Чудото на зеленолистните
„Можем да оценим изгрева, само ако сме го чакали в тъмнината.“ – Неизвестен автор
Настръхвам всеки път, когато чета за фотосинтезата. Зеленолистните растения са единственото живо нещо на света, което може да преобразява слънчевата светлина в храна за всички други същества. Без тях на планетата ни нямаше да има живот. Смисълът на живота на всички зелени растения е да произвеждат колкото могат повече хлорофил. Отдадени на тази мисия, те растат, разлистват се, разпространяват се и бързо заемат всяко свободно местенце под слънцето. Затова и постоянно трябва да косим и подрязваме тревата, храстите и дърветата около нас.
Хлорофилът е чудотворно вещество – втечнена слънчева светлина. Молекулата на хлорофила е основата на всяка форма на въглехидрат на нашата планета. Това ще рече, че не съществуват захар, мед, картоф, спагети, ориз или хляб, които да не са тръгнали от молекула хлорофил. Цялата енергия на храната ни идва от слънцето. Растенията мъдро използват захарите, създадени от хлорофила. Тъй като нямат крака и не могат да се движат, те целенасочено правят плодовете си сладки, за да привличат животните, насекомите, птиците и хората, които да им помагат да разпространяват семената си. Затова плодовете ни се струват така примамливи. Те са ярко оцветени, сладки и изкусително ухаят.
Друга съществена част от захарите, произведени от хлорофила, преминава в корените. Както знаете, корените на растенията имат сладък вкус – например моркови, цвекло, картофи, ряпа. По тази причина голяма част от захарта в световен мащаб се произвежда от кореноплодни зеленчуци. Всичко това ни кара да се чудим какъв е смисълът от сладостта на корените. Кого биха могли да привлекат те, скрити в земята, с израстъци, покрити с кал? Съществуват безброй видове гъбички, микроби, амеби и бактерии и други микроорганизми, чийто живот зависи от захарта в корените на растенията. В книгата си „В един отбор с микробите“ Джеф Лауенфелс и Уейн Луис ни показват колко пренаселено е под земята: „Само в една малка лъжичка градинска пръст изучаващите микробите генетици откриват милиард невидими бактерии, няколко метра също толкова невидими гъбични хифи, няколко хиляди протози и десетки нематоди“.
Всички тези микроорганизми много обичат да похапват сладко. Те консумират захарта от корените на растенията и се размножават; преобразуват органичната материя като умрели животни и растения в неорганични минерали. Богатсвтото и плодородието на почвата изцяло зависи от микроорганизмите в нея. Без тях почвата става на прах. Корените на растенията са покрити с малки влакънца, наречени ризоиди. Чрез тях растенията пият вода и поемат разтворените в нея минерали от почвата. Водата, която навлиза през влакънцата, се придвижва нагоре и разнася хранителни вещества до всички части на растението.
Главната цел на растението, когато трупа хранителни вещества, е да развие бъдещи семена, а те изискват висока плътност на нутриенти, за да изпълнят размножителната си функция. Преди всичко, те трябва да могат да преживяват различни атмосферни условия като мраз, засушаване, вятър, дъжд или зной. Освен от силен имунитет и способност да оцеляват при всякакви условия, включително след часове в нечия храносмилателна система, семената трябва да могат да „спят“ дълго време, докато се появят подходящи условия за покълване. Плътността на хранителните вещества осигурява оцеляването на семената в статията си за Международното семехранилище в Свалбард, Норвегия: „Най-дълготрайното семе, което познаваме, е соргото. Имаме основания да смятаме, че при определени условия то може да оцелее 20 000 години“.
След като покълнат, семената все още имат много енергия, за да израснат и оцелеят. Виждаме как понякога тревата успява да пробие през дълбок пласт от асфалт, да размести камъни или дебели слоеве глина. Кълновете трябва да могат да оцелеят, дори стъпкани или опасани от едри животни. Това не би било възможно, ако семената нямаха необходимите хранителни вещества. Ето защо растенията полагат големи усилия да подхранват подземната си среда от микроорганизми и да черпят минерали от тях.
Растенията започват да трупат хранителни вещества, много преди да се оформят семената им. Няма по-добро място за събиране и съхранение на нутриенти от листата. Това поставя зеленолистните растения в категорията на най-питателните храни на планетата.
Някой може би ще попита: „Не са ли в такъв случай семената най-питателната част от растението?“ Макар семената наистина да са много богати на хранителни вещества, растенията не искат „бебетата“ им да бъдат изядени и затова ги защитават с най-различни инхибитори, алкалоиди и други отровни съставки.
Най-подходящо време за бране на зеленолистни растения е преди оформянето на семената, защото тогава концентрацията на хранителните вещества в листата е най-висока. След разцъфването хранителните вещества започват да се събират в семената. Когато семената се разпръснат, в листата вече не са останали почти никакви нутриенти. Те стават жълти или кафяви, горчиви и твърди, а накрая окапват, така че останалите хранителни вещества да се върнат в почвата и растението да си почине до следващия сезон.
В следващата глава ще поговорим защо чудотворните зеленолистни растения са толкова важна храна за нашето здраве.