Ние имаме клиенти за вас и бихме искали да ви свържем с тях

Вашите клиенти са в Google. Те ви търсят, очакват да ви открият и само от вас зависи да им позволите да го направят.

Хората се интересуват от информация за продуктите и услугите, които купуват. Любопитно им е също така да научат и мненията и оценките на тези, които вече са купили продукта. Затова, когато започнете да излизате на първите места в Google, вие ще имате възможност да ги спечелите за клиенти независимо дали сте банка или ключар, ресторант, държавна институция, организатор на концерти, или политическа партия, адвокат, магазин за мебели, туристическа или рекламна агенция.

Според проучване, проведено през 2012г. от Cisco сред 5000 потребители от 5 страни, 78% от всички купувачи в САЩ използват интернет, за да проучват и да закупуват продукти и услуги. Други изследвания също потвърждават, че над 70% от анкетираните използват интернет, за да вземат решение и да извършат покупка. А с извършваните в Google над 3 000 000 000 търсения на ден компанията е абсолютният световен лидер сред търсещите машини. Ето защо е толкова важно да оптимизирате сайта си за Google.

Сайтовете, които излизат на първите няколко места в SERP (Search Engine Results Page – страницата с резултати от търсенето), са не просто най-посещаваните. Сайт на първо място в Google събира 36,4% от кликовете. Първите 3 сайта пък събират почти 60% от всички посещения, а сайтовете на страниците след първата получават под 1% от тях.

Вие обаче не се интересувате просто от разпределението на кликовете, защото независимо от него при някои търсения може да се окаже, че влезлите в сайт на първо място в Google са над 95%. Това е така, защото хората влизат не в един, а в няколко сайта от представените в резултатите от търсенето и първият сайт може да е сред избраните от всички посетители! Така в зависимост от различните типове търсения броят на влизащите в сайта, класиран на първо място в Google, е от 40% до 95%. Статистиката показва, че голяма част от потребителите приключват търсенето си с първата страница и изобщо не отварят следващите страници с резултати. Това означава, че ако не си на първата страница в Google, все едно изобщо те няма в интернет.

Разбира се Google не е единствената търсачка търсачка

Според последните данни на NetMarketShare търсенията, реализирани чрез доминиращите търсачки в света, се разпределят така: Google – 83,1%, Yahoo – 7,9%, Bing – 5,27%. Очевидно е защо усилията ни трябва да бъдат насочени най-вече към първите от тях.

Имайте предвид, че Google може да доминира в световен мащаб, но не във всички страни е най-голямата търсачка. Лидер в Китай е Baidu, в Япония – Yahoo! Japan, в Хонконг – Yahoo!, в Чехия – Sezman, в Южна Корея – Naver , в Русия – Yandex. Затова при оптимизация за тези държави е удачно да предприемете и допълнителни действия с водещите търсещи машини там.

Интернет маркетирането е един от най-бързо развиващите се сектори на икономиката. Според доклад на BBG (Boston Consulting Group) до 2016г. ще има 3 000 000 000 интернет потребители, а интернет икономиката ще достигне до $ 4 200 000 000 000 в държавите от Г-20, което е с $ 2.3 трилиона повече в сравнение с 2010г.

Около 90% от информацията е създадена през последните 2 години. В свят с толкова много новини и нововъведения инвестирането в интернет маркетинг е повече от наложително…

Оптимизирането за търсещи машини

Това включва действия, чиято цел е излизането на страниците на вашия сайт на челни места сред неплатените (органичните) резултати от търсенето.

Не се опитвайте да излъжете Google, нито пък се стремете да му харесате. Оптимизирайте за хора, а не за търсачка! Вашата най-добра стратегия е да създавате съдържание, което е ценно, интересно, забавно и полезно за вашите клиенти. Така сайтът ви не само няма да бъде засегнат фатално при някоя от промените на алгоритмите на Goggle, но и ще задържите неговите посетители по-дълго и ще ги превръщате в свои клиенти!

Обърнете внимание, че резултатите от търсенето в Google са ограничени максимум до 1 000. Причините са много, но така или иначе, ако не откриеш това, което търсиш сред 1 000 резултата едва ли ще го откриеш след това.

Фактът, че огромната част от потребителите не обръщат внимание на резултатите след десетия, е показателен колко важна е оптимизацията. За да привлечете вниманието към себе си, трябва да положите доста усилия да се доберете до тази първа страница. Но задачата се усложнява още повече и от резултатите Google Personalized Search, при което се предоставят резултати, съобразени с предишни търсения на всеки потребител, логнал своя акаунт в Google.

Имайте предвид, че при по-дълги търсения Google може да показва и повече резултати от един сайт – достигащи дори до няколко страници. Освен това с универсалното си (universal или blended) търсене наред с органичните резултати Google вече показва и видео, снимки, карти, локални резултати и постове в социалните мрежи. А това изтласква дори и топ 10 сайтовете в дъното на първата страница.

Обърнете внимание на локалното търсене

Заслужава си да обърнете внимание на оптимизацията на видео, снимки и резултати, които се появяват при локално търсене. Те могат да изведат вашия сайт на челни позиции и в много от случаите резултатите може да се окажат по-ефективни от традиционните. Това е особено важно при така нареченото вертикално търсене, когато се търсят само снимки, видеа, новини и т.н.

Възможностите да привличане на трафик не се ограничават само с оптимизация на уебсайта. Имате възможности да извеждате на челни места не само отделни страници от сайта си, но и видеоматериали, снимки, карти и дори постове от Facebook, Twitter, Google+ и други социални мрежи, които препращат към основния ви сайт.

Не забравяйте, че поведението на потребителите е силно зависимо от типа търсене, което те осъществяват: navigational (търсене на нещо, което са си набелязали предварително, например сайта на Domino’s Pizza) transactional (търсене на определена услуга, например „доставка на пица“) или informational (търсене на обща информация, да кажем по темата „вредна ли е пицата“). Това означава, че трябва да оптимизираме сайта си едновременно и по името на фирмата, и по начина на покупка на продукта, и по обща информация, свързана с него.

Често уебсайтът се оприличава на къща, в която посетителите влизат не само през вратата, но и през прозорците, през комина, през канализацията и дори през стените. Съобразете вашия сайт с това сравнение. Успехът ви ще бъде много по-голям, ако наред с оптимизацията използвате и всички възможни останали канали, по които посетителите достигат до вас в интеренет – социални мрежи, форуми, банери, бизнес каталози, онлайн медии и т.н. Линковете и броят на посещенията са основен фактгор за излизането ви в челните места в Google.

Полезно за ключовите думи

Много полезно е да знаете, че някои ключови думи и словосъчетания привличат по-малко посетители, но е възможно по тях да търсят хора, които купуват много по-често. Това, че сайтът ви излиза в челните места е едно, това, че когато го видят сред резултатите, хората кликват и го посещават, е друго, а това че след посещение те извършват желаното от вас действие – покупка, запитване, абонамент и т.н., е трето, съвсем различно нещо!

Вероятността да се стигне до продажба е много по-голяма, ако в търсенето са включени имена на брандове или на продукти (branded search). Според вас след кое от търсенията ще продадете повече книги – „спекулации на борсата“ или „книги за спекулации на борсата“? Ако продавате гуми Michelin как очаквате да ви открият купувачите – по „гуми Michelin“ или по „гуми“? Купувачите търсят продукти, а не обща информация.

Затова при избора на ключови думи, по които ще оптимизирате, трябва да имате предвид, че някои думи може да водят на сайта ви случайни посетители. Те бързо напускат сайта и създават висок bounce rate или степен на отпадане, което се отразява негативно на оптимизацията. По тази причина е важно още в самото начало да се определи много внимателно кои ключови думи са най-релевантни на това, което предлагате и по кои от тях потенциалните ви клиенти ще търсят в Google.

Преди да започнете оптимизацията, изберете ключови думи и словосъчетания, по които ще оптимизирате сайта и отделните му страници. Може да ползвате Google Analytics или инструменти за ключови думи като Google Keywords Planner и да видите по какви ключови думи и словосъчетания ви откриват потребителите. В Google Webmaster Tools пък може да се провери колко пъти вашият сайт е показван след резултатите от търсенето с различни думи (заявки за търсене) и какъв процент показвания са прерастнали в посещение в сайта.

Никой не може да гарантира първо място в търсачките

Най-малкото защото те често сменят своите алгоритми и дори сайтът да ви е на първо място, утре или при следващото обновяване вече може и да не е.

„Но нали все пак някой излиза на първо място в Google, как го е постигнал?! Не може ли моят сайт да излиза на първо място?“

Разбира се, че може!

„Това лесно ли е?“

Разбира се, че не е никак лесно!

„От какво зависи да бъде на първите места в Google?“

От теб. Ако следваш тези 222 съвета, сайтът ти ще излиза на първите места в търсачките. Но много по-важно е, че и ти ще започнеш да печелиш. Ще печелиш повече пари и повече влияние в интернет.

Първите резултати от оптимизацията могат да се видят скоро, дори след няколко седмици

Това зависи от преминаването през сайта на някой от паяците на Google (Googlebot). Те обхождат всички сайтове и събрат информация за тях. След това алгоритъмът на търсещата машина ги оценява по множество критерии и ги подрежда по значимост в страницата с резултатите от търсенето. Имайте предвид, че през първата година от живота на сайта или при започване на оптимизация може да се наблюдават големи скокове и спадове в рейтинга на сайта в търсещата машина. Резките промени в рейтинга в Google се наричат Google Dances.

Google променя алгоритъма, по който се класират сайтовете много често, като дава различна тежест на отделните фактори. Важното е, че основните фактори рядко се заменят с други – променя се предимно тежестта им в алгоритъма. Например с последните ъпдейти на Google все по-голяма тежест получават т. нар. социални фактори – харесването, споделянето и коментирането на страници от сайта в социалните мрежи. Естествено това не означава, че социалните фактори преди това са оказвали негативно влиние върху оптимизацията.

Представители на Google казват на различни конференции, че факторите които влияят на класирането на един сайт, са над 200. Практика е търсещите машини да не огласяват публично всички фактори, които те включват в алгоритъма си, за да попречат на манипулирането на резултатите от търсенето.

Оптимизацията се разделя на външна и вътрешна (Off-page On-page)

Вътрешната включва структуриране на съдържанието и връзките в самия сайт, повишаване на ролята на ключовите думи в съдържанието и кода, в URL адресите и мета данните (те указват на търсещите машини каква е темата на дадена страница).

Под външна оптимизация се разбира изграждането на линкове към вашия сайт от други сайтове и споделянето на препратки към него в социалните мрежи и букмарк сайтове.

Така че двете най-важни неща за оптимизацията са редовното добавяне на нови уникални текстове към сайта (поне един или два пъти седмично) и броят на качествените линкове към него от други сайтове, директории, блогове, форуми, социални мрежи и др.

SEO е ключово, но не единствено оръжие онлайн

SEO оптимизацията може да се окаже ключова за успеха на вашия бизнес, но не трябва да единственото ви оръжие онлайн.

Инвестицията в нея се възвръща много бързо, но никой не може да гарантира, че след поредното обновяване на алгоритъма вашият сайт ще продължи да присъства в резултатите на търсачките. Ерик Шмидт – CEO на Google – казва, че само през 2010г компанията е направила над 500 промени в алгоритъма си! Използвайте активно и 22-та елемента на продажбата – тестимониъли, гаранции, демонстрации и т.н. Повече за тях можете да научите на Internetreklama.Bg.

Избягвайте черни техники (Black hat SEO). Към тях спадат всички опити да измамите търсачките – скриване на текст, изписването му с цвета на фона или с прекалено малки букви, показване на една страница на търсачката, а друга – на посетителите и др. Подобни похвати могат да доведат до отлични временни резултати, но сайтът ви може да бъде наказан с понижаване на рейтинга или дори с отстраняване от страницата с резултатите.

Използването на легитимните начини за оптимизация (White hat SEO) не е свързано със спазването на изключително точни инструкции. В общи линии няма да имате проблеми, ако оптимизирате сайтовете си, така че да са полезни за хората, а не за търсещите машини. Това означава, че като препълните текста на сайта си с ключови думи, за да се харесате на търсачките, има опасност реалните посетители да ви отхвърлят.

Имайте предвид, че рейтингът на един сайт в Google, може да е много различен от рейтинга му в Yahoo или в Bing, но като цяло принципите, по които търсачките класират сайтовете, са много близки.

Към книгата

Когато търсиш да назначиш някого на работа, гледай за три качества

Това са честност, интелигентност и енергия. Най-важна е честността, защото ако тя липсва, другите две качества – интелигентността и енергията – ще те убият.

Когато назначаваш някого да ръководи бизнеса ти, ти му поверяваш спестовна касичка. Ако тези хора са интелигентни и трудолюбиви, ще направят много пари за теб, но ако не са честни, ще намерят безброй изкусни начини да направят всички твои пари техни. Затова, ако се наложи да наемаш хора, които не са честни, увери се, че не са трудолюбиви и са тъпи като галоши, та единственото, което успеят да ти откраднат, да са галошите ти.

Честността е ключовият компонент в мениджърската философия на Уорън. Когато закупи „Небраска Фърничър Март“ от Мисис Би, той изненада нея и цялото ръководство на „Март“ като не поиска да направи финансова ревизия на счетоводните книги. Само я попита колко струва, а тя му отговори. На следващия ден той донесе чек за 40 милиона долара. Когато много по-късно Мисис Би го запита защо е постъпил така, той й отговори, че има далеч по-голямо доверие на нея, отколкото на счетоводителите си.

Освен това мениджърският стил на Уорън винаги е бил да предоставя огромна оперативна лична свобода на своите мениджъри. Те разполагат със свободата да управляват бизнеса, сякаш са собствениците. Уорън едва ли би им предоставил толкова голяма свобода, ако не им достигаше честност.

Можете ли да обясните на една риба какво е да крачиш по сушата?

Както казват във войската, всичко е забава и игра, докато не започнат да отвръщат на огъня. Същото важи и за бизнеса. Операциите с реални производствени проблеми, както и привличането и задържането на реални потребители е това, което различава теоретичната дейност от реалния свят на мениджмънта.

В притежаваната от „Бъркшър“ – „Небраска Фърничър Март“ – основателят на компанията Мисис Би печели своите делови битки десетилетия наред с войските си на предна бойна линия в „Март“. Възрастта и опитът пред младостта и ентусиазмът, е бойният вик на Уорън, благодарение на което касовите апарати на „Бъркшър“ не спират да дрънкат…

Едва когато приливът се оттегли, научаваш кой е плувал гол

Манипулативното счетоводство е позволило на доста от галениците на „Уолстрийт“ да се накачат на върха. Но ако реалните пари не се появят в даден момент, ентусиазмът и илюзиите угасват и остават единствено празната банкова сметка и обявяването на банкрут. Когато приливът се оттегли от „Енрон“, всички видяхме, че кралят е гол.

Проблемът е да разберем кой плува гол, преди приливът да се оттегли.

Когато идеите се провалят, думите вършат добра работа

В случая Уорън цитира Гьоте, с което иска да каже, че когато великата ти идея рухне и изгубиш своя бизнес, ще прибегнеш до думите, за да измислиш велико оправдание и да не изглеждаш некомпетентен.

Главните изпълнителни директори постоянно търсят добри оправдани, за да успокоят гнева на акционерите по повод на лоши мениджърски решения. Като не поемат отговорността, те по същество заявяват, че вината не е тяхна. Но щом главният изпълнителен директор не носи отговорност, значи той не трябва да бъде нашият ръководител, нали така? Този бизнес е наш, нали така? Ние сме собствениците, нали така?

Уорън никога не забравя, че акционерите на „Бъркшър“ са собственици на бизнеса, които той управлява. Ето защо той е винаги откровен – не само когато новините са добри, но и когато са лоши.

Хора, които са силно увлечени от работата си, упражняват своя занаят или професия, защото обичат самата дейност повече отколкото парите. Забавното при силното увлечение е, че обикновено парите идват заедно с него. Хора, които обичат парите повече от работата си, прекарват живота си в мизерия и обикновено печелят много по-малко, отколкото ако следваха преди всичко сърцето си.

Великото при силното увлечение от работата е, че тя всъщност не е работа, а развлечение. Уорън непрекъснато повтаряше, че толкова обича това, което върши, че би плащал, за да върши тази работа. Но не му се налага – прави купища пари, вършейки това, което обича.

Ако улучваш всяка дупка от първия удар, няма да продължиш да играеш голф твърде дълго

Работата, изпълнена с предизвикателства, поддържа интереса, изгражда високо самоуважение, поощрява творчеството и привлича висококачествени хора. Работата без предизвикателства е отегчителна, изгражда ниско самоуважение и привлича най-слабо мотивираните хора.

Където има предизвикателства, има и риск. В света на бизнеса при възникване на предизвикателства, трябва да се вземат решения, което е свързано с неминуеми грешки. Именно същността на вземане на решения прави нещата толкова интересни. Уорън е проумял, че ако иска да привлече най-добрите и най-умните мениджъри, които са инициативни и предприемчиви в справянето с предизвикателства, трябва да им осигури работна среда, която ще им позволи да допускат грешките, а те вървят ръка за ръка с успеха.

Идва време, когато трябва да започнете да правите онова, което искате

Заемете се с работата, която обичате. Ще скачате сутрин от леглото. Безумие е от ваша страна вечно да приемате работи, които не харесвате, защото смятате, че изглеждате добре. Автобиографията ви не е ли като това да отлагате секса за старостта си?

Да прекараш живота си като ставаш всяка сутрин и тръгваш на работа, която мразиш и с хора, които не уважаваш води до неудовлетвореност и постоянно недоволство, което отнасяш със себе си вкъщи, за да го споделиш със своето семейство, което прави нещастни и тях. По този начин отравяш живота на всички, които обичаш.

Много по-добре е да си намериш работа, която обичаш. Тогава ще отиваш на работа с усмивка, която можеш да отнесеш вкъщи в края на работния ден, за да я споделиш с любимите си хора. А ако си притеснен за пари, не забравяй, че хората, които обичат онова, което вършат, са тези, които се издигат в своята област и правят най-много пари, независимо дали става дума бедната руска имигрантка, която не можела да чете, но обичала да продава мебели, или пък за глуповатия син на някакъв продавач в бакалница, който имал слабост към числа и акции.

Прави това, което обичаш и парите ще дойдат. На тях това им е свършило работа, и на теб ще ти свърши.

Към книгата

Превръща ли властта един човек автоматично в лидер?

Общоприетият отговор е „да“. А какво става, когато един човек страстно и упорито прегърне една кауза? „Разбира се, че той е лидер“ – казваме ние, имайки предвид нечий авторитет, почиващ върху водопади от красноречие.

И все пак според повечето речници истинската дефиниция на понятието „лидер“ е „човек, който води останалите и влияе върху тях“.

Може би много от нас са твърде заети да оцеляват и изкарват прехраната си, за да обръщат внимание как функционира обществото. Да, хората с власт определено влияят на ежедневието ни. Действията и решенията на кметовете, председателите на бордове, губернаторите, изпълнителните директори, общинските съветници, депутатите и конгресмените имат влияние върху повечето от нас, ако не и върху всички нас. Тези хора смятат себе си за лидери заради титлата, която притежават или заради властта, която им е дадена, докато обикновените граждани ги приемат за лидери само заради работата им.

Става така, че прекалено често отдаваме доверието си на хора, без всъщност да знаем каква е тяхната квалификация за мястото, което заемат. Забравяме, че всеки, който се кандидатира за обществена позиция на каквото и да е ниво, е преди всичко политик. Хората-политици се научават да печелят избори, но могат ли да се научат да водят?

По същия начин забравяме, че повечето хора, които заемат високи постове са там, за да служат на по-ниските етажи, на себе си и на компанията. Вижте какви облаги получават някои корпоративни изпълнителни директори, а други като тях като че ли биват и по-щедро възнаграждавани, задето не си вършат работата, отколкото ако я вършат. Корпоративните директори знаят добре как да печелят пари и как да бъдат възнаграждавани за невършене на работа и те не са непременно лидери.

Това налага въпроса могат ли кметовете, изпълнителните директори, сенаторите, председателите на бордове и други, да бъдат лидери? Естествено, че могат, но трябва да надраснат себе си и постовете, които заемат. Факт е, че повечето не го правят, защото хората с власт са склонни да отделят време и усилия, за да запазят работата си. И не разбират, че има разлика между привидния и истинския лидер.

Думата „лидер“ често пъти се използва твърде свободно

Прикачвайки необосновано този етикет забравяме, че лидерството не се определя от длъжностната характеристика. Истинското лидерство е възможно само, когато личността е по-важна от властта. Характерът, а не постът може да превърне администраторите, сенаторите, губернаторите, президентите, в лидери.

Във всяко общество или култура има хора с всякакво положение и поведение – добро, лошо, законно, незаконно, за да направят нещо, което може би не биха сторили сами. Значи ли това, че трябва да считаме Чингиз Хан, Хитлер, Мао Дзедун, Атила, Мусолини за ефективни лидери? В крайна сметка тези мъже са убедили хората в правотата и необходимостта от своята кауза и са им повлияли да ги следват.

Казват, че Хитлер водел германския народ, в смисъл, че германците го следвали доброволно по пътя към фашизма, причинил толкова много смърт и разрушения. Чингиз Хан бил решен да завладее света и почти успял, избивайки стотици хиляди хора. Мао Дзедун повел милиони към „културна революция“ и превърнал Китай в съвременна страна, но знаем и за невъобразимите зверства, които са били извършвани не толкова в името на промяната, колкото за да си запази личната власт.

Изглежда, че лидерите могат да бъдат както злодеи, така и герои, и двата типа могат да влияят, манипулират, да застават хората да ги следват, така че последиците от тяхното лидерство се простира далеч извън собствената им личност. Не бива да бъде пренебрегнат факта, че всеки инструмент, процес, идея или метод, които се използват за постигането на нещо добро, могат да бъдат употребени и с тъмни разрушителни цели.

Важно е също да помним, че онзи, който с готовност следва друг, има толкова избор, колкото и лидера и следователно носи същата отговорност. Можем само да фантазираме какво би (или какво не би) се случило, ако думите на Адолф Хитлер не бяха чути.

Поуката е, че за да функционират и процъфтяват обществата, културите и нациите, всички трябва да помагаме и насърчаваме лидерството на страната, на морала, честността, равенството и справедливостта. За тази цел трябва да изискваме не толкова лидерите ни да са нещо повече от нас като хора, колкото да бъдат символ и на практика да осъществяват най-доброто за нас. Имаме право на добро, етично, морално, динамично и дори вдъхновяващо лидерство.

Критерии за оценяване на качествата на лидера

Твърде често хората се стремят да станат лидери и да водят другите от желание за лично удовлетворение или печалба. За щастие много мъже и жени на ръководни постове не са такива, вършат добре работата си, или поне се опитват да правят това. Добри или сурови, способни или неумели, самоотвержени или егоистични, лидерите идват и си отиват. Някои остават след себе си постижения, защото са служели за общото благо, други са постигнали малко, защото са служели само на себе си. Ако разгледаме примери в историята, ще видим, че всичко това надали скоро ще се промени.

Но това не означава, че сме обречени да страдаме или да ликуваме според прищевките на тези, които ни ръководят, а по-скоро да поемаме отговорност за собствената си роля в упражняването на властта…

… За нас, обикновените хора, е добре да имаме критерии, с които да оценяваме желаещите да станат лидерите, както и по-нататъшните им действия. Критериите на всяка цена трябва да включват нещо повече от академични справки, политическо минало, партийни пристрастия, религиозна принадлежност.

Критериите за оценка на лидерските качества трябва да се основават преди всичко на личността, а именно: безкористност и самоотверженост, морал, опит, честност, отговорност.

Безкористност и самоотверженост на лидера

Безкористният лидер поставя на първо място нуждите и грижите за другите, като полага усилия да ги удовлетвори или поне частично да ги задоволи.

Може би най-добрият пример за самоотверженост е майка Тереза, чиято цел в живота бе да утеши страдащите. Тя обаче демонстрира и друг вид безкористност – не желаеше на всяка цена да получава признание. Светът забелязваше и нея, и делата й, но тя мъдро преобразяваше вниманието към нея самата в шанс за своята кауза, като насочваше вниманието на хората към страдащите, а не към себе си.

Като човешки същества ние изпитваме нужда от внимание и признание и се чувстваме добре, когато ни отличат и похвалят за добре свършена работа. Но ако сме в състояние да се посветим на признанието си без необоснован стремеж към признание, тогава можем да бъдем истински безкористни.

Морал на лидера

Повечето от нас могат да различават доброто от лошото, но за съжаление това не означава непременно, че винаги избираме правилното. Етиката ни често се замъглява от обстоятелствата или от възприятията ни за тях.

Ние очакваме от лидерите да разбират, че обществото и културата трябва да се основават на морала. Нещо повече. Трябва да сме предпазливи по отношение на амбициозните лидери, които удобно откриват необходимостта от морал само в моментите, в които решават да кандидатстват за пост или да участват в избори. Лидерите трябва да демонстрират морала си чрез последователни действия, а не само в реториката си.

Опит на лидера

В нашето младежки ориентирано общество, което се влияе от външността, често млади и неопитни мъже и жени получават отговорни постове. В много случаи подобни решения се вземат само по финансови причини. Един квалифициран служител с голям стаж иска далеч по-висока заплата от заплатата, за която настоява младежът. Но освен това младите и неопитните могат да бъдат по-лесно повлияни и дори контролирани. Ценният опит се пренебрегва и в дългосрочен план организацията страда, понеже бляскавият младежки облик не може да компенсира по-дълбоката липса на лидерски опит.

Във времето преди резерватите в общността Лакота имало метод, който позволявал на младите бъдещи воини да трупат опит от първа ръка. Те придружавали военните походи и обиколки не като пълноправни бойци, а като помощници и наблюдатели и това чиракуване им позволявало да се учат от опитните бойци на самото бойно поле.

Единственият антипод на неопитността е времето. Американското общество и западната култура като цяло са избрали да се лишат от опита, пренебрегвайки възрастните хора. След определена възраст се счита, че по-старите хора са прекалено остарели, както и че са бреме. Вместо да бъдат ценени за мъдростта на придобития жизнен опит, те биват пенсионирани и хвърлени в забрава. Това може би е най-самоубийствената нагласа на едно общество.

Честност на лидера

Ако само пуснем телевизора на някоя новинарска емисия, ще видим как поредният политик отрича, че е замесен в най-новия политически скандал, въпреки информацията и доказателствата в подкрепа на противното. Дори след като бъдат признати за виновни, такива „лидери“ често пъти продължават да твърдят, че са невинни. Политиците определено са ни научили, че честността не е синоним на политика. Затова макар и да заемат постове с голяма власт, липсата на честност им пречи да бъдат дори лидери.

Но ако политическият климат е такъв, че не се изненадваме от нечестността на избраните от нас ръководители, може би това печално състояние на нещата действително е отражение на нас самите. Именно ние, обикновените хора, които съставляваме електората, сме позволили това да се случи. И макар че е твърде късно един политик да се спаси от самия себе си, не можем, а и трябва да положим усилия да спасим самите себе си като се погрижим следващият кандидат да осъзнае позициите ни по въпроса за личността. Ако честността е на от основните добродетели, които всеки от нас трябва да притежава, то това важи и за избраните за лидери, както и за онези, които са им дали властта.

Отговорност на лидера

В ежедневието всички ние отговаряме за много неща – от ставането сутрин от леглото, за да посрещнем деня, до изпълнението на задачи, за да можем и ние, и семействата ни да функционираме и да бъдем щастливи и да вършим работата си колкото е възможно по-добре.

Повечето от нас като индивиди и членове на обществото разбират какво означава отговорността. Но онова, което често пренебрегваме е отговорността по отношение на нашите ценности. Знаем колко време ни отнема да отведем децата на училище, колко часа трябва да прекараме в службата, за да можем да си платим храната или вноската за колата.

Много често се сблъскваме с избора между правилното и погрешното. Изправени пред такава дилема основното при вземане на решение не е въпрос на пари, а на прилагане на фундаменталните ценности, които сме усвоили в семейството и общността, за да направим добрия избор.

Тъй като сме хора, то грешим. И тук става дума за една друга отговорност. Понякога трябва да платим за грешките си в пари, време или емоционално страдание, но преди това трябва да сме готови да признаем: „Допуснах грешка“.

Дали поемаме тази отговорност по-трудно или по-лесно от ежедневното плащане на сметки или грижи за семейството, не е важно. Най-важното е да поемем отговорността за нещо, което не може да се промени, дори след като сме си платили за грешката. Това е една от най-трудоемките отговорности. И точно тя е задължение на всеки лидер. Нека той я приема сериозно и да действа почтено и всеотдайно…

Предефиниране на лидерството

Понякога при избори в САЩ, например, е имало оспорвана надпревара, особено за местата в Конгреса. Имало е случаи, когато решаващи са се оказвали само няколко хиляди гласа.

Подобни тесни граници на победата са послания към победителите, особено към лидерите на листи. Ако 100 000 са гласували за победителя, а 98 000 – за другия кандидат, в интерес на избрания е да обърне внимание на нуждите и желанията на целия електорат, а не само на своите поддръжници. Който и да спечели, той следва да представлява и да работи за целия народ, включително и за онези, които са гласували за неговия опонент. Не го ли стори, това може да му струва спечелената власт.

Ако направим това, което е правила общността Лакота, а именно да не следва лошите лидери, то надали ще предизвикаме положителна промяна. По-вероятно е лошите лидери да продължат необезпокоявани от никого, да продължат да се грижат за личния си интерес. А да се примирим с по-малкото зло, означава да се откажем напълно от силата си. Ето защо трябва да преоценим очакванията си към лидерите, като предефинираме схващането си за лидерство.

Предефинирането на лидерството означава да се откажем от схващането, че единствените лидери са хората, заемащи постове на властта.

Ако приемем, че лидерът е човек, който влияе на другите, ще разберем, че всеки човек с достатъчно силен характер и принципи може да стане лидер в подходящата ситуация и в подходящия момент.

По-добре е да влияем на лидерите, отколкото да им даваме повече власт. Един от начините е да ги караме да се придържат към критериите и очакванията, за които стана дума по-горе.

Към книгата

Виждам мъртъвци…

Огледайте се наоколо – какво виждате? Милиони безжизнени зомбита, които се носят по течението на отчаяния си живот.

Тези хора са мъртви, но им липсва здрав разум, дори да си изкопаят по един гроб. Мислят си, че Матрицата е научна фантастика, а самите те са живото доказателство, че филмът е по-скоро документален.

Работят в безжизнени, мъртви компании със свиващ се пазарен дял и падащи печалби, което пък отдават на по-силната конкуренция, неблагоприятната икономическа среда и редица показатели като растящите цени на суровините.

Всичко това са симптоми, а не причини.

Пулсът на подобни компании е замрял, тъй като те все още следват един икономически модел, създаден за отминали времена. Тогава стоките са се произвеждали в Европа и са пътували по море до Новия свят, където дилижансът ги е доставял до универсалния магазин в населените места. И макар влаковете и камионите отдавна да са заменили впрегатния транспорт, а едновремешните магазини да са отстъпили пред гигантските молове, самата система не се е променила… но светът е друг.

Научни и технологични постижения като факса, доставките за един ден и безплатните телефони на клиента, а в последствие и мобилните телефони, интернет и социалните медии, вече са променили начина, по който правим бизнес.

Но защо никой не забелязва, че мишената е сменена…

Хората продължават да избират свои представители или да следват добронамерени диктатори и да вярват, че правителството ще им осигури сигурност и ще се погрижи за нуждите им. Прекарват години от живота си и затъват в дългове за дипломи със съмнителна стойност на съвременния трудов пазар. Те продължават да служат вярно на големите корпорации и се залъгват, че това ще им донесе сигурни старини, защото така са ги научили родителите им.

И щом заработят за тези отмиращи компании, старите вируси се загнездват и в техните мозъци, както са били промивани умовете и на служителите преди тях…

Авиокомпаниите продължават да поддържат системата с регионалните и централни летища, просто защото винаги така са правили.

Телевизионните канали предават по сателит към редица локални мрежи и продават рекламно време, защото винаги така са действали.

Тур-операторите отварят нови и нови офиси, магазини за фили и музика трупат нова стока, а вестниците продължават да пълнят големите листа хартия с новините от вчера.

Търговците продължават да държат складове, щендери, дистрибутори и магазини, защото са инвестирали в тях. Някои дори строят големи помещения, в които да продават една чудата вещ със сантиментална стойност (в момента държите една такава), въпреки, че половината им потенциални клиенти никога не са и виждали техния продукт, освен ако не са ходили случайно в музея.

Всеки си мисли, че да заложиш на сигурното е най-разумния ход. Но в условията на днешната икономика това е риск, който може да ти струва много, много скъпо.

Правилата са различни и ще стават все по-различни. Технологиите, променящите се културни нагласи, разпадането на образователната система, правителствените злоупотреби и корупция, обществото, което от една страна евоюлира, но от друга запада – всичко това е променило мишената. И тя продължава да се движи. Все по-бързо с всеки изминал ден.

Милиони хора вече са причислени към расата на промитите мозъци и се носят безцелно като пчели-работнички в колектива. И компаниите, които се управляват и обслужват от подобни служители, са пред изчезване, защото не могат да се съревновават в новия свят. Ако, да си луд означава да правиш едно и също нещо, но да очакваш различен резултат, то тези фирми и хора са съвсем истински лунатици.

Подобна аналогия прави и Др. Кен Дихтвалд (наистина гениален автор), когато обяснява как компаниите са реагирали на бейби-бум генерацията. Той сравнява този пазар с огромен слон, който се носи през различните поколения. Повечето фирми отчаяно преследват животното и го обстрелват в гръб. А всъщност, те трябва да го изпреварят и да изкопаят трап на пътя му.

Хората, които изграждат своя успех в новата икономика, ще бъдат на гребена на вълната, ще предвиждат тенденциите, вместо да реагират на актуалното от вчера.

Няма значение дали представлявате себе си или цяла компания. За да натрупате богатство или успех в днешно време, трябва да се научите да мислите критично и да загърбите традиционната мъдрост, защото икономическият модел не просто не работи както трябва, всъщност той се е запътил към дъното.

По принцип избягвам да говоря за бъдещето, но все пак ще си позволя няколко предсказания…

Стотици хиляди работни места ще бъдат заличени от технологиите, или пък ще изискват изцяло ново обучение и сертифициране. Цели индустрии ще изчезнат. Субсидираното от държавата образование няма да се справи с настоящето. Еврото (а вероятно и други валути) ще се разпадне до 2-3 години. Десетки хиляди компании ще фалират – а с тях и някои държави.

И това е страхотно! Защото следва наистина добрата новина…

Всяко предизвикателство създава съответната възможност. Някои хора натрупаха грандиозно състояние по време на Голямата депресия и това се случва при всяка криза.

Когато всички поемаят наляво, вие завийте надясно.

Точно в момента, докато четете това изречение, ние се намираме в най-великото време на човешката история. Никога досега не е имало по-добър момент да си жив. Скоростта и обхвата на промените, които се случват в днешния свят, предлагат ненадминати възможности за успешно развитие.

Напредъкът на науката, медицината и правилното хранене ще доведат до рязко повишаване на дълголетието, здравето и благосъстоянието на хората. Технологиите ще наложат нови бизнес модели и ще променят старите такива, което ще отвори неподозирани пътища към богатството. И всички тези промени ще предложат още повече начини да живеем живот, изпълнен със смисъл, развитие и приключения.

В рамките на житейския път на повечето читатели ще се отвори възможността да отидат на почивка на Луната, да си купят модерно жилище на дъното на океана с прекрасен изглед към кораловия риф или да получат невероятен пас и да спечелят Световната купа на страната си с невиждано красив гол. (Макар че това вероятно ще се случи във виртуалната реалност чрез холограмен костюм). Този вълнуващ свят ни предстои да открием заедно.

Ако сте готови да поемете риска и да тръгнете срещу течението, за вас има, и ще продължава да има, купища възможности за успех и постижения, защото в новата икономика, единствената сигурна карта е рискът…

Към книгата

Истинската цел на образованието е да даде на човека силата да извлича смисъл от информацията. Проблемът през Информационната епоха е лавината от финансова информация и липсата на финансово образование.

Поради липсата на финансово образование милиони хора с нищо не са по-добри от кучето на Павлов, защото правят това, което са тренирани да правят. Училищният звънец започва да бие и наемните работници си намират някаква работа и предават парите си в ръцете на държавата, банкерите и „Уолстрийт“.

Какво да правя?

Преди няколко години влязох в местния магазин за здравословни храни.

Продавачът в него е истинска енциклопедия. Има магистърска степен по земеделие и е работил като фермер.

За нещастие тригодишната суша и неплатени навреме данъци му костват семейната ферма. Тогава си намира работа в магазин за екологично чисти продукти. Беше здравоработещ служител и се справяше с магазина вече над двадесет години.

Докато отмяташе на касата покупките ми, той попита:

– Знаехте ли, че Федералният резерв не е държавен?

– Да – кимнах в отговор аз.

– Знаете ли, че Федералният резерв и министерството на финансите печатат билиони долари ей така, от въздуха?

Отново кимнах.

– Направило ли ви е впечатление, че цената на храната расте… макар правителството да твърди, че няма инфлация?

– Да – отвърнах аз. – Забелязах, че цените се катерят лекичко нагоре.

– Как тогава правителството може да твърди, че няма инфлация?

– Аз също се питах това.

Докато слагаше храната в найлонови пликове, той додаде:

– Може ли да ви задам един въпрос?

– Разбира се.

– Загазили ли сме?

– Някои хора са загазили.

– Аз нямам нищо – продължи продавачът. – Имам само няколко спестени долара. Цял живот съм живял под наем, защото кредитният ми рейтинг е ужасен. А пенсионният ми план беше унищожен от срива, затова си изтеглих парите по-рано и бях наказан за ранното изтегляне.

Мълчаливо поклатих глава.

– Какво да правя? Прекалено ли е късно да започна отново? Прекалено ли съм стар?

– На колко сте години? – поинтересувах се аз.

– На петдесет и две.

– Имате много време. Полковник Сандърс стартира „Кентъки фрайд чикън“ на шестдесет и шест години.

– Трябвало е да започва отново на шестдесет и шест години?

– Да. Разорил се е, когато новата магистрала заобиколила заведението му за пържени пилета. След като видял колко е чекът му от Общественото осигуряване, полковник Сандърс разбрал, че е загазил. Затова си събрал багажа и започнал да продава правото за специалната си рецепта на заведения по цялата територия на Съединените щати. Получил хиляда отказа, преди най-накрая някой да отговори положително. Така се ражда франчайзинговата му операция. Той я пуска на фондовата борса и така забогатява и се прочува. Днес можеш да намериш „Кентъки фрайд чикън“ по целия свят. Този човек е направил богати мнозина.

– Бизнесът на екологично чистите храни се разраства. Мислите ли, че и аз бих могъл да направя същото?

– Бихте могли.

– Трябва ли да се връщам да уча?

– Образованието е важно нещо – отговорих аз. Но може би е за предпочитане да потърсите друг тип училище.

Към книгата

Старият Банзар, навремето прочут и безмилостен воин, вардел прохода към стената около града, където храбри защитници се опитвали да отблъснат настъпващата вражеска армия. От тях зависело дали ще оцелеят Вавилон и стотиците хиляди жители.

От мястото си Банзар чувал виковете на нападателите, тропота на копитата на хилядите коне и оглушителния трясък на обкованата с бронз порта, разтърсвана от ударите на стенобитните машинни. На улицата от вътрешната страна на стената чакали копиеносци, готови да защитят входа към града, ако портите не издържат. Били само една шепа хора, защото армията, предвождана от царя, се придвижвала на изток. Владетелят наредил да потеглят на поход срещу еламитите, без да подозира надвисналата опасност. Неочаквано от север връхлетяла могъщата армия на асирийците. Стената трябвало да устои, в противен случай градът бил обречен.

Около Банзар се тълпели стотици пребледнели от страх вавилонци и нетърпеливо очаквали вести за хода на сражението. Били се умълчали и със страхопочитание наблюдавали как от прохода се точи върволица от ранени – някои се придвижвали сами, други с помощта на братя по оръжие. Трети носели на гърбовете си мъртъвците.

След като в продължение на три дни вражеските войски обикаляли града, внезапно предприели нападение тъкмо срещу тази порта. Шепата вавилонци, отбраняващи града си, се сражавали като лъвове: оттласквали стълбите с катерещите се по тях нападатели, обсипвали ги със стрели, заливали ги с нагорещено олио и пробождали с копията си онези, които съумявали да се покатерят догоре.

Старият Банзар бил най-близо до мястото на сражението и пръв научавал за всяко успешно отблъскване на яростните атаки. Възрастен търговец с треперещи ръце се приближил до него и го помолил:

– Кажи ми! Кажи ми какво става! Нали няма да превземат града? Синовете ми са в армията на нашия добър цар! Няма кой да защити моята съпруга, нито стоката ми, нито храната ми! Вандалите ще плячкосат всичко. Твърде стари сме, за да се браним, а и роби нямаме. Ще умрем от глад! Кажи ми, че онези варвари няма да влязат в града ни.

– Успокой се, добри човече – рекъл стражът. Стените на Вавилон ще устоят. Върни се при жена си и й предай, че дебелите зидове ще защитят и вас, и собствеността ви, така както защитават царската хазна. И гледай да се движиш близо до стената, че да не те улучи някоя стрела.

Възрастният търговец се отдръпнал и някаква жена с бебе на ръце се приближила до стария страж и попитала:

– Знаеш ли какво се случва там горе? Кажи ми истината, за да успокоя горкичкия ми мъж. Ранен е тежко и изгаря от висока температура, обаче настоява да му дам бронята и копието, за да брани мен, детето и другото дете, което е на път. Твърди, че проникнат ли в града враговете ни, за отмъщение ще изнасилват жените и ще ги избият до крак.

– Не се тревожи, добра жено, стените на Вавилон са високи и зад тях и ти, и децата ти ще сте в безопасност. Не чуваш ли какви победоносни викове надават нашите храбри воини, докато заливат с нагорещено масло враговете?

– Чувам ги, но чувам и как се тресе портата под ударите на стенобитните машини…

– Върни се при мъжа си и му кажи, че портата е здрава и ще издържи. И че нападателите се катерят по стената, но там ги посрещат копията на нашите бранители. А сега върви, гледай си в краката и гледай по-бързо да се озовеш зад сградите!

Банзар се отдръпнал, за да стори път на подкреплението – тежко въоръжени воини с бронзови щитове. Докато минавали край него, някакво момиченце го дръпнало за колана и с треперещо гласче попитало:

– Моля те, кажи какво става. Ще загинем ли? Чувам страшни звуци. Виждам окървавени мъже и много ме е страх. Какво ще стане с нас, с мама, с братчето ми и с бебето?

Коравият стар воин примигал с очи и вирнал брадичката си, после побързал да успокои малката:

– Не се бой, миличка! Стените на Вавилон са сигурна защита за вас четиримата. Преди повече от сто години добрата царица Семирамида е наредила да ги иззидат, че такива мъничета като теб да са в безопасност. Досега никой не е успявал да ги разруши. Тичай обратно при майка си и й кажи да не се страхува, защото градските стени ще ви пазят.

Дните минавали, старият Банзар все така стоял на поста си, наблюдавал новите подкрепления, които влизали в прохода и се качвали на стената, за да се сражават с врага, после – ранени или мъртви – отново се озовавали долу. Около него продължавали да се тълпят изплашени хора, които се вълнували дали стените ще издържат. А той неизменно отговарял с достолепието на опитен воин:

– Стените на Вавилон ще ви защитят.

Три седмици и пет дена нападенията не спирали, дори станали по-ожесточени. Лицето на Банзар все повече помръквало, все по-силно стискал зъби. В прохода зад него земята прогизнала от кръвта на ранените и се разкаляла под краката на непрестанния поток от воини, които се качвали на стената, а след време, олюлявайки се, минавали по обратния път. Всеки ден телата на мъртвите нападатели с трупали пред стените, всяка нощ другарите им ги пренасяли и ги погребвали.

На петата нощ от четвъртата седмица шумотевицата отвъд стената поутихнала. Зазорило се, под първите лъчи на слънцето се видели облаци от прах от оттеглящата се вражеска армия. Храбрите защитници въодушевено закрещели. Ясно било какво е предизвикало радостта им. Виковете им били подети и от хората, наизлезли на улиците. В най-високата кула лумнали пламъци, издигнал се синкав дим, чрез който вестта за победата се разнесла надлъж и на шир.

За пореден път стените на Вавилон попречили на жестоките вражески войни да превземат града, да ограбят съкровищата му и да отведат в робство жителите му.

Поуката

Вавилон просъществувал векове наред тъкмо защото бил добре защитен. Друга възможност нямало.

Градските стени били красноречив пример за стремежа на хората към закрила и желанието им да я осигурят – желание, което е вродено в човеците. И до днес то не е отслабнало, но ние съвременните хора разполагаме с много по-модерни и по-практични възможности за защита.

В наши дни сме в безопасност зад непробиваемите стени на застраховките, банковите сметки и надеждните инвестиции, те ни предпазват от ненадейни беди и от трагични събития, които могат да сполетят всекиго, без изключение.

Поука: Не можем да си позволим липсата на солидна защита!

Към книгата

Вътрешното отношение към парите е по-важно от самите пари

„Парите ли? И какво по-точно са те? Един човек е преуспял, ако между ставането си сутрин и лягането си вечер прави онова, което му харесва.“

Робърт Алън Цимерман, наричан още Боб Дилън

Темата за парите винаги има нещо общо и с душата ни, макар че нашето общество твърде малко се съобразява с това. Вярна е тезата на един приятел: „купуваме си неща, от които не се нуждаем, с пари, които не притежаваме, за да се перчим пред хора, които не харесваме.“

… Какво бихте сторили, ако внезапно се сдобиете с един милион марки? Този прочут въпрос бил зададен веднъж и на банкера Херман Йозеф Абс и той отговорил спонтанно: „Ами че тогава щеше да ми се наложи да се ограничавам.“ Всичко е относително, а това разбира се засяга и парите. Решаваща е не абсолютната парична сума, а нашето вътрешно отношение към нея. Онзи, който има високи претенции и умерени доходи, ще се чувства нещастен. Този, който има умерени претенции и по-високи доходи, ще бъде доволен. Твърде възможно е номер 1 да печели повече от номер 2 и въпреки това да не по-доволният. До голяма степен ние лично преценяваме доколко сме доволни имайки предвид онези, с които се сравняваме…

… На тази планета се намират безкрайно много места с безкрайно много различни стандарти. Онзи, който в Цюрих е беден с наличните си авоари, може да мине за богат в Бали. Който е успял да събере 5000 евро, е в състояние да си устрои доста добър живот на много места по света, но навярно не и тъкмо там, където е израснал. Дори и малката пенсийка може да е значително постъпление за някои места по света. Само от нашата гъвкавост и нагласа зависи колко богати желаем да се чувстваме.

С една дума сметките показват, че противно на мнението на повечето хора, е много по-лесно да си устроим богат живот на някое друго място. Но не бива да забравяме, че пренасяме и себе си, заедно с всичките си проблеми. Ето как бедняшкото ни самосъзнание винаги пътува заедно с нас и обяснява множеството провалени опити за емиграция. Вътрешните проблеми много рядко се решават чрез външната смяна на мястото, но затова пък чрез вътрешна промяна и мислене могат да се разрешат.

Същото важи и за инвестициите. Съществуват безброй възможности. Най-приятната парична инвестиция за душата със сигурност е направена за неща, които доставят радост за хората. Каквото и да инвестирате за възстановяване на собствената си душа, както и за душата на другите, то е абсолютно неподвластно на кризите и е вложено по най-добрия начин, дори и отвъд смъртта. Тъй че почивките и плановете за духовно израстване, включително и за семейството, са идеално капиталовложение. Безспорно най-доброто осигуряване за старост е да достигнеш до старостта все още като щастлив човек или евентуално отново да се превърнеш в такъв. Защото от това зависи как ще прекараш пенсионерските си години. Ако върху някоя надгробна плоча можехме да прочетем: „Тя беше жива, когато умря“, то тогава е постигнат оптимумът.

Разбира се, парите би следвало да са достатъчни и като количество, но не е речено да си богат… затова пък е важно да имаш работа, която да ти доставя радост и да те удовлетворява. И тъкмо това най-вече ще обезпечи съответната оплата, съответно и успех. Който работи с радост, има повече радостни моменти с парите, които получава, макар че парите му са по-малко. Човек е възможно всеки момент да загуби материалните си дарове, но няма да загуби дарованието на собствената си душа да се справя с живота и с неговите задачи.

Кривата на парите

По правило започваме с малко пари и това има смисъл. Ако от самото начало разполагаме с много пари – примерно от наследство, тогава следва да очакваме купища проблеми, които могат да попречат на нагласата ни да се развиваме, да учим и да постигнем определени резултати. За какво му е на някой да се напряга, след като вече си има всичко и може да си позволи всичко?!

Ако се съсредоточим върху духовните си възможности за развитие на нашите наследници, то тогава за предпочитане е данъкът наследство да бъде увеличен на 100%. Тогава, но не за дълго, всички навярно биха имали еднакви шансове за развитие, а държавата за един кратък период би имала повече пари. Разбира се това е илюзорно, защото шансовете никога не са еднакви. Подобна радикална стъпка не би била от полза за никого, защото в рамките на едно поколение всичко ще принадлежи на държавата, което при комунизма вече е довело до срив в системата. Недостатъкът в дългосрочен план би бил следният: всички богати хора щяха да забягнат с парите и технологиите си, за да подсигурят за своите наследници, но на друго място, своите пари. А дали ще им бъдат от полза по този начин – в това сериозно се съмнявам след 30-годишната си практика на консултант.

По правило младите хора имат несравнимо по-добри шансове, в случай, че започнат с по-малко пари, дори с прекалено малко пари. Тъкмо тогава лекото повишение на доходите може да породи значителни промени в живота им. За жалост ние клоним генерално към обобщаватне на своя опит. Изхождаме от предположението, ще всичко ще продължи в същия дух, така както е било в началото. Но при парите и техните възможности, тенденцията се променя, което повечето хора не забелязват, или пък забелязват твърде късно. В цялата вселена не съществува нищо, което да се развива линейно, а се развива под формата на крива. В действителност няма права линия.

Онзи, който по време на обучението си разполага с много малко пари, ще се научи да се ограничава и ще стане пестелив и скромен, което ще му донесе доста преимущества в предстоящия живот. Ще може да оцени по-нататъшния лукс, ще може да му се наслаждава. Думата все пак произхожда от латинското „lux“, което означава „светлина“. Ако искаме луксът да озари живота ни със своята светлина, ще трябва да опознаем срещуположния полюс, дори да поживеем в мизерия.

Когато по-късно се стигне до нарастване на доходите, тогава ще се чувстваме облекчени. Животът ни може да се подобри драматично именно чрез това нищожно увеличение на доходите ни. Следващите нищожни растежи на нашите доходи, отново ще ни донесат поредното видимо повишаване на качеството на живот. С течение на годините, доходите ни биха могли да се увеличават, но промените в живота ни ще настъпват по-бавно и ще са по-скромни.

Печеленето на пари изработва една собствена динамика, която пречи да се проумее, че нарастващото количество пари носи все по-малко ползи. Когато някой притежава всичко, което може да закупи с малко пари, той се нуждае от много пари, за да се снабди с още луксозни нещица. Така че за да подобри още нещо, са му необходими още пари.

Когато най-добрата стереоуредба е поставена в скъпия хол, когато луксозната къща е в луксозен квартал, това прави силно впечатление и изпълва с удивление малчуганите, които живеят в съседство. Когато вратата на гаража се отваря автоматично, когато петзвездните хотели са станали ежедневие, а пътуването в първа класа – стандарт, идва един опасен момент, който убягва във въртопа на паричната игра.

Преди него е позиционирана фазата на проникването. Онова, което в началото е прекрасно, на бърза ръка се превръща в рутинност и по този начин насладата в повечето случаи намалява, а в даден момент – тя изчезва напълно. Постигането на качеството на живот, с помощта на парите, става екстремно скъпо. Някои се опитват да го постигнат чрез покупка на екстремно скъпи пътешествия, изискани ястия, скъпоценни бижута. Други се опитват да го постигнат чрез уникални произведения на изкуството. Но за да се постигне нещо, което да бъде забелязано, става все по-трудно, все по-скъпо.

Накрая кривата на парите стига до точка, в която качеството на живот престава да се катери нагоре. Нужни са значителни приходи, за да се поддържа насладата от живота на едно и също ниво. Печеленето на пари се превръща в рефлекс, а човек престава да разсъждава върху смисъла да се печели.

Нещата могат да се влошат още повече. Кривата на качество на живота може да тръгне отново надолу, което причинява следващата парадоксална ситуация – налага се да се печелят още повече пари. Страхът от загуба нараства, мерките за охрана на купищата пари стават все по-скъпи, изостря се апетитът на обкръжението. Налага се да се увеличат усилията за печеленето на още пари. Механизмът на печелене на пари, в комбинация с безмозъчното предположение, че при всички положения с повече пари е по-добре, добива вече такава суверенност, че човек не разбира налудничавата ситуация, в която е попаднал.

В този обществен строй все по-малко хора изкарват все повече пари. Доходите на ниско поставените прослойки са в застой, някои спадат, а доходите на върхушката нарастват неудържимо. Все по-малко като бройка стават сливанията на предприятия, затова пък нараства бройката на тези, които печелят едва-едва. Те не спират да произвеждат чудовищно изобилие от продукти. Първенците в печелене на пари могат да си позволят всчко, което душата им поиска, само че за жалост не разполагат с време. А душата им не иска в повечето случаи истински тези същите неща. Същевременно безработните хора разполагат с всичкото време на този свят, за да се насладят на всички изгодни предложения, но не разполагат с пари, с които могат да закупят тези изгодни предложения.

Това общество произвежда изобилие от неща за хората, на които им липсва време, за да се възползват от тях, докато на тези хора с безкрайно време им липсват парите за тези неща.

Логиката на парите: обобщение

В началото малкото пари ни доставят удоволствие от живота, после голямото количество пари – все по-малко удоволствие, а накрая – все по-голямото количество пари ни докарват по-големи проблеми. Тези, на които още в детство са им набили в главата, че трябва да спечелят всичко с тежък труд, са застрашени да продължат да хамалуват сляпо.

По-добрият девиз е: „Винаги ще имаш достатъчно пари, ако вървиш по собствен път – ако избереш професия, която отговаря на твоето истинско призвание, ако избереш партньор, когото да обичаш, без да те е грижа за икономическите преимущества.“

Към книгата

През Ноември 2017 добавихме за продажба следните книги:

Нови книги в категория „Личностно развитие“

Нови книги в категория „Професионално развитие“

Нови книги в категория „Свободно време“

Класацията „Топ 10 на бестселърите за Ноември 2017″ включва следните най-купувани книги от нашите клиенти:

1. Никога вече излъган
2. Необятният свят на билките
3. Как да постигнете успех чрез позитивна психическа нагласа
4. Развиване на интуицията
5. Питай и ще успееш. 1001 необикновени въпроса за постигане на преломни резултати и отключване на интуицията
6. Как да използваме силата на своето подсъзнание
7. Предвидими резултати в непредвидими времена
8. Фън Шуей. Как да се прочистим от лошите енергии и се обградим с повече радост и хармония
9. Женските страхове, женските болести, женските болки
10. Непрочетена книга за здравето. Ние победихме рака!

Вашият истински проблем

Големият шок:

Вие нямате паричен проблем.

„Аз нямам пари; на мен това ми се струва проблем.”

Фактът, че нямате пари, е резултат от всичките ви други проблеми. Вие имате проблеми с мисленето. Проблеми с нагласата. Проблеми със самоуважението. Проблеми с мързела. Липсва ви самодисциплина. Липсва ви почтеност. Не поемате отговорност. Нямате цели. Приоритетите ви не са наред.

Харчи, за да забогатееш

„Това няма никакъв смисъл, Лари. Не може да забогатееш, като харчиш. Именно харченето ме разори.”

Не, не е вярно. Не харченето те е разорило. Разори те харченето не за каквото трябва. Когато се научиш да харчиш за каквото трябва, тогава ще забогатееш.

„Почти всеки човек знае как да печели пари, но по малко от един на милион знае как да ги харчи.”

Хенри Дейвид Торо

В телевизионното си предаване „Голям прахосник” представих една двойка. Съпругата имаше дрехи за 600 000 долара. Това не е печатна грешка. Тя имаше обувки, дрехи и чанти за 600 000 долара. Имаше над четиристотин чифта обувки и три дрешника, пълни с дрехи с дизайнерски етикет!

Кредитният им рейтинг беше покъртителен. Живееха в къщата на майка й, за да пестят от наем и да пестят за дом, докато майката на жената живееше при своята майка. Но те бяха похарчили всички пари, които трябваше да спестяват, за дизайнерски дрехи и обувки и не притежаваха нищо трайно. Можеха да платят в брой за три къщи по 200 000 долара! Но нямаха нищо. Не харченето бе убило финансовото им бъдеще, а харченето не за каквото трябва.

Ако нещо е на задника ви, значи не е актив.

Никога не съм спирал да харча, дори когато бях напълно разорен и банкрутирал. Но спрях да харча за неща без бъдеща стойност. Хранене по заведенията? Сложихме му край. Нови дрехи? Край. Кабелна телевизия? Край.

Със съпругата ми се договорихме да харчим пари само за едно: за да ставаме по-умни. Купувах книги. Често пропусках някое хранене и пропусках гледането на телевизия, но не пропусках някоя възможност да инвестирам в мозъка си.

Знаех, че инвестираното в успеха ще ни се отплати. И то наистина се отплати. След двайсет години и почти четири хиляди книги, започвам да осъзнавам някои неща! Образованието не е разход, а инвестиция.

Милионерът с 30 000 долара

Като малък спестявах пенитата си, за да поръчам Морски маймуни, които видях в една реклама на корицата на един комикс. Те изглеждаха толкова сладки – щастливи малки създания, които плуваха в малките си замъци. И (заедно с един милион други момченца) открих, че безценните морски маймунки, които толкова искахме да имаме, бяха най-обикновени артемии, живеещи в мръсна вода.

Почувствах се ограбен, но научих ценен урок. Нещата невинаги са такива, каквито ги преставят в рекламите.

И това е историята за милионера с 30 000 долара. Познавате този тип хора: те печелят трийсет хиляди долара на година, но опитват да изглеждат и да живеят като милионери. Този човек има един качествен тоалет, чифт слънчеви очила за 300 долара и паркира своя „AMC Gremlin” пред най-скъпия и шикозен бар в града, после влиза в него със собственически вид и използва докрай лимита на третата си MasterCard, опитвайки да впечатли другите.

С две думи – въздухар.

Милионер с 30 000 долара е човек, който съсредоточава всичките си усилия, за да изглежда богат, вместо наистина да стане богат. Ако полагаше толкова усилия, за да забогатее, колкото за да изглежда богат, щеше да е станал богат.

Следвай парите

Също като в криминалната драма, политиката или добрия план за убийство, ключът е „да следваш парите”. Парите са надежден издайник за това, което е важно в живота на всеки. Какво говорят за вас баковото ви извлечение и отчета за кредитната ви карта?

Работех с едно семейство, когато попитах бащата дали обича сина си. Когато ми отговори, че го обича, разбира се, аз отвърнах, че не го обича. Казах му, че обича цигарите си повече от него, защото харчи за цигари повече, отколкото за да се погрижи за неговото бъдеще. После му взех цигарите, хвърлих ги на пода и ги стъпках с ботите. Той се ядоса! На мен това ми хареса. Бях прав. Няма значение какво твърдиш, че е важно за теб: действията са тези, които винаги казват истината. Когато следваш парите, разбираш какво обича в действителност един човек.

Ако харчите стотици или дори хиляди долари в мола, за да изглеждате модерни и шик, тогава за вас е важно да изглеждате добре. Да изглеждате толкова модерни и шик, колкото можете да си позволите. Но ако правите това, вместо да си плащате вноските за колата, или да си плащате сметките за електричеството и водата, или да заделяте пари за вашето бъдеще или за образованието на вашето дете, тогава сте объркали сериозно приоритетите.

Попитах един човек, който имаше сериозни финансови проблеми, кое е важното за него. „Да се забавлявам, семейството ми и съпругата ми” – отвърна той. Боже мой, а аз се бях чудил защо има финансови проблеми! Та той поставяше забавлението пред всичко останало в живота. И точно там отиваха парите му. Той имаше все още студентски заеми, дължеше на членове на семейството и на много други кредитори, и въпреки това харчеше за всевъзможни джунджурии, като плазмени телевизори, купонясваше с приятели и никога не си правеше труда да отвори голямата кутия, пълна със сметки.

Запознах се с друга двойка, която бе похарчила 70 000 долара за сватбата си. После бе направила трийсетгодишно рефинансиране на къщата си, за да събере парите за плащането й и за погасяването на разни задължения по кредитни карти. Казах им, че на трийсетата годишнина от сватбата си ще мoгат най-сетне да отворят шампанското и да пият наздравица, отпразнувайки плащането на сватбата си.

Дали съм против скъпите, шикозни сватби ли? Не, освен когато разходите надхвърлят приходите, какъвто бе случаят с въпросната двойка. Някак си не е редно за един ден щастие и няколко красиви снимки да трябва да плащаш трийсет години след това.

И така, трябва да внесете ред във вашите приоритети, за да имате шанс да внесете ред във финансите си. Напишете списък с нещата, които са най-важни за вас. Имате такива най-важни неща в живота си, нали?

„Аз просто живея. Имам нещата, за които имам пари да си платя, или нещата, за които ще ми позволят да задлъжнея. Животът ми е такъв, какъвто е. Нямам списък.”

Ето това е вашият проблем! Нямате списък. Сега ще го поправим. Направете списък с важните за вас неща. Напишете всичко, което има значение за вас.

Към книгата

2018 обещава да бъде експлозивна. Тя няма да бъде нито мирна, нито спокойна. Прилича на постоянно превъзбудено куче, което не може да стои мирно и се нуждае от дълги разходки в парка. Така по-оптимистично можем да погледнем на прогнозата за годината на Земното куче, в която ни очакват пет вместо обичайните четири затъмнения, три пъти ретрограден Меркурий, ретрограден Марс в продължение на два месеца (26 юни – 27 август) и ретроградна Венера (6 октомври – 16 ноември).

И за да се усложнят нещата още повече, последният ретрограден Меркурий „застъпва“ в деня, в който Венера приключва ретроградното си движение. Последното означава повече от два месеца на объркване и безпорядък. Освен това второто затъмнение тази година се пада точно на китайската Нова година (15 февруари). Съвпадението на затъмнение с рождения ден или с началото на годината винаги прави следващата година много по-нестабилна. Отгоре на всичко годината започва с пълнолуние – знайно е, че е много по-добре при пълнолуние да приключваме, отколкото да започваме нещо.
Така че ако 2018 е годината на Кучето, то ще бъде по-скоро питбул, отколкото хрисим пудел.

Какво разказват числата?

В много езици откриваме думи с общ корен, свързани едновременно с числата и словото. Ако съм англоговорящ, се обръщам към accountant (счетоводител) да движи финансите ми, а после споделям с партньора си account (разказ) за изминалия ден в службата. На испански искам la cuenta (сметката) от сервитьора, с после contar (разказвам) история. На иврит число е Mispar (с корен spr), а разказ – Sipur (същият корен). На български смятам се употребява и при операции с числа, и когато се изразява мнение; същото важи и за руския глагол считатъ.

Тези древни истини, залегнали в лексиката на много езици, показват, че числата се отнасят не само до количеството, но и до качеството. Те разказват истории, които са в основата на нумерологията. От нейна гледна точка 2018 (2+0+1+8=11) отговаря на 11. В нумерологията числата над 9 обикновено се свеждат до по-малки. 2017 например е 10, което свеждаме до 1 (1+0=1). Някои числа обаче, като 22 и 11, не се редуцират. Те се наричат Господарски числа и носят голяма символна натовареност.

11 се състои от две единици. В кабала – мистичното учение на юдаизма, творението се разглежда като огледален образ на Бога. Иначе казано, Бог ни е създал по Свой образ и подобие. Ето защо 11 е 1, гледащо към себе си в огледалото. С други думи, 11 е 1, отразено в 1. Представете си как се гледате в огледалото. В действителност вие сте само един, но всеки, който стои наблизо, ще види два образа: вашия и вашето отражение. 11 ни учи, че дори всичко да изглежда различно и многообразно, всъщност има само Едно. Тъй като 11 е 1, гледащо себе си, това се смята за най-интуитивното и мистично число. Направете услуга на всички ни тази година: доверете се на интуицията си!

Нека разгледаме по-внимателно въпросното 11. Виждате, че то се състои от две единици, което говори за дуалност. 11 е свързано с 2 и следователно с взаимоотношенията – „ти“ и „аз“. 2018 е много важна година за отношенията и любовта. Мнозина от нас ще преоценят взаимоотношенията си в служебен и/или личен план. Това е година, в която ще се вглеждаме внимателно и ще преоценяваме „важните други“. Мнозина ще преживеят раздели, особено около затъмненията (31 януари, 15 февруари, 13 юли, 27 юли, 11 август), в периода на ретроградния Марс (26 юни – 27 август) и ретроградната Венера (6 октомври – 16 ноември). В същото време обаче други ще възстановят връзките си със стари партньори или ще намерят нови. А трети ще се разделят със сегашната и ще открият нова любов. За това има четири причини:

Затъмненията винаги ускоряват процесите, а през 2018 имаме едно допълнително затъмнение, което е предимно в Лъв – знака на любовта. Затъмнението на 27-28 юли всъщност съвпада с Ту Б‘Ав – библейския Ден на любовта, празнуван от времето на храма в Йерусалим.

През следващата година имаме ретроградни Венера (планетата на любовта) и Марс (планетата на страстта и конфликтите). Като правило по време на ретроградни движения нараства броят на разделите и свадите.
Нумерологията на 2018 година (11 и 2) поставя енергийния фокус върху взаимоотношенията и противопоставянето на „аз“ срещу „ти“, „моето“ срещу „твоето“ и „аз“ срещу „ние“.

Според китайската астрология 2018, която започва на 15 февруари, е годината на Кучето. Кучето има по-дълга и дълбока връзка с човека от всяко друго животно. Проучванията сочат, че кучетата са първите одомашнени животни (според някои учени те сами са дошли при човека). Не се учудвайте, ако партньорът ви направи опити да ви превърне в послушно кутре.

И така, 2018 със своето Господарско число е Господарска година. От друга страна, кучето се нуждае от водач на глутницата и господар. Това е година, в която имате шанса да привличате, хармонизирате и разбирате взаимоотношенията си – било в любовта, бизнеса или свободното време (партньори в йога, хоби, колоездене или пазаруване). Освен това годината ви предлага възможността да станете господари – в смисъл да усъвършенствате – на някои аспекти от живота си. Изисква се да упорствате, да повтаряте, да бъдете дисциплинирани, да се упражнявате и репетирате своите 10 000 часа за усъвършенстване.

В края на годината, когато се погледнете в огледалото – също както 1 се оглежда в числото 11 – ще видите, че сте променили и развили себе си, че сте израснали. Но помнете, че за да станете господари, трябва да преминете през Тъмната гора, да се потопите в Подземния свят и да опитомите дивите зверове – своите вътрешни „бродници“ (справка – сериалът „Игра на тронове“).

Към книгата

Малкият здрав народ хунза

За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия, благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън.

Основният проблем, който той третира в медицинските си трудове, са болестите като последица от грешки в храненето както при отделния човек, така и при цели народи. И според възприетата или практикувана диета съответно се развива и определено заболяване. За да докаже своето становище, той напуска професурата в Англия и отива в Индия, където има възможността да проучва много племена и народи, които се хранят по различен начин. Цели седем години изучава техните диети и развилите се съо nтветно заболявания. По силата на обстоятелствата достига и до здравия народ хузна. Той се оказва неговият истински шанс.

Д-р Карисън е изненадан и поразен от факта, че на нашата земя има народ, сред който не съществуват болести, болници и болногледачи, народ весел, жизнерадостен и щастлив. Твърде работливи и живеещи задружно, те са превърнали голите планински хребети в истински райски кът. По естествен начин и неусетно хунза доживяват до 100-120 и повече години, като столетниците не са грохнали хора с изродена физика и психика.

Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в Англия. Светът за пръв път чува и научава за чудния и здрав народ, живеещ в своята райска долина. Книгата му събужда голям интерес, но всичко описано в нея изглежда като красива приказка и звучи невероятно.

Главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ. Съседи на хунзийците са няколко народа, които живеят на същата височина, климатични условия и бит, но не притежават тяхното здраве. Оказва се, че единствената разлика между тях и хунза е само в начина на хранене, в практикуваната диета. Д-р Карисън е доволен, защото теорията му е потвърдена: ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.

Към народа хунза впоследствие се отправиха много изследователи, лекари, учени, журналисти. Американската изследователка Рене Тейлър, натрупала особено изчерпателни сведения за хунза, пише:

„В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както и на високо и ниско кръвно налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще са неизвестни.

Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност…“

Казаното от д-р Карисън – че хунза е действително здрав и дълголетен народ – е напълно потвърдено от останалите изследователи.

Тук съвсем естествено възниква въпросът: С КАКВО СЕ ХРАНИ ХУНЗИЙСКИЯТ НАРОД?

Основно място в неговото меню заемат растителните продукти – плодове, зеленчуци, житни храни, при това в сурово състояния. Въпреки височината на терена, на който живеят хунзийците (над 2000 метра), поради добрата грижа за земята и екологичната й чистота там добре виреят череши, ябълки, круши, праскови, черници, както и кайсии с изключителна сладост. И забележете, никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсиите, които се отглеждат в големи количества заради маслото, което се приготвя от костилката и се ползва при приготвянето на храната.

Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак и различни варива. Спанакът присъства постоянно на трапезата в сурово състояние. Това, което не може да се приема в сурово състояние, се приготвя задушено на слаб огън.

Хлябът, който употребяват, е винаги черен. Смляното зърно се ползва цялостно, не се отделят нито триците, нито зародишът. Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо и елда, те често влизат в състава на хляба в различни комбинации. Смилането на зърната, омесването на хляба и опичането му обикновено става в един и същ ден, а всеки дом разполага с ръчна мелничка. Хлябът присъства на масата при всяко хранене. Зърнените храни се ползват от хунзийците и в покълнало състояние.

Млякото и млечните продукти са нещо като лукс, деликатес. Причината е в ограничените възможности за отглеждане на добитъка. Заобиколени от вечно снежните върхове на околните планини, пасищата са оскъдни. В по-ниските части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по-високите – съвсем ограничено овце и якове. Млякото се използва обикновено прясно, в сурово състояние, тъй като хладилници там няма. Предпочита се киселото, защото се съхранява по-дълго. От него се приготвят сметана и сирене.

Хунзийците не са пълни вегетарианци, но месото използват изключително рядко: само при празници и тържествени случаи. Месото на убитото животно никога не престоява, веднага се обработва и консумира. Качеството му е изключително високо, тъй като животните се хранят с прясна, а не със синтетична храна. На празници ползват и малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, но любимо тяхно питие е билковият чай.

Хунза се хранят два пъти на ден: обед и вечер. Сутрин закуска изобщо не се приготвя. Обядът и вечерята са семпли и ограничени както по количеството, така и по калорична стойност. Тази пестеливост, на която са научени още в детството, произтича от ограничената продукция на планинския терен.

Там ресторанти, сладкарници, закусвални или други подкрепителни пунктове не съществуват. Всеки яде в дома си само онова, което ще му сервира майката или съпругата. Хунза нямат фабрики за тютюн, алкохолни и безалкохолни напитки или за бира.

Това, което впечатлява, но истински изненадва изследователите на хунза, е тяхната така наречена „гладна пролет“. Въпреки съвсем ограниченото им традиционно хранене, всяка пролет, с напъпването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и остават само на едно питие, което приготвят от сушените кайсии и вода. И тази омекотена форма на гладуване провеждат до узряването на кайсиите, един доста продължителен период от 2-3 месеца.

През „гладната пролет“ животът тече енергично. Пролетта е сезон на усилена работа по полята и градините. Работният ден започва с първата светлина на зората и привършва със залеза на слънцето. Може би именно гладът допринася за успешното справяне с тежките пролетни задачи около примитивното земеделие.

Точно тази „гладна пролет“ е основният отговор на изследователите за изключителното здраве и продължителния живот на хунзийците. Установен вече факт е пречистващото, тонизиращо и подмладяващо действие на глада, а тук той се прилага системно всяка пролет, и то твърде положително, като възможност за основно и задълбочено пречистване на организма. Резултатът от подобно гладуване, съчетано впоследствие с превъзходна диета на хранене, с естествено физическо натоварване, с работата сред растителния свят и в пряк допир с природната среда, не може да бъде друг, освен пълно и естествено физическо здраве.

Допълнение към всичко, и то не без значение за здравето на човека, е и психичната нагласа. Децата там се възпитават в честност, любов към човека и уважение към възрастните, както и в любов към работата. Престъпления, кражби, убийства и жестокост няма. Нито полиция, нито съдилища, нито затвори. Никой не се нуждае от тях.

Д-р Мак Карисън е назначен за директор на Изследователския институт по храненето в Индия, за да продължи проучванията по поставения от него проблем, а и нагледно да покаже как.

Към книгата

Лидерът като домакин

Това е идея с голям потенциал. Всички ние имаме някаква представа какво прави домакинът. Всички сме канили хора у дома за обяд или някакво празненство. Всички имаме личен опит с балансирането между подготовка и въвличане, радостта от запознаването на гостите ни с нови приятели, балансът между ръководството, организация и участие. Освен това всички сме били гости и знаем от първа ръка какво е да имаш добър домакин (а също и не токова добър).

Домакините увличат хората по различни начини, не само като да ги канят да се включат. Те предствят гостите един на друг, създават връзки между тях и действат уверено, за да съберат синергитични групи – хора, които се допълват и взаимно обогатяват качествата, уменията и интересите си. Ключов елемент от уменията на домакина е изкуството да аранжираш – кого да сложиш до кого, какво може да събере групите така, че да станат интересни, дори кои гости не трябва много-много да се засичат.

След като е събрал хората, добрият домакин не доминира. Той преминава от една група към друга, споделя по някоя дума или докосване, държи под око как се развиват нещата. Той обаче не се поставя в центъра на вниманието, не досажда на гостите, нито постоянно обсебва централната роля. Домакинът винаги внимава кога да се намеси и кога да остави нещата да следват своя ход – кога да пристъпи напред и кога да отстъпи назад. Ролята на домакина включва и двете неща; тя е повече от всяко едно от тях поотделно и изисква съзнателност и усет за правилния момент – последван от незабавно действие.

Много хора по света споделят с нас, че макар ролята на лидер да им се струва прекалено голяма, в ролята на домакин се възприемат много по-лесно. Метафората с домакина прави достъпна позицията на лидер, която иначе е много сложна и гъвкава. Марк публикува за пръв път възгледите си за танца на домакина като лидер още през 2009г.

Не само ние сме очаровани от възможностите, които проследява метафората за лидера като гостоприемен домакин. Изключителното движение „Изкуството да си домакин” демонстрира как хората стават лидери, като домакинстват в провеждането на широкомащабни разговори по значими теми. В Швеция Ян Гунарсон въвежда хората в идеята за домакинство като лидерство, което те „приема с добре дошъл”. Маргарет Уийтли и колегите й в „Беркана Инститют” използват контраста между образите на героя и домакина главно в контекста на лидерство в услуга на другите.

В тази книга за пръв път се опитваме да се занимаем задълбочено и подробно с ролята на домакина: да покажем каква светлина хвърля тя върху всякакъв вид ежедневни дейности (големи и малки) и как домакинът може чрез постъпките си да подтикне към участие и действие и да изгради взаимоотношения. Ще се занимаем с корените на гостоприемството и различните начини, по които то се осъществява по света. Ще разгледаме отблизо какво означава да си домакин и какво означава да водиш.

Ефектът на Дизраели

За да разберем какво правят добрите домакини, първо ще се обърнем към гуруто в областта на лидерството Уорън Бенис, който разказва една история за Уилям Гладстон и Бенджамин Дизраели, известните британски министър-председатели от XIX в.:

Ако седнехте да обядвате с Уилям Гладстоун, си тръгвахте с мисълта: „Гладстоун е най-остроумният, интелигентен и обаятелен човек. „Ако обаче седнехте да обядвате с Бенджамин Дизраели, си тръгвахте с мисълта: „Аз съм най-остроумният, интелигентен и обаятелен човек!” Гладстоун беше блестящ, но Дизраели създаваше атмосфера, в която другите можеха да блеснат. Вторият вид лидерство е по-силен, той е приключение, в което лидерът има привилегия да открие съкровището в другите и то да бъде оползотворено.

Очевидно Дизраели е по-добрият домакин. Ние наричаме тази способност да помагаш на хората да се видят в нова и различна светлина Ефект на Дизраели. В следващите глави ще откриете много начини за постигане на този ефект.

Вместо правила – роли

Терминът правила за ангажиране е познат на хората, които се интересуват от военна история и военни действия. Освен като заглавие на една популярна американска комедия, тази фраза се използва от военните групи в конфликтни зони. Става въпрос за правила, определящи точно при какви обстоятелства може да бъде използвана военна сила и до каква степен. Те, подобно на всички останали правила, трябва да бъдат следвани безпрекословно – военните, които ги нарушават, прилагайки прекалено голяма сила, ще имат сериозен проблем и командващите ще компрометират собствените си операции. Тези правила за ангажиране са свързани със започване на бойни действия.

Тук ще се занимаем с един друг вид ангажиране – ангажирането, което увлича хората да се занимават със сложни проблеми, което обединява енергията им и създава ново бъдеще. В един свят, в който лидерите са изправени пред постоянна промяна и неразрешими дилеми, твърдите правила няма да свършат работа. Комплексните и променливи ситуации изискват гъвкави и контекстуални отговори. Не става въпрос просто какво да се прави, въпросът е кога да се прави и кога да не се прави.

Ние променяме идеята за лидерство и ангажиране, като напускаме подхода с правилата и преминаваме към подхода с роли. Ролята е нещо, което правиш, и то в правилния момент. В тази книга ролите са начин на действие и поведение в социална ситуация. Ролята е нещо, в което влизаме и от което излизаме през цялото време – като родители, приятели, играчи на бадминтон. Тя нама нищо общо с актьорското майсторство (на театралната сцена). Тук става въпрос за ежедневна, ежечасна и дори моменнта промяна на гледната точка и фокуса ни. Ще ви кажа нещо важно: като домакини вече знаем как да поемаме различни роли в различните моменти и как да преминаваме от една роля в друга. Знаем дори кога да правим тези промени, кога да пристъпваме напред и кога да отстъпваме назад.

Идеята за шестте роли на лидера като домакин ни прави способни бързо да изградим усет за множество възможности за действие. Можем също да черпим от вроденото ни знание за танца на домакина (напред-назад) във всяка роля.

Към книгата

Публикуваме нашата препоръка за три чудесни книги, с които се запознахме по-отблизо през Декември 2017 и които много ни допаднаха.

1. „Гладът – приятел и лекарство“

„Гладът – приятел и лекарство“ от Лидия Ковачева е богата на факти и практически насоки книга за профилактиката и лечението на болести чрез гладолечение с разтоварителен плодово-чаен режим, призната за „уникален метод“, включително и извън България.

Лидия Ковачева е необикновена личност, посветила се изцяло на мисията да помага на хората да се предпазват, лекуват и съхраняват здравето си по един лек и достъпен за всички начин.

„Гладът – приятел и лекарство“ е написано много увлекателно, на хубав български език, тематиката е систематизирана прекрасно, примерите са красноречиви, научните факти, събирани грижливо от Лидия Ковачева, са подредени изрядно. Книжното тяло е висококачествено.

2. „Да управляваш с лекота“

„Да управляваш с лекота“ от Хенри Минцбърг е силно мотивираща книга, която разкрива какво е това, което правят мениджърите и как биха могли да го правят с лекота в посока на постигането на определени резултати.

Хенри Минцбърг е професор по мениджмънт, изследовател и автор на книги-бестселъри, посветени на работата на мениджърите. В тази книга той отправя послание за преосмисляне на мениджмънта извън пределите на лидерството и в посока на колективната ангажираност (общностност). Авторът поощрява подобно мислене, подчертавайки, че това е необходимото просто, естествено и здравословно възприятие за работата на мениджърите.

„Да управляваш с лекота“ дава отговор на следните основни въпроси: кои са митовете за мениджмънта; вярно ли е, че лидерството е по-важно от мениджмънта; какво всъщност е мениджмънтът и какво не е; от какво се пораждат напрежението и трудностите в трудовото ежедневие на мениджърите; защо техните основни дейности следват винаги трите измерения – хора, информация и предприемане на действия; какво е това, което превръща мениджърите в ефективни; защо най-добрите мениджъри са трезво мислещите хора в добро емоционално здраве.

3. „2018. Астрологична прогноза“

„2018. Астрологична прогноза“ от Гал Сасон представя космически тенденции, зодиакални прогнози и насоки за различни насоки на живота ни през 2018 година – годината на Кучето и Господаря.

Гал Сасон е утвърден автор, духовен учител с многобройни последователи в САЩ, Европа и Близкия Изток – възприема астрологията като сложна система от символи, обясняващи миналото, описващи настоящето и помагащи ни помага да градим бъдещето.

„2018. Астрологична прогноза“ е малка, но интересна книга с ценни напътствия, които биха ни помогнали да направим своя личен избор за важните неща през 2018 година. Подходяща е за лична употреба, както и за подарък на близък човек.

Нормалното тегло

По въпросите на елементарната профилактика

През последно време в медицинската литература настоятелно се коментира въпросът за излишните килограми, който предизвиква основателни тревоги.

Казва се, че човек трябва да бъде винаги с нормално тегло. Но кое е това нормално тегло, учените все още не са изяснили и дори да не искаме от тях да подхождат “аптекарски“, редно е да дадат поне някакви приблизителни цифри.

Старата норма за изчисляване на килограмите беше сантиметрите във височината без 100. Цифрата, която се получава, се е смятала за нормално тегло. Но според по-новите изчисления, от тази последна цифра трябва да се извадят още 10%. И това е също приблизително, тъй като всеки трябва да се съобрази с костната структура, дали е дребна или едра, при което съответно и цифрата варира. Всичко, което се явява в повече, трябва да се отчете като наднормени килограми.

Често наднорменото тегло започва още от детските години за радост на „грижливите“ родители. Обикновено натрупването на килограми започва след 25-30 годишна възраст, а понякога и по-рано, като с напредването на възрастта се увеличават и килограмите, и в старческите години се получава една безформена маса.

Разяснителната информация около този проблем е не само недостатъчна, но често и невярна, поради което в много случаи се идва до това гротескно състояниe. Дори хора, които се интересуват, не могат да се ориентират.

Да се допуска трупане на наднормени килограми говори за нехайно и невежествено отношение към собствената личност. Увеличенията по хапването често са скъпо платени. Не току-така големият руски учен Иля Мечников казва, че 80% от болестите идват от корема, т.е. от това, което е сложено в него. А има и други учени, за които този процент е сто: те твърдят, че всички болести идват от лошо подбраната и прекомерна храна.

Непрестанните реклами на напитки, храни, ресторанти, новости в кулинарното изкуство и в хранителната промишленост и същевременно лимцемерните препоръки на медицината относно калориите и хранителния режим като че ли дружно хипнотизират човека, който твърдо е повярвал, че най-важното нещо в живота му е точно яденето. Безспорно този въпрос е важен и заслужава внимание, но тук се получава покваряване на човешката психика.

Не познавам човек, който да отложи обяда си заради работата, но всекидневно виждам хора, които оставят работата си само защото е „дошло време за обяд“. В кацелариите, в предприятията още преди часовниковата стрелка да е дошла до 12, всички стават неспокойни и бързат да затворят папки и работни кабинети. Точно в 12 часа е вече надпреварата в стола и местата за ядене… А има и други, които още със ставането си сутрин започват да мислят какво ще се готви днес вкъщи и проблемът с храната се коментира през целия ден. Броят на тези хора е много по-голям, отколкото се предполага.

Има семейства, където ще видите цялa библиотека с готварски книги. Там ще забележите и книги за витамините и за гъбите, за киселото мляко, за рибата като храна и т.н. Да се знаят тези неща не е лошо, но когато това стане център на всекидневието, то води до изграждане и на начина на живот, и на храненето.

Ако човек има правилно насочена култура в това отношение, той никога няма да допусне натрупване на излишните килограми и не ще си позволява при всяко хрумване да сяда на масата, изкушавайки се от всяка по-пикантна и вкусничка храна. Преди всичко той трябва да се научи да дава преценка дали в момента е уместно да се храни, или не. Трябва да се научи да се вслушва в себе си – в своя вътрешен разум – разума на самата природа.

Към книгата

Полярност, четири страни, един център и цялото

Хората винаги са искали да се ориентират; в най-древни времена за ориентир е служил предимно изтокът, откъдето сутрин заедно с изгряващото слънце се завръща светлината. А в края на деня, залязвайки на запад, слънцето включва в играта и полярността.

От природния спектакъл на движещото се в широка дъга по небосклона светлинно кълбо възниква прототипът на кръга, когато видимият през деня ход на слънцето на небето се допълва с нощната сенчеста страна. Според митологията на древните египтяни всяка нощ слънцето се качва на своята ладия и се връща в изходната си точка, минавайки през света на сенките. Античната митология използва същия образ със змията, захапала опашката си (Уроборос), която символизира вечния кръговрат. Трябвало да изминат още много столетия, докато бъде научно установено, че Земята е кълбо.

Кръгът винаги е бил модел на развитието. Северно-американските индианци го изобразяват предимно традиционно чрез своето лечителско колело, в което са застъпени четирите посоки на света. Фактът, че въпреки това ранните индиански народи не са открили материалното колело, показва накъде са били насочени интересите им: към развитието му за по-висши цели и комуникация и обмяна с духовните светове – във всеки случай не и към всекидневното му практическо приложение.

Още шумерите са използвали животинския кръг (зодиака) като символ на човешкото развитие. Със своите четири квадранта той отразявал съответно тялото, душата, връзките на човека със заобикалящия го свят и колективното или общото.

За тази четворна символика извън времето свидетелства и еврейската кабала с нейната свещена тетраграма, четирите съгласни на Божието име JHWH (Яхве). Тъй като Бог е същевременно и единството, и всичко, символиката е напълно идентична.

В съвременността Мартин Хайдегер разработва образец на четирите квадранта и го въвежда като основен модел във философията; Жан Гебсер, от своя страна, е първият модерен мислител, който му придава и духовно измерение. От него Кен Уилбър извежда своя интегрален подход. Фактически в кръга на развитието с неговите четири квадранта вече се сдържа всичко.

Основавайки се на кръга на развитието на духовната философия Паул Вацлавик, австрийски философ, теоретик на комуникациите и психотерапевт, описва оста между първия квадрант (тяло) и третия квадрант (отношение или Ти). Той твърди, че всяко изказване може да се разглежда в два аспекта – на съдържането и на отношението.

Специалистът по комуникационна психология Фридман Шулц фон Тун разширява това наблюдение с още една антагонистична двойка и развива своя четиристранен модел (наречен също „модел с четири уши“) за коригиране на нарушена комуникация между хората. При това той се опира най-вече върху работата с един ценностен квадрат, описан от Паул Хелвиг, философ и психолог, в книгата му „Характерология“. В нея Хелвиг представя противоположните качества съответно в тяхната конструктивна и деструктивна форма, което ще разгледаме по-нататък в 4-те страни на медала.

Кръгът напомня на нашия център; той е, така да се каже, раздут и навлязъл във второто измерение. Още по-добър модел за нашите цели е кълбото, което отвежда „раздутия“ център в третото измерение на пространството. Както в кръга, така и в кълбото намираме четирите посоки на света или четирите квадранта. Освен това в кръга, както и при кълбото можем по всяко време да определим противоположния полюс, като прокараме една ос през средата. На тази ос има безкрайно много точки, но само една среда и само през средата достигаме до противоположния полюс и можем да се справим с полярността. Това означава, че според закона за полярността всяко нещо има своя противоположен полюс и по пътя към него винаги трябва да прекосим средата.

Различните точки често се намират много близо една до друга на окръжността и нерядко съвсем не е лесно да бъдат разграничени една от друга. По пътя през средата те стават по-отчетливи в своя противоположен полюс. Защото, както вече казахме, в крайна сметка можем да разберем само чрез полярността. По периферията на кръга или кълбото следователно винаги се наблюдава известно изкривяване. То показва, че нещата преливат плавно едно в друго, че не трябва да спорим за дефиниции и че е строго индивидуално дали ще приемем нещо за вярно или важно.

Пътят през средата, за да се възприеме другата страна (на медала), ни помага да внесем яснота. Недвусмисленост винаги има само в средата, която съдържа всичко.

Към книгата

Третата алтернатива: принципът, парадигмата и процесът на синергия

ИМА НАЧИН ДА РАЗРЕШАВАМЕ най-трудните проблеми, с които се сблъскваме, дори да ни изглеждат неразрешими. Има пътека, която преминава през почти всички дилеми и дълбоки разединения в живота. Има път напред. И това не е нито моят път, нито вашият път. Той е от по-висок порядък. По-добър е от всичко, за което сме се сещали преди.

Аз го наричам „Третата алтернатива“.

Повечето конфликти имат две страни. Свикнали сме да мислим в плоскостта „моят отбор“ срещу „твоят отбор“. Моят отбор е добър, твоят е лош – или поне не толкова добър. Моят отбор е прав и справедлив, твоят греши и може би дори е несправедлив. Моите намерения са почтени, твоите в най-добрия случай са смесени. Аз мисля за моята партия, моя отбор, моята страна, моете дете, моята компания, моето мнение; моята позиция срещу твоята. Във всяка ситуация има по две алтернативи.

Почти всеки се идентифицира с едната или другата алтернатива. Затова имаме либерали срещу консерватори, републиканци срещу демократи, работници срещу мениджъри, адвокати срещу адвокати, деца срещу родители, тори срещу лейбъристи, учители срещу администрация, колеж срещу град, селяни срещу граждани, еколози срещу строители, бели срещу черни, религия срещу наука, купувачи срещу продавачи, ищци срещу ответници, развиващи се срещу развити нации, мъже срещу жени, социалисти срещу капиталисти, вярващи срещу невярващи. Затова има расизъм, предразсъдъци, войни.

Всяка от двете алтернативи е дълбоко вкоренена в определена мисловна нагласа. При защитника на околната среда тя например се формира от възхищението му към крехката красота и удивителното равновесие в природата. При строителния предприемач мисловната нагласа ще се предопределя от желанието за разрастващи се общности и нови икономически възможности. Всяка страна вижда себе си като добра и разумна, а другата – като лишена от добродетел и здрав разум.

Дълбоките корени на моята нагласа се преплитат със самата ми същност. Ако кажа, че съм природозащитник, консерватор или учител, аз описвам не само това, в което вярвам и ценя, но и това, което съм. Затова, нападайки моята позиция, вие нападате собствената ми представа за себе си. А конфликтите между личностите могат да прераснат във война.

След като това „двуалтернативно мислене“ е така дълбоко вкоренено у мнозина у нас, как можем да го заобиколим? Обикновено не успяваме да го направим. Продължаваме да спорим или се задоволяваме със съмнителен компромис. Затова се сблъскваме с толкова много ситуации на потискаща безизходица. Проблемът обаче обикновено не е в достойнствата на „нашата страна“, а в начина ни на мислене. Истинският проблем е в парадигмата на мислене.

Думата „парадигма“ означава модел на мислене, който влияе върху нашето поведение. Напомня на карта, която ни помага да решим в каква посока да се движим. Картата, която виждаме, определя какво правим, а това, което прави, определя какви резултати ще получим. Ако променим парадигмата си, нашето поведение и резултати също ще се променят.

Така например, когато доматът за първи път бил пренесен от Америка в Европа, един френски ботаник го разпознал като сеещата ужас „вълча праскова“, за която говорели древните учени. Който ядял от нея, щял да получи гърчове, пяна по устата и го грозяла неминуема смърт, предупреждавал той. В резултат на ранните колонизатори в Америка не припарвали до домат, въпреки че растял в градините им като декоративно растение. В същото време една от най-опасните болести, с която се сблъсквали колонизаторите, била скорбутът, причинен от липсата на витамин С – изобилно присъстващ в доматите. Лекът бил пред очите им, но те умирали заради погрешната парадигма.

След около век парадигмата се променила в резултат от новопоявилата се информация. Италианците и испанците започнали да ядат домати. Твърди се, че Томас Джеферсън ги отглеждал и рекламирал като храна. Днес доматът е най-популярният зеленчук. Ние виждаме, че доматите са полезни, правим това, че ги ядем, и получаваме здраве. Това е силата на промяната в парадигамата.

Ако съм природозащитник и моята парадигма или ментална карта показва само красива девствена гора, аз ще искам да я запазя. Ако вие сте предприемач, на чиято ментална карта има само подземни нефтени залежи, ще искате да сондирате нефт. Възможно е и двете парадигми да са точни. На земята има девствена гора, а под нея – нефтени залежи. Проблемът е, че нито една от тези ментални карти не е пълна и не би могла да бъде. Оказва се, че листата на домата наистина са отровни, така че част от антидоматената парадигма е била точна. Макар някои ментални карти да са по-пълни от други, никоя не може да бъде съвсем пълна, защото картата не е самата местност. Както е казал Д.Х.Лорънс: „Всяка полуистина в крайна сметка поражда своето противоречие в противоположната полуистина“.

Ако виждам само менталната карта на първата алтернатива – моята собствена непълна карта – единственият начин да реша проблема е да ви убедя да промените вашата парадигма или да ви принудя да приемете моята алтернатива. Това е и единственият начин да запазя своята представа за себе си: аз трябва да спечеля, а вие да загубите.

От друга страна, ако захвърля собствената си ментална карта и последвам вашата – тоест втората алтернатива – се сблъсквам със същия проблем. Вие не можете да ми гарантирате, че поне вашата карта е пълна, и може да платя ужасна цена за това, че съм й се доверил. Вие може да спечелите, но аз да загубя.

Можем да комбинираме картите и това ще помогне. Можем да получим по-обща ментална карта, която обхваще и двете алтернативи. Аз мога да разбера вашата гледна точка, а вие – моята. Това е напредък. Но дори тогава могат да ни останат несъвместими цели. Аз все още ще държа гората да не се пипа, а вие ще искате да сондирате за нефт. Задълбоченото ми познаване на вашата ментална карта може да ме накара да се противопоставям по-ожесточено.

А сега стигаме до вълнуващата част. Нейният ред идва тогава, когато ви погледна и кажа: „А може би ще достигнем до по-добро решение от тези, с които и двамата разполагаме в момента. Готов ли сте да потърсим Трета алтернатива, за която още не сме се сетили?“ Почти никой не задава този въпрос, а той е ключът не само към разрешаването на конфликтите, но и към преобразяването на бъдещето.

Към книгата

Една незабравима среща

Горещ юлски ден. Аз съм с група млади хора в една старопланинска крайпътна гостилничка. Обяд е. Чакаме междуселския автобус. Горещината е голяма и не ни се върви нито километър пеша. Влизаме на сянка и си поръчваме обяд. Там е многолюдно и шумно. След дълги уговорки със сервитьора ни се донасят желаните порции – кюфтенца, печенко – топли и ароматни, будещи апетит. И ние сме много шумни както всички наоколо.

Точно в този момент в гостилничката влиза висок старец – селянин с платнена торбичка на ръка. Поради липса на място той сяда да се храни на нашата маса, където се оказва единственият свободен стол. Старецът сяда и без да си поръчва нищо, развързва торбичката си,за да извади храната, която носи за своя обяд.

Това, което вади най-напред от торбичката, е тъкана салфетка, която той постила пред себе си. След това едно малко динче, черен домашен хляб и едно ножче костурче. Обядът му се състои от черен хляб и диня. Той се храни, за разлика от нас, спокойно, като последователно реже по малки парченца от хляба и динчето. От малкото динче той изяжда половината и част от хляба си. След като свършва с обяда си, дядото прибира обратно останалата част от динчето, парчето хляб и костурчето. Трохите от салфетката, след като са събрани в шепата, също са изядени. Накрая и платнената салфетка е прибрана в торбичката.

Още когато този човек седна на нашата маса, между него и нас започна разговор, от който разбрахме, че той е дядо Пенчо от Величковци, че се е отбил в гостилничката да обядва и същевременно да си направи малка почивка.

Беше тръгнал сутринта, като до момента беше изминал около 6 километра по козите пътечки на Стара планина, отивайки на гости у свои близки, и му оставаха още около 5 километра. Повечето от тези малки селца, по-скоро махали, пръснати из дебрите на планината, все още нямаха транспортни връзки, но техните обитатели, крайно пестеливи, често дори и да имаше автобус, предпочитаха да вървят пеш, икономисвайки парите за билет, особено когато времето е хубаво и … краката държат.

Междувременно разговорът между дядо Пенчо и моите компаньони – весели, шеговити и шумни – продължаваше. Той ни разказваше за своите внуци и правнуци и отговаряше на нашите нескончаеми въпроси с желание. Но докато дядо Пенчо говореше спокойно, с едно своеобразно чувство на достойнство, в държанието на моите спътници се промъкваше тон на превъзходство, понякога граничещо с безцеремонност, дори наглост. Особено неприятно ми въздействаше тяхното обръщение към стареца – „дядка“. Това будеше у мен реакция на недоволство и ми се искаше той да не го разбере. А той може би той действително не забелязваше това държание, гледайки на тях през призмата на своята доброта, а и може би имаше предвид, че пред него седят представители на града, „грамотни и учени“, които според него заслужават уважение. Ние всички наистина бяхме с образование, с претенции и самочувствие.

Разговорът продължаваше и въпросът дойде до годините. Когато дядо Пенчо ни каза, че е на 105 години, ние бяхме поразени. Очаквахме да чуем 70-80, но 105!… Всички вперихме в него очи. Впечатлението беше изключително силно. Пред нас седеше човек, преживял повече от един век!!! При това имаше толкова приятен външен вид! Кожата на лицето му, обгоряла от слънцето, беше като пергамент. От цялата му фигура лъхаше спокойствие.

Коментарите между нас веднага започнаха. Това, което най-много ни учудваше, беше, че с товара на неговите години той беше тръгнал да върви 11 километра, докато ние, които бяхме далеч от неговата възраст, се уморявахме дори от пътуването с автобус в този горещ ден. Когато влезе в гостилничката, дядо Пенчо не се беше оплакал нито от горещото време, нито от умора. Той вървеше така, като че ли идваше от съседната къща. Вървежът му беше лек и отмерен, само малко забавен.

Аз непрекъснато съпоставях стареца столетник с моите компаньони, с които той все още водеше разговор. Пред мен бяха два съвсем различни свята. Контрастът между тях беше очебиен. От едната страна ние, представителите на града и новата цивилизация – хората, израснали в света на книгите, на училищната атмосфера, на техническия прогрес. От другата страна – дядо Пенчо, представител на своя старопланински свят, все още неповлиян от новостите на градския живот, може би неграмотен, носител на остатъци от старата българска култура, все още тлееща по тези отдалечени кътчета като въглени в огнището. Той беше това, което беше научил от дядо, от баба, от родителите си и от ограничената си среда, в която беше съществувал.

Въпреки нашето съвсем неизискано държание, дядо Пенчо се отнасяше към нас с подчертано уважение. Може би той действително разбираше, че ние не сме си на мястото, но сигурно още от най-ранното си детство е бил учен и възпитаван, както беше във всички български семейства в миналото, да се уважава човекът, какъвто и да е той. А това остава правило за цял живот. Той говореше сдържано, щадейки достойнството не само на събеседника си, а и своето.

За проблемите на етичните отношения между хората са изписани томове книги, които на нас, образованите младежи, не ни бяха чужди, но ето че на практика се оказа, че те бяха по-добре познати на този, който може би не знаеше да чете. Вероятно философията на дядо Пенчо, че всяко нещо, което човекът прави, е за негова сметка.

Дядо Пенчо свърши своя обяд. Прости се с нашия чевръст сервитьор бай Младен и с готвача, с когото също беше познат, и със същата лека стъпка, с която беше дошъл, продължи прекъснатия си път.

Беше привършен и нашият обяд. Но какво беше положението на нашата маса – тя беше отрупана с чинии, чаши, шишета, прибори, по чиниите остатъци от гарнитури, храни, кокали, угарки от цигари, хартии, а корички от хляб и трохи се търкаляха не само на масата, а и под масата… Въпросът, който възникна за мен, беше дали дядо Пенчо не би се почувствал притеснен и виновен да остави след себе си, там, където се е хранил, такъв боклук и безпорядък.

Когато той си излезе, за момент на масата настъпи мълчание. Действително впечатлението беше силно въздействащо. След кратко мълчание и повече или по-малко замисляне коментарите започнаха наново. В изказванията на моите приятели се долавяше чувство на завист към дядо Пенчо, който носеше със себе си следите на слънцето, на борбата със земята, на мирния, смислен селски труд. Неусетно разговорът се пренесе към самите нас и нашите възможности да доживеем до неговите години. Въпреки че бяхме все още млади хора (най-възрастният между нас беше около 40-годишен), всеки вече носеше по някакво хронично заболяване. Моите бели дробове вече бяха поразени от туберколозата. Всички се оплакваха от гастрити, колити, язви, мигрени, умора, депресивни състояние и още много подобни болестни състояния – съвсем обикновени явления в цивилизования свят и съвсем непоказващи добро здраве, нито оптимистични перспективи за дълголетен живот. Но ето че автобусът дойде и ние също продължихме по своя път.

Срещата ни с дядо Пенчо беше съвсем кратка и можеше да се отчете като един от многото епизоди на всекидневието, но тя събуди у всекиго от нас много въпроси и много мисли. И може да се каже, че

СРЕЩАТА СВЪРШИ – ВЪПРОСИТЕ ОСТАНАХА.

Оттогава са минали много години. Това беше в моята младост. С дядо Пенчо се срещнахме и разминахме, но въпросите наистина останаха и главният, който ме занимава и до днес, търсещ все още своя отговор, беше:

КАКВО НИ Е НЕОБХОДИМО, ЗА ДА ДОЖИВЕЕМ ГОДИНИТЕ НА ДЯДО ПЕНЧО?

Към книгата

Закон за целеустремеността

Израстването не става от само себе си. Животът заседава. Вие присъствате ли?

„Имате ли план за личностното си израстване?“ Кърт Кампмайер, човекът, задал въпроса, чакаше търпеливо отговора ми. Този въпрос щеше да промени живота ми.

Стараех се да намеря отговори. Изброих постиженията си през последните три години. Разказах колко много съм работил. Очертах целите си. Обясних какво правя, за да достигна до повече хора. Всичките ми отговори почиваха върху една или друга активност, а не върху усъвършенстването. Най-накрая бях принуден да го призная. Нямах план за усъвършенстване.

Това беше нещо, за което никога досега не се бях замислял и което разкриваше значителен недостатък в подхода ми към работата и успеха. В началото на кариерата намерението ми бе да работя, да постигна целите си и да успея. Имах стратегия: упорит труд. Надявах се по този начин да стигна там, където исках. Но упоритият труд не гарантира успех. А надеждата не е стратегия.

Как да ставате по-добри в това, което правите? Как да подобрявате взаимоотношенията си? Как да постигате по-голяма дълбочина и мъдрост като човек? Как да достигнете прозрение? Как да преодолявате препятствия? Да работите по-усилено? Да работите повече? Да чакате нещата да се подобряват?

Този разговор проведохме на обяд в един ресторант от веригата „Холидей Ин“ през 1972 година. Точно по онова време ми бе дадена възможността да вървя напред в кариерата си. Беше ми предложена най-добрата църква в моята деноминация. Все едно да ви предложат лидерска позиция на едно от най-хубавите места във вашата компания. Това беше нещо подобно за мен. Проблемът беше, че бях на двайсет и четири години, намирах се в трудна ситуация и знаех, че ако не се издигна до нивото на случващото се, ще се проваля зрелищно.

Кърт беше продавач на комплект за самоусъвършенстване – едногодишен план, предназначен да помогне на човек да расте. Той ми подаде брошурата под масата. Струваше 799 долара, което по онова време се равняваше на почти едномесечната ми заплата.

Умът ми препускаше, докато карах към къщи. Бях вярвал, че успехът идва при всеки, който се посвети на кариерата си. Кърт ми помогна да осъзная, че ключът е личностното израстване. Разбрах, че ако се фокусираш върху целите си, може да ги достигнеш… но това не гарантира растежа. Ако се фокусираш върху растежа, ще растеш и винаги ще достигаш целите.

Докато шофирах, ми дойде наум един цитат от „Мислещият човек“ на Джеймс Алън. Бях я прочел за първи път в седми клас и след това я бях препрочитал още десетина пъти. Алън пишеше: „Хората се стремят да подобрят обстоятелствата в своя живот, но не и самите себе си; затова остават обвързани.“ Не можах да си позволя това, което предлагаше Кърт. Но в сърцето си знаех, че той беше открил ключа за посрещането на следващото ми лидерско предизвикателство и изкачването на по-високо ниво в кариерата ми. Виждах бездната между мястото, където се намирах сега, и където исках да бъда… където беше необходимо да бъда! Това беше бездната в израстването и трябваше да разбера как да я прекося.

Капаните на бездната в израстването

Ако имате мечти, цели или стремежи, трябва да растете, за да ги осъществите. Но ако приличате на мен, какъвто бях тогава – и каквито са повечето хора, – имате едно или повече погрешни вярвания, създаващи бездна, която ви отдалечава от израстването и достигането на вашия потенциал. Вгледайте се в следващите осем погрешни схващания във връзка с израстването, които може би ви дърпат назад и не ви позволяват да бъдете толкова целеустремени, колкото е необходимо.

1. Бездната на допускането – „Допускането, че ще раста автоматично“

В детството тялото ни расте автоматично. Минава година и ставаме по-високи, по-силни, по-способни да правим нови неща и да се справяме с нови предизвикателства. Много хора пренасят в зрелостта си подсъзнателното вярване, че менталното, духовното и емоционалното израстване следват подобен модел. Времето си върви и ние просто ставаме по-добри. Ние сме като Чарли Браун в комиксите „Пийнътс“ на Чарлз Шулц, който казва: „Мисля, че открих тайната на живота – просто се мотаеш, докато свикнеш с него“. Проблемът е, че не се усъвършенстваме, когато „просто“ живеем. Трябва да се стремим към това съзнателно.

Музикантът Брус Спрингстийн отбелязва:

„Идва момент, когато трябва да престанеш да чакаш човека, който искаш да станеш, и да започнеш да бъдеш човека, който искаш да бъдеш.“ Никой не се усъвършенства по някакво случайно стечение на обстоятелствата. Личностното израстване не се случва от само себе си. И щом приключите формалното си обучение, трябва да поемете пълен контрол върху процеса си на израстване, защото никой друг няма да го направи вместо вас.

Както е отбелязал Мишел дьо Монтен, “никой не е благоприятен за онзи, който не се стреми към никакво пристанище.“ Ако искате животът ви да се подобри, трябва вие самите да станете по-добри. Трябва да превърнете това в конкретна цел.

Към книгата

В някои дни човек няма желание да работи, да се информира, да взима присърце световните злочестини, да се тревожи за бъдещето си… Няма желание да разсъждава над следните политически реформи, предизвикващи негодувание, нито да се безпокои за професионалната си кариера или пък да се пита дали след няколко години ще получава пенсия…

Няма сили да се разкъсва непрестанно от лични проблеми, обвързани с проблемите на близките, да чувства вина, когато си взима вана „в ущърб” на планетата, да се упреква за качеството на хранителния си режим.

Човек просто има нужда „да се изключи”, да се откъсне от всичко това за един ден, само за миг да подиша.

Веднага се обръщам – Зиги, моят котарак, тъкмо е влязъл безшумно в кабинета. Гледа ме, присвивайки очи, скача на бюрото и се изляга върху клавиатурата. Малък ритуал помежду ни още от годините, когато пишех в тетрадки, а той не спираше да дъвче капачката на химилката ми.

Разсмива ме тази игра между нас. Сякаш, от една страна, му харесва, че пиша, но от друга, прави всичко, за да ми попречи.

Нежните побутвания с лапички, примъкването от клавиатурата на коленете ми и обратно, всички тези дяволии досега приемах единствено като ласки и закачки.

А може би през тези дълги години той се е опитвал просто да ми каже „Хей, не искаш ли да поспреш за днес?”.

Да поспра… В този момент, когато той си търка нослето във врата ми, нямам желание… Днес нямам желание да мисля дали ще мога да си платя сметките, нито пък да се тревожа за следващия борсов срив.

Той дали се безпокои за тези неща?

Навярно тук се крие тайната, която се опитва да ми предаде от толкова време: да се науча да се отпускам, да се отдавам на най-важното, да мисля за спокойствието си, да постъпвам като него. Да живея като котка.

Несъмнено котките живеят много по-добре от нас, хората. Защо не вземем пример от тях? Именно това започнах да правя, разгадавайки тяхната същност, стремежи, начин на живот.

Дълго време не съм си давал сметка за всичко, което е било тук, пред мен.

По отношение както на личния, така и на професионалния живот има много какво да научим от котката.

Тъкмо това ви приканвам да направите чрез тази книга, за да се отдръпнете леко от ежедневието и да преоткриете благоденствието и усмивката си.

На какво ни учи котката? За какво следва да се вдъхновим от нея?

От днес нататък, за да гледате на живота по друг начин, мислете и действайте като котка.

Нашите приятели, котките…

„В началото Бог сътворил човека, но, виждайки го толкова слаб, му дал котката.“

– Уорън Екщайн

„Дори най-опърпаните бездомни котки запазват своето достолетие. За нищо не претендират. Те са котки… и това е достатъчно.

– Фредерик Витру

Котките ни очароват от незапомнени времена. Наблюдаваме ги, опитваме се да ги разберем. Има някаква магия в енергията, в поведението, качествата и навиците им, в техните малки мании, в умението им да живеят спокойно и да бъдат щастливи. Те са природно дарени с множество достойнства, от които ние, хората, със сигурност бихме могли да се поучим и да ги използваме в своето ежедневие, в професионалния и личния си живот.

Котките следват житейската философия, която сякаш би могла да се обобщи с няколко думи: храна, игра, сън, грижа единствено за собствения комфорт и занимания само с онова, което им хареса. А това вече е голямо постижение спрямо нас, хората. И то не спира дотук, както сами ще се убедите.

Тази хигиена на живот ги предпазва напълно от стреса, тъй като едничкият приоритет на котките е собственото им благоденствие.

Чрез тях, доближавайки се отчасти до начина им на функциониране, бихме могли да достигнем до нова перспектива, нова визия за света, както и до по-различно и по-пълно разбиране за самите нас.

Заповядайте и добре дошли в света през погледа на котката, в нейните мисли и философия – за да се опитаме да оценим живота така, както го прави тя.

Котката е свободна

„Дълбоко в себе си всички ние сме подтиквани от едни и същи неотложности.

Котките имат смелостта да живеят, без да им обръщат внимание.“

– Джим Дейвис

О, свобода, любима свобода. Кой не си мечтае да се ръководи от нея във всеки един момент?

Свободни да се скитате, да правите само онова, което ви доставя удоволствие, свободни в постъпките, желанията и прищевките си, свободни в ума и в действията си. Свободни!

Парадоксално, ние, хората, сме особено склонни непрекъснато да си създаваме пречки, да се самообременяваме, например чрез банкови заеми, които ни задължават да работим все повече и повече, с нищожни, но така ценни в нашите очи предмети, с навици, превърнали се в задължения, за които дори не си даваме сметка, със зловредни личности, които се насилваме да търпим… Може би е време да направите голямо разчистване в живота си.

Защо не се опитате да задържите само онова, което ви харесва, да запазите единствено отношенията, които ви доставят удоволствие, да се посветите на професия и дейности, които ви вдъхновяват?

Да правите всичко по свое усмотрение, да следвате собствените си желания? Навярно за вас всичко това е просто един прекрасен сън. Не и за котката, която е избрала свободата – свободата да притежава, да бъде, да живее, както намери за добре във всеки един момент от своето съществуване.

За котката свободата е константна величина, нещо повече от втора природа – свободата е самата същност на нейния живот. Останалото не я вълнува особено. Ние пък сме свели този идеал до несигурната възможност да си пуснем отпуска, както сме планирали.

Искате да живеете като котка?

Бъдете свободни като въздуха!

Правете само онова, което сте си наумили.

Към книгата