре знаете, че е така. Аз го правя. Вие го правите. Подозирам, че и папата е имал ужасно нелепи случки. Какво означава това? Смеем се, защото и на нас ни се случвало.

Не мисля, че съм комедиант, но животът често е абсурден, а хората са забавни. Ако не можем да се посмеем на всичките му абсурди, то защо изобщо да ставаме сутрин? Обгърнете това с ръце. Задръжте го. Разберете го. Помогнете му да събере кураж.

Целият ми живот се върти около усмивките и смеха. Защото работата ми е отговорна. Смехът е антиенергията, диаметралната противоположност на старомодния работохолизъм. Трябва да направите усилие да се забавлявате и после да го повторите мислено. Ако клиентът ви е намръщен, вие трябва да му се усмихнете. Всъщност, ако аз се уловя, че се мръщя, разтеглям намръщената си физиономия в усмивка.

Как го правя? Мисля си за неща, които ме разсмиват. Забавлявам се с нещо, което съм направил. Гледам стар епизод от шоуто си и се спуквам от смях на безумието си. В основата на всичко е никога, ама никога да не се приемам твърде сериозно. Не го правете и вие. Шегата настрана. Позволете ми да стана сериозен и да ви предложа няколко доказани факта за смеха:

• Редица изследвания показват, че когато се смеем, кръвното ни налягане се понижава, количеството кислород в кръвта ни се увеличава, цялото ни тяло прави своеобразна тренировка, освобождаваме се от стреса, разболяваме се от настинки по-рядко, намаляваме влиянието на вирусите, предпазваме се от сърдечни заболявания, концентрацията на внимание, креативността и паметта ни се подобряват. Това е нещо, на което да се посмеем.
• Учените от университета “Джон Хопкинс” са установили, че хуморът повишава бързината ни при тестове, което означава, че ни помага да се представяме по-добре. Аз вече го знам.
• Доктор Уилям Фрай от Станфордския университет е открил, че за по-малко от половин секунда, след като сме видяли нещо забавно, целият ни мозък, и лявото, и дясното ни полукълбо, са напълно заинтересовани от това. Още ли сте заинтересовани?
• Икономисти от университета “Уоруик” са установили, че щастието повишава продуктивността ни с около 12 процента. Мисля, че грешат. Според мен е 112 процента.
• Проучване на списанието Оригинални научни изследвания на Националната академия на науките твърди, че щастливите хора печелят повече пари. Аз, естествено, се усмихвам на път за банката.
• Според проучване на университета “Дюк” усмивката ни прави по-запомнящи се, защото изпращаме послание към онези, които взимат решение или се опитват да ни повлияят, че сме надеждни, могат да ни имат доверие и да си сътрудничат с нас. Покажете им белите си като перли зъби.
• Според изследване на Кеймбриджкия университет стойността на усмивката по време на преговори възлиза на 10 процента по-високо доверие. Следите ли мисълта ми?
• Изследователи от бизнес колежа “Уортън”, Масачузетския технологичен институт и Бизнес колежа в Лондон са открили, че всяко усмихване ни носи куп изгоди в бизнеса. Смехът освобождава от стреса и скуката, засилва концентрацията и доброто самочувствие и стимулира креативността, съвместната работа и продуктивността. Разбирате ли?

Бебетата се смеят средно по четиристотин пъти на ден, а хората над трийсет и пет години ­ по-малко от петнайсет пъти на ден. Данни от проучване на Gallup International сочат, че определено се смеем по-малко през делничните дни, отколкото през почивните. Защо ли? Предполагам, че работата ангажира цялото ни съзнание.

Само че познайте? Добри новини за мен и за вас. Карън Махлийт, професор по маркетинг в Колежа по бизнес администрация в Университета в Синсинати, е установила, че хуморът увеличава продажбите. Според нея хуморът в рекламите повишава доверието и кара потребителите да са много по-склонни да повярват в качествата на рекламирания продукт.

Интерпретацията на професор Фреди е следната: ако правите смях, правите и бизнес. Чували сте, че щастието не може да се купи с пари. Но всъщност противоположното твърдение е вярно: парите се купуват с щастие.

Често работата ни е толкова дяволски стресираща, че просто трябва да си намерите причина да се смеете. В моя свят апартаментите невинаги са готови навреме, адвокатите ни заплашват със съдебни дела и всички са под напрежение.

Ако сте човекът, който с усмивка и чувство за хумор разведрява обстановката, вие сте героят. Обезвреждате бомбата. Една шега или проява на чувство за хумор в подходящ момент отрязват напрежението, както горещ нож преминава през масло. Винаги побеждават. Момчето или момичето, което забавлява останалите на купона, е човекът, с когото всички останали искат да бъдат (а и с което искат да се приберат вкъщи!).

Светът на бизнеса е абсурден. Шумен и изтощителен. Ето, аз съм облякъл фантастичния си официален костюм, за да ви продам нещо, за което сте готови да платите доста добре. Ще спечеля пари само ако го купите. Ще изтанцуваме този танц заедно. Няма да решавам проблемите на Третия свят. За съжаление, не лекувам рак. Не летя до луната. Аз съм търговец… човек, невероятен в печеленето на пари, защото разбирам, че чарът и смехът правят пари.

Моите конкуренти от старата гвардия дори няма да схванат какво пиша тук. Те копнеят за света отпреди двайсет години, когато такива клоуни като мен още бяха в гимназиите. Те са вкопчени в онова отминало време, когато успяваш, ако “се държиш прилично” и “смекчиш ярките тонове”. По тази причина сега те изостават, защото светът се е променил към по-добро.

Хората днес се намират в свят, който не разбират. Те мислят, че го разбират, но резултатите в живота им показват, че не познават законите на природата.

Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало необяснено. Така както го обясняват хората, то не може да бъде разбрано.

За да разберете вашите състояния, трябва да опознаете отношенията си с реалността

Двадесети век е практичен, конкретен, материалистичен. Това е едно детско състояние. Материализмът показва детството на човечеството, той е първата стъпка по пътя на познанието. Той е мястото , където се изпробват органите за обективно възприемане и схващане на реалността.

За да разберете вашите състояния, трябва да опознаете отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в палат, където има само една дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят, за топлината и светлината, които идват от него?

Ще мислите, че това, което влиза през тази малка дупчица, е реалността на светлината и топлината. Това е грешно схващане. И да влезе някой да ви каже, че има по-голяма светлина и топлина, вие ще кажете: „Как е възможно, ние не виждаме ли?“

Засега всички вие сте в такива палати и сте опитали само знанието и любовта, които проникват през тази малка дупчица. Затова някои казват, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее през таз малка дупчица.
Отворете вратите на палата, излезте навън, за да имате ясна представа за онова което ви очаква. В такова положение се намират хората по отношение на познанието си към Реалността.

Мислите, чувствата, стремежите, вътрешния свят и постъпките на хората определят живота им

Хората още не схващат тази зависимост. Но има една велика истина в природата и тя гласи, че всички неща в света са зависими едно от друго. Човек има две възможности за повдигане. Те са наречени: великото голямо и великото малко. Да започне човек с великото голямо е невъзможно, затова всеки трябва да започне с великото малко. Когато хората проучат силите и възможностите на великото малко, ще разберат, че то е дало всички условия, които са потребни на човека за неговото правилно разбиране.

Днес индивидуализмът и егоизмът са стигнали до крайни предели на своето проявление. Всеки е влюбен в себе си и не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора мислят само за себе си. Те са като слепи и постоянно се сблъскват с другите хора, причинявайки вреда на и на себе и, и на тях. Това се дължи на отсъствието на любовта в човешкия живот. А тя е единствената връзка между всички същества. Светът няма да се поправи, докато всеки човек не започне да чувства страданията на другите хора като свои. Във всички трябва да се роди това чувство – да чувстват страданията на другите хора.

В природата има закон, който регулира нещата. Той гласи, че всяко действие има и противодействие. Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство на човека, били те добри или лоши, имат същото въздействие върху самия извор, откъдето са произлезли.

Законът е абсолютно справедлив. Онова добро или зло, което човек направи, ще се върне върху самия него. От хиляди години насам хората искат да изменят този закон така, че направеното добро да се връща пак при тях, а направеното зло, да не ги засяга, а да засяга само този, към когото е отправено.

Това е невъзможно по единствената причина, че началото на доброто възприема в себе си само доброто, а началото на злото възприема в себе си само злото.

Доброто и злото действат едновременно в човека, като злото приема своите последствия и доброто приема своите последствия. Човек е създаден между тези две граници. И мъже, и жени, и общество, и държава, всички са поставени между тези две противоположности. Ако надделее злото, то носи разрушение на света, ако надделее доброто – носи растеж и съграждане на света.

Да се научим да разпознаваме реалността

Хората трябва да направят опит да разпознават реалността от сенките й. Те чакат като умрат да им се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да им се открие света сега, преди да са умрели. Ако не познаят реалността на света, докато са още тук, то и в другия свят да отидат, те пак няма да я познаят.

Има един установен ред на нещата, има и един неустановен ред.

Неустановеният ред е реалността, а установения ред е преходен. Това, което не е установено, е идеалът за нас и то ни радва. Винаги в едно постижение човек изгубва вътрешния смисъл. Това показва, че той само е дошъл до реалността, но стои извън нея. Човек не познава същността на реалността, но познава нейните проявления – живот, светлина и свобода. Животът е резултат на любовта, светлината е резултат на мъдростта, а свободата е резултат на истината.

Хората винаги са имали твърде смътни понятия за законите и реда, които съществуват в природата и които обуславят живота през всичките векове на миналото. С изключение на просветените, които са ръководели събитията в живота, останалите хора са знаели много малко за онова, което се случва.

А сега обикновените хора не познават почти никакви закони. Познаването на един закон не се състои в разбирането на неговите външни прояви, тоест на механичните му прояви във физическия свят. Също, не е разбиране на един закон, когато той се спазва от страх.

Онова, което хората сега наричат закони, са обикновени временни правила, чрез които те се стремят да уредят взаимоотношенията си. Сегашните правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е не са проникнати от духа на любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло.

Всеки природен закон е един метод, път, по който нещата могат да се изявяват правилно.

Знанието, с което съвременните хора разполагат, им причинява само страдания, защото е частично и повърхностно. И вследствие на това царят несигурност и неяснота във всички области на човешкия живот. По отношение на човешкия ум има много неизяснени неща; по отношение на човешкото сърце има много неизяснени неща; по отношение на човешкия организъм и човешката воля също има много неизяснени неща.

Какво е отношението между организма, сърцето, ума и волята, как функционира организмът – за да се разберат всички тези въпроси, е необходимо знание. Нужно е проучване на самия живот.

Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в природата. Когато човек престъпи този ред, всичко в неговия живот започва да се обръща наопаки. Онзи, който е роден за търговец и стане търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си. Същото се отнася и за поета, философа, учения. Това е великата истина в света.

Като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, хората мислят, че светът днес е по-лош, отколкото е бил в миналото. Това е само привидно. Човечеството днес е в много по-добро положение, отколкото в миналото. Но то още не е готово да използва условията, д които разполага и няма достатъчно вяра, чрез която д възприема необходимите сили, за да може да работи.

Животът има своя вътрешна страна

Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират. Сега те проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират. А какво представлява духовният и умственият живот, те нямат и понятие. Те имат ограничени схващания за живота. Мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват проявата на живота.

А истината е, че няма сила, която да ограничи проявите на живот. Животът е над всичко. Формите на проявление на живота обаче зависят от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия.

Във физическия свят планините служат като разделни зони, откъдето се изпраща енергия към долините. Те са проводник на енергиите, които идат от пространството. Животът на планината е животът на ума. Животът на полето е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също оказва влияние върху развоя на живота. Всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството.

Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, но не само в стопанско отношение. Различните местности, като области на динамични процеси, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно на мозъка и във зависимост от характера на силите, които действат в дадена област, е различно и устройството на черепа. Ако хората изучаваха всички тези влияния, биха могли да се освободят от много ненужни страдания и противоречия.

Страданията и болестите са една икономия на природата, чрез която тя иска да застави хората да се откажат от механичния ред и порядък и да ги върне към органичния порядък, който е много по-икономичен.

А в света съществува абсолютен ред и порядък, където няма бедни и богати, учени и невежи, добри и лоши, управници и управлявани. Хората на този порядък са любящи, мъдри, хора на свободата. И благодарение на това царство, което работи в света, ние се ползваме от благата на живота. И сегашната световна криза е проектирана от този свят, защото нашит свят сега се организира не по механичен път, както е вървял до сега, а по органичен път. И от това гледище нас не ни интересува в какво вярва даден човек, за нас е важно как постъпва – разумно или не.

Трябва да влезе нещо ново в човешката душа. Днешните хора нямат идея в живота си – гледат да преживяват някак и да умрат. Те са хора без идеал. Само когато любовта влезе и започне да действа в човека, той има стремеж и идеал. Когато дойде любовта, ще ви създаде един рай и в него ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае душата ви.

Съвременните хора искат права и човешки свободи, но как се отнасят те към животните и към себеподобните си? Ако се търси право и човещина, те трябва да бъдат за всички. Човещината се състои в това да съчувстват на другите, техните нужди и грижи да бъдат и твои. Това е божественото право в света. Само с това разбиране хората могат да си помагат и да вървят в правия път в живота, където няма препятствия, подобни на днешните. Животът ще им добие вътрешен смисъл и те ще знаят защо и за кого живеят.

За да разреши правилно своите проблеми, човек трябва да знае за какво е роден. Човек се е родил в света, за да познае истината, или казано другояче, човек се е родил в света, за да стане свободен. А кой е свободен? Този, който не е в стълкновение с никого, който е в мир със себе си и се разбира с всички хора.

Макар че днес хората минават за умни, съвременната култура не е изградена върху човешкия ум, а е резултат от човешкото сърце и затова са всичките тези борби и противоречия. Днес работи не човешкият ум, работи човешкото сърце, личните чувства. Хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не в предната част, където е локализиран мозъкът.

Ново направление на живота

Да се поставят нови закони на живота е невъзможно. Вследствие на опита на хората да наложат нови закони на живота, животът им от край до край е пълен с противоречия. Те са се трупали с векове и днес всички пътища в живота са задръстени. Ето защо е абсолютно необходимо да се даде ново направление на живота или по-точно човек да се откаже да пречи със своите закони на живота в неговото проявление. Миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че съвременното човечество е пред фалит. Хората, оставени сами на себе си, са фалирали.

Великата наука на живота си има своя практична страна, която искам да ви посоча. Така както мисли и живее съвременният човек е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и на възможностите да се ползва от всички блага на живота. Накрая го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да покаже на човека онези пътища и методи, по които да запази младостта и жизнеността си и да придобие вечния, безсмъртен живот, който не само е блян, а една велика реалност.

Сега хората смятат за реално само това, което виждат и схващат с петте си сетива. Но тогава питам – сянката реална ли е като я виждаме и човешкият ум нереален ли е, като не го възприемаме с нито едно от петте си сетива? За всеки мислещ човек е ясно, че това схващане за реалността е наивно и детско.

Ние се занимаваме с пътищата и методите, по които истинският живот се проявява, т.е. със законите на правилната обмяна между вътрешния и външния живот. Патологичните прояви като недъг и слабости не са част от живота и ние не се занимаваме с тях. Ако съвременният човек иска да се освободи от страданията, трябва да ликвидира патологичните състояния. Днешните убийства, войни, престъпления са патологични състояния. Целият съвременен индивидуален и социален живот е патология. Съществуването на слуги и господари, бедни и богати, управници и управляващи – това все е патологичната страна на живота.

За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човечеството трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването на пропорцията в отношението на елементите, блокира пътя на правилната обмяна и тогава се появява патологията.

Всичко в природата се намира в прогресивно развитие. Формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменят с нови и по-съвършени. Но хората, които не разбират тоз основен закон на творческия процес на живота, му поставят пречки. С това те създават условия за престъпления, а след това създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света.

Пътят, по който съвременните хора искат да преобразуват живота на съвременното общество, е неправилен. Това е кърпеж, който няма да допринесе. Каквото и да правят по този път хората, ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, все ще има същият резултат – болните хора имат нужда от слугуване. И затова първата работа, която трябва да се направи, е хората да оздравеят, за да нямат нужда да им се слугува, а у всеки да има готовност да служи на другите.

Вие се оплаквате от съдбата си. Но трябва да знаете, че човек е господар на съдбата си. Само поради невежеството си той робува на съдбата. Съмнението показва, че имате достатъчно светлина, интелигентност, за да схванете истинското положение на нещата.

Човек може да стане каквото пожелае. Това значи, че е господар на съдбата си. Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. За да изразите тази велика идея, трябва да дадете ход на светлите мисли и те да проявят своята сила, трябва да дадете ход на благородните желания и те да се изпълнят. И всяка разумна постъпка трябва да бъде направена навреме. В това се крие силата на новите идеи в сегашния век.

Животът идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от безграничното в граничното, той не може да постигне свободата и да постигне копнежите си.

Като говорим за материален живот, разбиране реализиране на онова, което е заложено в човека. Той най-напред трябва да се научи разумно да се справя с това, което има и да не търси онова, което няма. Или казано с други думи, трябва да даде ход на онова, което е вложено в него и се проявява като копнеж и да не губи времето и силите си да постигне неща, за които в дадения момент няма необходимите способности.

Съвременните хора не са свободни нито в морално, нито в научно, нито в обществено отношение. Само когато спят те са свободни. Ние живеем в епоха, в която предстои разрешаването на всички тези въпроси. Не мислете, че вие сте само публика в света. Всички трябва да вземете участие в разрешаването на проблемите, отнасящи се до вашия личен живот и до колективния живот, в който участвате. Но преди всичко трябва да бъдете носители на една велика идея, която да се стремите да въплътите в живота си.

За да може човек да реализира възможностите на живота си и да избегне ненужните противоречия и разочарования, необходима му е мъдрост. До известна степен разочарованията произтичат от факта, че човек не разбира устройството на света, който е дело на мъдростта.

Представяне на идеята пред Джими Чу

От известно време в мен се зараждаше идея. И изглежда беше настъпило времето да я приведа в действие.

В Ист Енд имаше обущар, който си беше създал репутация, като изработваше поръчкови обувки за жени с определен произход. Ако лейди Уиндърмиър-Смайт или дъщеря й се нуждаеха от обувки, които да паснат на точния оттенък на роклите им и да бъдат или с деколте или с отворена пета (съществуваха само тези две опции), той беше правилният човек.

Обущарят се казваше Джими Чу и работеше в малък магазин в Дикенсовата сграда на Кингсленд Роуд, където някога се бе помещавала лондонската болница „Метрополитън“. Имаше малка изложбена зала с мръсен стар килим, няколко дървени рафта с мостри, шевна машина и работна маса. Беше отвратително, но бентлитата спираха отпред, дамите сядаха и се оставяха да вземат мерки от крака им върху парче картон, а обувките им се изработваха точно навреме за предстоящото парти, сватба, или бал на виконт.

Джими се издигна от обущар до богаташ през 80-те години, когато големите модни къщи все още нямаха линиите обувки, които предлагат днес. Серджо Роси правеше обувки висша мода в Европа, но единствените приказни, секси обувки, които можеше да се купят в Лондон бяха на Маноло Бланик. Така Джими Чу се превърна в доставчик не само за дамите от висшето общество, които имаха нужда от „еднократни“ обувки, но също и за модните редактори.

Така например, когато планирахме снимки за „Вог“, някой от нашите младши сътрудници отиваше до ужасната му малка работилница и му разказваше какво ще правим. „Това е гладиаторска история… имаме нужда от равни гладиаторски сандали със сребърни капси.“

Точно преди фотосесията, винаги в последния момент, племенницата му Сандра се появяваше с обувките. Отдавахме дължимото на Джими на страниците на списанието, след което още повече знатни дами намираха пътя към работилницата му.

Джими беше от Малайзия. Още деветгодишен чиракувал в обущарницата на баща си – готвел ориз, водел сметките и се учел да прави обувки. Като тийнейджър пристигнал в Лондон, за да учи в кожарското търговско училище, част от Лондонския колеж по мода.

Много по-късно разбрах с голямо съжаление, че учениците в това училище научават всичко за изработването на обувки, но не и за дизайна им. Освен това Джими имаше няколко бизнес начинания, които най-вероятно са го накарали да се чувства „използван“ и това се отрази и на отношенията му с мен.

Когато отидох с приятел (той работи във финансовата сфера) при Джими, исках да му обясня какво се върти в главата ми. А то беше следното: Джими да направи дизайна на линия изискани обувки; аз – да намеря фабрика, която да ги произвежда, както и да управлявам маркетинга и продажбите. Щяхме да отворим магазини, да пуснем масова линия, която да се продава във висок клас търговски обекти по целия свят. И исках да станем много богати.

Джими не беше много словоохотлив, след като ме изслуша. Той все още се чувстваше имигрант, който живее с малко пари в общинско жилище с жена си и бебето си. Английският му беше ужасен и мисля, че все още не беше се справил с шока от Лондон, лондончани и въобще – с всичко западно.

Усмихваше се постоянно по неговия любезен, „азиатски“ начин, но въпреки че повтаряше непрекъснато „Да, да, да“, аз не бях сигурна каква част от казаното достига до него. Племенницата му Сандра, която беше централна фигура в работилницата – не вдигна поглед по време на цялата среща и едва когато станахме да си ходим, кимна и се усмихна плахо.

А аз исках отчаяно да намеря нова посока в живота си и нямаше да се откажа така лесно. Въпреки това знаех, че изграждането на бизнес с този опърничав, склонен към уединение китайски обущар, няма да се случи за една нощ.

Нямах представа колко много знам за бизнеса, докато не започнах да прилагам наученото.

Дори през цялото време, прекарано като продавач консултант в „Браунс“, в пиар отдела при Филис Уолтърс и в модното списание „Вог“, нямах ни най-малка представа колко много знам за бизнеса, докато не започнах да прилагам онова, което бях научила. Оказа се също, че имам силна интуиция, определени предприемачески способности и невероятна професионална етика, част от която бях наследила от баща си.

Без съмнение той играеше важна роля за мотивацията ми. Не беше постоянно до мен, но имаше топлина и обич, дори тогава, когато ми се струваше, че не я показва достатъчно или го прави само, за да ме „спаси“ от майка ми. Винаги чувствах, че той се грижи нежно за мен и ме обича и аз естествено исках да следвам неговите стъпки, дори само за това, за да му докажа, че заслужавам любовта му…

По-късно татко стана мой опитен наставник и духовен водач, да не споменавам и инвеститор в моето ново начинание. Той допринесе страшно много за раждането на звездата на „Джими Чу“. Въпреки това подготвителната работа беше оставена на мен.

Първите стъпки

Първото нещо, с което се захванах, беше да намеря място за магазин в района, в който исках – локация, удобна за Кингсбридж и Мейфеър, където дамите, обядващи в „Харис Бар“ и „Сан Лоренцо“, пазаруваха. Бях забелязала, че „Маноло Бланик“ – единствената ни реална конкуренция в онзи момент, беше на „Олд Чърч Стрийт“ в жилищната зона на Челси, на 20 минути от близката станция на метрото. Пази боже, клиентът да работи в офис и да иска да се разходи в обедната почивка наоколо.

Исках да сме на по-достъпно място и скоро го намерих на „Мокомб Стрйт“. Това беше „гореща точка“ за определен вид жени. Помещението беше малко, около 160 кв.м. Избрах му кремав паркет и диван, покрит с лилаво кадифе. Монтирахме няколко стъклени стелажа, след което посетих аукционна къща на Лотс Роуд и купих кремава маса за задната част на магазина. Това бяха само основите, но все пак имах правилен поглед върху нещата.

Извън прожекторите бяхме още по-пестеливи. В мазето, успоредно на склада, направихме малък офис с две бюра и за известно време това беше моето работно място – без прозорци, без украси. В началото дори нямах нормален компютър.

Единствената претенция на Джими беше един много известен майстор по фън шуй да благослови начинанието. Платихме му пътуването от Малайзия и добър хотел. Заведохме го в магазина в полунощ, седнахме в кръг и изпълнихме нещо като ритуал с песнопение. Той сложи на огледалото китайски символ, размести касата така, че „парите да не излетят“ и това беше всичко.

Дълго време нямахме нищо за продаване, така че само заради имиджа сложихме на витрините няколко модела висша мода на Джими. Купихме от една фабрика няколко чифта обувки и им зашихме етикети „Джими Чу“. Парите бяха последната ни грижа.

В търсене на производител

Джими продължаваше да държи работилницата си в Хакни, откъдето се предполагаше, че ще се родят моделите на колекцията. Допускайки, че мога да оставя тази функция в ръцете му, аз се заех да търся фабрика.

Джими имаше договор за производство в Италия, така че през лятото на 1996г. заедно с него и племенницата му Сандра отлетяхме, за да посетим фабриката. Не можахме да си позволим дори и най-евтините места в нормален търговски полет, затова си купихме билети в чартърен полет. Подобни авиолинии кацаха в някоя изведена от експлоатация военновъздушна база или друго забравено от бога място, за което никога не си чувал.

Джими присъстваше само телом – Сандра му превеждаше на китайски. Но затова пък това ми помогна да придобия една по-реалистична представа за новия ми бизнес партньор.

Вярата ми в Джими беше започнала да се разклаща не само поради липсата на изтънченост у него, но и заради липсата на познания относно производството на обувки. Контактите му се оказаха напълно безполезни. Намерихме със Сандра каталог с всички фабрики в Италия. Върнахме се от Италия и се заехме със „студени обаждания“ и чукане по вратите, с надеждата да ни приемат. Бяхме две млади момичета, представящи марка, за която никой не беше чувал, без нито една поръчка.

Направихме няколко подобни „изследователски“ пътувания до Италия. Веднъж чакахме закъсняващия полет за Флоренция и се заговорихме с една англичанка. Тя ни каза, че има приятелка на име Барбара, която е в обувния бизнес. Предложи ни да ни запознае и представи на някакви хора в някаква фабрика, но за наша сметка и това ни струваше 25 хиляди лири. Беше малко съмнително, но ние платихме тези пари. Оказа се, че това е фабриката, която впоследствие щеше да произведе първата ни колекция. Там се запознахме с Анна Конти.

Анна се беше занимавала с производство на „Бали“, а когато се запознахме, работеше за една компания, която правеше обувки по поръчка. Някак си успяхме да я убедим да стане наш изключителен производствен агент и тя стартира собствен бизнес, наречен „ИФ“. „Джими Чу“ беше нейният единствен клиент. Анна щеше да избира фабрики-производители, да проследява поръчките, да следи мострите кожа и платове да пристигат навреме, да контролира качеството през целия процес, след това да ръководи транспортирането, за да се увери, че всичко свършва навреме.

Проблеми с дизайна и изграждане на бизнес връзки

Но първо трябваше да се справим с предизвикателството „дизайн на колекцията“. И аз се изправих пред жестоката истина, че Джими няма да е творческият ми партньор, както се надявах да бъде. Той си изкарваше хляба като правеше обувки висша мода за клиентите си и това беше всичко, което го интересуваше.

Стигнахме до там, че баща ми му предложи по 1000 лири за всеки дизайн, който направи, но на Джими така и не му стигна до ума фактът, че бяхме стъпили в бизнес отношения с него, защото очаквахме, че ще създаваме световен бранд, а неговата част от сделката беше дизайнът.

Нежеланието му да работи в това направление ни дърпаше назад. Искахме много да участваме на изложения и за да спазим сроковете, отчаяно се нуждаехме от скици. Слава богу, Джими направи няколко и ние със Сандра ги изпратихме по факс.

Изграждане на бизнес връзки

Както винаги оптимист, аз прекарах известно време в интересни занимания – звънях в известни магазини, за да убедя закупчиците да дойдат да ни видят на изложението. Обаждах се и на специализирани магазини. Всички знаеха името на Джими от материала за него в списание „Вог“ и работата му за принцеса Даяна и в това отношение това ми вършеше полезна работа.

Мострите, които изпратихме на изложението, за наш ужас, пристигнаха в ужасен вид. Бяха покрити с черна маркировка, по шевовете личеше ясно лепилото, самите шевове бяха направо отвратителни. Почувствахме се като глупаци. Толкова ни беше срам!

Опитах се да продавам по скици, но никой не проявяваше интерес. Е, почти никой. Единственият лъч надежда в тази иначе катастрофална ситуация беше Майкъл Стачовски, който направи скромна поръчка за „Джорджо Бевърли Хилс“ – легендарен бутик, до който Натали Ууд и Лиз Тейлър идваха с лимузина за покупки. Макар че направихме само една продажба, тя не беше никак лоша.

Следващото изложение на обувки беше в Дюселдорф – това беше през есента. Този път помолих Джими да направи мострите на ръка. Имахме добри мостри, показахме ги, но нямахме никакви продажби. Изправих се пред тъжната действителност, че концепцията на Джими въобще не беше вълнуваща. И тогава осъзнах, че Джими беше обущар и той нямаше никакъв интерес да стане дизайнер. Бях станала бизнес партньор с „творец“, който нямаше никакъв творчески потенциал.

Авторски колекции с идентичност

Реших аз да давам идеите, а Сандра да ги рисува на хартия. Все по-често търсехме стоки, които биха могли да ни вдъхновят за интересен дизайн на обувки. Аз например, купувах различни винтидж предмети, подреждах ги в малки групи, които разказваха истории. Понякога се концентрирах върху една-единствена обувка. Друг път си казвах: „Хайде да съберем предната част на тези сандали със задната част на тези обувки.“ Колекционирах бижута и парчета плат.

По-късно посетих изложение в Италия. То ми отвори очите със своите стотици павилиони с панделки, пера, кожени цветя, парчета козина, смоли, пайети, стъклени маниста, калъпи, токчета – всички те станаха емблематични за „Джими Чу“. Никога не бях предполагала, че съществуват толкова възможности.

Така започна да се оформя и специфичната идентичност на „Джими Чу“. Първите колекции се базираха на нещата, които бяха привличали погледа ми, бяха ми повлияли емоционално и бях предположила, че именно те биха се харесали и на други жени.

Един приятел ме запозна с две журналистки – Натали Люис и Трейси Браоър. Двете бяха основали току що своя фирма за пъблик рилейшънс. И те като нас бяха нови, гладни и талантливи. Успяхме да се договорим за цена от порядъка на 500 лири на месец.

Натали и Трейси дойдоха с нас на изложението в Париж през 1997 г. Тази колекция беше нашият пробив и беше резултат от моето вдъхновение и умението на Сандра като художник. Този път разполагахме с добри мостри. Изложението се провеждаше в шатри и палатки – изцяло в духа на самото изложение за по-дръзки аспекти на модата.

Тогава за първи път срещнах Джели Таунзенд – закупчик на „Сакс“. Тя спря, огледа мострите ни и каза: „Тези са добри. А тези са страхотни.“ Поръча 3000 чифта обувки. Така влязохме в играта. Продажбите ни за година възлизаха на 250 хиляди лири при наем 15 хиляди лири и само 6 служители освен мен и Сандра.

Умът ми вече тичаше напред. Започнах да позиционирам „Джими Чу“ като луксозна марка. Натали и Трейси се справяха блестящо с представянето на нашата история и с уреждането на срещи с редактори, за да се запознаят с колекцията ни. Организираха и грандиозно парти в клуб „Уелингтън“, на което присъстваха над 300 гости.

Първото будистко учение в Тибет

В света съществуват различни религии, но тяхната цел е еднаква и се изразява в търсене и успокоение на вътрешното безпокойство на хората.

Корените на будизма произлизат от Буда Шакямуни, който е роден в Индия преди около две хиляди и петстотин години. Първото учение, дадено от Буда Шакямуни представлява обяснение на методите за отстраняване на истинското неудовлетворение и страдание. За да постигне това Буда използва състраданието, обичта и ненасилието, считани за основни умствени фактори.

Много трудно е да бъдат разделени тибетската култура и религията на будизма, широко разпространена и с голямо влияние в Тибет. До 1959 г. тези учения са били поддържани в тибетските манастири, които тогава са били многобройни, колкото понастоящем са училищата в Европа.

Тибет, който има територия колкото Западна Европа е подложен на инвазията на Китай, без да може да се отбранява. Негово Светейшество Далай Лама съветва населението да не реагира с насилие на нашествието, а да преговаря с мир. Убити са 1 200 000 тибетци, разрушени са 1200 манастира и много културни паметници. От планините слизат 60 000 души, за да се преселят в Индия. Пацифизмът, който е коренът на будистката религия, се запазва непокътнат и досега и се поддържа от Н.С. Далай Лама.

През годините тибетският будизмът се развива и стабилизира в азиатските страни.

Премахване на страданието

Желанието на всички нас – от най-малкото същество до най-влиятелния човек, е да избягваме страданието и всички ние го желаем еднакво. Като пример за това бихме могли да вземем Западна Европа, където се наблюдава бум на материалното развитие. Ако това може да елиминира страданието, резултатът би бил очевиден, но реалността показва точно обратното. Материалният напредък води до голямо неудовлетворение и голямо умствено страдание. От двата вида страдание, умственото е по-тежко.

Ако желаем да премахнем страданието, ни е нужен метод. Ако искаме да донесем спокойствие на света, на първо място е нужно да постигнем вътрешен личен мир. Когато някой страда психически, материалните удобства не го лекуват. В Западна Европа материалният комфорт е достигнал своя максимален израз и именно в тези страни преобладават психическите страдания, депресии, самоубийства, за разлика от слаборазвитите страни. Няма съмнение, че САЩ имат най-висок обем на материално богатство, но също така е сигурно, че притежават и най-високия показател за умствено неудовлетворение.

Ако външният материален напредък ни интересува повече от вътрешния мир, винаги ще срещаме големи страдания. Учените доказаха, че включването ни само във външното развитие не е правилният път за постигане на вътрешен мир. Затова много от тях признават и подкрепят валидността на Буда Шакямуни.

Дори на един материалистичен и нерелигиозен човек не се харесват егоистичните действия на заобикалящите го или собствения му лош характер или омраза. Егоистите не се интересуват от щастието и чувствата на другите и са в състояние да извършват всичко, за да реализират собствения си интерес. Нагласата, че стоят над другите, предизвиква у тях неприязън и омраза към другите същества.

Ако искаме да намерим мир с другите, първо трябва да открием смущаващия фактор на липсата на така наречения мир със собствения ум.

Ако с нашето поведение създаваме положителни причини, ще получим добри резултати, добри ефекти. Следователно, за да намерим своето щастие, първо трябва да открием неговият произход и причина. Добрата причина води до добър резултат. И обратно, от една неположителна причина ще получим негативен резултат. Будизмът вярва във връзката между причина и следствие. Това е въпрос , който не се отнася единствено до религия, а е общоприет в целия свят.

Коренът на будистката практика е състраданието

В будизма се говори за състоянието на просветление като за ситуация, в която някой се намира отвъд страданието. Това състояние не се подарява, нито пък пада само от небето. Религиозната (духовната) практика не се състои в изолиране от света. Има много различни нива на практика, носещи хармония за различни типове хора и техните възможности.

Коренът на будизма е състраданието, или развиване на любящото сърце. Ако има лукавство, то е отворена врата за създаване на негативизъм и противопоставяне на другите. Практикуването на будизма в ежедневието изисква първо да създадем алтруистична мотивация. В края на деня е добре да направим анализ и оценка на своите действия и ако осъзнаем, че действията ни са положителни, можем само да се радваме. А ако стигнем до извода, че действията ни през деня са били отрицателни, то трябва да помислим как чрез разкаяние можем да ги поправим. И това ще ни помогне впоследствие да променим действията си.

Алтруизмът като търсене на полза за другите е основен фактор в будистката практика, но така също е добър, ако се приложи в действие, защото хората, които мислят за изгодата на другите, ще постигнат щастие не само в този живот, но и в бъдещите.

Будизмът се основава на логиката, не на догмата

Изискват се правилни разсъждения, а не следване на догми. Следваш будизма не само чрез вяра, но и защото си анализирал и си се убедил в тяхната достоверност.

В будистката практика ни се дават много инструменти и средства за подготовка. Със сигурност всички ние имаме желанието да станем по-добри, но се нуждаем да проучим и прилагаме методи и техники за вътрешно усъвършенстване. Сега в най-големите западни университети започва да се отдава значение на методите на будистката философия.

Ако целта ни е да достигнем по-голямо вътрешно щастие, трябва ни да научим методите за трансформация на ума. За всяко ниво на реализация има съответния метод и подходяща техника за развитие. Това означава, че будизмът се основава не само на вярата, но и на нагласата за учене.

Така например за постигането на вътрешен мир, трябва да се открият първо грешките на ума, а след това и да се усмирят. Постигайки вътрешен мир, физическите дразнения вече стават по-маловажни.

Също така без значение е дали вярваме или не вярваме в прераждането. За някои хора това е изпитан и изживян факт, а тези, които имат противоречия с вярата подобни явления, не притежават валиден и логично мотивиран отговор за доказване на своето убеждение.

Всички ние имаме тяло и ум. Нашето тяло произлиза от нашите настоящи родители, но нашият ум има приемственост. Настоящият ум идва от предишния ум. В момента на смъртта умът (намиращ се на едно по-фино ниво) не изчезва, а се преражда в други същества.

Буда Шакямуни ни препоръчва духовна практика, основаваща се на строги принципи, но препоръчва и те да се осмислят на индивидуално ниво и според умствените способности на човека. Той различава три нива на поведение:

• Нивото на тези, които полагат грижи за себе си, без да вредят на други същества;
• Нивото на тези, които полагат грижи за собственото си благополучие и за благополучието на другите;
• Нивото на тези, които полагат грижи за една по-висша практика, за едно ниво на по-висши учения в съответствие с по-напреднали лични способности от тези на предишните нива.

Целта на будизма е позитивният ум

Това, което наричаме духовна или религиозна практика, е желанието на всички същества, включително и най-малките да се освободят от страданието и безпокойството и да намерят щастието. Обикновено приемаме, че причините за щастието и страданието са извън нас, но според будизма и страданието, и благополучието произлизат от причини, създадени от самите нас. Естествено е да съществува тясна връзка една отрицателна причина и нейният отрицателен резултат.

Изпитваме физическо и психическо недоволство и страдание. Всяко съзнателно същество от самото си раждане изпитва някакво ниво на незадоволеност, проблем, който идва с раждането на произлизащ от агрегата на тялото, който стимулира вътрешния дискомфорт. (агрегат – функции, аспекти на съществуването на съществата, например материална форма, чувства, възприятия и др. – бел. Проба Грешка)

Физическото страдание се премахва по-лесно от психическото. С различни външни средства можем да облекчим или намалим физическите проблеми.А при умственото (психическото) страдание първо трябва да приложим вътрешен метод – вътрешна духовна практика – чиято основна цел е изкореняване на негативните фактори като омраза, привързаност и невежество.

Умът ни е отворен както за нашето благополучие, така и за нашия дискомфорт. Той е този, който създава нашето вътрешно състояние, той е този, който командва както тялото, така и речта. Умът решава дали първо да действаме, да или да кажем нещо. Затова големият индийски учител Атиша казва, че когато сме сами, трябва да внимаваме за своя ум, а когато сме в компания – трябва да наблюдаваме онова, което казваме.

Ако сме на среща и водим безсмислени разговори и не внимаваме, можем да стигнем до неудобна ситуация. Дори, когато сме сами нашият ум не спира и затова е добре внимателно да се съсредоточим върху своите мисли и да ги анализираме.
Най-добре е да контролираме и изгоним негативните мисли, които ни вредят. Лесно е да кажем нещо, но е трудно да го направим, защото умът ни действа под влияние на същите тези навреждащи ни мисли. На всички ни иска да живеем във всеобщ мир и съвършенство, но ако не работим вътрешно върху това желание, няма как да го реализираме външно.

Материалните удобства сами по себе си не са способни да осигурят това спокойствие и щастие. Ако беше така хората на Запад щяха да живеят и най-прекрасния свят, но в действителност не е така. Хората не са щастливи само заради материалното си удобство.

Има най-различни негативни емоции, които оказват негативно въздействие, но главните са омразата и антипатията. Те са враговете, които наистина трябва да разгромим. Така както търпението е главната противоотрова за успокоение на омразата, така и позитивните умствени аспекти за противодействието на негативните.

Омразата е разрушителен аспект, който съществува на различни нива – от индивидуално ниво до нива на цяла държава. Ако позволим на нашите заблуди да витаят във въздуха, ще заживеем заобиколени от врагове, а ако решим да премахнем тези врагове, например да убием един или няколко ще постигнем само увеличаване на заблудите. И обратно. Но ако атакуваме вътрешните корени на нашата омраза, ще можем да се справим с нашия проблем доста по-ефективно. Това означава да се фокусираме навътре в себе си.

По-важна е вътрешната мотивация, а не извършването на самия акт

Възгледът, че всички явления са взаимно свързани, е основен в будистката философия. Същевременно е важно и ненасилствено поведение. В този смисъл от гледна точка на вътрешното намерение, има разлика в будистките школи хинаяна и махаяна. Хинаяна изтъква ползата за самия тебе. Махаяна поставя ползата за другите над ползата за самите нас. Крайната цел на махаяна е просветленият ум, а крайната цел на хинаяна е постигане на най-високата степенна това, което желаят, или личното освобождаване (нирвана).

Това, което характеризира будизма е вътрешната мотивация на човека, а не извършването на самия акт. Затова дори някой да изглежда външно духовен човек, но умът му е объркан от негативна мотивация, то неговата практика няма да бъде духовна. Ако човек не медитира, но вътрешният му импулс е насочен към ползата на всички, то това означава, че той има духовна цел.

Будистите вярват в закона за кармата, чийто смисъл е, че добрата мотивация поражда добри резултати. И обратно, негативната мотивация води до негативни резултати. Следователно, мотивацията определя дали един резултат ще е отрицателен, или положителен.

Всички желаем спокойствие, но трябва да знаем, че то няма да дойде отвън, докато не го създадем вътре в себе си като работим за намаляване на нашата собствена негативност и се контролираме. По този начин ние последователно ще увеличаваме кръга на спокойно въздействие върху другите.

Будизъм, духовна практика и вътрешен мир

В своя живот всички се нуждаем от мир, без значение дали сме религиозни или не. Става дума за един вътрешен мир, за чието постигане будизмът предлага комплекс от практики. От собствен опит мога да ви уверя, определено е възможно да се постигне този вътрешен мир, в случай, че тези практики се прилагат по правилния начин. Чрез лични усилия и възможности можем да превъзмогнем трудностите като премахнем дискомфорта и така да постигнем благополучие.

В моя случай, когато бях на 20 години получих ръкополагане за монах и после 30 години изучавах и практикувах медитация в Тибет. Бях принуден да напусна през 1959 година, а после завърших учението си в селище за бежанци в Индия. В Индия останах още 28 години, учейки се за степента „геше марампа“, макар че за тези, които следваме будизма, обучението не свършва, докато не стигнем просветление.

Съществуват много и различни религии, но общата им цел е осигуряването на човешко щастие чрез умиротворение на ума, като това води до по-добро физическо състояние. В настоящия момент на Запад преобладават две религии – християнство и ислям. Те осигуряват благосъстоянието на много хора. Посланието, което приобщава будизма към тези религии, е да се избягва причиняването на вреда другиму, както и че това носи полза не само за другите, но и за нас. В този смисъл правилното практикуване на една религия може да носи благополучие – и на другите, и на тези, които я практикуват.

Ние, хората притежаваме тяло, реч и ум. Умът е този, който контролира другите две. Ако тялото изпитва болка, възможно е да намерим облекчение чрез външни методи. Но когато се касае до умствено заболяване, единственото, което може да го успокои, е използването на самия ум.

Грешките или състоянията, отговорни за нашия умствен дискомфорт, са заблудите като завист, омраза, ревност, гордост и т.н. Тези заблуди са болезнени емоции. Проявяват се и при децата още при първия им досег с външния свят, а това показва съществуването на силните им корени в детския ум. Първата стъпка за изкореняване на заблудите е тяхното разпознаване, за да бъде избран подходящ метод, или подходяща противоотрова.

Будистките текстове учат, че дискомфортът който изпитваме в настоящето се крие в миналото ни и във загнездилите се умствени нагласи, които задържат този дискомфорт. Трябва да знаем, че не е необходимо да търсим външна причина, отговорна за нашето неудобство, а да работим със собствения си ум, за да го освободим от страданието. Няма кой да ни подари освобождението – ние сме тези, които трябва да положим усилие. Буда е бил същество, което е изпитвало същите проблеми като нас, но е успял да ги преодолее, прилагайки усилие и решителност за премахване на тези причини. Оттогава досега много хора от Индия и Тибет, следвайки неговите инструкции, са успели да изтрият всички грешки на умовете си.

Най-лошото състояние на ума е омразата. Никой човек, афектиран от омраза, не може да изпита истинско благополучие, или щастие. Той губи съня си и не може да се зарадва на вкусна храна.

А в световен мащаб омразата, а така също и гневът са в основата на всички военни конфликти и конфронтации. Омразата е и основата на човешките разногласия и семейните конфликти.

Ако се опитаме с омраза да подчиним външните сили, резултатът е увеличение на вътрешните врагове. Вместо това можем да контролираме омразата и стъпка по стъпка да отстраняваме следите от външните проблеми. По-практично и реалистично е да решим своите вътрешни проблеми, отколкото да влошаваме външните.

Според Буда най-добродетелната практика срещу омразата е търпението. Практикувайки търпение, ние откриваме своето спокойствие, но едновременно с това даваме и спокойствие на другите. Практикувайки омраза, ние изоставяме нашето спокойствие, но и спокойствието на другите.

Когато изпитваме затруднения, не трябва да изпадаме в неконтролирана паника, която може да ни доведе и до самоубийство. Неразумно е да се притесняваме прекалено много за изпитваното от нас неудобство, ако приемем, че заради закона за причината и следствието, ние сме отговорните. Добре е да размишляваме върху личната отговорност, както и върху факта, че могат да се дадат примери за ситуации на страдание, много по-тежки от нашето собствено.
Друг добър съвет е да уважаваме другите, знаейки, че нашият живот и благополучие зависят от тях. Ставайки сутрин е полезно да вземем решение да действаме за благото на другите. По този начин ние изпълняваме една висша практика, тъй като помагаме на другите.

Да контролираме ума означава да го накараме да функционира по начин, по който се виждат недостатъците на нашите негативни действия, когато не упражняваме контрол. Учителят Атиша ни препоръчва да внимаваме какво говорим, какво мислим. Не трябва да се радваме на негативни или грешни действия. Трябва да генерираме разкаяние и силно желание повече да не се повтарят.

Това действие изчиства съзнанието, негативната атмосфера, недобродетелните действия. А след това е полезно да разширим нашите позитивни желания към другите и действайки със спокойствие, създаваме добро съжителство, изпълнено с хармония и съчувствие.

И така, ако търсим вътрешен мир, не ни остава нищо друго, освен да работим първо в себе си, а после постепенно да разширяваме кръга около нас.