Откъсът е от книгата
„Шест мислещи шапки“ на Едуард де Боно. Книгата предлага шест различни начина на мислене, които можем да използваме, когато вземаме решения.
Мисленето на бялата шапка е удобен начин да се поискат неутрално и обективно факти и цифри
Компютрите все още не са емоционални, макар че вероятно ще ни се наложи да ги направим такива, ако искаме да мислим интелигентно. От компютъра очакваме да ни дава факти и цифри при поискване. От него не очакваме да спори с нас и да използва своите факти и цифри в подкрепа на собствената си теза.
Много често фактите и цифрите са неотделима част от спора. Те не просто биват представени като такива, а се използват с определена цел. Фактите и цифрите никога не могат да се третират обективно, когато се представят като аргумент в спора.
И така, сериозно се нуждаем от филтър, който изисква: „Само фактите, моля – без да ги използваш като аргумент.“
За съжаление западното мислене със своя афинитет към спора предпочита първо да дава заключение и след това да привежда факти, които могат да го подкрепят.
Обратното, при картографския тип мислене, което аз защитавам, първо трябва да съставим картата, а след това да изберем пътя. Това означава, че първо трябва да имаме фактите и цифрите.
Истински пример
Преди години в САЩ беше даден ход на гигантски антитръстов процес срещу IBM. Впоследствие процесът беше прекратен, вероятно защото бе осъзнато, че САЩ имат нужда от IBM, за да се противопоставят на високоорганизираната японска конкуренция в областта на електрониката.
Имаше предположения, че прекратяването се дължи и на други причини. IBM предостави толкова документи (мисля около 7 милиона), че никой съд в света не би се справил с такъв обем информация. Съгласно американското законодателство, ако по време на съдебно дирене съдията почине, то съдебният процес трябва да започне наново. Тъй като за съдии се назначават мъдри и опитни, тоест достатъчно възрастни хора, вероятността съдията да почине по време на такъв дълъг процес, бе твърде висок. Така че този случай беше съдебно нерешим, освен ако не бъдеше избран много млад съдия, който да посвети на него цялата си кариера.
Изводът от таи история е, че на едно поискване на факти и цифри може да бъде отговорено с толкова много информация, че действията на искащия да бъдат на практика блокирани.
Чий е този факт?
- Това факт ли е или е вероятност?
- Това факт ли е или е убеждение?
- Изобщо има ли някакви факти?
Когато мислим в бяло, много е важно как употребяваме фактите. Преди да действаме на основа на някакъв факт или преди да го поставим в основата на някакво решение, трябва задължително да го проверим. Ние сме тези, които преценяваме кои от фактите-убеждения могат да бъдат полезни, след което се опитваме да проверим тяхната истинност.
Например, ако предполагаемото ниско ниво на шума на „Боинг 757“ е определящо за местоположението на едно летище, това твърдение трябва да бъде проверено, за да премине от групата на фактите-убеждения към групата на проверените факти.
Ключовото правило в мисленето на бялата шапка е, че нищо не бива да се представя за по-достоверно, отколкото е в действителност. Когато едно съждение коректно е обявено като убеждение, то може спокойно да се представи и да се вземе под внимание. Помнете двустепенната система.
Искам да подчертая още веднъж, че безусловно се нуждаем от нивото факти-убеждения, тъй като несигурното, хипотетичното и провокативното са съществени за процеса на мислене. Те дават възможност за изграждане на онези мисловни схеми, които изпреварват фактите.
Стигаме до доста труден въпрос. Кога едно убеждение се превръща в становище? Аз може да съм убеден, че „Боинг 757“ е по-тих. Може да съм убеден (това вече е становище), че жените пушат повече, защото днес са подложени на по-голям стрес.
Веднага трябва да кажа, че изпод бялата шапка не е позволено да давате вашето собствено становище. Това би обезсмислило съществуването на бялата шапка. Можете разбира се да съобщите действително съществуващото становище на някой друг. Ще го изразите по подходящ начин ето така: „Според професор Шмид никога няма да се осъществи космически полет с човек на борда.“
Фактът-убеждение означава нещо, за което вие сте убедени, че е факт, но още не сте го проверили напълно. Ако предпочитате, можете да дефинирате двете нива на двустепенната система така:
- Проверен факт
- Непроверен факт (убеждение)
В края на краищата това, което има значение е подходът. Когато е нахлупил бялата шапка, човек изказва неутрални твърдения. Те се слагат на масата. Без съмнение те могат да се използват за подкрепа на определена гледна точка. Ако обаче проличи, че някое от тези твърдения е изказано, за да подкрепи определена гледна точка, то веднага става подозрително: злоупотребява се с ролята на бялата шапка.
С времето ролята на бялата шапка става „втора природа“. Мислещият вече не се опитва да пробутва твърдения, за да спечели спор. Вместо това развива неутралната обективност на научен изследовател, който внимателно наблюдава различна флора и фауна, без да се замисля за бъдещето приложение на констатациите си. Задачата на картографа е да състави картата.
Мислещият с бяла шапка просто изважда „образците“ и ги слага на масата, като хлапето, което си обръща джобовете и вади на масата няколко монети, дъвка и жаба.
Както го правят японците
- Дискусия, спор, консенсус
- Ако никой не предложи идея, откъде идват идеите?
- Първо си съставете картата
Японците така и не можаха да свикнат с навика на западния свят да спори. Може би защото във феодалното общество изразяването на несъгласие е било неучтиво и рисковано. Може би за японците взаимното уважение и запазването на добрия тон са твърде важни, за да с позволят атакуване. Може би причината е и в това, че японската култура не се основава на егото както западната култура. Но най-вероятното обяснение е, че японската култура не е повлияна от гръцките категории на мисленето, усъвършенствани и доразвити от средновековните монаси като средство за доказване на вината на еретиците. На нас ни се струва странно, че японците не спорят. На тях пък им се струва странно, че ние боготворим спора.
На една работна среща в западен стил участниците се явяват всеки със своята собствена гледна точка и в много случаи стигат до заключението, което целят д постигнат. Срещата се състои в оспорване на тези различни гледни точки, за да се види кой ще издържи и кой ще спечели най-много поддръжници.
Японските работни срещи не са за постигане на консенсус.
За хората от западните държави е трудно да разберат как така японецът сяда да обсъжда нещо без предварително оформена идея в главата си. За него целта на срещата е да слуша. Би следвало да се очаква, че на японската среща цари мълчание. Но не е така. Защото всички участници по ред слагат бялата шапка и предоставят своите късчета неутрална информация. Така постепенно картата се запълва, става все по-голяма, по-богата, по-подробна. И когато е готова, тя е ясна за всички. Не казвам, че целият процес протича в рамките на една работна среща. Това може да продължава седмици или месеци и да включва много срещи.
Интересното в случая е, че никой не предлага готова идея. Информацията се предоставя „с нахлупена бяла шапка“, тя бавно се самоорганизира в идея, а участниците наблюдават как става това.
Западната представа е, че идеите трябва да се „изковават“ до окончателния им вид чрез спор.
Японската представа е, че идеите поникват като кълнове, след което се подхранват и им се дава възможност да израснат до окончателния им вид.
Не можем просто да сменим културата, към която принадлежим. Но се нуждаем от определен механизъм, който да ни позволи да превъзмогнем навика си да спорим. Ролята на бялата шапка е точно такава.
Факти и истина
- Доколко е истина един факт?
- Колко струва езиковото жонглиране?
- Абсолютната истина и „общо взето…“
Истината и фактите не са така тясно свързани, както повечето хора си мислят. Истината е свързана с една система от жонглиране с думите, известна като философия. Фактите са свързани с нещо преживяно, което подлежи на проверка.
Ако всички лебеди, които ни се е случвало да видим, са били бели, можем ли да направим храброто заключение, че всички лебеди са бели? Можем, и го правим. За момента това е вярно обобщение на нашия опит. В този смисъл то е също така и факт.
Първият черен лебед, който видим, вече прави това съждение невярно. Ние забележително бързо превключваме от „вярно“ към „невярно“. И все пак, ако погледнем фактите, имаме сто видени бели лебеди срещу един черен. При това положение въз основа на опита си ние казваме: „Повечето лебеди са бели“; „Общо взето лебедите са бели“ или „малко повече от 99% от лебедите са бели“.
Изразът „общо взето“ е невероятно практично нещо – „общо взето децата обичат сладолед“, „общо взето жените използват козметика“. Но този израз не върши работа от логическа гледна точка. Така например, в израза „всички лебеди са бели“ важна е думата „всички“. Това е така, защото пътят на логиката е от една абсолютна истина към друга абсолютна истина.
Мисленето на бялата шапка е свързано с използваема информация. Така че изразът „общо взето“ е напълно приемлив.
Примери
„Компаниите, които основават разходите си върху предвиждания за бъдещи продажби, по правило изпадат в затруднено положение.“
Но може да се посочат няколко компании, които са правили това и са имали успех.
„Продажбите ще започнат да се увеличават, ако намалим цените.“
Но когато цените на недвижимите имати започнат да растат, продажбите могат да нараснат поради спекулативни мотиви, страх от инфлация или опасения „да не се изпусне момента.“
Има един спектър от равнища на вероятна истинност, която може да се изрази така:
- Винаги е вярно
- Обикновено е вярно
- По принцип е вярно
- Общо взето е вярно
- По-скоро е вярно
- Наполовина е вярно
- Горе-долу е вярно
- Понякога е вярно
- Вярно е в изолирани случаи
- Случвало се е да е вярно
- Никога не е вярно
- Не може да е вярно (противопоставяне)
Влизайки в ролята на бялата шапка докъде ни е позволено да стигнем по този спектър? Както и преди отговорът на този въпрос се заключава в начина, по който се обявява информацията. За процеса на мислене може да е полезно да се вземат предвид и събития, които се случват много рядко.
Примери
- „Дребната шарка обикновено е безвредна, но понякога може да доведе до вторични инфекции .“
- „В редки случаи ваксините могат да бъдат последвани от енцефалит.“
- „Когато тази порода кучета се раздразнят иа опасност да ухапят деца.“
Очевидно е, че е важно тази информация да се знае. Съществува и дилема. При втория пример опасенията хората да се разболеят от енцефалит след ваксината може да са хиляди пъти по-големи от действителната статистическа вероятност. Затова понякога е важно да се посочат числа, за да се избегне неволна дезинформация.
Допуска ли мисленето на бялата шапка цитиране на случки? Например, „Един човек паднал от самолета без парашут и оживял.“ Възможно е това да е факт, следователно мислещият с бяла шапка има право да го съобщи. Фактът обаче трябва да бъде обявен като „анекдот“, или като „изолиран случай“.
Целта на мисленето на бялата шапка е да ни накара да бъдем практични. Можем да представим всякакъв вид информация, но ключов момент е да я обявим и формулираме правилно.
Примери
- „Всички експерти прогнозират, че към края на годината лихвеният процент ще падне.“
- „Говорих с 4 експерти и всички те прогнозираха, че към края на годината лихвеният процент ще падне.“
- „Говорих с мистър Флинт, г-н Зиглър, г-ца Калиато и г-н Суарес и всички те прогнозираха, че към края на годината лихвеният процент ще падне.“
Това са три нива на прецизност. Дори и третото може да не се окаже достатъчно добро. Защото може да поискам да знам кога сте говорили с тези експерти.
При мисленето на бялата шапка няма нищо абсолютно. Тя е посока, в която ние се стремим да станем по-добри.
Бялата шапка: обобщение
Представете си един компютър, който дава фактите и цифрите, които са му поискани. Компютърът е неутрален и обективен. Той не предлага интерпретации или мнения. Когато мислещият човек носи бялата шапка, той играе ролята на компютър.
Този, който иска информация, трябва да използва насочващи въпроси, за да я получи.
Информацията се представя в двустепенна система.
Първото ниво на тази система съдържа проверени и доказани факти – от първи род.
Второто ниво съдържа факти, за които съществува убеждение, че са истина, но още не са напълно проверени – от втори род.
Съществува спектър от равнища на вероятна правдоподобност, вариращ от „винаги е вярно“ до „никога не е вярно“. Между тези две крайности има използваеми равнища като „общо взето вярно“, „понякога вярно“ и „вярно в изолирани случаи“.
Информация от този вид може да бъде давана с бялата шапка, при условие, че е съответно „обявена“, за да посочи нейното равнище на вероятна правдоподобност.
Мисленето на бялата шапка означава стриктност и яснота. Мислещият в бяло се стреми да бъде колкото се може по-неутрален и обективен при предоставяне на информацията. Могат да ви помолят да си сложите бяла мислеща шапка или можете да поискате друг да постави бяла мислеща шапка. Можете също така да решите сам да си сложите бяла мислеща шапка, както и сам да я свалите.
Бялото (отсъствието на цвят) е индикатор на неутралност.
Към книгата