Защо сме откъснати от самите себе си, от нашите чувства и нужди

„Нашият мисловен свят е изграден от категории, обкръжен е от произволни и изкуствени граници. Трябва да се прокарат мостове, но за това е е необходимо познание, по-широко виждане за човека и за неговата участ.“

Йехуди Менухин

Въведение

Нямам думи, с които да опиша моята самота, моята тъга и моя гняв.

Нямам думи, с които да опиша нуждата от общуване, разбиране и признание.

Затова критикувам, обиждам или удрям.

Затова се боцкам, къркам или се депресирам.

Насоченото навън или навътре насилие е резултат от липсата на речник: то е израз на фрустрация, която не е намерила подходящите думи, за да изкаже себе си.

Причината е ясна: ние изобщо не познаваме речника на нашия вътрешен живот. Никога не сме учили да оценяваме какво точно чувстваме, нито какви са нашите нужди. При това още от детството знаем безброй думи: можем да говорим за история, география, математика, естествени науки или литература, можем да описваме техниката, спорта, да беседваме за икономика или право, но нима някога сме учили думите, които се отнасят за нашия вътрешен живот?

С годините постепенно сме се откъсвали от нашите чувства и нужди, за да можем да изслушваме чувствата и нуждите на тате и мама, на братята и сестрите си, на учителя и пр. „Прави това, което ти казва мама… Прави това, което иска твоят братовчед, който ще дойде да си играете следобед… Прави онова, което се очаква от теб.“

Така привикваме да се вслушваме в чувствата и нуждите на всички – началник, клиент, съсед, колеги от работата, но не и нашите собствени! Решили сме, че за да оцелеем и да се впишем трябва да се откъснем от самите себе си.

Идва обаче денят, в който се налага да платим цената на това откъсване. Стеснителност, депресия, съмнения, колебания при вземане на решение, неспособност да направим избор, затруднения при заемане на позиция, загуба на вкуса към живота. На помощ! Въртим се в кръг като изтичащата вода в мивката. Наближава моментът, когато ние самите ще бъдем погълнати. Очакваме някой да ни протегне ръка, да ни даде съвет, но в същото време вече не сме в състояние да се вслушваме в ничия препоръка. Задръстени сме от „Ти трябва…“, „Крайно време е да…“, „Длъжен си да…“

Насъщна потребност за нас е да се открием, да се закрепим здраво за самите себе си, да почувстваме вътрешно, че ние сме тези, които говорим, които решаваме, а не да следваме нашите навици, условности и страхове под погледа на другите.

Обичам да обяснявам този процес с помощта на човече, плод на въображението на Елена Домерг – преподавателка по ненасилствена комуникация в Женева.

Мисловно пространство

Мисловната дейност (главата на човечето) е облагодетелствано от всичко, което сме научили. Именно него сме укрепили, дисциплинирали, изострили, за да действа то ефикасно, плодотворно и бързо. Нашето сърце, емоционалният ни, вътрешният ни живот не са били удостоени с подобно внимание. Научили сме, че трябва да бъдем послушни и отговорни, да вземаме добре обмислени решения, да анализираме, да категоризираме и да слагаме етикет на всяко нещо, а след това да го поставяме в съответното отделение. Станали сме царе на логиката и разсъжденията, от детството сме придобили, укрепили и усъвършенствали навика да възприемаме нещата чрез ума. Възприемането чрез емоции изобщо не е било насърчавано, а напротив – било е порицавано.

По време на настоящата ми работа наблюдавам четири характеристика на тази мисловна дейност, които често стават причина за насилието, което упражняваме над себе си или насочваме срещу другите.

Преценки, етикети и категории

Ние преценяваме: преценяваме другия или ситуацията в зависимост от малкото, което сме видели от реалността. Например, виждаме на улицата младеж с подстригани на гребен оранжеви коси и пиърсинг върху лицето. „Аха, пънкар, бунтар срещу обществото, маргинал“ Само за миг сме го преценили. По-бързо от мълния. Не знаем нищо за това момче, което може би е страстно ангажирано в някое младежко движение, в театрална трупа или се занимава с изследвания в областта на информатиката и по този начин допринася с талант и сърце за напредъка на света.

Ала понеже нещо във външния му вид е различно от другите, буди у нас страх, недоверие и нужди, които не сме в състояние да декодираме (нужда от приемане на различието, нужда от приобщаване, нужда да се уверим, че различието не води до разрив), ние го осъждаме. Сами можете да се убедите как нашата преценка упражнява насилие над красотата, щедростта и душевното богатство, което без съмнение носи у себе си видяния от нас младеж…

Приемаме видимата част от айсберга за целия айсберг, макар всеки от нас да знае, че деветдесет процента от айсберга се намира под морската повърхност и е недостъпен за погледа. Нека припомним: „Истински се вижда само със сърцето, същественото е невидимо за очите“ – пише Сент-Екзюпери. Гледаме ли всъщност другия със сърцето?

Предразсъдъци, априорности, предубеждения и автоматизми

Свикнал сме да функционираме по навик, да прилагаме автоматизми на мисълта, априорности, предразсъдъци, да обитаваме свят от схващания и идеи и да произвеждаме и разпространяваме непроверени убеждения.

Например: мъжете са мачовци; жените не умеят да шофират; чиновниците са лентяи; политиците са корумпирани; животът е борба

Или: има неща, които трябва да правим, независимо дали искаме, или не; открай време е било така; добрата майка, добрият баща, добрият син са длъжни да…; жена ми никога не би понесла да й говорят по този начин; в това семейство на подобни теми не се говори; баща ми е човек, който…“

Това са все изрази, които отразяват преди всичко нашите страхове. Чрез тях ние се затваряме и затваряме другите в рамките на определено убеждение, навик или схващане.

Отново прилагаме насилие към мъжете, които са всичко друго, но не и мачовци, които са не по-малко открити, чувствителни и деликатни от жените. Прилагаме насилие към жените, които шофират по-добре от повечето мъже, с повече уважение към останалите водачи и по-добре се ориентират в пътната обстановка…

Прилагаме насилие към всички тези неща, които не смеем да изкажем или направим, макар че те са важни за нас, или за нещата, които смятаме“сме длъжни да направим, без да си дадем труда да проверим дали са наистина приоритетни и дали не бихме могли да се погрижим за далеч по-реални нужди (чужди или наши собствени).

Бинарна система или двойственост

Най-сетне ние притежаваме вдъхващия сигурност навик да определяме всичко в черно и бяло, като положително и отрицателно. Една врата трябва да бъде отворена или затворена, нещо е вярно или не е вярно, човекът е прав или греши, една постъпка е допустима или недопустима, дрехата е модерна или демоде, той е страхотен или е кръгла нула…

Това е капанът на двойствеността, на бинарната система.

Все едно, че не можем да бъдем едновременно блестящ интелектуалец и сръчен работник, строг математик и художник с богато въображение, отговорна личност и пълен с оригинални хрумвания ум, нежен поет и сериозен инженер. Все едно, че не можем да се обичаме отвъд сексуалния дуализъм, да бъдем традиционни в едно отношение и новатори в друго…

Прилагаме тази логика на изключването и на разделението, основана на принципа „или-или“. Постепенно ставаме жертва на бинарната система – тя упражнява насилие върху нас и върху околните. Най-често повтарящият се случай е следният: ние или се грижим за себе си, или се грижим за другите, в резултат на което се откъсваме от самите себе си, или скъсваме с другите. Сякаш не бихме могли да се грижим едновременно и за себе си, и за другите, да бъдем близки с тях, без да преставаме да сме близки със себе си.

Освобождаващ от отговорност език

Използваме език, който ни освобождава от отговорност по отношение на начина, по който живеем, или на онова, което правим. На първо място сме привикнали да прехвърляме върху другите или върху друг външен фактор отговорността за нашите чувства. „Ядосан съм, защото ти…“, „Тъжен съм, защото моите родители…“, „Потиснат съм, защото светът, замърсяването на околната среда, озоновият слой…“

Така по никакъв начин не поемаме отговорност за собствените ни чувства. Напротив, намираме си изкупителна жертва, обезглавяваме някого, разтоварваме се от нашата неудовлетвореност и другите ни служат за гръмоотвод на цялото ни недоволство.

Освен това сме приучени да не поемаме отговорност за нашите действия. „Така е прието…“, „Такива са нарежданията“, „Традицията изисква“, „не можех да пъстъпя другояче…“, „Налага се…“, „Ти трябва…“, „Нямам избор…“, „Време е…“.

Този език ни откъсва постепенно от нас, от другите, неусетно ни подчинява, защото чрез него привидно поемаме отговорност.

Чувствата

При това традиционно функциониране, което дава предимство на мисловния процес, между нас и нашите чувства и емоции сякаш се издига бетонна преграда…

Определянето на нашето чувство е полезно, защото помага да опознаем самите нас и нашите нужди. Чувството действа като мигаща лампичка върху пулт: показва ни, че определена функция се изпълнява или не се изпълнява, че определена нужда е удовлетворена или не е удовлетворена.

Тъй като често сме откъснати о нашите чувства, за да ги опишем, ние разполагаме само с няколко думи: от една страна можем да се чувстваме добре, щастливи, спокойни, ведри, а от друга страна можем да се страхуваме, да се чувстваме зле, да бъдем разочаровани, тъжни, сърдити.

Притежаваме твърде малко думи, за да се опишем и въпреки всичко можем да функционираме. В групите по ненасилствена комуникация на участниците се предлага списък с повече от двеста и петдесет чувства, за да могат да си обогатят речника и по този начин да осъзнаят по-добре какво е това, което усещат. Думите в този списък не са взети от енциклопедиите, а от ежедневната реч, която можем да прочетем във вестниците или да чуем по телевизията. Въпреки това предаваните от поколение на поколение сдържаност и свенливост не ни позволяват да ги използваме, когато говорим за себе си.

Нуждите

Откъснати сме до голяма степен не само от нашите чувства, но и почти изцяло от нашите нужди. Приучени сме по-скоро да се опитваме да разберем и да задоволим нуждите на другите, отколкото да се вслушваме в нашите собствени. Да се прислушваме в себе си дълго време се смяташе, ако не за смъртен грях, то поне за егоцентризъм или за себичност.

Вярно е,че нерядко думата „нужда“ се тълкува неправилно. Не става въпрос за моментно желание, за мимолетен порив, за прищявка. Става въпрос за нашите насъщни нужди, свързани с живота ни, които непременно трябва да удовлетворим, за да постигнем задоволително равновесие. Те засягат най-разпространените човешки ценности: идентичност, уважение, разбиране, отговорност, свобода, взаимопомощ. В процес на осъзнаване на нашите нужди, ние разбираме и нашите ценности…

Откъсването от нашите нужди се заплаща по различни начини. Ето най-често срещаните от тях:

• Трудно ни е да направим избор, който ще ни ангажира лично. В деловия живот, в работата това става лесно. Но в нашия емоционален, интимен живот личният избор е много труден…
• Ние сме в плен на чужди поглед. Неспособни сме да отличим нашите собствени нужди и зависим от чуждото мнение…
• След като сме свикнали да задоволяваме нуждите на другите, един ден смътно може би ще си спомним, че нашите лични нужди не са задоволени и все някой е виновен за това. В такива случаи влизаме в процес на насилие чрез агресия или чрез проекция…
• До такава степен сме свикнали да се подчиняваме на нуждите на другите, или толкова се боим да не дадем израз на собствените си нужди, че ни се налага да се отнасяме заповеднически и безапелационно към другите.
• Изтощени сме от безуспешните опити да изтъкваме нашите нужди. Накрая казваме:“Писна ми! Отричам се от себе си. Затварям се или бягам.“ В този случай ние упражняваме насилие спрямо себе си…

Искането

Когато формулираме искане, или предложение за конкретно, приемливо действие, ние се избавяме от бетонната преграда, която ни пречи да предприемем каквото и да е в полза на нашите нужди. Излизаме от очакването, нерядко отчаяни, че другият ще разбере нашата нужда и ще се съгласи да я задоволи. Това очакване може обаче да се окаже потискащо.

Към книгата

През Януари 2018 добавихме за продажба следните книги:

Нови книги в категория „Личностно развитие“

Нови книги в категория „Професионално развитие“

Нови книги в категория „Свободно време“

Класацията „Топ 10 на бестселърите за Януари 2018″ включва следните най-купувани книги от нашите клиенти:

1. Принципът 80/20 и още 92 силови закона на природата
2. Милионерът, който се пробуди за духовното
3. Асът на продаването
4. 15-те безценни закона за израстването
5. Никога вече излъган
6. Гарантираната продажба. Как да продадем всичко на всеки
7. Пътят на твореца. Духовна пътека към по-висша съзидателност
8. Да управляваш с лекота
9. Когато всичко се променя, промени всичко
10. Girl Code. Тайните на успеха, мъдростта и щастието за жените предприемачи

Кои храни предпазват от рак?

1. Зеленчуците, особено кръстоцветните – карфиол, броколи, зеле, брюкселско зеле. Те намаляват риска от рак на простатата. В САЩ е проведено проучване с наскоро диагностицирани с рак на простата пациенти, които започват специална диета на плодове и зеленчуци за 5 години. След провеждането му, заключението е, че макар да не предпазват, кръстоцветните зеленчуци намаляват риска от развитие на рак. Други храни, които имат благотворен ефект по отношение на здравето на простата са: доматите, които съдържат ликопен, растителни стероли, които се съдържат в тиквените семки, африканският картоф и някои други зеленчуци.
2. Проучване, проведено сред 35 000 души – непушачи и основно вегетарианци, открива намален риск от рак на белите дробове, простата, панкреаса и дебелото черво. При тях има и 25% по-малко случаи на диабет, хипертония и артрит, както и 30% по-малък риск за развитие на сърдечни заболявания. Вегетарианците показват намален риск от развитие на повечето видове рак. Плодовете и зеленчуците съдържат витамините A, C и E, както и много други противоракови съставки като селен, фибри, флавоноиди, идоли, феноли, каротеноиди, стероли, изофлавони, антицианиди и ресвератрол. След целия този списък най-разумно би било да включим в диетата си голямо разнообразие от плодове и зеленчуци.
3. Антиоксидантите в плодовете и зеленчуците предпазват от рак на стомаха и рак на дебелото черво. В Индия ниският процент на хора заболели от рак на дебелото черво може да бъде обяснен с диетата им, която включва големи количества въглехидрати, естествени антиоксиданти, например като куркумата, чесъна и джинджифила. Чесънът освен това е известен с антибактериалните и антимикотичните си вещества, като също така подпомага здравето на храносмилателния тракт.
4. Пробиотици – киселото мляко, суроватката и ферментиралите храни, като например киселото зеле, съдържат лактобацили, бифидобактерии и ацидофилос бактерии, които помагат за противодействието на прекалено бързия растеж на болестотворните чревни бактерии и осигуряват здравословна чревна флора. Това от своя страна помага за предотвратяването на рак на дебелото черво и други видове рак на червата.
5. Жените в Япония и Далечния изток страдат далеч по-рядко от рак на гърдата в сравнение с жените на запад. Освен че се хранят с много зеленчуци, консумират и соеви продукти, които съдържат изофлавони – растителни или фитоестрогени. Фитоестрогените свързват естрогеновите рецептори в организма и така го предпазват от канцерогенните ефекти на естрогена. Освен в соята, фитоестрогени има и в червената детелина, черния кохош, ревена, алфалфа и лененото семе.
6. Гроздето също има силни антиоксидантни свойства. Най-много полезни вещества имат семената и обвивката, която съдържа кверцетин. Ресвератролът, открит в кожата на червеното грозде, също има противораково въздействие, помага и против сърдечни заболявания.
7. Ракът често се свързва с не добре функционираща чернодробна система. Зелените растения като глухарчето, магарешкия бодил и артишока помагат за здрав черен дроб. Цвеклото е особено полезно и може да бъде консумирано сурово, сготвено или под формата на сок. Зеленчуковите сокове от моркови, целина, магданоз и цвекло са чудесен начин да си осигурите висока концентрация на антиоксиданти и растителни ензими. Пшеничната трева се отглежда лесно дори у дома и може да бъде включена в състава на соковете или да поръсите салатата си с нея. За да подпомогнете детоксикацията на черния дроб трябва да ядете много цветни зеленчуци и храни богати на витамин B (пълнозърнести храни), витамин C (зеле, броколи, брюкселско зеле, чушки, портокали и мандарини). Цитрусовите плодове са препоръчителни, но избягвайте грейпфрутите, защото те съдържат нарингенин, който може да намали детоксикацията на черния дроб с близо 30%. Богатите на глутатион растения, като авокадото, аспержите и орехите, също са много полезни. Полезни за черния дроб храни са:
   • Глухарче
   • Магарешки бодил
   • Артишок
   • Цвекло
   • Пшенична трева
   • Кръстоцветни зеленчуци
   • Аспержи
   • Орехи
8. Освен здравият черен дроб, за да се предпазите от рак е важно да имате и здрав храносмилателен тракт. Подобрете храносмилането си, избягвайте запека, консумирайте пробиотици, фибри и антиоксиданти. За да достигнете препоръчителната дневна доза от 30 г фибри, трябва да ядете еквивалента на 4 филии хляб, една купа овесени ядки и пет плода и зеленчука на ден.
9. Сквалентът, съдържащ се в зехтина, намалява вероятността от образуването на рак на дебелото черво, на белите дробове и на кожата.
10. Нова противоракова съставка, която все още няма име, наскоро бе открита в мангото. Освен мангото, всички жълти плодове и зеленчуци съдържат противоракови каротеноиди.

Да обобщим:

1. Яжте поне 5 плода и зеленчука на ден, като се стараете да има разнообразие. Опитайте да включите някои кръстоцветни зеленчуци, зелени листни зеленчуци, червени плодове и зеленчуци, както и жълти и оранжеви плодове и зеленчуци.
2. Яжте повече фибри, които се съдържат в пълнозърнестите храни, плодовете и зеленчуците, за да ускорите преминаването на храната през червата и да подпомогнете здравето на червата.
3. Избягвайте обработеното месо, пушените и солени продукти. Избягвайте печенето на грил и барбекю.
4. Избягвайте гранясали мазнини и трансмастните киселини в маргарина.
5. Яжте повече риба, богата на омега -3 мастни киселини, особено тлъсти риби.
6. Избягвайте подобрителите и консервантите като внимателно четете етикетите на храните.
7. Откажете се от пластмасовите опаковки (те съдържат естрогеноподобни съставки) и не използвайте алуминиеви прибори за готвене.
8. Храната трябва да бъде прясна, за да се избегне поглъщане на мухъл или афлатоксини.
9. Кумулативен ефект на неподходящи храни, съчетани с тютюнопушене, прекален прием на алкохол, затлъстяване и липса на упражнения, може да доведе до рак.
10. Стресът изтощава имунната система и намалява актвиността на клектките естествени убийци. В период на стрес е много важно да изберете оптимална противоракова диета, както и да вземете антиоксидантни и мултивитаминни добавки.
11. В допълнение към диетата, следвайте основните правила на здравословния начин на живот, най-вече бъдете физически активни. Случаите на рак на дебелото черво показват обратнопропорционална връзка с физическата активност.

Към книгата

Могат ли емоциите да бъдат интелигентни?

За да разберем как може да изглежда едно такова обучение, ще трябва да се обърнем към други теоретици, поели по стъпките на Гарднър и най-вече на Питър Салови, който е описал изключително подробно как можем да внесем интелигентност в чувствата си.

Това начинание не е нещо ново:през годините и най-запалените защитници на коефициента на интелигентност са се опитвали да въведат емоциите в царството на интелекта, вместо да ги разглеждат като напълно противоречащи си явления.

Така например, Е.Л. Торндайк, виден психолог изиграл важна роля за популяризирането на IQ през двадесетте и тридесетте години, в една своя статия казва, че един аспект на емоционалната интелигентност или способността да разбираме другите и „да действаме мъдро в човешките взаимоотношения“, сама по себе си е едно от измеренията на човешкия интелект. Други психолози от онази епоха разглеждат социалната интелигентност от по-цинична гледна точка и я възприемат като набор от умения за манипулиране на другите, начин да ги накараме да направят онова, което искаме, независимо дали са съгласни или не.

Нито една от формулировките обаче не заема солидни позиции. През 1960 г. един от основните трудове по тази тема обявява социалната интелигентност за „безполезна“ тема.

Само че личната интелигентност не може просто да бъде отхвърлена. Тя се доказва интуитивно и отговаря на очаквания на здравия разум. По-систематичните изследвания водят Робърт Стънбърг до заключението на Торндайк: социалната интелигентност се отличава от академичните способности, като същевременно играе ключова роля за справяне с практическите житейски проблеми. Една от основните характеристики на интелекта, които се ценят значително най-високо на работното място например, е чувствителността, която позволява на ефективния мениджър да улавя мълчаливите послания.

През последните години една все по-голяма група психолози достигна до заключения в съзвучие с убеждението на Гарднър, че старите представи за коефициента на интелигентност са се въртели основно около тесен набор от математически и езикови умения и че справянето с тестовете е пряк индикатор за успех в класната стая и в научната кариера, но върши все по-малко работа в ситуациите, отдалечаващи се прогресивно от академичния живот.

Тези психолози (сред тях са Стънбърг и Салови) възприемат един по-широк възглед за интелигентността и се опитват да я предефинират с оглед на това какво е необходимо за успех в живота. Тази линия на изследване ги води отново до неизмеримата важност на „личната“ интелигентност, или емоционалната интелигентност.

Салови включва списъка на Гарднър в собствената си дефиниция за емоционална интелигентност, която обхваща пет основни области:

1. Познаване на собствените емоции. Самоосъзнатостта, пълноценното възприемане на чувството, докато то все още трае, е ключов елемент от емоционалната интелигентност. Както ще видим по-нататък, способността ни да наблюдаваме чувствата си във всеки момент е от особена важност за психологическите умения и себепознанието.Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по-ясно отношение към личните си решения. – от избора на спътник в живота до избора на работа.
2. Управление на емоциите. Контролът върху чувствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта. По-нататък ще разгледаме начините да утешаваме себе си, да се отърсваме от пълзящата тревога, мъка или раздразнителност, както и какво става, ако не успеем. Хора със слаби заложби в тази област, непрекъснато се борят с чувства на дистрес, докато онези, които ги владеят майсторски, могат да се възстановят много по-бързо от превратността в живота.
3. Умения за самостоятелно мотивиране. Както ще стане ясно по-нататък, мобилизацията на емоциите за дадена цел е изключително важна за вниманието, личната мотивация и майсторството, както и за творческите сили. Емоционалният самоконтрол (отлагане на възнаграждаването и потискане на импулсивността) е основна опора за всяко постижение. Освен това способността да се действа в състоянието, което специалистите наричат „поток“ – безкомпромисна пълнота на съзнанието – води до изключителни резултати във всякакви области. Хора с такива способности обикновено са по-производителни и ефективни във всичко, с което решат да се заемат.
4. Признаване на емоциите на другите. Емпатията – друга способност, която е в тясна връзка с емоционалната осъзнатост, е може би най-основната човешка способност. Ще разгледаме откъде идва тя, каква е социалната цена на безразличието и кои са причините емпатията да поражда алтруизъм. Емпатичните хора са по-чувствителни спрямо фините социални сигнали, които подсказват нуждите или желанията на другите. Това ги прави подходящи за професии в областта на медицината, образованието, продажбите и мениджмънта.
5. Стабилна връзка. Изкуството на връзката до голяма степен предполага умение да управляваме емоциите на другите. По-късно ще стане въпрос за социалната компетентност и нейната липса, както и за способностите, които трябва да влязат в действие при нея. Те подхранват популярността, лидерските умения и ефикасното междуличностно общуване. Хора с подобни заложби се справят добре в случаите, които изискват гладка комуникация с другите – те са направо „социални“ звезди.

Разбира се способността на хората в тези пет области се различават значително, някои от нас могат да се окажат например умели господари на собственото си чувство за тревога и същевременно да не могат да утешат някого другиго.

Въпреки че основата на тези умения е чисто неврологична, мозъкът както ще видим, е изключително пластичен и не спира да учи. Пропуските в емоционалните способности могат да бъдат запълнени. В повечето случаи става дума за цели комплекси от навици и реакции, които могат лесно да бъдат усъвършенствани, стига да сме готови да положим необходимите усилия за това.

Към книгата

Публикуваме нашата препоръка за три чудесни книги, с които се запознахме по-отблизо през Февруари 2018 и които много ни допаднаха.

1. „Ние сме нашият мозък. От утробата до Алцхаймер“

„Ние сме нашият мозък. От утробата до Алцхаймер“ от Дик Сваб е книга, която дава отговор на въпроса защо мозъкът – най-сложно устроеният орган на човешкото тяло – определя толкова мощно кои сме и защо сме такива.

Дик Сваб е уважаван професор по невробиология към Амстердамския университет, директор на Нидерландския институт за мозъчни изследвания в продължение на 30 години и основател на Нидерландската мозъчна банка. В книгата си той разкрива, че всички наши мисли, постъпки, решения, черти на характера, таланти, ограничения и болестни състояния, са заложени генетично, но едновременно са и програмирани в майчината утроба.

„Ние сме нашият мозък. От утробата до Алцхаймер“ е много увлекателно написана, изяснява ролята на родителските грижи и околната среда за развитието на мозъка, обяснява връзката на мозъка с детските години, пубертета, влюбването, сексуалността, съзнанието, илюзията за свободна воля, нарушенията в мозъчното развитие.

2. „100 начина да променим живота си. Част 2“

„100 начина да променим живота си. Част 2“ от Лариса Парфентиева е продължение на първата книга на авторката – „100 начина да променим живота си“.

В книгата си Лариса Парфентиева – експерт по личностно развитие, водеща семинари и лекции – развива детайлно темата за смисления и пълноценен живот, описвайки своите четири концепции за осъществяване на замислените житейски цели – Колелото на призвание, Ерата на натрупване, Магистралата на промените, Системата на Паяка.

„100 начина да променим живота си. Част 2“ е истинско практическо ръководство с много примери, насоки, препоръки, елементи за осмисляне и преценка на собственото поведение. Това я прави ценно допълнение към идеята за смислен и пълноценен живот, разгледана в първата част на „100 начина да променим живота си“.

3. „Завинаги млади. Практически съвети как да победим старостта“

„Завинаги млади. Практически съвети как да победим старостта“ от Джералдин Митън е чудесна книга с практически съвети от изкуството за красиво остаряване и запазване на младостта.

Джералдин Митън – лекар с дългогодишен опит в болници и спа и уелнес центрове в различни държави – счита, че младостта не е нито период от живота, нито състояние на духа, а изкуство, на което можем да се научим, за да го прилагаме през целия си живот. Нарича го „антиейджинг“ – комплекс от активни действия забавя часовника на старостта, за да стареем красиво.

„Завинаги млади. Практически съвети как да победим старостта“ е богато илюстрована и предлага задълбочени отговори за 10-те хронични здравословни проблеми на третата възраст, какво става с тялото, когато остарява, нужните лабораторни изследвания и наблюдения, начина на хранене и пречистване на организма, грижи за кожата, ролята на витамините, минералите и билковите добавки, спа терапиите и физическите упражнения, поддържането на мозъка в активно и жизнено състояние, изпитаните средства за помъдряване и духовно израстване.

Как похвалите могат да те направят неуверен

Като отидох да взема дъщеря си от детската градина, случайно чух учителката да й казва: „Колко красиво дърво си нарисувала! Браво!”. Няколко дни по-късно тя посочи друга нейна рисунка и възкликна: „О, голям художник си!”.

И двата пъти не знаех какво да направя. Как да обясня на учителката, че предпочитам да не хвали дъщеря ми?

В днешно време засипваме децата си с похвали. Повечето хора вярват, че похвалите, самоувереността и представянето в училище вървят ръка за ръка. Съвременните проучвания обаче сочат друго – през последните десет години много изследвания върху самооценката достигат до заключението, че децата не се представят по-добре в училище, ако ги хвалят като „умни”. Точно обратното. Често те реагират на похвалите, като се отказват – защо да продължаваш да рисуваш, ако вече си направил „най-хубавата” рисунка? Или пък като просто решават да повтарят едно и също – защо да рисуваш нещо ново или по нов начин, ако старият начин винаги се приема добре?

По време на едно много популярно изследване от 1998 г. сред деца на десет и единайсет години психолозите Каръл Дуек и Клаудия Мюлер дали на 128 деца серия от математически задачи. След привършване на първата група от лесни упражнения, изследователите похвалили с по едно изречение всяко дете. Част получили похвали за интелекта си – „Представи се много добре, толкова си умен”; други за усилията, които били положили – „Представи се много добре, сигурно здраво си се потрудил”. След това изследователите накарали децата да продължат със следващата група от по-трудни задачи. Резултатите били коренно различни. Учениците, които били похвалени за положените усилия, демонстрирали много по-голяма готовност да подхождат към задачите по нов начин. В същото време те показали и повече гъвкавост и отдали неуспехите си по-скоро на недостатъчното старание, отколкото на липсата на интелект. Децата, които били похвалени като умни, повече се страхували от неуспех, подбирали задачи, които потвърждавали онова, което вече знаели и показали по-малко решителност, когато упражненията ставали по-трудни. В крайна сметка радостта, породена от думите „Толкова си умен!”, бързо била заменена от тревожност и спад в самооценката, мотивацията и резултатите в училище. Когато били помолени да пишат до деца от друго училище, за да им разкажат за представянето си, част от „умните” деца излъгали и докладвали по-високи резултати. Накратко, една-единствена похвала успяла да разклати самочувствието на тези деца и да ги направи толкова нещастни, че да излъжат.

Защо толкова упорито продължаваме да хвалим децата си?

Отчасти за да се покажем, че се различаваме от собствените си родители. В Making Babies (“Правенето на бебетата”), своя мемоар за майчинството, Ан Енрайт пише: „Едно време – както наричаме 70 –те години в Ирландия – майките критикуваха децата си машинално… „Маймуна такава”, случваше се да кажат, или пък: „Ангел навън, дявол у дома”, или пък любимото ми: „Това дете ще ме вкара в гроба”. Така растяхме в тази страна, където всякакви хвалби се смятаха за табу.” Разбира се, това не важи само за Ирландия. Наскоро един лондончанин на средна възраст ми каза: „Майка ми ме наричаше с имена, които никога не бих използвал за децата си – наглец, многознайко, самохвалко. Четиресет години по-късно все още ми се ще да й изкрещя: „Какво толкова лошо има в това да се хвалиш?”.

В днешно време навсякъде, където има деца – по площадките, в „Старбъкс” и в детската градина – ще чуете хвалби: „Браво!”, „Най-доброто дете!”.Когато се възхищаваме от децата си, временно повдигаме собственото си самочувствие, като демонстрираме пред околните колко прекрасни родители сме и колко невероятни са децата ни. Това обаче не влияе добре на самочувствието на детето. В опитите си да избегнем примера на родителите си всъщност постигаме същия резултат – сипем празни похвали по същия начин, по който предишното поколение сипеше необмислена критика. Ако го правим, за да не се налага да мислим за детето си и неговия свят, за неговите чувства, тогава похвалата, точно както и критиката, в крайна сметка изразява безразличие.

Което отново ме връща на въпроса – ако не похвалата, то кое влияе добре на самочувствието на детето?

Малко след като получих лиценза си за психоаналитик, говорих за това с осемдесетгодишна жена на име Шарлот Стиглиц – майка на носител на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц – в продължение на десет години водела допълнителни часове за деца с трудности при четенето в Северозападна Индиана. „Не хваля малките деца за неща, които се предполага, че трябва да могат да правят – каза ми тя. – Хваля ги, когато се справят с нещо наистина трудно – когато дадат играчката си на друго дете или когато проявят търпение. Също така съм убедена, че е важно да казваме „благодаря”. Когато не успея да занеса закуска на някое дете или да му помогна с нещо веднага и то ме изчаква търпеливо, винаги му благодаря. Но не бих хвалила дете, което играе или чете.” Без големи възнаграждения, без жестоки наказания – за Шарлот било важно какво правели децата и как го правели.

Веднъж я наблюдавах с едно четиригодишно момченце, което рисуваше. Когато детето спря и погледна нагоре към нея – вероятно в очакване на похвала, – тя се усмихна и каза: „Колко много синьо има в рисунката ти”. А то отговори: „Това е езерото до къщата на баба – тук има мост”. После взе кафяв пастел и добави: „Сега ще ти покажа”. Тя не само разговаряше с детето спокойно, а наблюдаваше и слушаше внимателно. В този момент беше там, присъстваше.

Присъствието е много важно за самочувствието на детето, защото така то вижда, че заслужава друг човек да мисли за него. В противен случай то може да реши, че това, което прави, е просто средство, за да спечели похвала, а не цел само по себе си. Как да очакваме от едно дете да внимава, когато ние самите не сме внимателни с него?

Присъствието, когато сме с деца, с приятели или дори сами, винаги е трудно за постигане. Но не е ли тъкмо тази проява на внимание – чувството, че някой мисли за нас – нещото, което желаем по-силно дори от похвали?

Към книгата

Корпоративният главен изпълнителен директор като носител на послание

Светът на бизнеса изобилства с лош език. Служители и клиенти са затънали в жаргон, мъртви клишета и фрази, които не означават нищо и се забравят преди изобщо да се запомнят. Смайващо е колко лоши могат да бъдат комуникативните умения дори на най-високите нива.

Главният изпълнителен директор е най-често истинският изразител на посланието на компанията, която ръководи и е живо въплъщение на продукта, който компанията продава.

В момента в списъка на сп. „Форчън 20“ е включен ръководител на едно сриващо се фабрично чудовище, което не осъзнава, че неразбираемите за публиката послания допринасят за неговия срив. Определено той не е изключение.

Има обаче един силен положителен пример в лицето на наскоро пенсиониралия се лидер на „Пфайзър“ – Ханк Маккинъл, на когото главните изпълнителни директори би следвало да подражават. „Пфайзър“ е най-точният пример за корпорация, в която „да бъдеш посланието“ чрез продуктите, които компанията произвежда, просто не е достатъчно.

Не е за вярване, обаче че една индустрия, която буквално спасява живота на хиляди хора всеки ден, се натъква на враждебност. Въпреки успехите в създаваното на истински революционни лечения (понятие далеч по общо от понятието лекарства), които подобряват качеството на живот на милиони американци, се забравя бързо от хората, които имат най-голяма полза от тях. Американците обичат да се оплакват от цената, която плащат за животоспасяващи лекарства, сякаш купуват поредната стока за домакинството. Същите хора, които не е проблем да платят 2.65 долара за едно капучино в „Старбъкс“, жално се оплакват от цената на хапче от 2.65 долара, което ги поддържа достатъчно здрави и активни, за да могат да се радват на различните нездравословни продукти, в т.ч. и в „Старбъкс“.

И така, Маккинъл е обременен с комуникативен проблем, какъвто никой на негово място няма да пожелае да носи. Към него се прилага един по-висок стандарт, защото продуктите, които продава, се смятат за по-висок стандарт. Но не продуктите на „Пфайзър“ говорят за компанията – това го прави Маккинъл с най-подходящите думи.

Онова, което го отличава от останалите главни изпълнителни директори е, че той е постоянен (правило №4 за ефективна комуникация), притежава дръзновение (правило №7) и винаги внимава за контекста и значението на своите слушатели на лично ниво (правило №8). Неговите презентации изобилстват с „принципите на Пфайзър“, със „стандартите на „Пфайзър“, той винаги поставя фокус върху бъдещето като непрекъсна използва думи като „прогрес“, „иновация“, „революция“.

Ето пример:

„В „Пфайзър“ разработваме нови медикаменти за заболявания от Алцхаймер до високо кръвно налягане. Постигнахме значителни резултати в усилията си за намаляване на холестерола и болестите на сърцето.

Но сме наясно, че задълженията ни не свършват в лабораторията. С нашата карта „Пфайзър шеър“ помогнахме на милиони пациенти с ниски доходи да получат достъп до лекарствата ни. Достъпът до лекарства, отпускани по лекарско предписание, е основно национално предизвикателство. Ние в „Пфайзър“ сме се посветили на неговото разрешаване. В крайна сметка не става дума за това лекарство да се предлага, става дума хората да имат достъп до него.“

Обърнете внимание как Маккинъл използва думите „задължение“ и „достъп“. Имаме изпълнителен директор на голяма компания, който застава със своето име, със своето лице и своя живот зад компанията, която ръководи. Посвещаването на обществото е и лично – той успешно го свързва не само с компанията, но и към потребителите, на които компанията служи.

Това обяснява защо той се появяваше лично на рекламите за корпоративния имидж на „Пфайзър“. В периода 2002-2003г., когато корпоративна Америка бе атакувана остро заради многобройните скандали и липса на морал, Маккинъл неуморно се стремеше „Пфайзър“ да спечели доверието на обществото. И когато ръководителите на останалите компании се криеха, вместо да посрещат критиките на обществото с открито лице, Маккинъл бе готов да приеме ударите. Езикът, който използваше, беше съвършен не само за онова време, но и за всички времена.

Ето още думи на Маккинъл, които работят:

„В качеството ми на главен изпълнителен директор на „Пфайзър“ моята основна отговорност пред нашите клиенти, служители и акционери е да гарантирам, че продуктите ни са сигурни и нашият кодекс на поведение е безукорен.

Нашите клиенти разчитат на честността ни. Бизнесът ни е свързан със здравето на хората, на които служим. Науката е трудно нещо. Бизнесът е сложна работа. Отговорността не е. Или правиш правилното нещо, или правиш неправилното. Това е просто. Няма нюанси, когато се отнася за корпоративния морал. Провалът в етиката е равен на корпоративен морал.“

За фармацевтичната индустрия думите сами по себе си не могат да отменят годините на лоша публичност, оплакванията от високите цени и за съжаление, за лекарствата, изтеглени от пазара. Те обаче могат да наклонят везните за все още значителен брой американци, които не обичат индустрията, но ценят нейния продукт.

Други двама изпълнителни директори и техните послания

Други двама главни изпълнителни директори – единият настоящ, а другият пенсиониран – се открояват с начина, по който техният език е въплъщение на компаниите, които ръководят, със стила на си на управление и със същността на лидери.

Джак Уелч – уважаваният бивш главен изпълнителен директор на „Дженерал Електрик“, наистина правеше онова, което проповядваше. Неговите неуморни усилия превърнаха „Дженерал Електрик в корпорацията, която е днес и това не беше просто заради онова, което компанията купи и продаде. В словата си Уелч бе предан последовател и изразител на 4-то и 10-то правило на успешното послание: повторението и значението на лично ниво.

Уелч определено живееше живота си пред очите на обществото, но всичко което казваше и правеше, имаше за цел да рекламира неговата компания. Добрите бизнес лидери създават визия, изразяват визията си, страстно обичат тази визия и неотклонно се стремят да я осъществяват. Невероятно мощната и лична рекламна кампания „Дженерал Електрик“ – ние внасяме добри неща в живота“ стартира под негово лично наблюдение и отговаряше напълно на неговия фокус към успеха.

Стив Джобс – главният изпълнителен директор на „Епъл“ се откроява лесно заради своята същност, откровена преценка и крайно въздействие върху човешкия живот. Паралелите между неговия живот и компанията, която той създаде, са забележителни. Макар че беше корпоративна икона през почти целия си професионален живот и макар че „Епъл“ непрекъснато въвеждаше революционни технологии и продукти, не всичко вървеше гладко.

„Аз съм единственият човек, за когото знам, че е загубил четвърт милиард долара за една година – каза веднъж Джобс на интервюиращия го. Това помага много за изграждане на характера.“ Предполагам, че той никога не се е срещал с директора на „Енрон“.

Историята на Джобс как от беден става богат, после отново беден и пак богат, трябва да се изучава във всяко бизнес училище, защото показва силата на личното убеждение и че убеждението дефинира и самата „Епъл“. На въпроса на един критик защо смята, че прекалено амбициозните му планове за развитие могат да бъдат осъществени, Джобс заявява: „Защото аз съм главният изпълнителен директор и мисля, че те могат да бъдат постигнати.“

Неговият непреклонен език и дух, изразяващи убеждението „аз мога“ са съвършено отражение на компанията, която Джобс ръководи. Легендарната му реклама „1984“, пусната по време на Супербоул, постави стандарт, който все още е ненадминат в рекламата, а ежегодното му изпълнение на „рок звезда“ пред служителите и акционерите прилича на концерт на Спрингстийн. Макар че комуникативните изяви не отговарят на правилата за простота и краткост, Джобс определено притежава дръзновение и езикът му насърчава слушателите да си представят едно бъдеще, изпълнено със сила.

Бъди всичко, което можеш да бъдеш: единство между образ и език на компанията

Главните изпълнителни директори и корпоративни изпълнители трябва да имат не само въздействащ език, „за да бъдат посланието“. Най-успешните рекламни изречения нямат за цел да бъдат слогани з даден продукт. Те са продуктът.

Слоганът на „Ем енд Емс“ – „Разтапят се в устата, а не в ръката“, рекламите на кърпите за баня – „Моля не изстисквайте Чармин, Цоп, цоп, фъз, фъз“, на „Алкаселцър“ – „Летете в приятелските небеса“ – във всички тези слогани няма разлика между продукта и неговия маркетинг. Думите, които работят отразяват не само душата на марката, но и самата компания и причината, поради която тя съществува в бизнеса – казва творческият директор на „Пъблиситис Уърлдуайд“ Дейвид Дрога.

Експертите по рекламата откриват общо качество при най-популярните и най-големите корпоративни икони: те не толкова продават за компаниите, колкото ги персонифицират.

Така например Роналд Макдоналд, Марлборо Мен, Бети Крокър не са актьори, които се опитват да ни убедят да си купим биг мак, пакет цигари, кутия кексчета. Те дори не персонализират продукта. Подобно на повечето успешни слогани, те са продуктът.

Примери за компании с балансиран език:

• „Американ Експрес“: финансови услуги. „Не излизайте от дома си без него“
• „Анхойзер-Буш“: бира. „Кралят на бирите“
• „Веризон Уйърлес“: клетъчни телефони. „Сега чуваш ли ме?“
• „Бе Ем Ве“: автомобили. „Най-висшият автомобил“
• „Дженерал Електрик“: уреди за дома. „Ние внасяме добри неща в живота“
• „Дисни“: тематични паркове. „Отивам в света на Дисни“
• „Енърджайзър“: батерии. „Продължава да върви и да върви“
• „Интел“: компютърни чипове. „Интел отвътре“
• „Макдоналдс“: храна за бързо обслужване. „Обичам го“
• „Максуел Хаус“: кафе. „Добро до последната капка“
• „Мерил Линч“: финансови услуги. „Оптимист за Америка“
• „Милър Лайт“: бира. „Чудесен вкус. По.малко калории“
• „Нешънуайд“: застраховки. „В цялата страна за теб“
• „Саутуест Ейрлайнс“: въздушен транспорт. „Сега сте свободни да пътувате из страната“
• „Сингулър Уйерлес“: клетъчни телефони. „Да премахнеш препятствието“
• „Смукърс“: конфитюри, желета. „С име като на Смукърс… трябва да е добро“
• „Стейт Фарм“: застраховки. „Подобно на добър съсед, Стейт Фарм е тук“
• „Флорида Ориндж Гроуърс“: портокалов сок. „Вече не е само за закуска“
• „Фокс Нюз Ченъл“: кабелен новинарски канал. „Ние съобщаваме. Вие решавате“
• „Юнайтед Нигро Колидж Фънд“: образование. „Ужасно нещо е да пропилееш един ум“

Влезте в която и да е книжарница и ще откриете десетки книги по маркетинг и брандинг за корпоративна Америка. Процесът на корпоративна комуникация е подробно анализиран. Въпреки това няма да намерите книга за единствената действително важна характеристика в света на ХХІ век – за образа на компанията и използването на думи, които работят, за да се създаде и запази този образ.

Представата, образът на компанията е сбор от управлението и духа на компанията, стоките и услугите, които тя предлага, контакта с клиентите и най-важното – езика, който е връзката между всичко това.

Повечето големи компании са без собствен образ, но онези, които имат образ, чувстват голямата полза от него. „Бен енд Джерис“ привлича клиенти отчасти заради простите имена на сладоледите, които произвежда. Освен това положителна роля играе и връзката, съградена между ръководството на компанията и служителите.

„Макдоналдс“ през 70-те години и „Старбъкс“ през изминалото десетилетие станаха част от американската култура както като стил на живот, така като начин на хранене, но това е така, защото техният собствен речник им помогна да се наложат над конкуренцията. Образът на дадена компания се дължи на работещите с думи.

И когато и посланието, и човекът, който го отправя, а и адресатът са на една и съща вълна, тогава се получава този рядък феномен, който наричаме езиков баланс. Той не се случва толкова често, колкото може да се очаква.

Всъщност всички компании, които са ме наемали за консултант по комуникации, се оказаха езиково небалансирани. Това се проявява в два аспекта:

Първо, в бизнесите, ориентирани към услугите, продавачите твърде често използват по-различен език от този на хората в маркетинга. Няма нищо лошо в индивидуализирания подход към всеки клиент, но когато служителите от отдел „Продажби“ рекламират послание, което няма сходство с рекламната кампания, това омаловажава работата на едните, и на другите. Езикът в рекламите и промоциите трябва да съответства на езика на улицата и в магазина.

Второ, фирмите, които предлагат различни продукти с еднакво предназначение, често пъти използват един и същ език за реклама. „Проктър енд Гембъл“ могат да продават сто различни продукта, макар че всеки покрива различни потребности, различно пространство, различна категория. Затова и за тях е подходящо да се използва сходен език. Можете да използвате едно и също послание, за да продавате сапун така, както бихте продавали и носни кърпички, като по този начин никой консуматор няма да обърква продуктите и тяхното предназначение.

Но при компании , които имат само едно направление, например продават коли или бира, е различно. При тях се използват едни и същи прилагателни за описание на твърде различни продукти. За постигането на езиков баланс в такива случаи е необходима много по-категорична езикова сегментация. Ефективната стратегия на продажбите почти винаги се състои в това да се определят и разграничат подходящи прилагателни, като се създаде отделен речник за всяка отделна марка.

Пример за голяма корпорация, която се изправи пред тези предизвикателства и успя да постигне езиков баланс дори след като уволни хиляди работници, е „Форд Мотор Къмпани“. Тя ръководи изключително разнообразна група от марки – от „Мазда“ до „Астън Мартин“.

Корпоративното ръководство на „Форд“ беше наясно, че не е възможно да отдели името на компанията, корпоративната история, наследството и диапазона от превозните средства, които произвеждаха. Затова излязоха с един пакет – запазиха идентичността на отделната марка чрез рекламни кампании на национално и местно ниво и чрез създаване и съхраняване на отделен имидж и език за всяка марка.

Например, уникалният стил напълно прилага на „Ягуар тип S“, но не е уместен за „Форд Пикап F 250“. Обаче главният изпълнителен директор внушава, че името „Форд“ всъщност съобщава на клиентите на компанията за нейното постоянство. Говорейки за лидерство и иновации във всички превозни средства на „Форд“, Бил Форд постига баланс между отделните марки.

Ето рекламата на Бил Форд:

„Ако погледнете на „Форд Мотър Къмпани“ ще разберете, че новаторството е двигателна всичко, което сме постигнали. Известни сме с него още от времето, когато моят велик дядо пусна модела “T“ на конвейера за монтаж.

Посветихме се отново на американската иновативност като се съсредоточихме на хибридите. Бяхме първите, които произведохме хибриден SUV. Хората обичат хибридите, защото обичат технологията и тя не изисква от тях да правят нещо по-различно от онова, което правят винаги, когато са зад волана.

От следващата година ще имаме същия брой автомобили, които ще използват етанол. Можете да ги карате с бензин, етанол или с други биогорива. Това ще направи страната ни по-малко зависима от чуждестранния нефт.

Всичко във „Форд Мотър Къмпани“ е посветено на сигурността. Отдадени сме на технологията, в която са съсредоточени усилията на нашите инженери и няма да се върнем назад. Новаторството е компасът, който води нашата компания напред.“

Думите, които използва Бил Форд – „новаторство“, “двигател“, “посветени“ – изразяват простотата и краткостта на ефективната комуникация. Изречени са от главен изпълнителен директор, който е четвърто поколение Форд. С това се обяснява и благонадеждността на комуникацията. Колите са посланието, Бил Форд е неговият носител, а езикът, който използва е абсолютно точен. Езикът не е единственият двигател на корпоративния имидж и продажбите, но определено е фактор, благодарение на който „Форд“ устоя на американската автомобилна криза. Много по-успешно от своя по-голям конкурент – „Дженерал Моторс“.

„Дженерал Моторс“ – в миналото също автомобилна централа на света – има също, както и „Форд“, разнообразни продукти, а така също и по-богата история в технологиите и иновациите.

Нейното публично послание за съкращения, намаляване на продажбите и уволнения, имаше за цел да се хареса на Уолстрийт. Това смаза продажбите на нови коли. В момента, в който пиша тези редове „Дженерал Моторс“ търпи рекордни загуби, рекордни съкращения на работни места и рекорден брой лоши истории за провали в маркетинга. Това можеше да се избегне. Реалните качества на много от продуктите на „Дженерал Моторс“ са по-привлекателни от тези на конкурентите им, обаче имиджът на продукта им, не е.

Да притежаваш кола на „Дженерал Моторс“ означава да кажеш на света, че се намираш в 70-те години и тъй като колата, която караш се разглежда като твое изражение, хората започнаха да купуват коли, които всъщност не харесват толкова много, но казват нещо повече за тях.

Само помислете. Това е една компания, която първа разработи каталитичния конвертор, първа разработи двигателите, които могат да използват всички видове смесени бензини, а това е най-важното на днешния пазар. „Дженерал Моторс“ е създател на „Он Стар“ – невероятно и епохално компютризирано устройство за сигурност и проследяване. И въпреки това повечето американци си нямат представа, че всяка една от тези ценни иновации е дело на „Дженерал моторс“, просто защото компанията е решила да не им го казва. И така, вместо да използва своята най-нова технология, за да влезе в контакт с клиентите си, „Дженерал Моторс“ е подценила контакта с акционерите. А когато няма контакт, няма продажби.

Имаше и още един проблем: никой не знаеше, че различните марки под името „GM“ действително са на „Дженерал Моторс“. Дори такива познати марки като „Крвет“ и „кадилак“ се бяха откъснали от компанията майка. Още по-лошо беше, че различните марки, с изключение на „Хамър“, използваха сходен език, сходни реклами и сходно послание, което размиваше разликата между отделните марки и превръщаше автомобилите на „Дженерал Моторс“ просто в американски коли.

Автентичност чрез персонализиране на слогана

Когато стоките и услугите и езикът са в баланс, се получава много важно качество: автентичност. В моите проучвания на пазара, проведени в десетки компании, включени в списъка на 500-те най-успешни компании на сп. „Форчън“ открих, че най-добрият начин да покажеш автентичност, е да задействаш персонализирането. То означава хората да виждат себе си в слогана, а това означава и в стоката. За беда постигането на персонализация не е лесно.

За илюстрация на това как компаниите и марките в дадена конкурентна област си създават завладяващи образи като се обръщат към потребностите на различни групи консуматори, нека се спрем на зърнените закуси. Всеки може да излезе и да си купи зърнена закуска, но различните видове предлагат различни преживявания. Наблюдавайте внимателно техния маркетинг и се вслушайте в думите, които използват.

Повечето зърнени закуски за деца продават енергия, емоция, приключение и възможност за забавление, дори повече от реалния вкус на покритите със захар оризови или пшенични зърна в картонената кутия. От друга страна зърнените закуски за възрастни налягат на ползата от тях за запазване и подобряване на здравето. И тук вкусът на зърнената закуска е поставена на второ място.

Зърнените закуски за деца се продават от симпатични мултипликационни герои – тигри, папагали, вампири, които обичат шоколад и никога от възрастен човек или от личност, която е известна. Същевременно зърнените закуски за възрастни са с ясно послание от контролните органи, че тези храни са любими за хората, които имат желание да пазят здравето и не искат да развият рак на дебелото черво. Така че децата купуват „Фростид флейкс“ защото са страхотни! Възрастните купуват „Спешъл Кей“ защото искат да са привлекателни и енергични като артистите, които ги рекламират. Когато става дума за зърнени закуски, единственото общо между родители и деца е, че вкусът не е по-важен от имиджа, емоциите и асоциациите, които продуктът създава. И ако комуникацията изглежда автентична, продуктът ще се купува.

Ако погледнете петте най-продавани марки, ще видите списък, адресиран към различни групи клиенти. Езикът, използван за всяка една марка, е различен. Първата и третата най-продавани марки правят впечатление с това, че имат малки различията помежду им само в съставките. И „Чириос“ и „Хъни нът чириос“ а пълнозърнести мюсли със сферична форма, но всъщност това са два много различни продукта, като оставим настрана добавката от мед и хрупкави ядки.

Езикът зад „Чириос“ е забележимо прост и всеобхватен – „Единствено и само чириос“. Било за деца, било за млади, било за родители. Всъщност „Чириос“ иска да продава на всички. На сайта на „Чириос“ се твърди, че „Чириос“ за подходяща зърнена закуска за деца, за възрастни и за всички, които са помежду тези две възрасти. Фината купа във форма на сърце върху всяка кутия внушава на възрастните, че пълнозърнестата закуска е здравословен старт за един здравословен ден. Но сайтът има и раздел, посветен изцяло на по-младите и е пълен със свидетелства и съвети за млади родители. Там се говори за това как „Чириос“ им е помогнала да отгледат щастлив, здрави деца. Езикът зад „Чириос“ работи, защото надхвърля традиционните възрастови граници и придава автентичност на продукта.

На пазара на „Чириос“ има един важен сегмент, който поставя по-високи изисквания. За малките на възраст между 4 и 14 години е необходим различен вкус и езиков подход. Пчелата Бъз – талисман на „Хъни нът чириос“ рекламира неустоимия вкус на златистия мед и по този начин продава една обожавана от децата храна. Тъй като родителят знае, че детето му иска зърнената закуска заради сладкия й вкус, то е нужен и текст, отправен към родителите. Такъв има на опаковката на „Хъни нът чириос“. Надписите „пълнозърнеста“ и „13 изключително важни витамини и минерали“ създават автентичност, благонадеждност и одобрение – така нужни за родителя, който купува храна за детето си.

Две различни послания върху една кутия ефикасно предлагат на пазара един и същи продукт, както за децата, така и за родителите. По този начин „Хъни нът чириос“ стана трета по продажби зърнена закуска през 2004г. С добавянето на мед и ядки “Дженерал Милс“ – производителят на „Чириос“, премахна границата между прохождащите деца и младите хора.

Към книгата

Понякога ни е нужно бързо подсилване на самочувствието. Вместо седмици или дни, разполагаме само с няколко часа или даже само с няколко минути, за да се подготвим за някое стресиращо събитие.

Предлагам ви десет от най-бързите способи, които съм открил, за да успокоите негативни настроения и да повишите самочувствието си.

1. Опишете ценностите си

Психолозите са изследвали всякакви методи, за да помогнат на хората да възприемат себе си по-добре. Една успешна интервенция е да напишете вашите персонални ценности. Отделете поне пет минути, за да ги напишете на лист хартия. Отделете и няколко минути време, за да запишете как действията през деня са свързани с вашите ценности. Ако направите това ще се почувствате мобилизирани за онова, което ви предстои.

2. Вдишвайте, издишвайте, вдишвайте, издишвайте

Диафрагменото дишане е един от най-простите начини да възстановите емоционалния си център. Поемайте бавно и дълбоко въздух чак в корема си и след това го изпускайте. Ключът в упражнението е да се концентрирате върху дишането и нищо друго. Все пак биха могли да изплуват неспокойни мисли, но целта ви е да ги избягвате и да не се ангажирате с тях. Просто мислете за дишането.

Ако е възможно намерете тихо място, където да се съсредоточите в продължение на 5 минути върху бавното и дълбоко дишане. Вземете си кафе и седнете. Може да се заключите в тоалетната и евентуално пъхнете слушалки в ушите си, а ако искат да ви прекъснат, престорете се, че слушате музика. От друга страна, ако има около вас хора, това няма кой знае колко да ви попречи, стига да мислите върху дишането. Успеете ли да направите това, ще се почувствате по-спокойни и по-способни да се справяте с житейските препятствия.

3. Пейте и танцувайте

Изберете любима жизнерадостна песен – нещо с буен ритъм, чийто думи горе-долу знаете. Сложете мелодията в айпода, запишете я на диск или каквото там ви е удобно, така че да я имате под ръка следващия път, когато имате нужда от повишено самочувствие. И когато трябва да оправите настроението, слушайте песента.

Ако сте сами и никой не ви чува, припявайте си. Танцувайте, оставете тялото да се развихри. Физическите упражнения могат да отключат химията на доброто настроение – това са ендорфините. Затова ви съветвам размахвате ръце, вийте снага и се оставете на любимата си песен. Ако работите в голяма зала, идете в тоалетната, поклащайте глава и отмервайте с пръсти ритъма.

Пейте, танцувайте, пляскайте с ръце, тропайте с крака. Ще ви бъде трудно да останете равнодушен, омърлушен. Този способ е успешен при всички мои познати, които са го опитали. Опитайте и вие!

4. Бъдете своя собствен персонален треньор, наставник и разносвач на добро настроение

Каквато и да е ситуацията, в която се намирате, представете си, че имате личен треньор или наставник, който ви подтиква напред. Какво би казал той? Ако е възможно запишете си 5-6 изречения за мотивация. Или ги започнете. Или просто си представете как треньорът или наставникът ви крещи ободряващи думи.

Този способ е любимият ми. Използвам го, когато ми предстои голяма презентация. Използвам го и когато съм в спортната зала. Както и когато се боря с някакъв проблем и не знам отговора. Защо не го пробвате и вие?

5. Фокусирайте се върху положителните страни

Вземете лист хартия и напишете цифрите от 1 до 20 по дължината на листа. После изредете 20 положителни коментара за себе си. Например, можете да напишете качества, с които се гордеете или за които сте получавали комплимент – доброта, честност, гъвкавост, лоялност, съпричастност, креативност.

Включете всички постижения и победи в живота. Мислете за тях в широкия смисъл на думата. Не се ограничавайте само до постижения и победи в службата. Ако имате добри приятели, обичан партньор, близка връзка с брат или сестра и т.н. помнете, че това са също постижения – мнозина нямат тези взаимоотношения, които вие понякога приемате за даденост.

Ако ви помага, използвайте следните начални фрази, за да ви подканят към мисловна дейност:

Аз съм…
Аз имам…
Благодарен съм, че…
Хората могат да разчитат на мен за…

Напишете 20 положителни коментара за личността си и това ще ви помогне да отхвърлите неконструктивните мисли за себе си. В глави 4 и 5 предлагам упражнения, в които да изброите както силните си страни, така и постиженията си.

6. Наблегнете на физическата страна

Аз имам докторска степен по спортна психология. И един от експериментите, които проведох заедно с проф. Хемели от Института по психиатрия, разглежда ефекта на физическите упражнения върху настроението на хората. За наше изумление открихме, че дори само една тренировъчна сесия, може да потуши негативните емоции като безпокойство и депресия, но да насърчи положителни емоции като радост и възбуда.

Ако се замислите, то доста от отрицателните чувства, които изпитваме, са свързани с физическата ни неподвижност. Седим или стоим и не мърдаме, когато плачем, блуждаем, безпокоим се или се самосъжаляваме. Но трудно ще ни е да сме потиснати, ако тичаме за здраве или скачаме на място.

Ако искате да подобрите самочувствието си и вижданията за живота, обуйте маратонките. Тръгнете към спортната зала, тичайте, играйте футбол, правете упражнения по йога, възседнете колелото.

Ако нямате време да спортувате, отделете няколко минути, за да подскачате на място. Или се разходете с бърз ход. Изкачете се и слезте по стълбите няколко пъти. Всичко това ускорява сърдечния ви ритъм, а проучванията показват, че това е сигурен начин да се чувствате по-добре.

7. Позволете си 10 минути за безпокойство

Понякога главата ви се изпълва с обезпокоителни мисли. Може би преживявате нещо ужасно, което се е случило или се притеснявате от това, което би могло да се случи или да тръгне накриво в бъдеще. Ако случаят е такъв, то вземете лист и две химикалки в различен цвят или химикалка и маркер. Ще посветите следващите 10 минути на безпокойството.

Нагласете аларма или си запишете началния час в горния край на листа хартия, за да не загубите представа за времето и да посветите на безпокойството твърде много минути. Концентрирайте се върху всичките си тревоги. Запишете всяко нещо, което ви притеснява. Извадете всяка тревога, колкото и незначителна да е тя.

Когато алармата позвъни или времето изтече, спрете тревожните мисли. Проверете какво сте записали и подчертайте проблемите, по които имате възможност да направите нещо. Запишете по три дейности, които можете да предприемете в момента или в близките дни или седмици.

8. Поставете емоциите си под контрол с помощта на ПДСН

Способът ПДНС (вижте „Подсилване на самочувствието: успокояване на емоциите с ПДНС на стр. 74) е мощно средство да успокоите емоциите си и да се освободите от тревожни мисли. Но се иска малко практика, затова очаквайте да получите най-голяма полза от него след като сте го използвали поне няколко пъти.

В Глава 3 описвам четири стъпки. Не забравяйте, че красотата на този способ е в това, че вие не се опитвате да избягате от чувствата си, да ги потискате или да се преструвате, че те не съществуват. Нашите чувства са послания на подсъзнанието, затова трябва да им обърнем внимание (поне за кратко време), като признаем: “Обезпокоен съм“ или „Толкова съм ядосан“, да признаем чувството, което имаме.

След като признаем чувствата си, прехвърляме вниманието си към начина на дишане. Поемайте въздух бавно и дълбоко. Фокусирайте се изцяло върху вдигането и спадането на корема или върху звука от издишването и вдишването.

После се усмихнете тихичко или се засмейте на глас. Това ще ви накара да усетите подобрение. И тогава ще сте в състояние да решите каква ще е следващата стъпка.

9. Припомнете си, че вие не сте това, което усещате

Когато сме наранени, тревожни, когато изпитваме страх или гняв, мислите се стълпяват хаотично в мозъка и е възможно да задействаме на автопилот. Може да поискаме да избегнем дадена ситуация, панически да се нахвърлим върху някого или да направим други подходящи неща.

Но като психолог моята работа е да помагам на хората да се дистанцират от мислите и чувствата си. Вие имате мисли, но не сте самите мисли. Имате чувства, но не сте и чувствата си. Вашата същина е нещо отделно от мислите и чувствата ви.

Затова, ако се чувствате напрегнат и имате нужда от повече увереност, помъчете се да си кажете следното: „Аз си имам мисли, но те не са „аз“. Имам чувства, но те също не са „аз“. Самочувствието ми ще дойде, като направя нещо, затова избирам да направя нещо. Мога да фокусирам мозъка си върху всичко, което пожелая и избирам да се фокусирам върху …“ и добавете тази задача или тази цел, която желаете да сте.

Прочетете този параграф на глас и помислете какво означава. Направете така, че да се дистанцирате от отрицателните мисли и чувства, които можете да изпитвате.

10. Починете си

Една част от мозъка се нарича амигдала и служи за вътрешна алармена система – сигнализира ви кога трябва да обърнете внимание на случващото се около вас. Когато се чувствате пренатоварени, бъдете сигурни, че вашата амигдала е полудяла. Лесно можете да успокоите непокорната част на мозъка с тази проста задача.

Опитайте се да извършите следното в продължение на пет минути:

• Вземете лист хартия и опишете как изглежда домът ви.
• Вземете някакъв речник и препишете значенията на 10 думи, които никога не сте използвали.
• Направете малко мислена аритметика. Започнете с 102 и изваждайте 6, докато стигнете до 0. Ако все още не сте постигнали подобрение, започнете от 104 да изваждате 7 докато стигнете до 0.

Ключът тук е да се концентрирате върху задачата. Негативните мисли може би ще продължат да изскачат, но скоро ще усетите, че все по-малко сте в техния плен.

Ако искате да прочетете повече за амигдала и как да я държите пос контрол, хвърлете поглед върху друга моя книга – „Личността: Как да изключите скритите си силни страни“. Там има глава, посветена на емоционалната резистенция, както и други съвети и насоки за това как да впрегнете личните си качества, за да направите живота си успешен.

Към книгата

Нашите собствени мисли и усещания за самите нас, за онова, което можете или не можете да направите, са общият резултат от всичко, което сте преживели и към което сте се нагодили през житейския път. И обикновено нямат нищо общо с вашите действителни способности.

В личностното развитие има един принцип или закон на превръщането, който гласи, че всеки индивид се намира в един непосредствен процес на превръщане, на еволюция и растеж, в посока на мислите, които доминират в съзнанието му.

Вашите тела също са в процес на превръщане. При нормална скорост на умиране и обновяване на клетките, вие разполагате изцяло с ново тяло на всеки седем години. Но докато физическата еволюция при това превръщане се определя от храната, която подавате на организма си, то умствената еволюция и превръщане се определят до голяма степен от мислите, които битуват в съзнанието ви.

Вие сте това, за което мислите

Законът за концентрация гласи, че всичко, за което мислите, се превръща във ваша реалност. Всичко, за което мислите достатъчно дълго и упорито в даден момент става част от умствените ви процеси и упражнява влияние и власт върху вашите нагласи и поведение.

Ако непрекъснато ви занимават мисли, характеризиращи се със смелост, кураж и себеутвърждаване, постепенно ставате по-смели, по-безстрашни и по-настъпателни. Колкото повече се замисляте за човека, който бихте желали да бъдете, за качествата, които бихте желали да притежавате, толкова повече ги привнасяте дълбоко в подсъзнанието си, където те се превръщат в елемент от вашата продължаваща еволюция. Това, за което редовно мислите, става част от вашия характер и вашата личност.

В този смисъл вие сте творци на самите себе си. Вие се намирате там, където сте, вие сте това, което сте, заради мислите, които сте допуснали да заемат съзнанието ви. За каквото и да сте мислили през последните месеци и години, вие сте станали в този момент продукт на тези ваши мисли.

Вие не само сте изградили себе си като личност, каквато сте днес, но продължавате това изграждане с всяка нова мисъл. И тъй като това е неотменим факт от живота, то най-доброто, което бихте могли да направите, е настойчиво и последователно да изпълвате съзнанието си с мисли, изразяващи човека, който бихте желали да бъдете.

Личностното израстване не е лесно

За много хора това е твърде голям скок. Повечето продължават да си мислят и казват какво не биха желали да бъдат, като непрекъснато се учудват, че тъкмо онова, което са се надявали да избягнат, им се случва отново и отново.

Едно от най-дълбоките открития в цялата човешка история е, че „мисълта е творчество“. Мислите, които таите в съзнанието си, ви формират по свой начин и подобие. Крушата не пада по-далеч от дървото. Вашите мисли стават вашата реалност. Вие се превръщате в онова, за което мислите най-много. Не можете да мислите едно, а да се получава друго. Законът за причината и следствието работи перфектно, винаги и навсякъде, за всеки.

Ето защо развиването на добро самочувствие започва с овладяването на съзнанието – изцяло, напълно и системно – започва с онази самодисциплина, която ви кара да мислите единствено за нещата, които желаете, както и решително да избягвате да мислите за онова, от което се боите.

Целият ви живот започва отвътре навън. От вътрешния към външния свят. Законът за съответствието е може би един от най-важните закони на съзнанието и той гласи, че „Външният свят е отражение на вътрешния свят“. Това, което виждате навън до голяма степен отразява онова, което се случва вътре с вас. И това важи не само за вас, но и за всички около нас.

Вашият вътрешен живот предсказва външния

Често виждаме хора, които изглеждат много симпатични и приятни, но като ли имат несекващи проблеми в личния и професионалния си живот. И ние се питаме: „Как е възможно такива нещастия да сполетяват тези симпатични хора?“

Неизбежната истина е, че с малки впечатления повечето от онова, което човек преживява във външния си свят, съответства изяло на нещо, което протича вътре в него, но за което рядко си дава сметка. Другояче не би могло и да бъде.

Истинското щастие и успех идват, когато живеем живота си в хармония със законите, определящи нашата същност. И макар тези закони да са невидими, те са като закона за земното притегляне, който също е невидим, но който можем да нарушаваме само на свой риск. Щастливи са онези, които живеят живота си в съответствие с тези закони.

Започнете с вътрешния си живот

Ако искате да се радвате на самочувствие и увереност отвън, трябва да бъдете честни и последователни отвътре. Основата на самоувереността в себе си е да живееш своя живот съобразно с най-съкровените си ценности и принципи, като мислите и действате в хармония с най-висшите си стремления.

Мъжете и жените с непоклатима самоувереност са тези, които са абсолютно наясно с това, което смятат за правилно, добро и оправдано и живеят с тези ценности. Всичко, което вършат или казват е израз на това тяхно вътрешно убеждение. Целият свят може да се разпадне около вас, но когато знаете, че постъпвате правилно, ще запазите дълбокото вътрешно усещане за спокойствие, което се проявява като самочувствие при всички ситуации.

В живота си ще имате много върховни моменти, както и спадове, но най-важно за вас ще бъде да останете верни на себе си. И тогава, както е казал Шекспир „няма никога да се окажеш неверен и към другите“.

Определете ценностите

Отправна точка за постигането на едно по-високо равнище на увереност в себе си и за израстването ви като изключителна личност е да обмислите и решите какви са вашите ценности. Изключителни са тези мъже и жени, които са отделили време, за да решат ясно за себе какво е онова, в което вярват и как са подредени ценностите им, след като са организирали живота си така, че да ги отразява по най-добрия начин.

Неотдавна изнесох беседа пред сто и петдесет души от търговския отдел на една много успешна компания, започнала дейността си от една единствена идея, разраснала се много бързо на извънредно конкурентен пазар и успяла да реализира големи печалби.

Всички участници в срещата бяха забележително позитивни и дружелюбно настроени, като излъчваха една особена доброта. Когато отбелязах това, президентът на компанията ми показа декларация за ценностите, която ръководният екип на компанията разработил, преди да започнат търговската си дейност.

Две страници с ценности и принципи били раздадени на всички служители още при създаването на фирмата. Впоследствие двете страници били смалени до размера на едно ламинирано картонче, което всеки да може да носи в портфейла си или в дамската си чанта.

Президентът ми разказа интересна история. Всеки път, когато двама или повече служители си блъскали главите с някакво решение, те изваждали картончетата с корпоративните ценности. Преглеждали ги заедно една по една като съпоставяли различни предлагащи се възможности с всяка ценност поотделно. Каквото и решение да вземали в крайна сметка, то несъмнено издържало „теста на ценностите“.

Изяснете своите лични ценности

Изяснете ценностите за себе си. В какво вярвате и против какво сте? Какви са изповядваните от вас ценности, заради които сте готови да се жертвате? За какво бихте платили с пари, пот, евентуално с живота си?

Цените ли семейството си? Бог? Здравето си? Работата или кариерата си? Цените ли принципи като лична и политическа свобода, съчувствие към хората в неравностойно положение, преклонение пред живота? Вярвате ли в честността, истината и искреността, в трудолюбието и успеха? Каквито и да са вашите ценности, обмислете ги и си ги запишете.

От кого най-много се възхищавате?

Едно полезно упражнение за вас би било да помислите за онези мъже и жени, живи или мъртви, към които изпитвате най-голямо възхищение. Кои техни качества и черти смятате за най-важни? Ако можехте да бъдете като някой от тях, на кои негови качества най-много бихте искали да подражавате?

Огледайте се наоколо. Кои качества на хората, от които се възхищавате, смятате за най-важни? Какви качества търсите у вашите приятели и познати, когато се опитвате да се обвържете по-дълбоко с тях? Какви са според вас основополагащите качества или ценности, които лежат в основата на личните и делови взаимоотношения? Какви са вашите ценности?

Ценностите не подлежат на предоговаряне

Когато избирате ценност, тя става ваша, съответно непоклатима ваша ценност. Или се превръща в нещо постоянно, неотменимо и вие сте готови да прекарвате всеки миг от живота си, като я спазвате. Не може да изповядвате дадена ценност, само когато ви е удобно и да я изхвърляте, когато не ви изнася.

Избирайки вашите ценности, вие ясно заявявате пред себе си, а понякога и пред другите как точно смятате да прекарате живота си от този момент нататък.Вие показвате, че тази ценности е нещо, с което никога няма да направите компромис.

Непоклатимата самоувереност е плод на непоклатима вярност към ценностите.

Подредете ценностите

Вече сте решили кои са вашите ценности. Но с това работата ви не свършва. Сега трябва да ги подредите по приоритет. Трябва да решите коя ценности е по-важна от друга. Вашата водеща ценности е тази, която има предимство пред всички останали.

Редът ви принуждава да избирате.

Ако поставяте семейството си пред здравето и работата си, винаги ще пожертвате здравето или работата си за доброто на близките си. Ако подреждането на ценностите ви се промени така, че работата и финансовият успех се окажат преди здравето, с това казвате, че сте готови да пожертвате здравето си, за да напреднете в кариерата си.

Подборът на ценности и подреждането им по важност създава на практика една умствена и емоционална структура, която ви дава възможност да правите по-добър избор и да вземате по-добри решения във всяка област на живота.

И отново за почтеността

Принципът на почтеността, т.е. придържането към ценностите, е сякаш основен закон на вселената. Всеки път, когато нарушавате или правите компромис по какъвто и да е било повод, сякаш се намесва някаква могъща сила или възмездие, която не ви позволява да минете безнаказано.

Почтеността е своеобразно абсолютно изискване за успешен живот на всяко човешко същество. Пробивите в нея, правенето на компромиси с ценностите сякаш не просто носят наказание, съответстващо на престъплението, но изглежда предизвикват и високи равнища на стрес, чувство на обърканост и смут в живота на индивида.

Тази нужда от абсолютна почтеност като че ли изисква от вас да живеете в истина с всички хора и при всички обстоятелства. Да живеете в истина означава да не живеете в лъжа. Означава да не правите компромиси заради работа, пари или човешка близост. Означава винаги да вършите и казвате онова, което знаете, че е вярно и правилно, независимо какви краткосрочни ползи или вреди може да донесе.

Да живеете в истина означава да не се преструвате или самозалъгвате. Вие приемате живота, взаимоотношенията с другите, обстоятелствата точно такива, каквито са, а не такива, каквито ви се иска да бъдат. Да живеете в истина означава никога да не оставате в ситуация, която ви пи прави нещастен, или която усещате, че по някакви причини не е добра за вас.

Обявете душевното спокойствие за свой най-висш принцип

Да живеете в истина, това означава да издигнете душевното си спокойствие в своя най-висша цел и водещ принцип на организиране на живота ви. Всички цели, които си избирате, трябва да са в съответствие с тази за душевно спокойствие.

Вие вършете и казвате само онова, което ви се струва напълно редно. Приемате изцяло собствените си чувства и мисли, каквито и да са те. Само по този начин можете да се насладите на самоувереност. Само ако настоявате всяка ваша постъпка да ви позволява да живеете в мир със себе си, ще се чувствате наистина страхотно и ще се разбирате прекрасно с всички, с които имате някакви взаимоотношения.

Към книгата

„Пей, моя флейто!“

В годините след смъртта на Салах, Руми който вече бил вече на петдесет и пет, не назначил веднага нов лидер на медресето. Той отделял повече време на просители и посетители и продължавал да се грижи за делата на училището, което вече приличало на суфистка ложа, без формална йерархия, сигурни доходи и имущество.

Голяма част от оцелелите му лекции, събрани в тома „Фихи ма фихи“, както и официалната му кореспонденция, датират от този период. В сказките си Руми често пъти подчертавал, че развитието е невъзможно без напътствието на по-мъдра душа. Той навлязъл в период, когато отново се върнал към преподаване и използвал често различни образи, за да разяснява смисъла на своята работа със студентите си. Астролабията – дървен инструмент за определяне на позициите на планетите, била една от любимите му метафори:

„Човешкото същество е астролабия на Бога, но е необходим астроном, който да знае как да си служи с астролабията.

Ако един зарзаватчия разполага с астролабия, каква работа ще му свърши? Как ще схване той състоянието на небесните сфери или обиколката на домовете на зодиака и техните влияния?

Астролобията е полезна само в ръцете на астроном, защото който познава себе си, познава своя господар.“

Руми чувствал, че притежава духовното познание, подобно на научното познание на астронома и искал да го предаде на последователите си, но също така знаел, че проникването в това изисква вяра и любов. Той вече ясно осъзнавал себе си като радикален религиозен лидер и разбирал каква е ролята му.

Въпреки подновения интерес към медресето, Руми не се застоявал дълго време зад стените му. През 60-те години на ХІІІ век едва ли е имало по-забележителна и разпознаваема от всички фигура, крачеща из улиците, градините или гробищата отвъд стените на Коня, от Руми.

Среден на ръст, с бледо лице и вперен напред поглед, облечен с груба ленена роба, със стегнат тюрбан и оранжеви обувки или ботуши, с обръсната глава и късо подстригана брада, Руми никак не приличал на благочестив вярващ. Хората отбелязвали колко бил слаб, „тънък като ръба на чаша“, вследствие на стриктния му режим и диета, състояща се от купа кисело мляко с няколко скилидки чесън и кора хляб. Причудливият му силует понякога ставал обект на присмех. Един негов съперник суфи хапливо отбелязвал: „Погледнете Мевляна! Каква мрачна фигура с този опушен тюрбан и с този тъмносин плащ! И какъв неразумен път е поел. Кой му е дал мантията?“

Руми преподавал на хоросанските емигранти, останали още от времето на баща му и на увеличаващия се брой турски, кюрдски и гръцки работници, привлечени от Салах. Лекциите му били още по-завладяващи, когато обикалял из улиците. Той не обръщал внимание на различията по класа, раса, религия и докато крачел, на всеки завой имал случай да изненада хората със своите виждания.

Веднъж един равин се сблъскал с него и го попитал: „Моята религия ли е по-добра или твоята?“ „Твоята“ – изненадал го Руми. Разказвали, че в резултат на умелите отговори на Руми, много от тези срещи завършвали с моментално приемане на мюсюлманската вяра. Вярно или не, суфитите наистина били най-привлекателните представители на вярата, както добре били пресметнали селджуките.

Руми общувал не само с местните гръцки християни, но и с тосканци и генуезци, които живеели в Коня. Той често посещавал манастира на философа Платон и според разказите на един учен монах, който той по-късно предал на внука на Руми, Руми обичал да ходи в манастира, когато монаси от Византия, Европа, Армения и Трабзон, отсядали там. Когато веднъж видял как се готвят да екзекутират младия християнин Териан край портата на Конския пазар, Руми, който бил приятел на гръцката общност, поговорил с полицейския префект и спасил живота на младежа, като символично го завил с плаща си. Младият мъж веднага сменил вярата си и гръцкото си име и станал Аляедин Териан.

Християнски монах, дошъл от Константинопол, като чул за тези благородни жестове на Руми, му се поклонил три пъти, когато го срещнал на улицата. Когато вдигнал глава, монахът видял, че и Руми също му се покланя много пъти: „Мевляна се поклони тридесет и три пъти на монаха“ – записал Афлаки. Руми отговорил: „Как мога да не се държа смирено пред един божи служител! Ако не се държа така, колко щях да струвам, на кого щях да мога да помогна и каква щеше да е ползата от моята работа?!“

Следвайки примера на Шамс, Руми продължавал да посещава квартала на арменските кръчми, които били забранени за мюсюлмани. След изпълнението на сема в резиденцията на заможен благородник, Руми си тръгнал, обкичен със скъпи подаръци – червена мантия със златни копчета и яка от рисова кожа в египетски вълнен тюрбан. Минавайки край една препълнена кръчма, от която се носел неустоимия звук на рабаба, Руми се развълнувал и започнал да се върти на улицата и подарил на хората и мантията, и тюрбана.

Неодобрение предизвикало приятелството му с една красива танцьорка в близкия кервансарай. Когато един духовник се оплакал, че „не е прилично такъв велик мъж да прекарва време с проститутка в кръчмата“, Руми отвърнал: „Тя поне не се преструва и е честна със себе си.“

Макар, че за много религиозни лидери в Коня, както и сред ортодоксалните духовници, така и след суфитите, Руми оставал неразбираем и виждали в него известна заплаха, той намерил най-предана публика ред децата. Дори когато собствените му деца вече били големи, той продължавал да използва игри и приказки, за да им дава полезни уроци.

Един ден забелязал, че синът му Султан Валад е тъжен и потиснат. Руми надянал на главата си вълча кожа, долазил на четири крака до него и извикал: „Аууу!“ синът му се разсмял, а Руми му казал: „Ако многообичащ те приятел, който винаги се смее и шегува, ти извика „Аууу!“, ще се уплашиш ли?“ Той искал да подчертае, че животът може да е труден, но не и когато в основата му има любов. Когато дъщеря му Мелике се оплакала от скъперничеството на мъжа си, Руми я развеселил с историята за един богат мъж, който бил толкова стиснат, че не отварял вратата от страх да не й се износят пантите. По думите на Афлаки: „Мелике се разсмя и лошите й мисли се разсеяха“.

Към книгата

Важно ли е управлението на таланти? Не, то е безусловно жизнено важно. Хората наистина са най-важният актив на компанията.

Като мениджър какво правите вие, за да откриете и развиете таланта във вашата организация? Знаете ли кои са вашите Най-добри хора? Знаете ли кои могат да бъдат вашите най-добри хора? Знаят ли вашите хора какво трябва да направят, за да бъдат най-ефективни в своята работа? „Ангажирани“ ли са те?

Анкета на Галъп в САЩ откри, че само 29 процента от работниците са ангажирани, 56 процента не са ангажирани и 15 процента не са активно ангажирани и тази последна категория е определена като „не точно нещастни на работа“. Те дейно дават израз на своето нещастие. Всеки ден тези служители подкопават онова, което техните ангажирани колеги изпълняват.

По подобен начин в Обединеното кралство откриват, че 20 процента от служителите са ангажирани, 60 процента не са ангажирани и 20 процента от мениджърите и останалите служители могат да бъдат определени като „работещи със страст, провокиращи иновации и движещи организацията напред, чувствайки гордата връзка със своята компания.“

Какво е талантът?

Проблемът със световните таланти е, че той носи строго подразбиращо се значение за артистичен гений и за вродени, генетично определени способности. Това е загатване за показността в шоу бизнеса. Огромната преобладваща част от референциите за талантливи хора са за художници, музиканти, изпълнители, атлети, писатели и хора, занивамаващи се със спорт. В почти всички случаи тези хора се считат за „естествени“, хора, които са родени с талант.

Няма съмнение, че генетиката играе значителна роля в много области. Вие не можете да сте топ спринтьор, ако нямате бързо съкращаващи се мускули и не можете да бъдете най-добрият бегач, ако нямате бавно съкращаващи се мускулни влакна. Ако нямате добра координация мужду ръцете и очите, то ще има много спортове, в които никога няма да сте отлични. Вие не можете да сте велик певец, ако сте музикално глух и би било трудно да останете велик художник, ако сте далтонист.

Определяне на таланта

Economist казва, че това е силата на ума. McKinsey го определя като сума от персонални способности. Други казват, че талантът е „притежаване на точните заложби“. Талантът се определя още и като лидерска и емоционална интелигентност.

Същевременно всички са съгласни с едно нещо: че е трудно да се определи или опише таланта, но че ще го познаем, щом като го видим.

Преди 250 години Дейвид Хюм подчертава, е красотата е в очите на зрителя, т.е. вие виждате, това, което искате да видите. Ето защо вие ще познаете таланта, когато го видите, е просто едно субективно определение.

Това, което е необходимо, е по-обективното определение за таланта – такова определение, което може да бъде описано и оценено. Определението, което ние ще приемем в тази книга е недвусмислено и освободено от какъвто и да е неразбираем език. И най-важното, то не се отнася за характерните белези, личността или гените. То се отнася до нещо, което вие можете в действителност да видите и да оцените: това е поведението.

Талантът е способността и потенциалната възможност да се направи нещо добре. Има два компонента: способност (текущото изпълнение) и потенциална възможност (потенциалното изпълнение).

Способността се отнася до настоящето, а потенциалната възможност – за бъдещето. И двете могат да бъдат видяни, тествани и оценени. Видимостта и измеримостта са съществени за всяка обективна дискусия, която касае таланта. Ако вие не можете да видите нещо и не можете да го измерите, то тогава как можете да очаквате да го разпознаете, а камо ли да го и оцените?!

Потенциалната възможност изисква малко повече усилия, за да бъде проследена, тествана и измервана, отколкото способността, просто защото тя включва постоянното тестване и оценяване във времото, но с която също можем да се справим ефективно. Ние ще се обърнем към този въпрос по-късно в книгата и ще очертаем метода, който може да бъде използван.

Талантът не е само притежаване на интелигентност, но и знания, опит, умения или умствени и физически характеристики, за да се направи нещо понастоящем. Той също е свързан и с потенциала да се направи нещо различно или с по-висока степен на трудност и сложност в бъдеще. Само едната страна на таланта се отнася до настоящето. Истинската отплата е бъдещето, постиженията, до които един човек има потенциала да израсне…

Всеобщите подходи за трансфер на таланти е типично да не действат

Преди няколко години работехме по едно изследване в големи географски ширини сред около 400 управители на Xerox в Европа за определянето на таланти. Въпросът, който бе задаван на компанията беше: „Кои има талант, за да бъде повишен?“

Мениджърът по човешки ресурси на компанията уреди мениджърите да попълнят комплект от диагностични въпроси при контролирани условия. Те включваха оценяване на коефициента на интелигентност, личността, уменията и поведението. Когато информацията бе събрана и мениджърът по човешки ресурси разгледа резултатите, той не беше в състояние да направи каквито и да било изводи.

Ние внимателно разделихме индивидите според функциите, типа на работа и организационното ниво и чрез анализ на пропуските между техния настоящ профил и профила, изискван за следващата стъпка нагоре, можахме да определим с 85% точност кой би успял на следващото ниво на работа.

Това, което открихме обаче беше талант само в една функционална област на компанията и не беше преносимо за друга функционална област. Хората, които бяха талантливи финансови мениджъри, не бяха талантливи в маркетинга. Както и талантливи мениджъри в някое поделение в една страна, нямаше да са талантливи да се справят с работата на същото ниво на компетентност в страна с друга култура.

Към книгата

Какво образование имате? Защо го избрахте?

Значението на образованието намалява с натрупването през годините на професионален опит. Но в каквото и положение да се намираме, този въпрос винаги ще присъства в интервютата за работа. Освен това ние трябва да се стремим да поддържаме репутацията на училището или университета, който сме завършили.

Ако сме възпитаници на добро бизнес или техническо училище или известен университет, няма нужда да говорим много, но ако считаме, че нашата специалност не се познава много добре или е недооценена, можем да се възползваме от възможността да кажем, че сме имали чудесни преподаватели или много интересни курсове и че благодарение на качеството на това образование сме решили да се развиваме в тази посока. Колкото до избора на нашия професионален път, можем да говорим за семейна традиция, за съвет даден в подходящия момент или просто за лични наклонности към даден вид обучение или дейности. Можем да разкажем малко повече за студентските години или за дейностите, които сме имали по време на следването, ако считаме, че това представлява интерес.

Ако сме автодидакти (самоуки) и нямаме специално образование, можем да компенсираме липсата на обучение с едно добро начало в професията. Трябва да покажем положителната страна на подготовката на терен в добро предприятие и под ръководството на опитен ръководител.

Ако сме начинаещи, този въпрос е много важен. Ще трябва да разгърнем отговора и да набележим върху онези аспекти, които имат пряка връзка с работното място, за което кандидатстваме.

Внимание! Когато става въпрос за образованието или професионалния опит, никога не трябва да заблуждаваме събеседника.

За експерта по „Човешки ресурси“ е много лесно да провери данните. Ако бъдат открити фалшива диплома или дори неверни данни в автобиографията, молбата ни за назначение ще бъде незабавно отхвърлена и ще ни покажат вратата, дори и сме успели вече да получим назначение. Много по-ефективно е да приемем образованието си такова, каквото е и да му предадем стойност чрез допълване с други умения и опит.

Какви дипломи имате?

И тук е важно това, което казахме по-горе. Трябва да подчертаваме стойността на дипломите, които имаме и да цитираме всички наши допълнителни умения и квалификации, особено онези, които са свързани с езици.

Когато споменаваме бакалавърската степен, трябва да подчертаем нашата специалност и получените крайни оценки. Ако се подготвяме за конкурс за висше училище или университет, трябва да споменем училището, където сме учили , или университета, от който имаме диплома.

Трябва да сме конкурентоспособни: със сигурност училището или университетът, където сме учили е в надпревара с други учебни заведения. Не бива да се притесняваме да подчертаем в какъв аспект нашето учебно заведение се откроява.

Като студент, кои предмети ви харесваха най-много? А кои най-малко?

Това е често задаван въпрос на начинаещия, защото натрупвайки опит, той започва да губи интерес към ученето изобщо. За отговор добре е да изберем онези предмети, които имат пряка връзка с работното място, за което кандидатстваме. Можем да говорим повече за предметите, които са събудили интереса ни и с какво ни обогатяват в личен и професионален план.

И както винаги трябва да говорим стегнато и логично.

По кои предмети се отличавахте сред състудентите си? И защо?

Този въпрос също се задава на начинаещите и на по-младите хора, които имат малък трудов опит. Със сигурност е имало предмет, който ни допаднал повече, но защо? Защото преподавателят е умеел да ни мотивира? Или защото ни се е отдавал повече?

По принцип ние получаваме по-високи оценки по предметите, които ни харесват. Дали в нашия случай този предмет има отношение към предложената ни работа? Както и да е, ако трябва да обясним кой предмет ни е харесвал повече и сме получавали по него по-високи оценки, нека го направим във връзка с нашата личност и вкусове.

Смятате ли, че сте учили това, за което имате качества? Защо?

По наше мнение отговорът но този въпрос винаги трябва да е, освен ако не е очевидно, че нашият професионален път е съвсем различен. И отговорът ни трябва да е кратък, особено ако сме завършили успешно. Но ако е трябвало да прекъснем образованието си поради външни причини (семейни, лични) може да коментираме, че бихме искали да го довършим, уточнявайки, че повече опит и допълнителна квалификация биха компенсирали това.

Но какъв и да е нашият житейски опит, трябва да избягваме да акцентираме върху миналото, дори и да ни поканят да го направим. Следва да се съсредоточим върху тезата, че желаем да се усъвършенстваме професионално и да вървим напред.

Имали ли сте учебни практики? Какви? Защо?

Няма нужда да изтъкваме значението на стажовете и практиките: те са необходимо допълнение към доброто образование, особено ако учим в университет.

Конфронтацията с реалната работа на терен винаги е шок. И е добре да имаме такъв опит, защото едва ли ще бъдат много възможностите да видим как работи една фирма отвътре. Всички стажове, практики и работа през лятото е полезна, но най.добрите са онези, които ни дават възможност да работим с добър специалист. Затова внимателно трябва да избираме стажовете. Във връзка с въпроса, трябва да преценим това, което практиките са ни дали в професионално отношение.

Какво научихте по време на практиката?

Тук е важно да акцентираме върху съдържанието на практиката. Можем да говорим за функциите ни във фирмата, за качествата и проблемите й, за отговорника на практиката (добър специалист, който ни е включил в проект), за това колко полезно е било неговото ръководство, за трудностите и уроците, които сме успели да извлечем от работата си там.

Към книгата

Намери себе си

Независимо дали сега излизате от училище или сте в средата на кариерата си, търсенето на назначение в професионалния свят е по-голямо предизвикателство, отколкото всяка друга задача, която ви поставят на работа.Не само че ще трябва да решите какво точно търсите, но трябва и да намерите начин да влезете през вратата – да я задържите отворена, докато получите реална оферта.

За щастие както всяка друга игра с правила, търсенето на работа също има своите. В тази глава ще обсъдим как да се възползвате от тях, докато проучвате терена, завързвате контакти, подготвяте собствените си презентационни материали и ходите на интервю. Ще се спрем и на трудния въпрос за договарянето, ще предложим как да решите дали трябва да се преместите на нова работа, да работите безплатно или да наемате кариерен треньор (коуч).

Паник бутонът

За мен подготовката за влизане в света на бизнеса е като да се преродиш. В края на последната ми година в университета аз усетих чувство на дискомфорт, което може би бебето изпитва при напускане на утробата на майка си. Паникьосах се като си представих какво е да си безработен и да се преместя обратно у дома, така че щурмувах кариерния център на университета и прерових всяка база данни, до която успях да се добера.

Имах такава нужда от работа, че бях готова да приема всичко, каквото и да е, независимо дали съм се интересувала от тази професия преди или не. Медиите подсилиха моето убеждение, че щом съм само на двадесет и две, не трябвало да имам реална представа за работното място… Станах конформист, реших да оставя настрана търсенето на себе си, тъй или иначе щях да сменя мнението си милион пъти.

Дори ако този подход ви изглежда напълно логичен, аз не ви го препоръчвам. На първо място бъдещите работодатели не обичат нефокусирани кандидати, те искат да вярват, че сте готови да работите за тях завинаги.

Да сменяте кариерната си ориентация многократно, без ясна причина, също не е разумно. Трябва много обучение и опит, за да станете добър професионалист във вашата сфера и ако имате семейство, което да издържате, ще можете ли да си позволите да започнете нова работа, дори да е такава, която обичате, за стартова заплата от едва 40000 долара годишно?

По тази логика десетилетието преди да навършите тридесет години е най-подходящото време, за да стигнете до едно уважително ниво на професионалната стълбица. През тези години нямате толкова много конкуриращи се по важност отговорности и дължите сметка само и единствено на себе си.

Като се вземат предвид тези фактори, няма ли да е много по-лесно да направите най-умният кариерен избор точно сега? Не ме разбирайте погрешно – откриването на истинското ви призвание не е точна наука и не е възможно да знаете това, което ще искате да правите след 10 или 20 години…

Но ако направите пълна самооценка, докато сте все още в университета или малко след това, ще бъдете в състояние да вземете решение за пътя, гарантиращ ви основните умения и опит, които ще ви трябват където и да отидете в бъдеще.

Пътя към самооценката

Започнете с празен лист. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, когато всички, които познавате и особено родителите ви, които също имат мнение по този въпрос. Трябва да се справите и с изискванията на специалността, по която сте се дипломирали. Може би си мислите, че след като сте учили икономика, трябва да продължите с кариера като финансов консултант. Истината е, че дори и в бизнес ориентираните специалности няма да ви подготвят адекватно за професионалния свят, така че защо да се оставяте да ви лепнат етикет?

Забравете какво сте учили за момент и направете списък на уменията си – иначе казано на нещата, които правите по-добре от повечето ви приятели. Уменията могат да бъдат общи и специфични. Пример за общо умение е добрата комуникация, а пример за специфично умение е, че умеете да се представите добре пред група. След това седнете и започнете кратко философско пътуване в себе си и помислете върху следните въпроси:

• Какви са вашите ценности;
• Какъв тип работа ще ви накара да стоите в трафика в продължение на часове само заради привилегията да се появявате на работното си място;
• Какво бихте се съгласили да направите, дори никога да не ви се плати;
• Как предпочитате да работите, кога сте най-ефективни;
• Какво е вашето определение за успех и какво ви мотивира да успявате;
• Къде се виждате след 10 години.

Използвайте отговорите на тези въпроси, за да се развиете това, което Стивън Кови – автор на „Седемте навика на високоефективните хора“ – нарича проявление на личната мисия. Ако перифразираме Кови, личната ви мисия е вашата собствена голяма картина. Тя трябва да включва това, което се надявате да постигнете в кариерата си и да отразява човека, който искате да станете. Мислейки за това, което е наистина важно за вас и за това какво искате да направите за живота си, вашите усилия и енергия ще бъдат насочени към една обща цел. Заедно със списъка с умения, вашата лична мисия ще ви предостави поле за размисъл.

След това влезте в интернет и потърсете материали за професии, които съответстват на вашите умения, интереси и лична мисия. След като направите списък с потенциалните си кариери, попитайте в кариерния център във вашия университет, дали могат да ви свържат за разговор с ваши бивши възпитаници, така че научите повече за всяка една от областите на работа, която ви интересува. Не се страхувайте да задавате специфични въпроси относно изискванията за обучение, отговорности, заплата, работна среда, възможностите за развиете, които тези професии предлагат…

Ако вече сте работили в определена област няколко години, ви предлагам една здравословна проверка на действителността, преди да с хвърлете през глава към друга работа. Ревизирайте или развийте личната ви мисия и се запитайте дали сте на прав път. Защо не сте щастливи на сегашното си място? Това ли е вашият избор на кариера? Ако е така, може би е добре да си уредите среща с кариерен консултант, да направите личностна равносметка с помощта тестове, да прочетете книга за оценка на кариерата.

Без значение каква посока ще изберете, ще ви се наложи да се справяте със съмнения и несигурност. Не позволявайте на нерешителността си да ви отнеме най-доброто.

Ако стоите безработни твърде дълго време, докато обмисляте перфектната си кариера, може сами да се объркате. Бъдещите ви работодатели няма да гледат сериозно на вас.

Вземете най-доброто си решение и никога не гледайте назад. Направете това, което е най-добро за вас. Парчетата от пъзела най-вероятно сами ще се наредят на местата си.

Към книгата

Да открием Христос в себе си: езотеричното християнство

Вътрешно-духовните форми

Днес много хора се смятат за отявлени иконоборци. Докато повечето цивилизация проявяват инстинктивно уважение към наследството на миналото, нашата цивилизация показва също толкова инстинктивно пренебрежение към него. Отнасяме се доста грубо към старите вярвания и на готово дадената ни мъдрост.

Никъде другаде недоверието към миналото не е така силно изразено, както при отношението към християнството. Християнската вяра, основана на западната цивилизация, очевидно в известна степен е привлекателна за нас, както се вижда от изобилието от нови преводи на Библията и безкрайните дебати за историческата личност на Исус през последните десетилетия.

Ширят се обаче и критичността и съмнението. Всъщност, голяма част от днешните неспирни духовни търсения, изглежда вдъхновена от убеждението, че християнството няма какво повече да предложи на духовния ни живот и че се е превърнало просто в сбор от догми, йерархия и политика.

Религиозното активизиране на хората през първите години на двадесети и първи век донякъде промени тази картина, но не и фундаментално. Главният ефект като че ли се прояви в известна поляризация – на всеки човек, върнат към конвенциалното християнство, съответства друг, който все повече се отвращава от него.

Във всеки случай би било грешка да смятаме, че християнството няма вътрешно-духовни измерения. Сред примерите в полза на това твърдение, са квакерите, неуморимо търсещи Вътрешната светлина, а също и великите мечтатели като Тереза Авилска, Емануел Сведенборг и Якоб Бьоме – немски обущар от седемнадесети век, получил просветление, омагьосан от отблясъците на един калаен съд. Тук са е великите средновековни съзерцатели като Майстер Екхарт, Тома Кемпински и онзи анонимен английски мистик от ХІV век , който настоява търсещите да „пробият плътния облак на неведението“, който разделя Създателя от творението“.

Двадесети век има свои собствени примери – Борис Муравиев, енигматичен руски емигрант, който твърди, че тълкува езотеричната „Доктрина“ на православното християнство, Валентин Томберг – друг руски емигрант, написал едно от най-завладяващите изложения на съвременния католически мистицизъм под формата на коментари върху картите Таро и Стелиянос Атешлис (Даскалос), кипърския т маг, описан в трудовете на Кириякос Маркидес.

Езотеризмът може да се разследва повече или по-малко като систематичен начин за изследване на невидимото. Той често съчетава медиация и съзерцание на структурирана и понякога строга теоретична рамка (която обикновено се корени в определена духовна традиция).

За разлика от езотеризма, мистицизмът е по-съсредоточен върху непосредственото преживяване на божественото; при него теориите и концепциите са закърнели или изобщо липсват. От тази гледна точка квакерите, които винаги са наблягали на чистата опитност на Вътрешната светлина, са по-скоро мистици, отколкото езотерици. Яко Бьоме, който описва една забележителна барокова система, претендираща да покаже самата структура и динамика на Върховния Бог, е по-скоро езотерик.

Категориите се припокриват, но би било вярно, ако кажем, че мистичното и езотеричното християнство са фокусирани върху един знаменит стих от Евангелието: „царството Божие вътре в нас е“ (Лука 17:21). Вместо да приемат този текст като успокоение, вътрешно-духовните форми на християнството задават много точно въпроса какво е Божието царство и къде в нас можем да го открием.

Повторното раждане

Много християни твърдят, че да се „родиш отново“ е от първостепенно значение за спасението, но изглежда малцина знаят какво означава това повторно раждане. То като че ли има нещо общо с посланието „да приемеш Иисус в сърцето си“, но това ли е всичко?

Езотеричното християнство също подчертава необходимостта от „повторно раждане“, но разглежда този процес като много по-сложен и предполагащ повече усилия, отколкото мнозина смятат. Според Борис Муравиев „второто раждане“ изисква колосален труд, „много по-голям от труда, който полага един ученик от детската градина до доктората“.

За да разберем защо „второто раждане“ отнема толкова много усилия, като начало можем да се върнем към известните думи на Христос: „Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Йоан 3:5). Христос не уточнява какво има предвид по „вода и Дух“, но други откъси от Новия завет ни помагат да си изясним посланието му. Павел казва на солуняните: „И целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок до пришествието на Господа нашего Иисуса Христа“ (1 Солуняни 5:23)

Този стих показва как ранните християни са разбирали устройството на човешкото същество. Според тях то се състои от три части – физическо тяло, душа и дух. Вярвали са, че , че човешкото развитие може да се прецени според това кой от тези елементи доминира.

Най-ниското ниво е това на плътта ни или както се казва във версията на крал Джеймс плътският човек е онзи, който се ръководи от желанията и нежеланията на тялото: щом помежду им има завист, разрухи, раздори и разногласия, не сте ли плътски? (1 Коринтяни 3:3)

Второто ниво е това на душата – душевното или с днешния термин „психичното“. Във версията на крал Джеймс гръцката дума „психикос“ е преведена като „природно“ (вж например І Послание към коринтяните 15:44). Макар тази й употреба да изглежда на пръв поглед подвеждаща, смисълът се пояснява, ако възприемем това ниво като фокусирано върху чисто човешката природа – емоциите и интелектът. Един от най-универсалните символи за душата е водата – образ, който отразява движещото се, течащо, бурно качество на съзнанието.

Третото ниво е духовното ( на гръцки – пневматикос). Духът е, ако използваме една модерна думичка, трансперсонален“ – той има нещо общо с вечното и неизменното, с онова, което стои отвъд ежедневните ни желания, мисли и емоции. По-задълбочено погледнато това е истинският Аз, онова нещо у нас, което на най-дълбоко ниво казва „Аз съм“. Точно това е онази част, която се стреми към Бога…

Човек се обръща от „плътското“ към психическото, или „природното“, после от „природното“ към духовното. А съсредоточието на духа е Христос.

Това означава „да се родиш наново от вода и Дух. За да се влееш в Божието царство, т.е. да достигнеш точката, в която Бог, а не тялото или егото, представлява сърцевината на битието ни, трябва „да се родиш отново“ на две нива – това на душата, и това на духа.

Езотеричното християнство твърди, че на психично и духовно ниво не сме толкова добре организирани. Съзнанието и духът ни няма на към какво да се обърнат – нямат нито цел, нито съсредоточие. И те сякаш да са принудени да се обърнат към тялото и да се оставят да бъдат подчинени на неговите интереси. Това е страст, известна още и като грях, или условие за грехопадение. За да бъдем спасени от това положение, трябва да приемем Христос като съсредоточие на нашето битие или както често се казва „приемем Иисус в сърцето си“.

Към книгата

„Да живеем според Седемте навика“ е книга с разкази и истории за различни хора, които е трябвало да се справят с дълбоките предизвикателства както в своята работа, общности, училища или семейства, така и в самите себе си. Те ни показват как са положили принципите на Седемте навика на високоефективните хора към тези предизвикателства и забележителните резултати, които са постигнали.

С какво могат да ви бъдат полезни те? Ако вече сте запознати със Седемте навика, те по всяка вероятност ще обновят вашето разбиране и съпричастност към Навиците. И, което е по-важно, възможно е да породят нови идеи за творческото им прилагане, така че успешно да реагирате на предизвикателствата, пред които лично вие сте изправени.

Ако сега чувате за Седемте навика, тези разкази вероятно ще възобновяват вярата в собствените ви способности и мъдрост. Убеден съм, че ще ви завладеят и вдъхновяват, както се случи и с мен. Ще ви изпълнят с възхищение, когато с тяхна помощ откриете извора на личната си свобода, потенциал и сила.

Но преди да продължа, вероятно трябва да направя едно признание. Аз невинаги съм оценявал по достойнство такива истории. Основната ми тревога се състоеше в това, че читателят или слушателят биха могли да си помислят, че по-скоро им предписвам практиката, а не разглеждането на практиката като илюстрация на принципа. Повече от четиридесет години съпругата ми Сандра слуша моите презентации и почти винаги при обсъждането на резултатите ме съветва да вмъквам повече лични истории, да давам повече примери, които да илюстрират принципите и теориите, които преподавам. Тя често ми казваше: „Не бъди толкова абстрактен. Използвай примери, чрез които хората могат да се припознаят.“ Тя винаги е имала интуитивно чувство за тези неща и, за щастие, никога не се е колебала да го изрази!

Опитът ме научи, че Сандра е била права, а аз съм грешал. „Една картина е ценна колкото хиляда думи“ – се казва в източната мъдрост; и аз осъзнах, че картината, която дадена история рисува в ума и сърцето, е ценна колкото десет хиляди думи.

Не мога да изразя с думи уважението и почитта, които изпитвам към всеки човек, предложил своята история, към желанието на хората да споделят преживяната вътрешна борба и опитите им да живеят според универсални и очевидни сами по себе си принципи. Ще разпознаете, че всички те са духовно богати човешки същества, заслужаващи уважение – за това, което представляват, за това, което се опитват да постигнат, и за вече постигнатото. Историите им са чудесни илюстрации за настъпилата духовна промяна. Впечатлен съм от тяхната човечност и съм им дълбоко признателен за споделеното.

Това не е обикновена книга с разкази, доколкото всички истории са просмукани от определен начин на мислене. Той се основава на Седемте навика, които на свой ред се базират на универсални, вечни и първични принципи. Под универсални принципи имат предвид, че могат да се прилагат във всяка ситуация, във всяка една култура. Те са вплетени в шестте световни религии. Могат да бъдат открити във всички общества и институции, които са постигнали истински и траен успех. Под вечни принципи, имам предвид, че никога не се променят. Те са постоянни, естествени закони, като например закона за гравитацията. Под първични имам предвид, че не могат да бъдат оспорвани.

Може да звучи самонадеяно, но вярвам, че всички високоефективни хора живеят според принципите на Седемте навика. Всъщност, убеден съм, че в съвременния бурен, тревожен, сложен свят на промяна значението на Седемте навика нараства. За да живееш с промяната, да оптимизираш промяната, се нуждаеш от принципи, които не се променят. Нека за момент да поразсъждаваме заедно.

Първо, да определим ефективността като постигане на желаните резултати по начин, който ви дава възможност в бъдеще да получите дори по-добри резултати. С други думи – продължителен, устойчив и балансиран успех.

Второ, Навиците са въплътени принципи, принципи, които са се превърнали в навик, почти във втора природа. Те са естествени закони, които ръководят живота ни, независимо дали ги познаваме, харесваме или приемаме – пак да споменем закона за гравитацията. Просто ги организирах и използвах думи, за да ги опиша.

Често, най-вече журналисти, са ме питали за примери и доказателства. Споделял съм опита си най-обстойно. Обикновено ги предизвиквам със следната задача:

„Помислете за някой успешен човек или семейство, проект или организация, на чиито стабилен успех сте се възхищавали – и ето го вашият пример и доказателство.“ Дали хората, на които се възхищавате, осъзнават Седемте навика или не, няма значение. Те обаче живеят според доказани принципи. Никой досега сериозно не е оспорвал основополагащите принципи. Възможно е хората да не харесват езика или описанието на Навиците. Това не е проблем. Могат изобщо да не се асоциират с историите. Всъщност, дори могат да дадат противоположен пример за същия принцип. Но принципът на отговорността (Навик 1) е очевиден. Същото се отнася и за наличието на цел и ценности (Навик 2) и необходимостта да живееш според тях (Навик 3). Такива са и взаимното уважение, и полза (Навик 4), взаимното разбирателство (Навик 5), творческо сътрудничество (Навик 6) и нуждата от обновяване и непрекъснато усъвършенстване (Навик 7).

Принципите са нещо като витамините и минералите в различните храни. Те могат да бъдат концентрирани, комбинирани, подреждани или капсулирани в някаква хранителна добавка. Основните елементи, наречени принципи, могат да се открият в природата и да приемат различни форми. Много хора по целия свят намират за полезен подредения, представен в концентриран вид подбор от принципи в Седемте навика. В някои истории е показано „защо“ и „как“ те функционират. Колкото до останалото – благодарете на Господ или на природата за източника на „хранителни вещества“.

Към книгата

Шест принципа на запечатващите се в съзнанието идеи

Залепващите се в съзнанието идеи имат някои общи ключови черти. Няма формула за една леплива идея – ние не искаме да пресилваме нещата. Но запомнящите се идеи черпят от общ набор черти, които увеличават вероятността им да постигнат успех.

Това е като обсъждането на качествата на някой голям баскетболист. Можете да сте съвсем сигурни, че всеки голям играч има някакъв подклас от черти като височина, скорост, пъргавина, сила и усет за разположението на играчите върху игрището. Но вие не се нуждаете от всички тези черти, за да бъдете голям играч. Някои от големите защитници са по метър и седемдесет и пет, при това мършави. А притежанието на всички тези черти не гарантира величието. Без съмнение има много бавни, тромави играчи, високи два метра и десет сантиметра. Ясно е обаче, че ако сте на кварталното игрище, избирайки вашия отбор от непознати, вероятно ще заложите на някой с височина два метра и десет сантиметра.

Идеите работят до голяма степен по същия начин. Едно умение, което можем да научим е способността да съзираме идеи, които имат природен талант като 210-сантиметровия непознат. По-нататък в книгата ще обсъдим рекламната кампания на „Събуей“, която беше съсредоточена върху Джаред, затлъстял колежанин, който свали над 100 кг чрез ядене на сандвичи от Събуей“ всеки ден. Кампанията имаше огромен успех. Тя не беше създадена от множество рекламни агенции по „Медисън авеню“. Рекламата започва от един собственик на магазин, който имал добрия усет да създаде една чудесна история.

Но ето тук нашата баскетболна аналогия се счупва: в света на идеите ние можем генетично да модифицираме нашите играчи. Можем да създадем идеи с оглед на увеличаване до възможно най-голяма степен на способността да се запечатат в съзнанието.

Докато внимателно четяхме стотици запомнящи се идеи, ние виждахме отново и отново все къщите шест принципа в действие.

Принцип 1: Простота

Един успешен адвокат казва: “Ако приведете десет довода в полза на обвиняемия и всеки от тях е добър, когато журито се оттегли за вземане на решение, членовете му няма да си спомнят нито един от доводите.“

За да оголим една идея до нейната сърцевина, трябва да бъдем майстори на изключването. Трябва неумолимо да търсим най-важното. Въпросът не е да кажем нещо накратко – откъслечните звуци не са идеалът. Идеалът са пословиците. Трябва да създадем идеи, които са както прости, така и дълбоки. Златното сечение е върховния модел на простотата: в едно изречение трябва да поберем толкова дълбочина, че човек да прекара целия си живот в изучаване как да следва казаното.

Принцип 2: Неочакваност

Как да накараме нашата аудитория да обърне внимание на идеите ни и как да поддържаме интереса й? Трябва да нарушим очакванията на хората. Трябва да бъдем контра интуитивни. Кутия с пуканки е нездравословна, колкото цял ден хранене с мазна храна.

Можем да използваме и изненада – емоция, чиято функция е да повиши бдителността и да даде фокус, за да сграбчи вниманието. Само че изненадата не трае дълго. Нужно е поддържаме интереса и любопитството. Можем да направим това чрез систематично „откриване на пропуски“ в познанията на аудиторията, а след това – със запълване на тези пропуски.

Принцип 3: Конкретност

Как да направим идеите си ясни? Тук бизнес комуникациите много често „стъпват накриво“. Изявления за задачите, синергии, стратегии, визии – много пъти са двусмислени до точката на безсмислеността.

Запечатващите се в съзнанието идеи са винаги конкретни. Нашите мозъци са способни да запомнят конкертни неща. Конкретното говорене е единственият начин да гарантираме, че нашите идеи ще означават едно и също нещо за всеки един от аудиторията.

Принцип 4: Достоверност

Как да накараме хората да повярват на нашите идеи? Запомнящите се идеи трябва да носят със себе си своите „препоръчителни писма“. Трябва да помогнем на хората да проверяват как нашите идеи ще действат при тях самите. Когато се опитваме да приведем аргументи в полза на нещо, повечето от нас се вкопчват в цифрите. В повечето случаи това е погрешен подход.

В единствения дебат на президентските избори през 1980 г. между Роналд Рейгън и Джими Картър, Рейгън би могъл да цитира безброй статистически данни, демонстрирайки мудността на икономическото развитие. Вместо това той зададе един прост въпрос, който позволи на гласоподавателите да проверят какво е положението при тях самите: „Преди да гласувате, запитайте се сали днес сте по-добре, отколкото бяхте преди четири години.“

Принцип 5: Емоции

Как да накараме хората да ги е грижа за нашите идеи? Ние ги караме да почувстват нещо. В случая с пуканките – да почувстват отвращение към нездравословното хранене. Устроени сме да чувстваме. Понякога е по-трудно да открием точната емоция, която да впрегнем в работа.

Трудно е например да накараме юноши и девойки да спрат цигарите, като им внушаваме страх от последствията. По-лесно е като се обърнем към тяхното негодувание от двуличието на големите цигарени компании.

Принцип 6: Истории

Как да накараме хората да последват нашите идеи? Като разказваме истории. Изследванията показват, че проиграването на на една ситуация в ума ни помага да действаме по-добре, когато се сблъскваме с нея във физическа среда.

Слушането на истории действа като умствен стимулатор на полети, подготвяйки ни да реагираме по-бързо и по-ефективно.

Това са шестте принципа на успешните идеи: Проста Неочаквана Конкретна Достоверна Емоционална История. Умният наблюдател ще забележи, че това изречение (Simple Unexpected Concrete Credential Emotional Story) може да бъде сбито в акронима SUCCESS (успех). Това е страхотно съвпадение!

Към книгата

През Февруари 2018 добавихме за продажба следните книги:

Нови книги в категория „Личностно развитие“

Нови книги в категория „Професионално развитие“

Нови книги в категория „Свободно време“

Класацията „Топ 10 на бестселърите за Февруари 2018″ включва следните най-купувани книги от нашите клиенти:

1. Никога вече излъган
2. Имай вяра. Една истинска история
3. Милионерът, който се пробуди за духовното
4. Необятният свят на билките
5. Ние сме нашият мозък. От утробата до Алцхаймер
6. Кой ми взе сиренцето?!
7. И нека танцът не спира. Още тридесет истини, които трябва да знаете
8. Молитви. Вдъхновение и насочени медитации за щастлив и изпълнен с любов живот
9. Бъди господар на живота си
10. Най-добрата книга на пазара за пазара

Вие искате да успеете в живота!

Искате дом, както и малко „пари за черни дни“ в банката. Може би желаете скромна собствена кола и други вещи за удобства, на които да се наслаждавате, когато не сте на работа.

Ще имате всичко това, а навярно и много повече, ако следвате Пътя към успеха.

Пътят към успеха е открит. Той е проучен и по протежението му има поставени пътни знаци. Те ви насочват какво точно да правите. Съществуват петнайсет такива знаци и ако осмислите техните послания и следвате посоката, която те ви указват, нищо няма да ви попречи да успеете.

Тези петнайсет знака са формирани от човек, който днес е постигнал голям успех. Той притежава собствена къща. Притежава собствен автомобил. Има добра сметка в банката. Има съпруга и няколко щастливи деца. Този човек е успял и е щастлив. Никой не му е помагал. Той не е имал повече предимства от вас – започнал е като скромен работник в каменовъглените мини.

Този човек успял, точно както и вие може да успеете, като спазвате тези петнайсет знака по Пътя на успеха.

Първият от тези знаци гласи:

Определена цел в живота!

Преди следващия залез на слънцето трябва да решите каква е вашата определена цел в живота. След като я определите, трябва да я опишете на лист хартия с ясни прости думи – да я опишете така ясно, че всеки да разбере, когато прочете написаното.

Ето как да се справите с описването на определената ви цел:

Да предположим например, че целта ви е да бъдете собственик на къща, на кола, на солидна банкова сметка и на достатъчен доход, който да ви позволява време за отдих и удоволствия. Можете да изложите целта си например така:

Моята определена цел в живота е да притежавам дом, кола и добра сума в банката и да имам доход, достатъчен, за да ми позволява време за почивка, възстановяване и удоволствия.

Като отплата за тези радости на живота аз ще извършвам най-добре работата, която ми е поверена и ще се държа така, че онзи, за когото са предназначени усилията ми, ще е удовлетворен от моята работа.

За да съм сигурен, че работодателят винаги ще е доволен от услугите ми, аз ще се старая да извършвам възможно най-доброто, независимо от възнаграждението, което получавам, тъй като здравия разум ми казва, че този навик ще ме направи много желан служител и ще ме отведе до най-доброто заплащане, получавано за вида работа, която извършвам.

Ще напиша името си под тази определена цел и ще я прочитам всяка вечер преди лягане, в продължение на дванайсет поредни вечери.

(Подпис) ……….

Психолозите твърдят, че ако човек запише с думи определена цел и с убеждение поддържа навика да я прочита всяка вечер в продължение на дванайсет вечери преди лягане, със сигурност ще постигне тази цел.

Да имате определена цел е първата стъпка по Пътя към успеха. Не забравяйте, че човекът, осмислил тези знаци, е започнал кариерата си твърде скромно като труженик в каменовъглените мини, практически без никакво образование и бързо е постигнал успех. Вие можете истински да успеете, ако следвате посоката на тези послания.

Почти същия ден, в който опишете вашата определена цел, ще забележите как нещата ще започват да се подреждат във ваша полза. Ще забележите например, че колегите ви ще се съобразяват повече с вас. Ще забележите, че работодателят ви ще обърне внимание на работата ви и ще ви поздрави с усмивка, каквато никога преди не сте виждали. Невидими сили ще се окажат на ваша страна и вие ще започнете да се издигате към успеха, като че ли армия от приятелски настроени хора тайно ви следват по петите и ви помагат във всичко, с което се заемете.

Ще забележите също, че се отнасяте по-приятелски към колегите си, както и към работодателя си. Ще бъдете по-търпелив с всички ваши приятели, а те ще започнат да ви харесват все повече и повече, докато накрая май ще останете без неприятели… Всеки ще започне да се отнася с вас дружелюбно и всички дружно ще ви помогнат да постигнете успех.

Това е обещание от човек, който е изпробвал този план и потвърждава, че той действа!

Не поставяйте под съмнение дали планът ще проработи и за вас. Следвайте инструкциите и коментарите, и година след деня, в който сте се запознали с него, хората, които ви познават, ще бъдат учудени от промяната ви; и сами ще откриете, че сте привлекателен човек, когото всички ще харесват. Ще откриете също, че вашите познати ще ви последват по пътя, само защото ви харесват.

Към книгата