Публикуваме нашата препоръка за три чудесни книги, с които се запознахме по-отблизо през Април 2018 и които много ни допаднаха.

1. „Код за успех: Опростявай“

„Код за успех: Опростявай“ от Ричард Кош и Грег Локууд е чудесна бизнес книга за принципите на опростяване с помощта на две основни стратегии – опростяване на цената и опростяване на предложението.

Ричард Кош е успешен предприемач, инвеститор и световно известен автор книги, сред които и „Принципът 80/20“. Заедно с Грег Локууд, който е предприемач на рисков капитал, анализират и систематизират своите наблюдения върху бизнесите на водещи компании. Описват десетки успешни примери на опростяване, разясняват двете стратегии, както и ограниченията, заплахите и финансовите преимущества на опростяването.

„Код за успех: Опростявай“ е страхотна книга с отличен анализ и полезни насоки за опростяване на бизнеса.

2. „Покажи своето творчество. 10 начина да споделиш работата си и да бъдеш забелязан“

„Покажи своето творчество. 10 начина да споделиш работата си и да бъдеш забелязан“ от Остин Клиън е книга с 10 интересни принципа, с чиято помощ можем да представим себе си и своята творческа дейност по един различен, оригинален и силно въздействащ начин.

Остин Клиън – талантлив писател, артист, художник – е автор и на книгата „Кради като артист“. „Покажи своето творчество“ не е продължение на „Кради като артист“, но приликите между двете книги са повече от очевидни – визия, книжен формат, външен вид, форми на изказ, специфичен език, илюстрации.

„Покажи своето творчество“ предлага множество креативни идеи, полезни и насочващи съвети, които с успех биха могли да се прилагат от хора в различни възрастови групи и професии. Книгата е написана в завладяващ стил, съдържа интересни илюстрации и мисли на известни личности, а така също притежава оригинално и свежо книжно тяло.

3. „Сбогом на безсънието. Как да се наспиваме и да бъдем бодри всеки ден“

„Сбогом на безсънието. Как да се наспиваме и да бъдем бодри всеки ден“ от Юлия Кирилова е удивително полезна и практична книга и за съня, и за безсънието.

Сънят, според авторката, е едно от великите тайнства на живота, особен вид работа (когато спим, ние работим) и форма на безсъзнателния живот, а безсънието е заблуда. Негови прояви са трудното заспиване, честото събуждане или прекалено ранното разбуждане.

„Сбогом на безсънието“ дава изчерпателни отговори на важни въпроси: методи и средствата за борба с безсънието, „за“ и „против“ лекарствата, ползите от масажи, самовнушение, вода, хранене, запарки, отвари и тинктури от богата „зелена“ аптека.

Съкровищницата на безкрая

В Библията се казва: Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно (Йоан 10:10).

Вие сте тук, за да водите пълноценен и щастлив живот, да славите Бога и да Му се наслаждавате вечно. Всички духовни, емоционални и материални богатства във вселената са дарове от бога – добри сами по себе си и предназначени за добра употреба.

Бог дава и е дар, човек получава. Бог обитава в човека и това значи, че съкровищницата на безкрайните богатства е вътре в нас и навсякъде около вас. Опознавайки законите на ума, вие можете да извлечете от този безкраен запас всичко, което ви е нужно, за да живеете в слава, радост и изобилие.

Ваше право е да бъдете богати

Вие сте родени да бъдете богати. Човек забогатява като използва дадените му от Бога способности и се хармонизира с Безкрая. И когато умът ви стане по-продуктивен и изпълнен с добри идеи, трудът ви също ще бъде по-производителен и ще ви донесе всевъзможни материални богатства.

Богати ни прави чувството за единство с Бога в сърцето, богати сме според нагласата на ума си и вярата си във всичко добро. Всички богатства на Безкрая – в нас и извън нас – са наши, за да им се радваме.

Бедността няма никакви достойнства – по същество тя е психическо заболяване и трябва да бъде изтрита от лицето на земята. Вие сте тук, за да намерите истинското си място в живота и да дадете своите таланти на света. Тук сте, за да се развивате и разгръщате по прекрасен начин., в съзвучие с дадения ви от бог потенциал и да извлечете духовни, емоционални и материални богатства, които ще облагодетелстват човечеството в безброй отношения. Научете се как се обгръщате с красота и лукс и осъзнайте неотменимото си право на живот, свобода и вътрешно спокойствие.

Ваше божествено право е да драматизирате, разкривате, обрисувате и изразявате силата, изяществото и богатството на Безкрайното.

Науката за забогатяването

Във вселената съществуват ред и закони, според които се случват всички наши преживявания, условия и събития. Има ясен закон за причина и следствие. Във всичко. Науката за забогатяването почива на закона за вярата. Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва (Марко 9:23).

Законът за живота е законът за вярата. Да вярваш означава искрено да приемаш нещо за истина. Вярвайте в изобилния живот, в щастливия живот, живейте в радостно очакване на най-доброто и то неминуемо ще дойде при вас. От вярата на човека се определя разликата между богатство и бедност, между успех и провал, между здраве и болест.

Космичен закон е, че сходните мисли винаги предизвикват сходни резултати, затова и всеки човек, който дръзко пожелае богатствата на Безкрая, ще ги получи.

Родени сте да бъдете богати

Вие сте родени с всичко необходимо, за да водите пълноценен, щастлив и успешен живот. Родени сте да побеждавате, да завладявате, да надмогвате всички препятствия и да изявявате величието и красотата в себе си. Всички сили, качества, атрибути и аспекти на Бога са в самите вас. Бог винаги успява във всичко, което създава независимо дали е дърво или космос. Вие сте едно с безкрая и не можете да се провалите.

Не сте тук само да изкарвате насъщния си. Животът е дар. Вие сте тук, за да раздавате скритите си таланти и способности чрез ума, тялото и душата си. Вашите желания за здраве, изобилие, щастие, покой и истинско място в живота са израз на поривите, подбудите и внушенията на Безкрайния живот., който търси изява чрез вас. Пожелайте да сътворите максималното от себе си и то сега!

Трите стъпки към богатството на един бизнесмен

Мой приятел, бизнесмен ми каза следното в магазина си в Бевърли Хилс:

– Брат ми върти същия бизнес като мен, само на три пресечки оттук. Преуспява и тъне в богатство. Неотдавна нае още двама продавачи. А аз едва свързвам двата края. Не е заради мястото и търговията не е по-различна, значи причината е в мен!

Отбелязах, че забогатяването и напредването в живота не е въпрос на определен бизнес и локация, че богатството е в съзнанието на човека и че някои хора с огромен талант остават бедни и неудовлетворени, а други, с много малко талант и образование, просперират отвъд най-смелите си мечти. Казах му за трите стъпки към неизчерпаемото богатство.

Той ги последва и преуспя.

Първа стъпка: Никога не изказвайте негативни твърдения относно финансите си, като например: „Не мога да си плащам наема“, „Не мога да свържа двата края“, „Бизнесът върви много зле“, „Не мога да си плащам сметките“ и пр.

Веднага щом в ума ви възникне отрицателна мисъл, заменете я веднага с утвърждение: „Аз съм едно с безкрайната съкровищница вътре с мен самия и всички мои нужди мигновено се задоволяват.“

Може да се наложи да го повтаряте по петдесет пъти на час, но упорствайте и рано или късно негативната мисъл ще спре да ви тормози.

Втора стъпка: Създайте си навик през деня да привиквате ума си към богатствата на Безкрая като утвърждавате: „Бог винаги помага в труден момент“ и „Бог е незабавният и непосредствен източник на всичко, , което ми е нужно и ми дава всички идеи, които са ми необходими в който и да е момент, в която и да е точка от пространството.“

Трета стъпка: Всяка вечер се приспивайте с великата истина: „Аз съм вечно признателен за Божиите богатства, които винаги са активни, винаги налични, неизменни и вечни.“

Моят приятел старателно изпълни тази духовна рецепта и започна да напредва с големи скокове. А на бюрото си постави в рамка следния цитат от Библията: „Пустото и безводно място ще се развеселят и пустинята ще се зарадва и ще разцъфне като крем.“ (Ис. 35:1)

Неотдавна ми каза:

– Съзнанието ми приличаше на пустиня и суха земя. Нищо не растеше в него, освен плевелите на невежеството, страха, самоомаловажането и ниското самочувствие. А сега вървя към победи, успехи и просперитет.

Към книгата

Картината на вашия живот

Има една библейска притча, която ни учи, че трябва да умеем да отделяме доброто от злото също като рибарите – те пълнят мрежите си си всеки ден, но вземат със себе си само хубавата риба, а останалото изхвърлят.

По същия начин ние пълним ежедневно мрежите на съзнанието си с думи, образи, мнения и впечатления. Още от събуждането си сутрин, умът ни започва „да лови“ информация от външния свят и продължава да прави това, докато се приготвяме за предстоящия ден, докато слушаме радио по пътя към работа, докато се занимаваме с професионалните и лични задачи и се забавляваме, докато се разхождаме навън.

През цялото време докато сме будни, менталната ни мрежа не спира своя „улов“ – безброй гледки, звуци, реакции, спомени и физически усещания от преживения ден. В мрежата на съзнанието ни попада всичко, независимо дали е добро или лошо. Ето защо е важно да следваме примера на рибарите и да не допускаме мрежите ни да се пълнят с некачествена риба – негативни мисли.

Натрупването на прекалено много отрови или замърсени мисли води до увреждания на сърцето и имунната система, предизвиква рак, диабет и много други здравословни проблеми.

Това, което попадне и се задържи в мрежата на ума ви, ще се превърне в храна за вашия дух, който ежедневно поглъща „улова“ ви от мисли и образи. Жизненоважно е да задържите в съзнанието си само онова, благодарение на което духът ви ще укрепва.

Добри или лоши мисли – изборът е ваш

Какви са тези лоши мисли, които могат да попаднат в мрежите на съзнанието ни? Каква е разликата между добрите и лошите мисли?

Абсолютно никаква. Мислите са просто мисли. Те са късове информация, които трябва да бъдат анализирани и съхранени от мозъка ни. Мисълта сама по себе си не притежава характеристики, докато не започнем да я интерпретираме.

Например, двама служители научават, че след 5 минути трябва да се явят пред шефа си, който ще оцени работата им. Единият възприема това като добра новина, докато у другия се пораждат отрицателни емоции и мисли. Въпреки че информацията, достигнала до тях е една и съща, начинът, по който те я възприемат и интерпретират, прави новината добра или лоша.

Мисълта е това, което правите от нея.

Филтри и цветове

Нека поговорим за начина, по който нашите лични възприятия „оцеветяват“ мислите ни и ги правят положителни или отрицателни.

Всяка нова идея, гледка, звук, аромат, спомен или емоция, докоснали сетивата ни, преминават през нещо като ментален филтър, преди да попаднат в мрежите на ума. Този филтър представлява концентрирана съвкупност от всички спомени, мисли, гледки, звуци, усещания, възприятия, които вече се намират в нашето съзнание и формират личността ни.

Менталният филтър на всеки от нас е обагрен във всевъзможни цветове, искрящи и неонови, меки и пастелни, топли и подканващи, студени и бездушни, агресивни и гневни, избледнели и носталгични, дразнещи и успокояващи, тъжни и радостни. Това са цветовете на нашите преживявания. Това е картината на живота ни.

Менталната палитра на някои хора съдържа повече ярки и усмихнати цветове, а на други повече мрачни и гневни багри, но това се променя непрекъснато, тъй като всеки ден към нея се прибавят нови и нови нюанси. Палитрата на съзнанието ни се променя заедно с мислите ни, но въпреки това при повечето от нас основната цветова гама се запазва през целия живот.

Обагреният в жизнерадостни цветове ментален филтър на един дружелюбен и спокоен човек може от време на време да потъмнява, но не след дълго се възстановява. Потъналият в мрак и враждебност филтър на нервния и стресиран човек понякога се прояснява, но това е рядко и за кратко.

Случва се понякога картината на живота ни да заприлича на шеметен калейдоскоп, в който арките багри на дъгата за миг се превръщат в смразяващото черно на нощта и обратно, но през по-голямата част от времето възприятията и настроенията ни се придържат към едни и същи нюанси.

Всеки къс информация, който получаваме чрез сетивата си се оцветява в палитрата на мислите ни. Така ментален филтър в пурпурното на гнева, аленото на болката и зеленото на завистта, обагря всяка мисъл в тези цветове и тя се записва в Книгата на живота ни като послание за още гняв, болка и завист.

Ако не сме превърнали тъмните цветове на нещастието в неизменна част от картината на живота си и не полагаме усилия да променим това, ще оцветяваме в безнадеждност и несполука всички свои мисли и дела. Ако палитрата на мислите ни грее в прекрасните цветове на дъгата, всички нови образи и идеи в ума ни ще приемат тези жизнерадостни цветове, ще предизвикват прилив на радост, енергия и ентусиазъм и ще изписват страници на щастие в Книгата на нашия дух. Така менталният филтър ще стане още по-ярък и красив, а животът ни още по-щастлив.

Нека сега отново се върнем към примера със служителите, който по-рано споменахте. При новината за предстоящата проверка единият работник изпада в паника, менталният му филтър потъмнява от мрачните цветове на страха и обагря всяка следваща негова мисъл. Какви са последиците? Отрицателните емоции стават част от палитрата на живота му, започват да определят възприятията и реакциите му и изписват негативни пророчества в книгата на неговия дух.

Цветът на всичко, което се намира в ума ни влияе върху новите образи, гледки, звуци, мисли, впечатления, емоции и спомени, които всяка нова минута ни носи. От това зависи дали мисленето ни ще е положително или отрицателно.

Разбира се не всички преживявания и въздействия са абсолютно неутрални, преди да преминат през филтъра на съзнанието. Чувствата, породени от загубата на близък приятел например, не могат да се сравнят с чувствата, предизвикани от вестта за спад в цените на бананите.

И все пак, мислите представляват информация, пречупена през призмата на собствената ни личност и оцветена от всички наши преживявания и убеждения. Рядко притежаваме възможността да променяме и направляваме събитиятавъв външния свят, но за сметка на това сме свободни да избираме начина, по който да ги приемем.

Какви са цветовете на менталния ви филтър? Това са цветовете на вашето бъдеще.

Към книгата

Нуждаете ли се от добавки с витамини и минерали?

Средностатистическият човек си набавя ПДН (препоръчителна диетична норма) или АП (адекватен прием) от витамини и минерали просто като се храни рационално, включва в менюто си зърнени храни и пресни плодове и зеленчуци. О, да, вярно! Кой е всъщност този средностатистически човек? Никой не го познава.

ПДН и АП предполагат, че вие сте зрял човек под 60 години, в добро здраве, имате прекрасно храносмилане, нямате наднормени килограми, водите напълно лишен от стрес живот, никога не сте имали какъвто и да е медицински проблем и никога не ви се е налагало да вземате каквито и да е лекарства. ПДН и АП също така предполагат, че се храните пълноценно всеки ден.

Нека бъдем реалисти: дори в добрите си дни не винаги успявате да си осигурите пълноценна и здравословна диета. Кой има време и енергия за цялото това пазаруване и готвене? Почти всеки ден половината от нас поне веднъж се хранят извън дома си. Просто не можете винаги да се храните здравословно, дори и да се стараете.

А истината е, че повечето от нас дори не се и опитват, поради което не си добавят нужните ПДН и АП от храната. Само погледнете резултатите от индекса за здравословно хранене на департамента по земеделие от 1999 до 2000 година:

• Огромните 90 процента от американците се хранят с бедна на хранителни вещества храна или следват диета, която се нуждае от подобряване!
• Само 17 процента от всички американци ядат поне по две порции плодове дневно.
• Само 28 процента от всички американци ядат поне по три порции зеленчуци дневно.

А по данни от изследването за здравето и храненето на нацията, също под егидата на департамента по земеделие, проведено от 2001 до 2002 година, ние изобщо не се справяме добре с осигуряването на минимума само от храната:

• Повечето от нас – 93 процента – имат неадекватен прием на витамин Е.
• Повече от половината американци – 56 процента – имат неадекватен прием на магнезий.
• За витамин К и калций само един на четирима американци се доближава до адекватния им прием.
• Повечето зрели жени не достигат ПДН за желязо, цинк, витамин B6 (пиридоксин), калций, магнезий и витамин Е.
• Повечето зрели мъже не достигат ПДН за цинк и магнезий.

И това не е всичко. Според статия, публикувана през 2000 година във водещото списание „Педиатрия“, много деца в САЩ на възраст между 1 и 2 години не приемат достатъчно желязо, цинк и витамин Е. Това ги излага на нарастващ риск от забавяне на растежа и умственото развитие, а също и на нарастващ риск от болести. А според изследване от 1998 година, също публикувано в „Педиатрия“, те си набавят по-голямата част от витамините и минералите от обогатени закуски, а не от плодове, зеленчуци и други храни. Ако е толкова трудно да набавят ПДН и АП от храната, какво да говорим за по-големите количества витамини и минерали, които препоръчват здравните специалисти? Остава ви единствено да удвоите усилията си да се храните по-пълноценно или различно. Така например жените между 25 и 50 години трябва да си доставят поне 1000 мг калций всеки ден, за да запазят костите си здрави. Лесно можете да изпиете необходимото количество мляко, но ще го направите ли? Дали изобщо обичате мляко? А ако не го харесвате или имате храносмилателни проблеми при усвояването му?

Един от главните проблеми с ПДН и АП е, че са разчетени за човек в добро здраве, който си доставя с храната 2000 калории дневно. А ако не ядете толкова много? Повечето жени не го правят – а дори да го правят, те следват официалните съвети за диета с ниско съдържание на мазнини и в крайна сметка се оказва, че не приемат достатъчно хранителни вещества. Проведено през 1998 година изследване показва, че повече от половината жени, които ограничават мазнините до по-малко от 30 процента от дневните калории, не си набавят препоръчителната дневна доза от витамин А, витамин Е, фолиева киселина, калций, желязо и цинк! И в нашето побъркано по свалянето на килограми общество по всяко време един от шестима американци спазва диета – обикновено такава, която не осигурява добро хранене. Няма начин тези хора да си набавят нужните им витамини и минерали от храната.

Първото, което ще ви кажем, е, че добавките с витамини и минерали не са заместител на здравословното хранене. Те не са и вълшебен щит за закрила от ефектите на лошите навици, като пушенето и отказа от физически упражнения, нито ще ви помогнат да свалите килограми. Но сме наясно, че невинаги можете да ядете това, което би трябвало – и че понякога се нуждаете от повече витамини и минерали, отколкото можете да си доставите само с храната.

По тази причина добавките с витамини и минерали са изключително важни. Като вземете дневната доза мултивитамини и минерални добавки, вие получавате сигурност, че си доставяте всичко, което ви е потребно. Възможно е да имате допълнителна потребност от един или повече витамини и минерали – много по-голяма от количествата, които можете да си набавите чрез храната. И в този случай добавките ви дават сигурност, че получавате достатъчно от тези важни за живота вещества.

Най-общо казано, добавките с витамини и минерали са безопасни, дори ако се вземат в големи дози. За да дадем по-точен поглед върху този въпрос, ще цитираме изследване, публикувано през 1998 година в „Списание на Американската медицинска асоциация“, в което се отбелязва, че през 1997 година вследствие на реакции към предписани лекарства са починали над 106 хилади пациенти в болниците, а още 2 милиона са получили сериозни странични ефекти. През цялото десетилетие след 1990 може да посочат само 50 смъртни случая, за които има подозрение, че са свързани с прием на хранителни добавки от всякакъв вид.

Повече не означава винаги по-добре, а и някои добавки може да нанасят вреда в големи дози. Доверете се на здравия си разум. Прочетете каквото имаме да ви кажем за витамините и минералите, обсъдете въпроса с вашия лекар и след това решете кои добавки са подходящи за вас.

Към книгата

Нашият айсберг никога няма да се разтопи

Имаше едно време колония пингвини, която живееше на айсберг в мразовитата Антарктида, близо до мястото, което днес наричаме нос Уошингтън.

Айсбергът беше там от много, много години. Той бе заобиколен от море, богато на храна. На повърхността му имаше огромни стени от вечен сняг, които защитаваха пингвините от ужасните зимни бури.

Те живееха на този айсберг, откакто се помнят. „Това е нашият дом“, биха ви казали, ако някога стигнете до техния свят от лед и сняг. И съвсем логично от тяхна гледна точка, биха добавили: „и винаги ще бъде“.

Там, където живееха, прахосването на енергия води до смърт. Всички в колонията знаеха, че трябва да са сплотени, за да оцелеят. Затова се бяха научили да зависят един от друг. Често се държаха като едно голямо семейство (което разбира се можеше да бъде както добро, така и лошо).

Птиците бяха наистина красива. Наричани императорски пингвини, те бяха най-едрият от седемнадесетте вида арктически животни, които винаги носят смокинги.

Колонията наброяваше двеста шестдесет и осем пингвина. Фред бе един от тях.

Той изглеждаше и се държеше като другите. Вероятно бихте го описали или като „сладък“, или като „достоен“, освен ако наистина не харесвате животни. Но Фред се отличаваше от повечето нигвини по един много важен признак.

Фред беше необичайно любознателен и наблюдателен.

Други пингвини отиваха да ловуват в морето – наложително занимание, тъй като на Антарктида няма друга храна.Фред по-рядко ловуваше и през повечето време изучаваше айсберга и океана.

Други пингвини прекарваха голяма част от времето с приятели и роднини. Фред бе добър съпруг и баща, но общуваше с другите по-малко. Той често се дистанцираше, за да записва наблюденията си.

Може би си мислите, че Фред е бил странна птица, вероятно пингвинът, когото другите предпочитат да избягват. Но това не е вярно. Фред просто се занимаваше с това, което му се струваше правилно. В резултат той започна да се притеснява все повече и повече от видяното.

Фред беше събрал цял куфар със записки от наблюденията, идеите и заключенията си. (Да, куфар. Това е басня.) Информацията ставаше все по-тревожна. Информацията направо крещеше:

– Айсбергът се топи и скоро може да се пропука!

За пингвините би било истинско бедствие айсбергът внезапно да се пръсне на много парчета, особено ако се случи по време на буря през зимата. Голяма част от по-старите и по-младите птици със сигурност щяха да загинат. Кой би могъл да каже какви ще бъдат последствията? Както за всяко едно невъобразимо събитие, нямаха план как да се справят с такава катастрофа.

Фред не се паникьосваше лесно. Но колкото повече анализираше наблюденията си, толкова повече се обезкуражаваше.

Фред знаеше, че трябва да предприеме нещо. Но не беше в позиция да прави каквито и да било изявления или да диктува как да действат другите. Той не беше един от водачите на колонията. Дори не беше син, брат или баща на някого от водачите. И нямаше опит като надежден прогностик на айсберги.

Фред си спомни също как се отнесоха с пингвина Харълд, когато веднъж бе подхвърлил, че домът им става все по-нестабилен. Когато никой не прояви интерес, Харълд се опита да събере някакви доказателства. Усилията му бяха посрещнати с:

– Харълд, наистина много се притесняваш. Хапни един калмар, ще се почувстваш по-добре.

– Крехък?! Я подскочи, Харълд. Нека петдесет пингвина да подскочат едновременно. У, стана ли нещо?

– Вашите наблюдения са интригуващи, Харълд. Но те не могат да се тълкуват по четири различни начина. Виждате ли, ако някой предположи…

Някои птици не казаха нищо, но започнаха да се отнасят с Харълд по различен начин. Беше едва доловимо, но Фред го бе забелязал. Определено не беше към по-добро.

Той започна да се чувства още по-самотен.

Към книгата

Моля, не ме карайте да избирам

Току-що сте се преместили в града и имате нужда от ново жилище. Свели сте избора си до два апартамента, които изглеждат подходящи. Първият е построен, 75 кв.м, само че се намира на цели 25 километра от новата ви месторабота. Това означава да пътувате дълго всеки ден. Вторият е малко по-наблизо, само на 11 километра, но е малко тесен – само 41 кв.м. И в двата случая се налага да направите компромис, така че се чувствате раздвоени.

Тогава отваряте вестника на страницата с обявите и забелязвате, че се е появило ново предложение – трети апартамент. Той е с площ 32 кв.м и се намира на 16 километра от работата ви. Вече имате три варианта за избор, но трябва да решите бързо. Започвате работа на новото място след една седмица. Кое жилище ще предпочетете?

Е, ако сте като повечето хора, ще изберете втория апартамент. Това може да е много добър избор и има вероятност да останете доволни от него. Такъв избор обаче не е съвсем рационален, и ето защо: елиминирането на третия апартамент не представлява никаква трудност. Просто го сравнете с номер две. Той е и по-малък, и по-отдалечен. Оттук е логично да заключим, че пак сте изправени пред избора на двете приемливи жилища, а вероятността да изберете който и да е от двата остава същата. Само че не е така. Сравнили сте третия апартамент с втория и още сте под влиянието на това сравнение. Избирате втория не защото е по-добър от просторния, номер едно, а защото е по-добър от най-лошия, независимо че сте изключили от сметката последния.

Когнитивните психолози наричат този трети апартамент „психична примамка“. Той е толкова очевидно по-лош от другите два – нито е просторен, нито е на подходящо място, – че всъщност изобщо не би трябвало да го включвате в предварителния избор, но след като го отпишете, той не изчезва безследно. Продължава да упражнява „ефекта на привличането“ (както психолозите го наричат), като остава в съзнанието ви и ви тегли към апартамент номер две. Евристиката на примамката е могъщ инструмент за осъществяване на избор, макар и дефектен и нелогичен. Подобни избори правим всеки ден; някои са дребни, но други имат преломно значение. Решаваме какво да ядем на вечеря, кой филм да гледаме, в кой колеж да се запишем, дори с кого да излизаме и с кого да сключим брак. И много от тези решения са ирационални, повлияни от нерелевантна, подвеждаща информация.

Никой не знае със сигурност защо евристичният ум действа по този начин, но има теории за това. Представете си същата дилема с апартаментите, само че отместена с два милиона години назад във времето. Вие сте ранен хоминид, който се опитва да си осигури място в групата. Дали да насочите енергията си да отстоявате онова парче земя край реката, близо до водоизточника? Или по-малкото до ръба на скалата, което предлага по-добър изглед към евентуални приближаващи заплахи? Кое от двете места ще ви даде по-голяма сигурност? Кое ще ви доближи повече до властта? А може би трябва да се спрете на малкото парче земя точно в средата на селището? То очевидно е най-безопасно.

Изборът е нещо важно. В някои случаи е много важен, а още по-важен е бил някога, когато мозъците ни са се адаптирали за по-успешно оцеляване. Първоначално основният мотив на нашите предшественици бил да се предпазят от загуба – и ние чувстваме дълбоко в себе си същата неохота да рискуваме. По-грешният избор – на собственост, приятел, съпруг или съпруга – би могъл да ни излезе скъпо, дори да ни струва живота, така че не е трудно да разберем защо вероятно имаме силна склонност да правим бързи и консервативни избори, които да не ни навредят. В този смисъл сме програмирани да избираме въз основа на страха от опасност.

Двама професори по маркетинг, Уилям Хеджкок и Акшай Рао, смятат, че компромисният избор между две възможности ни плаши и отблъсква толкова, защото винаги предполага някакъв вид загуба. Необходимостта да избираме е нещо, което мразим и от което се боим. Примамката ни носи емоционално облекчение, като ни позволява вместо това да направим по-лесен избор, който не ни струва такова напрежение. Хеджкок и Рао решили да изследват тази идея в неврологичната лаборатория.

Двамата използвали мозъчен скенер, за да наблюдават мозъка в действие – да видят кои области от него са активни и кои бездействат по време на изпълнението на конкретна здача. В този експеримент задачата била да се направи избор, много близък до дилемата с апартаментите по-горе, само че предполага да се намери компромис между цена и безопасност: по-високият наем бил обвързан с по-ниска престъпност в квартала, и обратното. (Тази дилема всъщност е по-близка до онова, пред което са били изправени нашите древни предци, защото техният избор на подслон всъщност означавал преценка на физическата сигурност.)

Учените предоставили на доброволците този избор, докато те самите наблюдавали началото на мозъчната активност. След като представили третия, подмамващ вариант – жилище, което отстъпвало малко на номер две и по двата критерия, безопасност и цена, – те подновили наблюдението. Резултатите били удивителни: онези области в мозъка, за които се знае, че отговарят за страха и други негативни емоции, се активизирали при обмислянето на компромиса между първите два апартамента, но се успокоили, след като се появила примамката – третата, подвеждаща възможност. С други думи, трудният избор действително поражда активност в мозъчните центрове, отговарящи за страха, а примамките „изключват“ страха. Нищо чудно, че ефектът на привличане е толкова мощен. Хеджкок и Рао повторили експеримента и с други дилеми, много от които неоспоримо съвременни: избор на кариера, на детска градина, хотел, автосервиз. Във всеки от тези случаи получили същите резултати.

Само че ето какъв проблемът. Консервативната познавателна стратегия е имала смисъл, когато оцеляването е било по-несигурно, но често е неподходяща, когато правим избор в съвременния свят. Както е с много евристични механизми, ние инстинктивно използваме примамката като евристика дори и в обстоятелства, които всъщност изискват по-логично, съзнателно обмисляне. Ефектът на привличането е идентифициран за пръв път от професора Джоуел Хюбър от университета „Дюк“ в неговото изследване върху потребителите и потребителския избор; голяма част от експерименталната му работа разглежда как хората сравняват продукти, които не е лесно да бъдат сравнени – и често правят покупки, за които съжаляват. Като се започне от посещенията в ресторант и се свърше с купуването на коли и телевизори, ние постоянно правим погрешни избори като потребители, защото ни е дълбоко заложено да избягваме загубата и се оставяме да бъдем нежелателно повлияни от свят, пълен с примамки.

Как обаче стои въпросът с важните избори в живота? Най-много съжаляваме за погрешните си избори, свързани с професионалната реализация, любовните отношения и здравето, които могат да бъдат също толкова ирационални. Ето един пример – нелогичните решения, които лекарите вземат по време на лечението. Учени помолили четирийсет лекари интернисти да проучат три случая на пациенти, които описвали съответно симптоми на депресия, синузит и вагинит. Това са характерни оплаквания, които специалистите по вътрешни болести лесно разпознават, така че би било логично да очакваме диагноза и лечение като по учебник. И наистина, ако имали два варианта за назначаване на терапия – различни, но не и погрешни – лекарите предписвали и двата, без да дават превес на единия. Но когато им предлагали трети вариант за лечение, който бил очевидно по-неподходящ от един от първите два, в мисленето им настъпвала ирационална промяна. Подвеждащият вариант – примамката – пораждал в мозъка когнитивна тяга, която водела до подчертано предпочитание към едното от първите две лекарства. Резулататите от този експеримент са публикувани в списание „Медикъл Дисижън Мейкинг“ като предупреждение към лекарите да не се поддават на собствения си когнитивен уклон, когато избират лекарство за синузит или антидепресант.

Към книгата

Възприемаме ли се така, както ни виждат другите?

Ако има две страни в личността на хората – несъзнавана и съзнавана, като всяка предизвиква уникално поведение, – тогава е интересно да обсъдим как ни опознават другите хора. Можем да си създаваме впечатления от своите автоматични, неконтролирани действия, които отразяват имплицитните ни мотиви и черти (например имплицитната ни нужда на принадлежност), или да ги формираме от контролираните, преднамерени действия, които отразяват експлицитните ни мотиви. Изгежда вероятно хората да обръщат внимание поне отчасти на поведенията, които произтичат от адаптивното несъзнавано. (Например „Джим казва, че е срамежлив, но често е душата на компанията“.) Ако е така, другите хора може да ни познават по-добре, отколкото ние самите се познаваме. Както казва един герой в романа на Ричард Русо Straight Man („Сериозен човек“): „Истина е, че ние никога не познаваме със сигурност себе си … едва когато сме направили нещо, знаем какво ще направим. Затова имаме брачни партньори и деца, и родители, и колеги, и приятели, защото някой трябва да ни познава по-добре, отколкото ние познаваме себе си.“

Има някои доказателства, които подкрепят това изненадващо заключение. Първо, съответствието между оценките на хората за собствената им личност и оценките на другите за тяхната личност не е особено голямо. Донякъде това зависи от чертата; например хората са на едно мнение с другите за степента си на екстравертност, но по повечето други личностни черти нивото на съгласие е скромно (корелациите са около 0,40). Така преценката на Сузи за това, колко любезна и съвестна е, корелира много малко с оценката на приятелите й за нейната любезност и скромност.

Нещо повече, мнението на хората за характера на даден човек съвпада повече помежду им, отколкото с оценката на този човек за самия него. Джейн, Боб, Сам и Даниша вероятно ще имат по-близко мнение за любезността и съвестността на Сузи, което ще се различава от мнението на Сузи за себе си.

Кой обаче е „по-прав“? Дали Сузи знае най-добре колко любезна е, или приятелите й я познават по-добре, отколкото тя познава себе си? За да отговорят на този въпрос, някои учени са изследвали кой може да прогнозира по-добре какво действително ще направи даден човек: оценките на човека на собствената му личност или оценките на другите за него. Ако искаме да прогнозираме колко нервна ще е Сузи, когато се запознава с някой нов човек например, по-добре ли ще е да се осланяме на нейните думи за това, колко екстравертна и любезна е, или на мнението на приятелите й? Има някои доказателства, че мнението на околните (оценките на приятелите на Сузи) прогнозира поведението на хората по-добре, отколкото техните собствени самоотчети (оценките на самата Сузи). В едно изследване например студенти имат по-лоши резултати в прогнозирането колко нервни или приказливи ще бъдат, когато говорят с нов познат, отколкото техни връстници, които се запознават с тях за пръв път.

Други изследвания са установили, че хората имат по-слаби резултати, когато правят конкретни прогнози за начина, по който ще се държат, отколкото когато прогнозират как ще се държат другите хора. Когато са попитани дали ще купят цвете като част от университетската благотворителна инициатива през следващите седмици, студентите правят прекалено оптимистична прогноза; 83 процента казват, че ще го направят, докато в действителност цвете купуват само 43 процента. Когато са попитани колко вероятно е другите студенти да купят цвете, изследваните лица са по-точни; те прогнозират, че ще го направят 56 процента, което е по-близо до действителните 43 процента. В друго изследване хората прогнозират, че ще дарят средно 2,44 долара от приходите си от експеримент за благотворителност, докато другите биха дарили само 1,83 долара. Отново те са по-точни в прогнозте си за другите хора: действителната стойност на даренията е 1,53 долара.

Една от причините хората да не успяват коректно да прогнозират собственото си поведение е, че вярват, че превъзхождат нравствено останалите и ще е по-вероятно да извършат морални добри дела в сравнение със средностатистическия човек. Друга причина е, че хората използват различни типове информация, когато прогнозират собственото си в сравнение с чуждото поведение. Когато прогнозираме действията на другите хора, разчитаме най-вече на натрупания си опит за това, как би действал средностатистическия човек, включително и интуицията си за типовете ситуационни ограничения, пред които са изправени хората („Вероятно много хора, които възнамеряват да купят цвете, никога няма да минат покрай някой от тези, които ги продават“). Когато прогнозираме собствените си действия, разчитаме повече на своята „вътрешна информация“ за собствената ни личност. („Аз съм мил човек, който иска да помага на другите.“) Това може да е проблем по две причини: разчитането само на външна информация кара хората да пренебрегват ситуационните ограничения върху своите действия, например възможността и те да не успеят да минат покрай някого, който продава цветя; второ, както видяхме, вътрешната информация на хората не разкрива „цялата картина“ за тяхната личност и е възможно да не е напълно коректна.

Когато обаче става дума за въпроса кой прави по-добри преценки за нашата личност – самите ние или другите, – може би няма особен смисъл да питаме кой е по-точен. Сузи и нейните приятели може да имат различни виждания за нейната личност, но и двете страни може да са „прави“ в някакъв смисъл. Нейните приятели може би разчитат повече на информация за адаптивното й несъзнавано, както то се разкрива чрез поведението й, особено нещата, които тя не следи и не контролира съзнателно, например в каква степен Сузи се върти и си играе с косата, когато се запознава с нов човек. Сузи, от друга страна, може да базира преценката си на общата си теория за това, колко нервна е в нова социална среда.

Възможно е приятелите на Сузи да са по-точни в прогнозирането на бъдещите й поведения, които са спонтанни и неконтролирани, например колко нервна изглежда на първа среща. Виждането на Сузи за себе си обаче може би е по-точно в прогнозирането на нейните по-контролирани, преднамерени действия, например дали ще реши да излезе на среща с непознат. Сузи има конструиран Аз, който може да е в противоречие с адаптивното й несъзнавано, но въпреки това прогнозира поведенията, които тя съзнателно следи и контролира.

Към книгата

Нормалният сън, или да спим без лекарства

Преди да говорим за свързаните със съня болести и за тяхното лечение, е необходимо да се знае как е структуриран сънят на отделния човек. Не може да се приложи еднакво лечение към дългоспящия сутрешен тип и един краткоспящ вечерен тип, към дете или старец, към работещ или пенсионер. Освен това хората не спят по един и същ начин в Андалусия, Швеция или Папуа-Нова Гвинея.

Колко време би трябвало да спим?

Изглежда Наполеон не е имал нужда от повече от четири часа сън и е прекарвал дългото си нощно будуване в изготвяне на стратегически планове. Затова пък, подобно на Салвадор Дали или Жак Ширак, той си позволявал микросиести и бил способен да спи по команда, на бойното поле, насред шума на канонадата, защитен от стена барабанчици и гвардейци, както е изобразено по епиналските картинки. Ала в края на живота си заспивал на всяко място и по всяко време – и вече не по команда. Следователно може да се смята, че на императора му стигал кратък сън, но по-късно, с годините и увеличаването на теглото, той развил синдрома на сънната апнея, който би могъл да бъде причина за големите грешки в преценката му: Руската кампания, Стоте дни, провалили усилията на Талейран… Бихме могли да си представим също така, че е страдал от нарколепсия (безсъние, атаки на силна сънливост през деня). Колко жалко, че не разполагаме със запис на съня му… ходът на историята би могъл да бъде променен, ако не и лицето на света!

Според слуховете Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър, Маргьорит Дюрас, Шарл Бодлер, Мадона, Марая Кери, Принс, Шер, както и Барбара, са имали кратък сън или спят съвсем малко… освен ако не са били или не са обръгнали на безсъние, което няма да е изненадващо при живота, който са водели или водят. Кой знае?

Алберт Айнщайн ни изправи пред истински проблем, защото според някои биографи той имал нужда от единайсет часа сън всяка нощ, докато според други спял съвсем малко и казвал с присъщия си хумор: „Не спя много, но спя бързо!“ Оставям на историците грижата да отсъдят.

Дълго време специалистите твърдяха, че не е важно колко часа спиш, важно е да се събудиш добре отпочинал и да останеш бодър и съсредоточен през деня. Това отчасти си остава вярно, само че с доста сериозни уговорки. Някои изследвания напоследък показаха, че наистина не е добре да не се спи достатъчно, тъй като лишаването от сън увеличава риска от затлъстяване, диабет, високо кръвно (с всички сърдечно-съдови усложнения, произтичащи от това), нарушена имунна защита, което наред с всички други последствия ясно увеличава опасността от рак на храносмилателната система. Недоспиването изглежда е причина за значителното намаляване на продължителността на живота.

Според едно италианско изследване (мета-анализ на четирийсет и пет изследвания, обемащи над шейсет хиляди участници), ако се спи по-малко от пет часа на нощ, рискът от затлъстяване се увеличава с 55%. Известно е, че много от дебелите хора, които спят зле, по-трудно свалят килограми. Това било отчасти свързано с факта, че лептинът, хормонът на ситостта (потискащ апетита), се отделя от мастните клетки по време на сън.

При друго изследване е наблюдавано, че ако се спи по-малко от шест часа на нощ, рискът да се развие диабет тип 2 се увеличава с 28%. Установено бе също така, че диабетиците спят по-зле от другите, защото са събуждани нощем от вариациите в нивото на кръвната захар и от честите позиви за уриниране, че използват повече сънотворни и че страдащите от безсъние сред диабетиците по-трудно регулират своята гликемия. Следователно сме пред порочен кръг, който трябва да се разчупи.

Едно изследване с обезпокоителни резултати е проведено сред млади, здрави доброволци с добър сън, приели за определено време да спят по-малко от шест часа на нощ. След този период у тях се открива истинско преддиабетично състояние с намалено ниво на инсулина с близо 30% и с начало на синдрома на инсулинова резистентност (50%), което е много тревожно и би трябвало да накара онези, които имат в рода си диабетици, да не пренебрегват нуждата си от сън.
Този вид статистическа информация, основана върху голям панел, трябва да се приема обаче предпазливо, понеже не се знае с точност дали се отнася за лица, които си пречат да спят (работа, видеоигри, купони…), страдащи от безсъние или генетично нуждаещи се от кратък сън. Освен това, когато се спи по-малко, не е изненадващо, че надеждата за по-дълъг живот намалява, тъй като човек се отдава на повече дейности с всички свързани с тях рискове. В леглото не си изложен на големи опасности… сблъсъците стават най-често по пътищата!

Едно нещо е сигурно – съществува абсолютно неравенство по отношение на нуждата от сън. Даден брой часове сън може да е достатъчен за едни и отчайващо недостатъчен за други. Все пак може да се твърди, че повечето хора в зряла възраст се нуждаят от 7-8 часа сън, разпределени примерно в четири цикъла по около два часа или пет цикъла по час и половина.

Към книгата

Пазари и морал

Има неща, които не могат да се купят с пари, но в наши дни те не са много. Например:

• По-добра затворническа килия: 82 щ.д. на вечер. В Санта Ана, Калифорния, и някои други градове осъдените за ненасилнически деяния могат да платят за чиста и спокойна затворническа килия, която е далеч от килиите на неплащащите затворници.
• Достъп до бързите ленти на магистралите: 8 щ.д. в час пик. Минеаполис, Сан Диего, Хюстън, Сиатъл и други градове се опитват да намалят задръстванията по магистралите, като позволяват на шофьори без пътници да използват лентите за коли с много пътници. Цената зависи от трафика.
• Услугите на индийската сурогатна майка: 6250 щ.д. Западните семейни двойки търсят предимно сурогатни майки от Индия, тъй като там тази дейност е позволена, а цената е с около една трета по-ниска от тази в САЩ.
• Правото да имигрирате в САЩ: 500 000 щ.д. Чужденци, които инвестират 500 000 щ.д. и създадат най-малко десет работни места в райони с висока безработица, имат право на Зелена карта и постоянно пребиваване.
• Правото да застреляте застрашен черен носорог: 150 000 щ.д. Собственик на ранчо в Южна Африка продава на ловци правото да застрелят ограничен брой носорози, което го мотивира да развъжда и защитава този застрашен вид.
• Достъп до мобилния номер на лекуващия ви лекар: 1500 и повече щ.д. годишно. Все повече лекари предлагат достъп до мобилните си телефони и назначаване на незабавен час за преглед на пациенти, които заплащат годишни такси от 1500 до 25 000 щ.д.
• Правото да се изхвърли един метричен тон въглероден двуокис в атмосферата: 13 паунда (прибл. 18 щ.д.). Европейският съюз контролира пазар за емисии на въглероден двуокис, който позволява на компаниите да търгуват с правото да се замърсява атмосферата.
• Прием на детето ви в престижен университет: цената не е публикувана, но служители в някои от водещите университети информират „Уолстрийт Джърнъл“, че приемат студенти, чиито родители са заможни и са готови да направят значителни финансови вноски.

Не всеки може да си позволи подобни неща. Но днес има много нови начини да се печелят пари. Ако имате нужда от допълнителни приходи, ето някои нови възможности:

• Отдайте под наем място на челото си (или на друго място по тялото си) за реклама: 777 щ.д. Авиокомпанията „Еър Ню Зийланд“ нае трийсет души да обръснат главите си и да носят временни татуировки с надписа: „Нуждаете се от промяна? Елате в Нова Зеландия.
• Съгласете се да ви използват като морско свинче за изпробване на нови лекарства: 7500 щ.д. Заплащането може да е по-високо или по-ниско в зависимост от процедурите, които се използват при тестването на лекарства, и предполагаемите странични ефекти.
• Станете наемен войник в Сомалия или Афганистан за някоя частна военна компания: От 250 до 1000 щ.д. дневно. Заплащането е различно според квалификацията, опита и националността.
• Чакане на опашка пред Капитолия във Вашингтон, за да пазите място на някой лобист, който желае да присъства на изслушване в Конгреса: 15-20 щ.д. на час. Лобистите плащат на компании, които наемат бездомници и други да чакат вместо тях.
• Ако сте второкласник в училище с по-ниска успеваемост в Далас, прочетете някоя книга: 2 щ.д. За да насърчават четенето, училищата заплащат на децата за всяка прочетена книга.
• Ако сте с наднормено тегло, свалете шест – седем килограма за четири месеца: 378 щ.д. Здравните застрохователи предлагат финансови стимули за отслабване и други видове здравословно поведение.
• Купете животозастрохователната полица на болен или възрастен човек, изплащайте годишните премии, докато е жив, и след смъртта му ще получите обезщетението за смърт, което би могло да е милиони (в зависимост от полицата). Тази форма на залагане на живота на непознати се превърна в индустрия за 30 милиарда долара, Колкото по-скоро умре непознатият, толкова повече пари печели инвеститорът.

В днешно време почти всичко може да се купи и да се продаде. През последните три десетилетия пазарите и пазарните ценности започнаха да управляват живота ни, както никога досега. Стигнахме до това състояние не в резултат на съзнателен избор, а някак незабелязано.

След края на студената война пазарите и пазарното мислене получиха неоспорим престиж и това беше разбираемо. Нито един друг механизъм за организиране на производството и разпределението на стоките не е толкова успешен при изграждането на богатство и благополучие. Но докато все повече страни по целия свят възприемаха пазарните механизми като определящи за своите икономики, се случваше и нещо друго. Пазарните ценности започнаха да играят все по-решаваща роля в социалния живот. Икономиката се превърна в абсолютен повелител.

Днес логиката на покупко-продажбата вече не се отнася само до материалните блага, а все повече обуславя целия ни живот. Време е да се запитаме дали искаме да живеем по този начин.

Към книгата

През Април 2018 добавихме за продажба следните книги:

Нови книги в категория „Личностно развитие“

Нови книги в категория „Професионално развитие“

Нови книги в категория „Свободно време“

Класацията „Топ 10 на бестселърите за Април 2018″ включва следните най-купувани книги от нашите клиенти:

1. Наръчник за оцеляване на младата майка
2. Грешките на нашите родители. Как да не ги повтаряме при отглеждането на нашите деца
3. Никога вече излъган
4. Медицината на св. Хилдегард за жени
5. Творческа визуализация. Използвайте силата на въображението, за да осъществите своите желания
6. Пътят към истинското благоденствие
7. Код за успех: Опростявай
8. Мисли като милионер и ще станеш милионер
9. Шаманът в теб. Как да лекуваме себе си и другите
10. Правилният начин на готвене за вашата кръвна група

ISO и шум

Когато филмите властваха в бранша, ISO не играеше особена роля по отношение на експозицията. Но дигиталната фотография го извади на преден план. Благодарение на възможността да променяме ISO при отделните експозиции, разполагаме с повече творчески решения от когато и да е било преди.

Когато снимате с филм, имате избор да заредите фотоапарата си с лента ISO 100 или ISO 400, но това ще бъде единствената опция към ISO, докато не употребите целия филм. Нямате свободата да правите една снимка при ISO 100, втора при ISO 400 и трета при ISO 800, както когато снимате с цифров апарат. Нито пък ще имате набора от настройки на ISO, който днес е сравнително обичаен за повечето безогледални и DSLR фотоапарати. В момента ISO 409 600 е последното умопомрачително постижение, намерило място в заглавията на пресата, докато филмите са достигнали до ISO 3200. Да, освен че с такова впечатляващо ISO фотоапаратите придобиват способности за почти нощно виждане, е важно да разберем как се постига това и как се е развивало ISO, откакто е станало част от дигиталната фотография.

Филмовото ISO – или филмова скорост – е базирана на светлочувствителността на кристали на сребърен халогенид, включени в желатинова емулсия, които формират латентен образ: колкото по-големи са кристалите, толкова по-добри са светлосъбиращите им качества и съответно толкова по-светлочувствителен е филмът. Когато върху него попадне светлина, химичният процес създава негативен или позитивен образ, като в кристалите се образуват зрънца, които могат да се проявят или не при отпечатване, сканиране, прожектиране или друг тип визуализация на филма. Простата зависимост е, че колкото по-високо е ISO, толкова по-големи и съответно по-забележими са зрънцата.

Макар че дигиталните фотоапарати са запазили наименованието ISO, начинът, по който то се изразява, е фундаментално различен. Странно е, че толкова много хора описват регулируемото цифрово изражение на ISO като чувствителност на сензора, докато всъщност, като всеки лентов филм, и сензорът на един цифров апарат има фиксирана светлочувствителност. По-натам ще обясня как работят сензорите, но казано с две думи, сензорът на цифровия фотоапарат не променя чувствителността си. Никога.

Вместо това, когато увеличавате ISO, сигналът от сензора – светлината, която е попаднала върху него и е преобразувана в цифров вид – се усилва. Така един слаб сигнал, породен от ниски нива на осветеност, достигнали сензора, бива усилен, за да може полученото изображение да стане видимо по-ясно. Обичайната аналогия е, че дигиталното ISO е като да усилите звука на радиото, за да чувате по-добре слаб сигнал. Самият сигнал не се променя, но увеличаването на звука означава, че ще можете да го чувате по-ясно.

Разбира се, когато увеличите звука на старо аналогово радио, всякакви фонови съскания и други нежелани звуци стават по-отчетливи. Същото се случва, когато усилите сигнала от сензора на фотоапарата ви: освен че изображението става по-видимо, увеличаването на ISO изостря всякакви артефакти, които не са част от изображението. Във фотографията наричаме тези нежелани артефакти “шум“ (цветен шум). Но при колкото по-високо ISO снимаме, толкова по-осезаем става шумът.

Видове шум

В цифровата фотография има два вида шум: шаблонен шум, който може да се появи, когато използвате дълги експозиции и случаен шум, който засяга снимките, правени при високо ISO. Този случаен шум се проявява по два начина – често едновременно- като и двата могат да свалят качеството на снимките ви.

Светещ шум

Светещият шум се проявява като фонова текстура, която е най-видима в местата със средна до тъмна тоналност, където може да засегне например гладкостта на тъмно небе и да наруши фините детайли. Светещият шум сам по себе си не засяга цветовете; по тази причина някои хора наричат този вид шум „дигитална зърнистост“.

Цветен (хроматичен) шум

Докато светещият шум може да бъде приемлив на някои снимки, това не може да се каже за хроматичния шум, като той рядко може да се определи като нещо добро. Цветният шум вкарва цветни петънца, които не само нарушават финия детайл, но и засягат вида на цветовете. Случайната природа на този шум означава също, че премахването му е по-трудно.

Контрол на шума

Тъй като шумът е неизбежен фактор в цифровата фотография, не е толкова изненадващо, че е постигнат значителен напредък не само по отношение минимизирането на формата и причините за появата му, но и са развити високотехнологични начини за неговото редуциране. Това е съществено за превръщането на високите стойности на ISO в обичайно използвана опция и, което вероятно, е дори от още по-голяма полза за фотографите – ефектът, който подобри контрола върху шума, намали приложимите ISO стойности по отношение на обичайните снимачни условия.

В не толкова далечното минало не бихте се изненадали да видите как шумът засяга изображението при ISO 800. Днес с някои фотоапарати е възможно да снимате при ISO 1600 и дори при ISO 3200, без това да е свързано със съществена загуба на качество. Резултатът е, че на тези настройки вече не се гледа като на екстремни, а като на приемливи, използваеми и обичайни опции. Съответно това ни позволява да играем с ISO повече, отколкото сме го правили преди, което означава, че имаме по-голям избор от комбинации от диафрагма и скорост на затвора за нашите снимки.

Естествено има праг, след който шумът става неприемлив, въпреки че къде точно се намира той, зависи от вашия фотоапарат, от това какъв размер на изображението ще използвате и (в по-малка степен) от лична преценка. Едно просто упражнение представлява заснемането на много детайлен, неподвижен обект при всичките ISO настройки, с които разполагате, и да прегледате резултатите при различни размери, за да видите какво е приемливо за вас и какво не е. Снимането на парче вестник, залепен на стената, е грубо, но ефикасно решение, туй като ще позволи бързо да видите точката, в която дребния шрифт бива „изяден“ от шума.

Заслужава си също да разгледате различните опции за намаляване на шума, с които разполагате, тъй като това може да направи сериозна разлика. Повечето безогледални фотоапарати и DSLR имат вградени приложение за редуциране на шума (NR), обикновено с отделни опции за справяне с шума, причинен от дълги експозиции и с този от високо ISO. Но ако не снимате в JPEG и не възнамерявате да използвате снимките директно от фотоапарата, редукцията на шум от високо ISO е най-добре да не се ползва. Причината за това е, че можете да прилагате шумовата редукция върху RAW файлове при обработката на снимките си, а също е вероятно софтуерът за обработка да има приложение за намаляване на шума в JPEG формат. И в двата случая ще имате много по-голям контрол откъм постигането на вида шум (светещ или хроматичен) и степента на въздействието върху него.

Към книгата

Публикуваме нашата препоръка за три чудесни книги, с които се запознахме по-отблизо през Май 2018 и които много ни допаднаха.

1. „Какво не могат да купят парите. Моралните граници на пазара“

„Какво не могат да купят парите. Моралните граници на пазара“ от Майкъл Сандел е книга, която разкрива пагубните последици от либералната философия и принципите „всичко е за продан“.

Майкъл Сандел – професор по политическа философия в Харвардския университет и други университети по света и автор на книги, преведени на 17 езика – анализира пагубните щети от приложението на либералната философия. Сред тях са задълбочаването на социалното неравенство, корупцията в различни сфери, изтласкване на непазарни ценности, ниският морал.

Шокиращ анализ на последствията от принципите „всичко е за продан“ и превръщането на обществата в „пазарни“ – това е накратко книгата „Какво не могат да купят парите. Моралните граници на пазара“ на Майкъл Сандел.

2. „Помисли отново. Преодоляване на упоритите мисловни навици“

„Помисли отново. Преодоляване на упоритите мисловни навици“ от Рей Хърбърт е научнопопулярна книга за евристичното мислене и начините да отслабим нашите погрешни евристични импулси, които понякога ни устройват капан.

Рей Хърбърт е журналист с интереси в областта на човешкото поведение и редактор в издания по психология. Той счита, че всяка постъпка и случка, независимо каква е тя, зависи от това как използваме ума си и интерпретираме света. „Помисли отново“ е апел да използваме по-старателната и по-разсъдливата част на нашия ум, а именно логическото мислене.

Много примери, истории, случки, събития в различни сфери на живота, достъпен език, лесен и увлекателен изказ, интересна интерпретация на различни жизнени ситуации с помощта на научни факти и аргументи, много акценти за ползите, вредите и капаните на различни видове евристики – това е в резюме „Помисли отново. Преодоляване на упоритите навици“ от Рей Хърбърт.

3. „Еволюция на всичко“

„Еволюция на всичко“ от Мат Ридли е книга, която доказва, че еволюцията се случва навсякъде и именно тя е най-добрият начин да се проумее как ще се променя нашият човешки свят.

Мат Ридли – по образование журналист, а впоследствие бизнесмен, политик и автор на много научно-популярни публикации – счита, че нищо не е константно, всичко се променя постепенно, но неотклонно, показва зависимост от предшестващото развитие, модифицира се, пробва се, греши, подбира, но еволюира. И истината, според Мат Ридли, трябва да се търси именно в тази посока. Еволюцията – отбелязва той – е разказ-история, която ни показва как се променят нещата.

Интересни научни факти и оригинални интерпретации за еволюцията на всичко – Вселена, морал, живот, гени, цивилизация, икономика, технология, ум, личност, образование, популации, лидерство, правителство, религия, пари, интернет – това е накратко „Еволюция на всичко“.

Еволюция на образованието

„Затова ние ще трябва да обясним обстойно не само явленията на небето, как става движението на слънцето и месеца и по силата на какво се случва всичко на земята; особено трябва да разкрием с една проницателна метода каква е природата на духа…“

– Лукреций. De Rerum Natura. Книга І, Строфи 127-131

Задължителното, разделено на класове образование на младите под ръководството на учителя и подготовката за изпити, е едно от онези универсални неща, които никой не подлага на съмнение. Просто приемаме, че това е начинът, който никой не подлага на съмнение. Но бърз размисъл относно собствените ни изживявания показва, че има всякакви други причини за учене. Учим се чрез четене, чрез наблюдаване, чрез имитация, чрез самостоятелна изработка. Учим се в групи приятели, учим сами.

Но почти нищо от изброеното не минава под знаменателя „образование“ – то винаги се води като дейност „от горе-надолу“. Дали класната стая е наистина най-добрият начин младите да научават разни неща? Или вманиачването по формалното образование изтиква на заден план всякакви други, по-естествени модели на обучение? Как би трябвало да изглежда образованието, ако му се позволи да еволюира?

Като се замислим доста странно е как освободените, свободомислещи хора, едва дочакват децата им да навършат петгодишна възраст, за да ги пратят в нещо като затвор за идните дванадесет до шестнадесет години. Там под заплахата от болка и допълнително наказание, те са натикани в килии, наречени класни стаи, да седят на чинове и да следват конкретна програма.

Разбира се ситуацията не е толкова „Дикенсова“ като едно време, но много хора се раждат с гениални умове, а училищната система е все още авторитарно и индокриниращо място. В моя случай аналогията със затвора е извънредно подходяща. Пансионът в който учех на възраст между осем и дванадесет, имаше толкова стриктни правила и толкова редовни и болезнени телесни наказания, че ние с готовност се отъждествявахме с разказите на военнопленниците в нацистка Германия – чак до точката с копаенето на тунели, криенето на храна и планирането на маршрути през провинцията до гарите. Бягствата бяха чести, сериозно наказвани и като цяло смятани за героизъм.

Пруският модел

Икономистът и историк Стивън Дейвис датира модерната форма на училище от 1806 г., когато Наполеон побеждава Прусия. Ужилена от унижение, пруската държава приема съвета на водещия си интелектуалец Вилхелм фон Хумболт и въвежда програма за задължително и настъпателно образование, целта на което е най-вече да обучи младите мъже до послушни войници, които няма да избягат в битка. Тези пруски войници притежават много от чертите, които днес приемаме за даденост. Те биват обучавани по година на раждане, а не според способностите си – което има смисъл, ако целта е да създаде военен наборник, а не умен гражданин.

Системата се основана на формална педагогика, в която децата седят на редици зад чинове и пред прави учители, вместо да речем да обикалят заедно по древногръцка мода. Имало е предварителна дневна програма, маркирана от звън на камбани. Уроците са били подготвяни предварително, обучението не е било на открито. Имало е навик да се минават няколко дисциплини в един ден, а не една и съща тема да се разглежда в повече последователни дни. Според Дейвис такива характеристики имат смисъл, ако желаеш да отлееш от народа подходящи наборници за задължителна военна служба срещу Наполеон.

Пруският експеримент прави особено впечатление отвъд океана. Арчибалд Мърфи, основател на държавните училища в Северна Каролина, казва през 1816 г., че „щатът по същността на топлата си привързаност и грижа за добруването, трябва да поеме тези деца и да ги постави в училища, където умовете им да бъдат просветени, а сърцата – тренирани с добродетел“.

Хорас Ман, считан за един от отците на американското обществено образование, е бил внимателен ученик на пруския модел. Посещава Прусия през 1843 г. и се връща у дома, решен да имитира държавните училища на тази страна. През 1852 г. Масачузетс въвежда изцяло пруската система, последван скоро от Ню Йорк. В очите на Ман целта на държавното образование е не толкова да вдига стандарта, колкото да превръща непокорните деца в дисциплинирани граждани. Надали е могъл да се изрази по-ясно, че това се прави за благото на страната, не на отделните индивиди. По думите на статията в „Уикипедия“ за Ман: „насаждането на ценности като покорство към властите, пъргава изпълнителност и организиране на времето според звъна на камбани, помага на учениците да се подготвят за бъдещата си заетост.“

Не е съвпадение, че по онова време мнозина виждали в католическите емигранти реална заплаха за размиване на американските ценности и това послужило до голяма степен за мотив държавата да изземе образованието. В книгата си „Прераждането на образованието“ Лант Притчет цитира честното признание на японския министър на образованието от 19 век: „При управлението на всички училища трябва да се има предвид, че онова, което следва да се прави не е за благото на учениците, а за благото на страната.“

Към книгата

През деветдесет процента от времето ще се движите извън предначертания курс. И какво от това?

Добрите семейства – и дори страхотните семейства – през деветдесет процента от времето се движат извън предначертания курс! Важното обаче е, че имат усет за правилната посока. Знаят как изглежда верния път. И продължават да се връщат към него.

Прилича на самолетен полет. Преди излитането пилотите разполагат с план. Знаят точно къде отиват и потеглят според плана. Но по време на полета се проявяват различни фактори – вятър, дъжд, турбуленции, въздушно движение, човешки грешки и т.н. Оказва се, че през по-голямата част от времето самолетът не се движи според предначертания коридор, а с непрекъснати малки отклонения от него. Метеорологичните условия или натовареният въздушен график могат да причинят и дори по-големи отклонения. Но ако изключим твърде сериозни повреди, самолетът ще стигне до целта си.

Как става това? Пилотите получават постоянна обратна връзка и информация от уредите, от контролните кули, от другите самолети, понякога дори от звездите. Въз основа на тях непрекъснато коригират курса си и се връщат към летателния план.

Надеждата не е в отклоненията, а във визията, плана и способността да се върнеш обратно на правилния път.
Според мен това е съвършената метафора за семейния живот. Няма никакво значение дали в момента се намираме встрани от целта и дори дали семейството ни е в хаос. Надеждата е във визията, плана и куража да се връщаме отново и отново на праивлния път.

Шон (синът ни):

„Като цяло бих казал, че докато бяхме деца, в семейството ни имаше толкова кавги, колкото и в другите. И ние си имахме своите проблеми. Но съм убеден, че именно способността да се обновяваме, да се извиняваме и да започваме отначало направи отношенията ни толкова здрави.

Когато заминавахме на семейна екскурзия например, татко правеше планове да станем в пет сутринта, да закусим и в осем вече да сме на път. Проблемът беше, че дойдеше ли моментът, на всички ни се спеше и никой не искаше да помага. Татко губеше търпение. Когато най-сетне потегляхме – обикновено около дванадесет часа след уреченото време – никой не искаше да говори с него, защото беше бесен.

Но това, което най-ярко си спомням, е, че винаги се извиняваше. Винаги. А това ни смиряваше, защото той се извиняваше, че е избухнал, но дълбоко в себе си всички знаехме, че ние сме го провокирали.

Когато поглеждам назад, си мисля, че различното в нашето семейство е била готовността на мама и татко винаги да се върнат, да продължат да се опитват дори когато ние се дърпахме, дори когато изглеждаше, че всичките им нови планове и системи за семейни събирания, семейни цели и семейни задължения никога няма да проработят.“

Както виждате, семейството ни не прави изключение. И аз не правя изключение. Искам от самото начало твърдо да заявя, че в каквото и положение да се намирате, дори да срещате много трудности, проблеми и препятствия, има огромна надежда да се насочите към целта си. Важното е да имате дестинация, летателен план и компас.

В книгата често ще се връщаме към метафората със самолета, за да ви вдъхнем надежда и да ви предадем вълнението, изпълващо идеята за изграждането на красива семейна култура.

Към книгата

Проблемът

„Когато инфраструктурата се размества, всичко тътне.“ – Стан Дейвис

Свидетели сме на една от най-значимите промени в човешката история. Питър Дракър, велик мислител на нашето време в сферата на мениджмънта, отбелязва:

„След няколкостотин години, когато историята на нашето време ще се пише от дистанцията на времето, вероятно най-важното събитие, което историците ще видят, няма да са нито технологиите, нито интернет, нито електронната търговия. А една безпрецедентна промяна в човешката нагласа. За първи път – буквално – значителен и бързо растящ брой хора ще имат избор. За първи път ще трябва да управляват себе си.

А обществото е напълно неподготвено за това.“

За да разберем основния проблем и всеобхватното въздействие на пророческото твърдение на Дракър, е нужно първо да разгледаме историческия контекст – по-точно, петте ери в развитието на гласа на цивилизацията: първо, Ерата на ловеца, второ, Ерата на земеделието, трето, Индустриалната ера, четвърто, Информационната ера, или Ерата на служителя на знанието, и накрая настъпващата Ера на мъдростта.

Петте ери в развитието на гласа на цивилизацията

1. Ера на ловеца
2. Ера на земеделието
3. Индустриална ера
4. Ера на информацията/ Ера на служителя на знанието
5. Ера на мъдростта

Представете си за миг, че правите крачка назад във времето и сте ловец или събирате корени и плодове. Всеки ден излизате с лъка и стрелите илли с камъни и пръчки, за да осигурите прехрана за семейството си. Това е всичко, което някога сте знаели, виждали и правили, за да оцелеете. Сега си представете, че някой идва при вас и се опитва да ви убеди да станете нещо, което той нарича „земеделец“. Как мислите, че ще реагирате?

Гледате го как отива, разравя пръстта и хвърля малки семенца в земята – и не виждате нищо; гледате го как полива почвата и почиства плевелите – и отново не виждате нищо. Накрая обаче виждате богата реколта. Забелязвате, че добивът му като земеделц е петдесет пъти по-голям, отколкото вашия като ловец, а вие сте един от най-добрите в лова. Какво бихте направили? Вероятно ще си кажете: „Дори да искам, не мога да направя такова нещо. Нямам нито уменията, нито инструментите“. Просто няма да знаете как да работите по този начин.

После виждате, че земеделецът има такава производителност, че печели достатъчно пари, за да изпрати децата си на училище и да им осигури невероятни възможности. Вие пък едва оцелявате. Малко по малко започва да ви влече идеята да преминете през интензивния процес на учене как да станете и вие земеделец. Децата и внуците ви също стават земеделци. Точно това е станало в ранната ни история. Ловците са намалели с над 90 процента, останали са без работа.

Минават няколко поколения и ето, че настъпва Индустриалната ера. Хората строят фабрики и се научават да се специализират, да делегират и да умножават резултатите си. Научават се как машинно да обработват суровини с високо ниво на ефикасност. В сравнение със семейната ферма производителността по време на Индустриалната ера се увеличава с петдесет пъти. И сега, ако сте земеделец, който произвежда петдесет пъти повече от ловците и събирачите на храна, и изведнъж видите как току-що построена фабрика започне да превъзхожда по производство семейната ферма с петдесет пъти, какво ще кажете? Можете да завиждате, дори да се почувствате заплашени. Какво обаче ви е нужно, за да бъдете играч в Индустриалната ера? Ще ви трябват изцяло нови умения и инструменти. Още по-важно – ще се нуждаете от нов начин на мислене. Фактът е, че фабриката от Индустриалната ера произвежда петдесет пъти повече от семейната ферма и с времето земеделците намаляват с 90 процента. Тези, които оцеляват в земеделието, възприемат концепциите на Индустриалната ера и създават индустриализирано стопанство. Днес едва 3 процента от хората в САЩ са земеделци, които произвеждат повечето от храната за цялата държава и за голяма част от света.

Вярвате ли, че Информационната ера / Ерата на служителя на знанието, в която навлизаме, ще бъде петдесет пъти по-производителна от Индустриалната ера? Аз вярвам, че ще стане. Ние едва започваме да виждаме наченките на това. Информационната ера ще надскочи Индустриалната ера с петдесет пъти – не с два, три или десет пъти, а с петдесет. Нейтън Мирволд, бивш главен директор по технологиите в „Майкрософт“, посочва: „Най-добрите разработчици на софтуер са по-продуктивни от средно добрите не с 10, 100 или дори 1000 пъти, а с 10 000 пъти“.

Качествената работа със знание е толкова ценна, че ако се използва нейният потенциал, организациите ще добият изключителната възможност да създават стойност. Ако това е вярно, само помислете колко ценно би било да разгърнете потенциала на собствените си деца. Работата със знание засилва ефекта на всички други инструменти, които една организация или семейство вече са използвали. Всъщност служителите на знанието осъществяват връзката с всички останали инвестиции в компанията. Те осигуряват фокус, внасят творчество и ви дават предимство в ползването на всички вече направени инвестиции, за да постигнете по-добре организационните цели.

Вярвате ли, че Ерата на служителя на знанието в крайна сметка ще доведе до свиване на работната сила от Индустриалната ера с 90 процента? Аз го вярвам. Настоящите процеси по изнасяне на производство и услуги (аутсорсинг) и тенденциите в нивата на безработицата са само върхът на айсберга. Всъщност тези тенденции се превърнаха в много парлив политически въпрос (в Сащ). Истината обаче е, че голяма част от съкращенията на работни места, характерни за Индустриалната ера, не са свързани толкова с правителствената политика и споразуменията за свободна търговия, колкото с огромната промяна и прехода на икономиката ни към Ерата на служителя на знанието. Мислите ли, че днешните служители ще видят заплаха в необходимостта да усвоят новото мислене, новите умения и новите инструменти на тази нова ера? Представете си какво ще коства на вас – какво ще е потребно, за да бъдете играч в тази нова ера. Представете си какво ще изисква това от вашата организация!

Дракър сравнява Индустриалната ера (на ръчния труд) с днешната Ера на служителя на знанието ( на работата със знанието) по следния начин:

„Най-важният и всъщност истински уникалният принос на мениджмънта в XX век беше 50-кратното увеличение на производителността на работниците на ръчния труд.

Аналогично, най-важният принос, който мениджмънтът трябва да направи в XXI век, е да увеличи продуктивността на работата със знанието и на служителя на знанието.

Най-ценните активи за една компания в XX век бяха производствените й мощности. Най-ценните активи за една организация в XXI век, била тя в бизнеса или не, ще бъдат нейните служители на знанието и тяхната продуктивност.“

Великият историк Арнолд Тойнби казва, че може много добре да обобщим историята на обществото и инстистуциите в няколко думи: „Нищо не проваля така, както успехът“. С други думи, когато имаме предизвикателство и реакцията ви е на едно и също ниво с предизвикателството, това се нарича успех. Но когато имате ново предизвикателство, старата и някога успешна реакция вече не върши работа и затова се нарича провал. Ние живеем в Ерата на служителя на знанието, но в организациите действаме с контролиращия модел от Индустриалната ера, който напълно потиска разгръщането на човешкия потенциал. Гласът е напълно неуместен. Това е поразително откритие. Мисленето от Индустриалната ера, което все още доминира на работното място днес, просто няма да работи в Ерата на служителя на знанието и новата икономика. А е факт, че хората са пренесли това контролиращо мислене и вкъщи. Толкова често то преобладава и в начина, по който общуваме и се отнасяме с нашите партньори, и в начина, по който се опитваме да управляваме, мотивираме и дисциплинираме нашите деца.

Към книгата

Диетата от бавни въглехидрати – ефективно отслабване чрез прости методи

Напълно възможно е да изгубите 10 килограма телесни мазнини за 30 дни, като оптимизирате един от трите фактора: упражнения, диета или химия (хранителни добавки). За повечето хора десет килограма са два размера дрехи надолу, независимо как ги мерим. Обиколката на талията и ханша намалява още по-драматично.

Така например на 6 април 2007 г. установих, че за шест седмици съм отслабнал от 81 до 75 килограма, като същевременно съм увеличил мускулната си маса с 5 килограма, т.е. успял съм да загубя около 11 кг мазнини. Освен това промените не са незабележими. Диетата от бавни въглехидрати, за която ще говорим в тази глава, е единственият режим (освен доста екстремната циклична кетогенна диета), който успя да изкара на показ вените по корема ми – а тъкмо там мазнините си отиват последни.

Има само пет прости правила.

Правило #1: Избягвайте „белите“ въглехидрати

Избягвайте всички въглехидрати, които са или могат да бъдат бели. Следните храни са абсолютно забранени, освен в рамките на 30 минути след силова тренировка като описаната в „От клечка до звяр“ или „Протоколът на Окам“: всички видове хляб, ориз (включително кафяв), зърнени храни, картофи, паста, тортила, панирани храни. Ако избягвате да поемате тези храни, както и всичко друго с бял цвят, ще сте в безопасност.

В кръга на шегата мога да ви предложа още една причина да избягвате белите храни: хлорният диоксид, един от химикалите, използвани за избелване на брашното (след което отново го боядисват в кафяво), се свързва с остатъчния белтък в повечето такива храни до алоксан. Изследователите използват алоксана, за да предизвикат диабет у лабораторни плъхове. Правилно прочетохте – за да предизвикат диабет. Лоши новини за всички, които ядат бели или „обогатени“ неща.

Не яжте бели храни, освен ако не искате да надебелеете.

Правило #2: Яжте едно и също

Най-успешните диети, независимо дали целят натрупване на мускулна маса или загуба на мазнини, включват едни и същи ястия. В един обикновен американски супермаркет има близо 47 000 продукта, но само шепа от тях няма да ви се лепнат.

Избирайте си от следния списък, като във всяко хранене включвайте по един елемент от трите групи. Най-отпред в списъка са храните, които поне при мен водят до най-бърза загуба на мазнини:

Белтъчини

• Яйчни белтъци с 1-2 цели яйца за вкус (ако са биологични – 2-5 цели яйца с жълтъците)
• Пилешки гърди или бутчета
• Телешко (за предпочитане от животни, които са пасли трева, а не са хранени с фураж)
• Риба
• Свинско

Бобови растения

• Леща
• Черен фасул
• Фасул пинто
• Червен фасул
• Соя

Зеленчуци

• Спанак
• Мешана салата (включително броколи, карфиол и други кръстоцветни зеленчуци)
• Кисело зеле, кимчи
• Аспержи
• Грах
• Броколи

Яжте колкото искате от тези храни, но не усложнявайте излишно нещата. Изберете си три или четири ястия и ги редувайте. Почти всички ресторанти могат да ви предложат салата или зеленчуци вместо пържените картофки или ориза. За своя огромна изненада открих, че мексиканската кухня (след като сменим ориза със зеленчуци) е най-подходящата за диетата от бавни въглехидрати. Дори да ви се наложи да доплатите някой долар за тази смяна, приемете го като „данък коремни плочки“ – като официалната цена за това да бъдете елегантни.

Повечето хора, които започват диета с „ниско“ съдържание на въглехидрати, се оплакват от недостиг на енергия и бързо се отказват – но само защото не поглъщат достатъчно калории. Малка купичка ориз съдържа 300 калории, а същото количество спанак само 15! Зеленчуците не се отличават с голяма калорийна плътност и тъкмо заради това трябва да ядете и бобови растения.

По-честите хранения (повече от четири пъти на ден) може и да са полезни за диетите с повишено съдържание на въглехидрати, тъй като предотвратяват преяждането, но ако използвате препоръчаните тук съставки те не са необходими. По-често хранене като че ли не се отразява и върху метаболитното ниво в покой, въпреки твърденията за обратното, но не точно поради тази причина.

Приведената по-долу схема предполага, че спите до късно. Самият аз съм нощна птица, която заспива не по-рано от два часа, и то с чаша вино или книга в ръка. Същински наркоман. Адаптирайте разписанието към собствените си нужди, но направете така, че първото хранене да е в рамките на един час след събуждане.

Храненията са приблизително през четири часа.

10,00 – закуска
14,00 – обяд
18,30 – следобедна закуска
20,00 – 21,00 – спортни занимания
22,00 – вечеря
00,00 – чаша червено вино и Discovery Channel преди лягане

Ето някои от ястията, които използвам непрекъснато:

• Закуска (у дома): яйчен белтък на прах Scrambled Eggology с едно цяло яйце, черен боб и зеленчуци, загрети или сготвени в микровълновата фурна в съдове Pyrex
• Обяд (мексикански ресторант): биологично телешко месо от животни, хранени с трева, фасул пинто, мешана салата и допълнително гуакамоле.
• Вечеря (у дома): биологично телешко месо от животни, хранени с трева, леща и мешана салата.

Запомнете едно: тази идея има за цел да свърши работа, а не да ви забавлява. Тя може да стане приятна с един-два трика (ще поговорим за тива в следващата глава), но не това е основната й цел.

Правило #3: Не пийте калории

Пийте големи количества вода и възможно най-много неподсладен чай, кафе (с не повече от две супени лъжици сметана – предлагам ви дори да я замените с канела) или други некалорични или нискокалорични напитки. Не пийте мляко (това се отнася и до соевото мляко), безалкохолни напитки или плодови сокове. Ограничете диетичните безалкохолни напитки до не повече от двеста милилитра на ден, ако можете, тъй като аспартамът може да стимулира наддаването на тегло.

Аз съм непоправим почитател на виното и пия по една-две чаши червено вино почти всяка вечер. То като че ли не се отразява отрицателно на загубата на килограми. Червеното вино, разбира се, в никакъв случай не е задължително за диетата, но е 100% разрешено (за разлика от белите вина и бирата, които трябва да се избягват).

До две чаши червено на вечер – но не повече.

Правило #4: Не яжте плодове

Хората нямат нужда от плодове по шест дни в седмицата – а още по-малко целогодишно.

Ако предците ви са дошли например от Европа, колко плодове са яли през зимата преди петстотин години? Да не мислите, че през декември са си хапвали портокали? Нищо подобно. Но щом самите вие сте тук, значи родът ви все някак е оцелял.

Единствените изключения от това правило са доматите и авокадото, като авокадото трябва да се приема в умерени количества (не повече от една чаша или една порция на ден). Трябва да кажете „не“ на всички останали плодове и на фруктозата, съдържаща се в тях, тъй като тя се превръща с глицерол фосфат много по-ефикасно от почти всички други въглехидрати. С помощта на черния дроб глицерол фосфатът се превръща в триглицериди, а те на свой ред се натрупват в мастните депа. Има и биохимични изключения от това правило, но избягването на плодовете шест дни седмично е най-надеждният подход в случая.

Защо непрекъснато говорим за тези прословути шест дни?

Защото на седмия, стига да искате, можете да се тъпчете с палачинки, сладко от кайсии и банани до припадък.

Правило #5: Почивайте си по един ден седмично

Препоръчвам ви да обявите събота за „ден на диетичните престъпления“. В събота си позволявам да ям каквото си поискам и направо се задъхвам от сладолед, „Сникърс“ и всички други въплъщения на порока. Ако пиех бира, щях да се наливам с Paulaner Hefe-Weizen. (Добре де, в Мюнхен я пия независимо от деня. Но какво да направя, като струва три пъти по-малко от минералната вода?)

Всяка събота се наяждам до прилошаване, така че през следващите дни не мога да погледна никакви боклуци, представящи се за храна. Може и да звучи парадоксално, но калорийните бомби веднъж седмично успокояват загубата на мазнини, тъй като правят необходимото метаболизмът (функциите на щитовидната жлеза, преобразуването на Т4 и Т3 и т.н.) да не се забавя заради ограничаването на калорийния прием.

Точно така: яденето на чиста проба боклуци може да ви помогне да отслабнете. Добре дошли в страната на чудесата. В този ден хранителната наслада граници няма. При подобна схема не е необходимо да броите калории – и то не само в събота.

Започнете диетата поне пет дни преди свободния ден. Ако сте решили това да е събота, ще трябва да започнете в понеделник.

Към книгата

Как да бъдем интересни

Да бъдете интересни е много по-важно от това, да спечелите даден спор.

Да бъдете интересни е много по-важно от това, да покажете колко сте умни.

Ако сте интересни, хората ще се стремят към вас. Те ще търсят компанията ви. Ще се наслаждават на удоволствието да разговаряте.

Може да сте интересни, защото сте взели участие в експедиция до отдалечена част на Амазония само за да се срещнете с племе, което не е виждало бели хора.

Може да сте интересни, защото сте плавали сам около света.

Възможно е да сте интересни и защото провеждате впечатляващо ДНК изследване върху миграциите на населението в историята на човечеството.

Но в интерес на настоящата книга ще допуснем, че не сте направили или не правите нищо толкова зрелищно. Това е малко нечестно, защото каквото и да правите, независимо колко скромно е, то може да бъде интересно.

Първото правило е да говорите за това, в което сте добри и което ви интересува. Например работата или пък хобито ви. Формулирайте речта си така, че да бъде възприета от две различни групи слушатели. Първата група е съставена от тези, които не знаят нищо по темата. В подобен случай зависи единствено от вас да поднесете темата по увлекателен начин. Вторият вид публика е съставена от онези, които знаят нещо по въпроса и искат да научат още. При втория случай е нужно да провокирате задаването на въпроси и да се стремите да отговорите на тях.

Най-полезен навик

Препоръчвам ви да придобиете навика да казвате: „Това е много интересно.“

След като вече сте готови да употребявате въпросната фраза, може да я насочите към произволно избран момент от разговора. По този начин вместо да се носите по течението на дискусията, вие се спирате върху тази определена точка. Изследвате я. Доразвивате я. Отваряте нови възможности и алтернативи. Правите връзки.

Това е като да имате лък и колчан, пълен със стрели. Във всеки един момент насочвате стрелата си към отделна точка и оставяте да полети: „Ето, това е интересно!“

Ще трябва да обяснявате защо намирате точно определен момент за интересен. Ще се налага да изграждате и да излагате интерсните аспекти. Така каните и другата страна да се присъедини към вас в изследването на дадената точка.

Научете се да използвате фразата по начин, по който да привличате вниманието. Не е достатъчно просто да чакате да се появи отношение. Вие трябва да „ръководите вниманието“ с обмислени стъпки.

Упражнения

Да сте заинтересовани и да сте интересни – тези качества вървят ръка за ръка. Трябва да развиете навика да откривате интересното у почти всичко. Изграждането на този умствен навик изисква упражнения. Много прост начин да го правите е, като избирате различни неща и се опитвате да откриете какво е интересното в тях. Представяйте си, че обсъждате тези предмети. Какво бихте казали? Как да събудите интерес за всеки от тях?

Жаби
Демокрация
Летища
Дъвка
Знамена
Волани
Реклама
Кралски особи
Бъркани яйца

Пробвайте това просто упражнение самостоятелно или с други хора. Нарежете парчета картон и на всяко от тях напишете различни думи (като посочените по-горе), а след това ги поставете в торба. Без да гледате, изтеглете една карта от торбичката. След това нека всеки се опита да открие и сподели нещо „интересно“ по въпроса.

Към книгата

Как да преодолеете мъката

Следващата тема, която искам да засегна е мъката. Мъката е естествен процес, когато някой почине, а всички ние скърбим и това донякъде е уместно. В ранните етапи е важно да преодолеете мъката. Но през годините неведнъж съм имал клиенти, които продължават да скърбят три, четири, пет, дори двадесет и пет, тридесет и пет или четиридесет години по-късно.

Идва момент, когато мъката вече не е здравословна. Разбира се, когато сте женени за някого дълго време и той почине, вашите мисли вечно ще бъдат там. Когато хората загубят дете, те естествено ще страдат, и при това дълго време. Мислите за детето им винаги ще са с тях, но те не бива да страдат вечно.

Всъщност, един от случаите, които имах беше на жена с четири деца, която дойде при мен. Шестнайсетгодишното й момче беше починало от рак, а това било дълго и болезнено. Тя беше рухнала. Съпругът й я доведе при мен и каза, че семейството им се разпада. Тя само плачеше и скърбеше. Когато попитах от колко време е мъртъв, мъжът отговори: „Три години“. В този момент реших, че трябва да направя така, че да я шокирам малко, да я пробудя от мъката й и да я накарам да обърне внимание на другите си деца.

Въпросът, който й зададох, ще бъде от полза почти за всеки, който е загубил някого и скърби за него. Той е съвсем обикновен. Обърнах се към нея и я попитах дали би искала да я накарам да изпадне в хипнотичен транс и да получи амнезия, така че все едно никога не е познавала своя син. Дали би се отказала от всички спомени за неговия шестнайсетгодишен живот, като в замяна не изпитва болката, която я мъчеше в момента? Тя ме погледна доста гневно и каза: „Не“, а аз отвърнах: „Добре. Причината да не искаш да се откажеш от тези спомени е, че ако получиш амнезия за това, че някога си познавала човека, когото обичаш, ще се лишиш от всички хубави мигове. Всъщност, точно това се случва сега.“

Когато изграждахте инвентар, едно от нещата, които се случиха, беше, че част от образите, които създадохте в съзнанието си, бяха образи, в които виждахте какво се случва по онова време, сякаш присъствате там. Тези образи са асоциирани. При част от тези образи вие сте виждали себе си в онези спомени и те са съвсем различни, защото са дисасоциирани.

Проблемът при дългата, бавна смърт – и всъщност при всяка смърт, – е когато хората си спомнят починалия човек, създават реални образи и ги виждат така, сякаш се случват в момента. Много е трудно да преодолееш болката от смъртта. Когато хората виждат хубавите спомени, те виждат и себе си в тях, но помнят погребението. Припомнят си смъртта, сякаш се случва в момента. С други думи, те се асоциират с нея, а това е лошо. Процесът на превключване на картините е начинът, по който хората да излязат от мъката, като престанат да си спомнят трагедията на смъртта и започнат да си припомнят образно хубавите моменти и да ги асоциират с хубави спомени.

Аз я накарах да премине през лека процедура със затворени очи. Накарах я да прегледа и избере десет наистина хубави спомена и да види това, което е видяла по онова време, да чуе звуците, които е чувала, а след това да погледне неприятните спомени и да види себе си, докато се тревожи край болничното легло на своя син. Движейки се напред-назад между тези крайности, ние подсъзнателно разбираме как да разграничаваме спомените си, така че да се дисасоциираме от неприятното усещане от нечия смърт и да се асоциираме с хубавите спомени. А след това има само още една стъпка и тя е да го оставим в миналото.

Когато описахме в инвентара, всички ние имаме начини да разграничим къде се намира бъдещето и къде миналото. И ако се замислите за нещо, случило се преди шест месеца и друго, случило се преди година, както и такова от преди пет години, и буквално прокарате линия в съзнанието си между тези спомени, ще установите, че има разстояние. Всички ние измерваме времето с разстояние под една или друга форма.

Номерът е да вземете лошите спомени и да ги изтласкате надалече, за да отидат в миналото, където им е мястото. Ако се придържаме към спомените, сякаш ни се случват в момента, ще ни бъде много трудно да преодолеем мъката и да преминем към естествения процес на изцелението. Трябва да направим това, което е важно, а то е да дойдем на себе си и да погледнем хората, които все още са до нас. Защото всеки от нас има приятели и роднини, и дори по-възрастни хора, които са изгубили своите любими, например съпруга си от петдесет години, трябва да разберат, че животът продължава. Все още има други хора.

Най-хубавото в бъдещето е това, че е пред вас. Най-хубавото в миналото е това, че се намира зад гърба ви.

Как да преодолеете мъката

1. Припомнете си всички спомени, които имате за починалия човек.
2. Припоменте си всички хубави спомени с тях, като се асоциирате с тези спомени. Почувствайте ги така, сякаш се случват в момента.
3. Припомнете си всички лоши моменти, като видите себе си в образа. Вижте как изживявате тези преживявания в малки образи, все едно гледате себе си на екрана на малък черно-бял телевизор.
4. Вземете вашата линия на времето и си представете линия, простираща се далече зад вас, която изобразява определени моменти от вашето минало, които сте забравили и за които никога не мислите. Представете си, че взимате всички онези лоши моменти с човека и ги поставяте върху тази линия далече зад себе си.
5. Представете си, че ви предстои прекрасно бъдеще, в което почитате неговата памет, като живеете възможно най-пълноценно и щастливо.

Към книгата

Веднъж аз и Шърман Роджърс трябваше да говорим пред една и съща аудитория от Търговската камара на Сейнт Луис. Аз говорих пръв и ако си бях намислил някакво прилично извинение, можех да си тръгна незабавно, защото него го анонсираха като „ораторът дървар“. Честно казано, очаквах да се отегча до смърт, защото за мен да кичиш всекиго с думата „оратор“ звучи ужасно изкуствено. Този ден обаче останах приятно изненадан; мога спокойно да кажа, че господин Роджърс направи едни от най-добрите изказвания, които някога съм чувал.

А кой е Шърман Роджърс? Истински дървар, прекарал почти целия си живот в горите на Запада. Той нито е чувал, нито му пука за правилата за говорене пред публика, така подробно изложени в учебниците по красноречие. Изказването му не беше шлифовано, но удряше право в целта. Липсваше му финес, но пламтеше в огън. Граматиката му беше безобразна и той наруши поне петнайсет правила на играта, но не грешките убиват речта; убива я липсата на добродетели.

Речта му беше титанична, сурови късове пулсиращ опит, извиращ право от собствения му живот като работник и като началник на други работници. Не лъхаше на учебник. Беше жива. Разгръщаше се пред очите ни. Всичко, което този човек каза изригваше като гореща лава от сърцето му. Публиката беше наелектризирана.

А тайната на неговия успех? Това е тайната на всеки феноменален успех: „Всяко велико явление, останало в аналите на историята – казва Емерсон, – е триумфът на ентусиазма“.

Тази магическа дума произлиза от две гръцки думи: en, означаваща „във“ и theos – Бог. Ентусиазмът буквално означава Бог в нас. Ентусиазираният човек говори така, като че ли е обладан от Бога.

Беше време, когато отдавах огромно значение на правилата на говоренето пред публика; но с течение на времето започнах да вярвам все повече и повече в духа на речта.

Красноречието – казва Уилям Дженингс – може да се определи като реч на човек, който знае какво говори и мисли това, което казва – то е огнена мисъл… От знание без въодушевление полза няма. Убедителната реч върви от сърце към сърце, от ум към ум. Ораторът трудно може да заблуди аудиторията за собствените им чувства. Преди повече от две хиляди години един латински поет изразил тази мисъл с думите: „Ако желаеш те да плачат, сам покажи им, че скърбиш.“

Ако искам да композирам, да пиша, да се моля и да проповядвам добре, казва Мартин Лутер, трябва да съм ядосан. Тогава кръвта ми бушува във вените и сетивата ми са изострени.

Може би не трябва чак да сме ядосани, ти и аз, но трябва да сме възбудени, честни и силно въодушевени.

Дори конят реагира на прочувстеното слово. Един известен ездач ми каза, че гневните думи ускоряват пулса на коня с десет удара в минута. А аудиторията със сигурност е поне толкова чувствителна, колкото е и коня.

Най-важният факт, който трябва да помниш е, че нагласата на слушателите не зависи от това как ние говорим. Ние ги държим в шепите си. Ако ние сме вяли и отпуснати и те ще са вяли и отпуснати. Ако ние сме резервирани, те също ще са резервирани. Ако ние не се вълнваме особено, и те няма да се вълнуват особено. Но ако сме абсолютно възторжени за това, което казваме и ако го кажем със силата, спонтанността и заразата на убеждението, те няма как да не се повлияят от нашия дух.

Колкото и да ни се иска да вярваме, че се ръководим от ума, истината е, че целият свят се ръководи от чувствата. Който се мъчи да е много сериозен или много мъдър може лесно да се провали, но който говори с истинска убеденост, никога не се проваля. Дали ще говори за лични въпроси или за неща от национално значение, речта на оратора ще те развълнува само ако ти наистина осъзнаеш голямата важност на въпроса. Няма значение в какви думи са облечени убежденията му, важното е с каква откровеност и емоционален заряд са ти поднесени.

При наличието на заряд, убеденост и ентусиазъм влиянието на оратора се разширява като пара от комин. Той може да има петстотин дефекта, но никога няма да се провали. Говори се, че великият пианист Артур Рубинщайн бъркал хиляди ноти, но никой не обръщал внимание, защото той можел да предаде поезията на Шопен на души, за които залезът никога не е бил нещо повече от голям червен диск, скриващ се от хоризонта зад покрива на някоя порутена плевня.

Историята помни, че преди да започне да говори, великият атинянски лидер Перикъл се молел на боговете от устата му да не излезе нито една празна дума. Той влагал цялото си сърце в обръщенията си и те винаги се забивали право в сърцето на народа.

Уила Кадър, една от най-прочутите американски писателки казва: „Тайната на всеки артист“ – а който говори пред публика трябва да е артист – „е страстта. Тази тайна се знае от всички и в това няма абсолютно нищо страшно. Както героизма, страстта също не може да се имитира с евтини материали“.

Страст… Чувство… Дух… Откровеност… Включи тези качества в изказването си и слушателите ще ти простят – да, дори няма и да забележат – малките грешки. Историята потвърждава: Линкълн говорел неприятно пискливо. Демостен заеквал. Някои известни и успешни оратори са имали слаби гласове, заеквали са, буксували са, заваляли са думите, но са имали искрени убеждения, триумфиращи над всички тези дефекти – огромна емоционална потребност, заличаваща всичките им недостатъци.

Към книгата